МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 8 ОТ 16.06.2020 г. ПО НОХД
№ 178/2020 Г. НА НПРС.
Подсъдимият Г.Г.Р., с
ЕГН **********, роден на *** ***, с пост. адрес: с. К., обл. Ш., ул. „***“ № *,
*****, е предадена на съд затова, че на 27.05.2020 г. в с. К., обл. Ш., е
нарушил мерки, издадени в Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание на разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 29, т. 2 от Наредба № 21 от 2005
год., за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести против
разпространението на заразителна болест по хората, а именно – COVID – 19, като е напуснал жилището
разположено на адрес – с. К., общ. Н., обл. Ш., ул. „***“ № *, което съобразно
т. 12 от заповедта бил длъжен да не напуска за срок от 14 дни, считано от
19.05.2020 г., като деянието е било извършено по време на епидемия –
престъпление по чл. 355, ал. 2, предл. 1, във вр. с ал. 1, предл. 3 от
НК.
Представителят на Ш.ска районна прокуратура поддържа обвинението.
Счита, че същото е доказано и фактическата обстановка изложена в обвинителния
акт не се оспорва от подсъдимия, поради което моли подсъдимият да бъде признат
за виновен, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода, чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл. 66 от НК, както и
глоба в минимален размер от 200 лв.
Защитникът на подсъдимият оспорва обвинението. Твърди, че посочената в
обвинението заповед на министър на здравеопазването е отменена към момента на
повдигане на деянието, поради което няма как подс. Р. да носи отговорност, че е
нарушил мерки, които към датата на повдигане на обвинението деяниетоса
отменени. В случай, че бъде намерен за виновен защитникът моли съд ада наложи
наказание лишаване от свобода от три месеца с 3 години изпитателен срок и да не
се налага наказанието глоба.
От направените от страна на подсъдимия изявления по делото се прави
извод, че същият се признава за виновен по предявеното му обвинение и изразява
съжаление за стореното.
След като съобрази всички
събрани по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимият Г.Г.Р. е роден на *** *** с ЕГН **********. Живее в с.
К. на ул. „***“ № **, но е с пост. адрес: с. К., обл. Ш., ул. „***“ № *. Той е *****.
Живее с баща си и мащехата си и всичките си пълнокръвни и природени братя и
сестри – общо 11 деца.
Поради факта, че от цялото семейство само бащата на подс. Р. работи,
самият подсъдим и по-големите му братя често пътуват зад граница, където търсят
работа. Последно през месец май подс. Р. посетил В., където прекарал една
седмица на работа като ****.
При връщането му на 19.05.2020 г. (пътувал с кола) на граничния пункт
на Д. в гр. Р. бил уведомен, че ще бъде поставен под карантина и инспектор от
РЗИ Р. (упълномощен от директора на съответната РЗИ) издал предписание за
поставяне под карантина в домашни условия № 200519/184237. Предписанието било
издадено на същия ден 19.05.2020 г. и в него е отразено, че е издадено въз
основа на Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването. В
предписанието е посочен адрес, на който подс. Р. следва да спазва карантината,
а именно – с. К., общ. Н., ул. „***“ № *. От обясненията на подс. Р. се
установи, че той не е имал намерение да живее на този адрес след завръщането си
от В., но му поискали точен адрес, а той не знаел точния адрес на къщата на
родителите си. Когато си правил личната карта новата къща още не била готова и
затова посочил адреса на леля си. Същото сторил и сега, но никога не бил живял
на ул. „***“ № * и не е имал намерение да живее там. Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г. на
Министъра на здравеопазването e издадена на основание на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето и чл. 29, т. 2 от Наредба № 21 от 2005 год., за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести против разпространението
на заразителна болест по хората, а именно – COVID – 19. Установява се обаче, че процесната Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г. на
Министъра на здравеопазването е отменена на 19.05.2020 г.
На 27.05.2020 г. подс. Г.Р. решил да нахрани коня, който семейството
притежавало, но установил, че същият няма храна. Тъй като баща му бил на
работа. Мащехата му била заета с домашна работа от останалите му братя, които в
момента били край къщата най-големият бил едва 15-годишен, решил да отиде и сам
да накоси малко трева за животното. Къщата, в която живеел със семейството си
била последната къща в селото. На около 500 м от нея имало един дол, където
подс. Р. отишъл да накоси трева.
В това време св. А.А. – служител в РУ К., на когото били възложени
задълженията да проверява лицата, поставени под карантина, решил да провери
подсъдимият дали се намира на адреса. Знаел, че Р. не се намира на адреса на
ул. „***“ № *, а изпълнява карантината на ул. „***“ № ** и направо го потърсил
там. Когато не го открил, пратил един от по-малките братя да го търси. След
няколко минути подс. Р. дошъл оъ посока дола с каруца с накосена трева.
Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите, от
назначената в рамките на досъдебното производство съдебно техническа
експертиза, както и от обясненията на самия подсъдим.
Съдът намира, че за да носи отговорност подсъдимият за неспазване на
мерките срещу разпространението на заразна болест (в случая COVID-19), тези мерки трябва да са
валидно наложени. Издаденото предписание обаче е незаконосъобразно – издадено е
в ден, в който цитираната в него заповед е отменена, а именно на 19.05.2020 г.
Поради това в предписанието е следвало да се посочи новата заповед на министъра
на здравеопазването, а именно Заповед № РД-01-271/19.05.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, с която Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г. е отменена, ако
според нея подс. Р. също е подлежал на задължително карантиниране.
По тази причина няма как Р. да носи отговорност за неспазване на незаконосъобразно
наложени мерки.
Нещо повече, дори да приемем, че предписанието за налагане на карантина е
валидно издадено, т.е. макар да е издадено в деня, в който Заповед №
РД-01-264/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването е била отменена, то
това е станало преди влизане в сила на Заповед № РД-01-271/19.05.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, то съдът счита, че в случая е налице чл. 9, ал.
2 от НК – деянието е толкова ниска обществена опасност, че тя реално липсва.
За да стигне до този извод, съдът прецени всички факти по делото и съобрази
последиците от деянието.
Трябва да се има предвид, че мотивите на подсъдимият не са били да
пренебрегне предписанието за карантина. Същевременно обаче семейството му е
било в ситуация, в която се е нуждаело някой възрастен да свърши работа, а той
е бил единственият на разположение. Другият вариант е бил да чака баща си да се
прибере след работа и той да отиде за трева. Това обаче предполагало баща му да
бъде натоварен с тежък физически труд след като е бил на работа, докато синът
му си седи вкъщи. Освен това подс. Р. е отишъл до място, което е извън селото.
Тъй като къщата му се е намирала в края на селото, т.е. била е буквално
последната къща, то той не е срещнал други хора и не е имало опасност да срещне
други хора. Отишъл е в един дол, където не може да се предполага, че ще има
други хора. Направил е всичко възможно от действията му да няма последици и по
делото не се установява да има такива.
Наистина деянието по чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК е формално
престъпление, т.е. не се изисква да има определен вредоносен резултат, за да е
съставомерно деянието. С това деяние обаче се застрашават определени обществени
отношения. И ако с конкретно деяние, което от фактическа страна се изпълва
фактическия състав на престъплението, но тези обществени отношения не са били
реално застрашени, то съдът не счита, че деянието би представлявало
престъпление с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Идеята на мерките по цитираните по-горе заповеди на министъра на
здравеопазването е да ограничат разпространението на заразна болест (в
случая COVID-19) по
време на епидемия, каквато има в момента в страната. С действията си обаче
подс. Р. не е увеличил опасността от разпространение на болестта. Поради което
деянието не се явява обществено опасно и следователно няма как да представлява
престъпление.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Мотивите изготвени на 23.06.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова