№ 334
гр. Русе, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520201853 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ППК"НАДЕЖДА-Ряхово”, ЕИК: *********, чрез нейния
председател С.Г.Г. ЕГН:**********, против Наказателно постановление № 18-001806
от 09.08.21 г, издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Русе, с
което на основание чл.415 ал.1 КТ, в качеството му на работодател е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500лв. Моли за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
РРП не взема становище по жалбата.
Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установино
от фактическа страна:
На 05.04.21год., при извършена последваща проверка по документи за спазване
на трудовото законодателство в сградата на Д „ИТ" - Русе, на ППК"НАДЕЖДА-
Ряхово”, ЕИК: *********, представлявано и управлявано от нейния председател С.Г.Г.
ЕГН:**********, св.Р. инспектор в Д„ИТ" - Русе констатирал, че работодателят не бил
изпълнил принудителна административна мярка /ПАМ/ - дадено предписание №96 от
протокол за извършена проверка с изх. №ПР2034429 от 19.01.2021г., по описа на Д
„ИТ” - Русе, отнасящо се до това: „Работодателят да изплати начисленото трудово
възнаграждение за месец юли 2020г., съгласно изработената от него ведомост на
1
ББ.Н.Г., ЕГН:**********, на длъжност „работник производство млечни продукти".
Срокът на даденото предписание бил до 04.02.2021г. Препис от протокола бил връчен
лично на жалбоподателя, в качеството му на председател на кооперацията. На
21.01.2021г. жалбоподателят поискал удължаване на срока на предписанията, което му
било разрешено с писмо изх.№ 21003270/22.01.2021г. на Дирекция “Инспекция по
труда„ - гр.Русе, като срокът за изпълнение на предписанията бил удължен до
25.02.2021г. включително.
Дадените задължителни предписания (ПАМ по см. на чл.404 ал.1 т.1 от КТ)
влезли в сила, като необжалвани на 18.03.2021г.
За установеното св.Р. съставил акт, обвиняващ ППК"НАДЕЖДА-Ряхово”, за
нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, нарушение установено при извършената
документална проверка. Актът бил предявен по надлежния ред. Впоследствие било
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на кооперацията била
наложена горепосочената санкция.
Съдът, като съобрази доводите на защитата и приложените към преписката
писмени доказателства, констатира:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателствата – гласни и писмени, се установи че
ППК“Надежда“- с.Ряхово осъществила състава на нарушението по чл.415 ал.1 от КТ,
тъй като на 26.02.2021г. (деня след изтичане на дадения с предписанието срок -
25.02.2021г.), работодателят, каквато се явява кооперацията, не изпълнил
задължително писмено предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство - да изплати уговореното трудово възнаграждение на работника,
ББ.Н.Г., ЕГН:**********, за месец септември 2020г. съгласно изработената от него
ведомост. Св.Р. сочи, че трудовото възнаграждение на този работник било начислено,
съобразно ведомостите за заплати за месец януари, но все още не било изплатено, вкл.
и към момента на последващата проверка от 05.04.2021г. Съдът кредитира показанията
му с доверие, като логични и последователни, както и защото ППК“Надежда“- с.Ряхово
не ангажира доказателства, които да ги оборят. Не се спори и по обстоятелството, че
лицето за посочения период било в трудовоправни правоотношения с работодателя
ППК“Надежда“- с.Ряхово, който му дължи възнаграждения за положения труд.
Протоколът със задължителните предписания е редовно връчен на управляващия и
представляващ ППК“Надежда“- с.Ряхово С.Г., т.е до знанието на управляващия са
достигнали предписанията на контролния орган по спазване на трудовото
законодателство. Предписанието било дадено по реда на чл.404 ал.1 т.1 от КТ, за
отстраняване на допуснато нарушение на трудовото законодателство – това по чл.128,
т.2 от КТ, от компетентните контролни органи и при спазване изискванията на закона и
като такова подлежало на изпълнение. Същото е индивидуален административен акт,
2
който влязъл в сила като необжалван и породил целените с него правни последици.
Константна е съдебната практика, че в настоящото производство наказателният съд
няма правомощие да се произнася по законосъобразността му в рамките на
инцидентния съдебен контрол / в този смисъл са и Решение № 60114 /06.07.2021г. по
н.д. № 438/2021г. на ВКС, трето н.о. и Решение № 60139/21.09.2021г. по н.д. №
525/2021г. на ВКС, първо н.о. /
Поради изложеното съдът приема, че даденото с т.96 от Протокол № ПР
2034429/19.01.2021. задължително предписание, впоследствие удължено с разрешение
от АНО до 25.02.2021г. не било изпълнено, с оглед на което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ППК “Надежда – Ряхово“ за това
нарушение.
Административнонаказващият орган правилно е определил и субекта на адми‐
нистративното нарушение, а именно дружеството – работодател, в съответствие с
чл.415 ал.1 от КТ, допуска да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност не само на виновните физически лица, а и на едноличните търговци и
юридически лица.
Неоснователни са доводите за приложение на чл.28 от ЗАНН, алтернативно за
преквалифициране на нарушението по чл.415в от КТ. Извършеното нарушение не
може да се определи като маловажно най-малко, защото са дадени общо 191
задължителни предписания за неизплатени трудови възнаграждения на всички
работници на кооперацията за почти цялата 2020г., което води до извода, че на
практика те работят без възнаграждения през продължителни периоди от време.
Наведените доводи в жалбата, че това се дължало на Ковид – пандемията и „влошената
икономическа обстановка в страна и затрудненията на малкия и средния бизнес“,
каквото и да означава това по никакъв начин не освобождава работодателя от
задължението му по чл.128 т.2 вр.чл.270 от КТ. Още по–малко основателно е
възражението за преквалифициране на нарушението по чл.415в ал.1 от КТ, защото не е
налице дори само първата материалноправна предпоставка - отстраняване на
нарушението и то веднага след установяването му, което в случая би означавало
изплащане на трудовото възнаграждение на работника, което не е сторено.
Извън изложеното, наказателното постановлението и актът са издадени в
съответствие на чл.18 ЗАНН. По смисъла на цитираната разпоредба за всяко
нарушение се налага отделно наказание, което се търпи отделно. Задължението за
изплащане на трудово възнаграждение е по конкретно правоотношение и си има
субект. По отношение на всяко от посочените в протокол за извършена проверка с изх.
№ПР2034429 от 19.01.2021г., по описа на Д „ИТ” - Русе, лица на трудов договор са
извършени отделни нарушения. Те следва да са индивидуализирани, доколкото са
страна по правоотношението, от което произтича задължението на работодателя. От
3
една страна за да се обоснове административно-наказателната му отговорност и от
друга, за да могат да упражнят правата си на пострадали по см.чл.55 ал.1 ЗАНН.
Отделни са и нарушенията по отношение на всяко от лицата и за всеки от посочените в
НП периоди – посочените различни месеци в протокола. Макар и с един източник,
задължението за изплащане на трудово възнаграждение е ежемесечно. Тъй като за
всяко от вземанията тече отделно погасителната давност по чл.358 КТ, то всяко
неизпълнение на това задължение е самостоятелно нарушение на трудовото
законодателство.
Възражението на адв.Ф. за нарушение на чл.34 от ЗАНН е неоснователно.
Съобразно изискването на чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН административнонаказателно
производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. Тази разпоредба предвижда два
давностни срока за административнонаказателно преследване - тримесечен и
едногодишен. Първият срок започва от деня, в който органът, който е овластен да
състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на този орган повече от три
месеца от откриване на нарушението е пречка за съставяне на акта - изключва
отговорността на нарушителя. Съдът намира, че откриване на нарушителя по смисъла
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН означава откриване на физическото или юридическото лице,
автор на деянието, осъществяващо състава на административното нарушение, като в
конкретния казус нарушителят бил открит при извършената проверка по реда на
последващия контрол, тъй като към указаният срок, до който ППК“Надежда“-
с.Ряхово следвало да изпълни предписанието – 25.02.21год., Наказващият орган нямал
информация дали същото изпълнило или не предписаното, т.е. дали към тази дата
същото придобило качеството на нарушител или не. Поради това, най-късната дата, на
която нарушителят е могъл да стане известен на проверяващите органи, е 05.04.2021г.,
на която бил осъществен последващ контрол, от който започнал да тече и
тримесечният срок по горепосочената разпоредба. Актът за установяване на
административното нарушение бил съставен на 16.06.2021г. или преди края на този
срок, поради което няма нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Спазен е и
едногодишния срок по смисъла на чл.34 ал.2 от ЗАНН – не е изтекла една година от
извършване на нарушението. Даденото предписание е срочно и с изтичане на срока, в
случай до 25.02.21год., дружеството с бездействието си начева изпълнителното деяние.
/с.п. - Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК/.
Предвид изхода на делото и изрично направеното искане на процесуалния
представител на АНО в с.з. за присъждане на разноски следва наказаното дружество да
бъде осъдено да заплати такива в минималния размер от 80 лв., което произтича от
ниската фактическа и правна сложност на делото и броя на съдебните заседания.
4
Поради това, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-001806 от 09.08.2021 г, издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Русе, с което на основание чл.415
ал.1 КТ, на ППК"НАДЕЖДА-Ряхово”, ЕИК: *********, е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500лв.
ОСЪЖДА ППК"НАДЕЖДА-Ряхово”, ЕИК: *********, да заплати на ИА
„Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лв. разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14дневен срок от
съобщаването му пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5