№ 3616
гр. София, 26.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно частно
гражданско дело № 20211100508114 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по повод подадено възражение от К.Р.Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „****, против заповед за изпълнение на парично задължение от 26.08.2020 г., издадена
по ч.гр.д. № 37314/2020 г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в по реда на чл. 410 ГПК.
Твърди се, че за издадения изпълнителен лист той е разбрал на 27.02.2021 г., когато му е
била връчена Покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20217810400176 по описа на
ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ. Заявява, че не е бил надлежно уведомен за заповедта. На
посочения адрес не живеел той, а живеели родителите му, а те не били отказвали да получат
съобщението, поради което счита, че не е могъл в срок да оспори претенциите на заявителя,
като подаде възражение. Счита, че за него срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е изтекъл и
заповедта не е влязла в сила. Искането към съда е да отмени разпореждането за издаване на
изпълнителен лист, да отмени издадената заповед по чл. 410 ГПК и да се постанови спиране
на изпълнението по издадената заповед от 26.08.2020 г.
Ответникът по жалбата „А.**“ ЕООД, редовно уведомен, не взима становище по
възражението в законоустановения срок.
Съдът, след като разгледа приложените по делото доказателства и като обсъди
съображенията, наведени във възражението по чл. 423 от ГПК, намира за установено
следното:
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „А.**“ ЕООД на
1
основание чл. 410 ГПК е поискано издаване на заповед за изпълнение против длъжника
К.Р.Я. за сумата 3 406,45 лв., представляваща възнаграждение за периода м.06.2020 г. –
м.07.2020 г. по договор за управление и поддръжка на търговско помещение, сключен на
01.01.2017 г., ведно със законна лихва от 14.08.2020 г. до изплащане на вземането, неустойка
по чл. 15 от договора в размер 340,65 лв. и 574,94 лв. разноски по делото, а именно: 74,94
лв. – ДТ и 500 лв. възнаграждение за адвокат.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2020 г., СРС, 157
с-в е уважил искането. След извършена служебна справка е било установено, че посоченият
в заявлението адрес съвпада с постоянния и настоящ адрес на длъжника, поради което съдът
е разпоредил съобщението да се изпрати именно на този адрес. Изпратено е било съобщение
до длъжника на постоянния и настоящ адрес, а именно: гр. София, ул. „***** което е било
върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 15.09.2020 г., на 22.09.2020 г., на
26.09.2020 г. и на 10.10.2020 г., като на посочения адрес лицето не е намерено, и не е
открито друго лице, което да е съгласно да получи съобщението, поради което и на
10.10.2020 г. длъжностното лице е залепило уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата и
е пуснал екземпляр в пощенската кутия на сем. Я.и. На 18.02.2021 г. съдът е издал
изпълнителен лист въз основа на влязлата на 27.11.2020 г. в сила заповед за изпълнение.
Според разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможността
да оспори вземането поради наличието на някоя от хипотезите на чл. 423, ал. 1, т. 1-3 ГПК,
може да подаде възражение до въззивния съд, което следва да стане в едномесечен срок от
узнаване за заповедта.
Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят
залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската
кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
Като взе пред вид изложеното по-горе и данните по ч.гр. д. № 37314/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 157 с-в, въззивният съд намира, че на К.Р.Я. надлежно е връчена заповедта за
изпълнение, съобразно изискванията на чл. 47 ГПК, пред вид факта, че, тъй като адресатът
не е намерен на посочения по делото адрес и не е намерено лице, което е съгласно да получи
съобщението, на 10.10.2020 г. е залепено уведомление; изискана е справка за
регистрираните постоянен и настоящ адрес на длъжника; изпратено е съобщение на
посочения в справката настоящ и постоянен адрес, където лицето не е намерено. В
двуседмичния срок от залепване на уведомлението длъжникът не се е явил да получи
съобщението за заповедта, поради което и на основание чл. 47, ал. 5 ГПК същото е прието за
надлежно връчено. След изтичане на срока за възражение съдът е приел, че заповедта е
влязла в сила и е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист. Доводите на
жалбоподателя не могат да обосноват нередовност на залепването на уведомлението.
2
Доказателства в обратна насока не бяха събрани. С оглед на това съдът намира, че доводите
на длъжника за наличието на предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК са неоснователни.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице
предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което подаденото възражение
не следва да се приема.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението на К.Р.Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****,
против заповед за изпълнение на парично задължение от 26.08.2020 г., издадена по ч.гр.д. №
37314/2020 г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в по реда на чл. 410 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3