РЕШЕНИЕ
№ 444
гр. Велико Търново, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП, изслуша докладвано от съдия
Банев Адм. д. № 437 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 405а, ал. 7, предл. второ
от Кодекса на труда /КТ/.
Делото е образувано по жалба,
подадена от „МАГ 2010“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1, срещу Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение с изх. № ИЗХ19066116/ 12.07.2019 г.,
издадено от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч. С
обжалваното постановление на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда, е
обявено съществуването на трудово правоотношение между М.К.Д. с ЕГН **********,
адрес ***, извършващ уговорена работа като „работник“ в обект овощна градина с
насаждения от сливи в землището на с. Врабево, и „МАГ 2010“ ЕООД - гр. Велико
Търново, считано от 21.05.2019 година.
Жалбоподателят твърди нищожност на оспореното постановление, алтернативно
неговата незаконосъобразност поради неспазване на установената форма, допуснато
съществено нарушение на административно производствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Като
конкретно оплакване навежда необсъждането и невземането предвид на дадените
обяснения в хода на административното производство. Твърди неправилност на
фактическите констатации, дали основание за издаването на оспорения
административен акт, тъй като същите не отговарят на действителното положение.
В тази връзка оспорващото дружество сочи, че не е възлагало извършване на някаква работа по почистване на заварените в
имота му хора, а на лицето И.К., което е предприело всички останали действия и
е работило на собствен риск и за своя сметка, за да изпълни уговорения
резултат. Изтъква, че К. по своя преценка е наел въпросните хора, осигурил е
материалите и на практика той е техен работодател, а не „МАГ 2010“ ЕООД. Счита, че администрацията не е взела предвид
данните от работниците при проверката и че те може да са били наети от друго
лице, а се е интересувала единствено кой стопанисва самия имот. При погрешно
направените фактически констатации, намира за неправилни и направените въз
основа на тях изводи, за наличието на трудово правоотношение между него и М.Д..
С тези доводи от съда се иска да
бъде обявена нищожността на постановлението за обявяване съществуването на
трудово правоотношение, алтернативно същото да бъде отменено. В хода на съдебното производство „МАГ
2010“ ЕООД, чрез пълномощниците си по
делото, поддържа жалбата с направеното искане за отмяна на оспорения акт, по
съображенията, изложени в жалбата и допълнителни аргументи, развити в хода на
устните състезания и в писмена защита. Не претендира присъждане на
разноски.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Ловеч, чрез процесуалния си представител ***Д., оспорва жалбата
като неоснователна. Твърди валидност, процесуална и материалноправна
законосъобразност на оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, като издадено
в кръга на правомощията на административния оран и при спазване на установените
процедурни правила. Счита и че от събраните в хода на административното и
съдебното производство доказателства – документи и свидетелски показания, се
установява съществуването на трудово правоотношение между дружеството –
жалбоподател и жалбоподателката, в качеството й на едноличен търговец и М.Д.,
който е полагал труд в стопанисваната от „МАГ 2010“ ЕООД овощна градина на
посочената в постановлението дата. Намира за доказано такова, тъй като самото
заварено в обекта лице е заявило, че полага труд при съответния работодател, а
конкретните елементи на самото трудово правоотношение са императивно разписани
в закона. С тези аргументи, развити в хода на устните
състезания, моли жалбата да бъде отхвърлена. Не претендира
присъждане на разноски.
Заинтересованата страна М.К.Д., се явява
лично, по искане на ответника дава обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, вр. с
чл. 144 от АПК. Заявява, че на дата 21.05.2019 г. е бил извикан да работи на
градината от К./К.мир М. А./ на когото не знае презимето и не е сигурен за фамИ.та.
Било му обещано възнаграждение в размер на 25 лева, което не получил, не е
подписвал договор. Започнали да товарят съчки на трактор с вили, дадени им от К..
На място дошли служители на инспекцията по труда и поискали от него и
останалите намиращи се там хора, да покажат личните си карти. Тъй като Д. е
неграмотен /не може да чете и пише/, служителите му прочели някакъв документ,
който преди това попълнили и чието съдържание заинтересованата страна не помни.
Този документ след покана от съставителите, е бил подписан от М.Д.. Преди и
след дата 21.05.2019 г. същият не е ходил да работи на въпросната овощна
градина. Заинтересованата страна Д. не заема конкретно становище по
основателността на жалбата. Заявява едновременно, че тя следва да се отхвърли и
че не желае да е в трудово правоотношение с „МАГ 2010“ ЕООД. Не прави искане за
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, включително тези, съдържащи се в
административната преписка, намира за установено следното:
На дата
21.05.2019 г., от 11:15 часа до 12:00 часа, от контролни органи на Д „ИТ“ – гр.
Ловеч е извършена планова проверка в обект сливова овощна градина, намираща
се в землището на с. Врабево, общ. Троян, обл. Ловеч, стопанисвана от „Миг 2010“ ООД – гр. В.
Търново, като за проверката е съставен Протокол за оглед изх. № 11-С-02-69/
21.05.2019 година. Съгласно отразеното в протокола, на място в овощната градина
са били заварени М.М.А., К.мир М. А., Г.З.М., Х.Г.М. и М.К.Д., които почиствали
от сухи клони. След попълване на декларации, лицата продължили да работят, в
момента на проверката не са били представени еднодневни трудови договори, не е
осигурена питейна вода и не е изградена тоалетна. При проверката, освен
служителите на Д“ИТ“ – гр. Ловеч, е присъствал и И. Н.К., посочен като
представител на страната. От обясненията на заинтересованата страна и от
показанията на свидетелите И.Б.и Е.И. се установява, и между страните не се
спори, че наличната в делото декларация от името на М.К.Д. /л. 10/, е попълнена
от гл. инспектор от Д“ИТ“ И.Д.Б., която впоследствие е издала и обжалваното
постановление. Въпросната декларация е подписана от Д. и в нея е посочено, че
данните са продиктувани от декларатора и преди полагане на подпис, на същия е
изчетено съдържанието на декларацията.
Съставено е уведомление по чл. 26, ал. 1
от АПК до „МАГ 2010“ ООД – гр. Велико Търново, за започване на производство за
прилагане на принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1 от КТ, което
е връчено на И.Н.К.. Управителят на дружеството Д.П. е уведомен по телефона. До
самото дружество е отправена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК /също
връчена на И.К./, да се яви на 31.05.2019г. в 10:00 часа в Д“ИТ“ – гр. Ловеч,
като представи посочени в призовката документи. В призовката е посочено, че при
неявяване без да се уведоми писмено дирекцията, ще бъде потърсена
административно-наказателна отговорност. В преписката е наличен Протокол изх. №
11-С-02-69/ 13.06.2019 г. за оглед на документация, предоставена от управителя
на „МАГ 2010“ ООД и касаеща сливов масив в с. Врабево. С протокола е
констатирано, че не са представени никакви документи относно ЗБУТ и трудовите
правоотношения. Също на 13.06.2019 г. от управителя Д.Г.П. са дадени писмени
пояснения по чл. 45, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 от КТ. В тях е посочено, че на 21.05.2019 г. управителят се е намирал извън
страната и е получил обаждане от Инспекциа по труда –гр. Ловеч, че в сливовата
градина в с. Врабево са открити пет човека, които извършват дейност в
градината. Заявено е, че управителят не е възлагал в този ден на никога да
извършва каквато и да било дейност, не е плащал трудово възнаграждение и не е
контактувал с никого от тези лица. С Протокол изх. № 11-С-02-69/ 20.06.2019 г.
за оглед на документация, представена от Д.Г.П. е констатирано, че в mравилника за вътрешния трудов ред е определено
работно време от 08.00 до 17.00 часа, в оценката на риска не бил оценен рискът
при работа на открито при неблагоприятни климатични условия. Отбелязано е, че
по време на проверката е представено писмено пояснения от управителя П., във
връзка със заварените работници в овощната градина в землището на с. Врабево. В
преписката се съдържат и втори писмени пояснения от от Д.Г.П., от дата
20.06.2019 г., в които отново е заявено, че на 21.05.2019 г. той не е възлагал
работа, поради отсъствието му от страната. Уточнено е, че на по-ранна дата, Д.П.
е възложил на И.К. да премахне сухата дървесина от сливовите дървета, като се
изрежат само сухите клони. Споразумели се работата да бъде извършена с негови
материали и средства най-късно до началото на брането на плодовете. Имали са
договорка на И.К. се да му плаща на декар, но цена не е уточнявана, защото
първо К. трябвало да огледа градината и да прецени колко работа има за вършене.
В писмените пояснения е посочено и че това е било еднократно възлагане на
работа. По отношение на изисканата заповед управителят на „МАГ 2010“ ООД е
отбелязал, че не представя такава, защото фирмата към момента на проверката
няма лица, които да извършват работа по трудово правоотношение /л. 15 от
делото/. Административното производство е приключило с издаването от участвалата
в проверката И.Б.– гл. инспектор при Д“ИТ“ – гр. Ловеч, на Постановление с изх.
№ ИЗХ19066116/ 12.07.2019 г., за обявяване съществуването на трудово
правоотношение между „МАГ 2010“ ООД – гр. Велико Търново и М.К.Д., за полагането
на труд в посочената по-горе овощна
градина с насаждения от сливи, считано от 21.05.2019 година. Няма данни кога
постановлението е било връчено на адресата му, жалбата срещу него пред АСВТ е
подадена чрез Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, на дата 19.07.2019
година.
В съдебната фаза на производството от
жалбоподателя не са предстявени писмени доказателства по съществото на спора,
извън тези, съдържащите се в административната преписка. В срока по чл. 193,
ал. 1 от ГПК същият е оспорил истинността /верността на съдържанието/ на
подписаната от М.Д. декларация от дата 21.05.2019 г., във връзка с което е
проведено съответното производство. От ответника са представени преписи от
документите, съдържащи се в административната преписка, от служебна карта и
длъжностна характеристика на издалия обжалваното постановление гл. инспектор в
Д „ИТ“ – гр. Ловеч, Заповед № РД – 04-221-62/ 28.09.2018 г. на директора на ОД
„Земеделие” - Ловеч и приложено към нея извлечение от регистър на земеделски
стопани, обработващи парцели в землището на с. Врабево. По искане на
жалбоподателя са разпитани свидетелите И.Н.К., Х.Г.М. и М.М.А., а по искане на
ответника – свидетелите И.Д.Б.и Е.Н.И.. Свидетелят И.К. заявява в показанията
си, че работи по трудов договор като овощар, с работодател различен от
оспорващото дружество, който осъществява дейност в землището на с. Дамяново.
След договорка с Д.П. за периодично почистване на градината в землището на с.
Врабево срещу заплащане, той с притежаваната от него техника изрязал сухите
клони и потърсил К.мир от гр. Угърчин /К.мир А./, да доведе хора, които да
изнесат тези клони. К. осигурил трактор с ремарке за извозване и инструментите
за събиране и товарене на сухите клони. Възнамерявал да заплати на тези хора
със собствени средства след приключване на работата, като не се е консултирал
по този въпрос с Д.П.. След това щял да се оправи с П.. Измежду въпросните осигурени
от К.мир хора, е бил и М.Д.. На 21.05.2019 г., докато И.К. бил на овощните
градини в с. Дамяново, по телефона се обадил К.мир А. и му съобщил за изването
на служителите от Инспекция по труда – гр. Ловеч. К. отишъл на място, където
един от служителите пишел, след което го накарал да подпише, без да чете.
Показанията на И.К. кореспондират относно значимите за спора факти, с тези на Х.Г.М.
/водачът на осигурения трактор/ и М.М.А. /една от работничките, доведени от гр.
Угърчин/, както и с обясненията на заинтересованата страна М.Д.. Под страх от
наказателна отговорност Х.М.заявява, че е имал договорка с И.К., срещу парично
възнаграждение да управлява предоставения му пак от К. трактор при извозването
на сухи клони от офошната градина, до приключване на извозването. При попълване
на дадената му декларация е вписал като работодател дружеството „МАГ 2010“ ООД,
защото то е било посочено от проверяващите. Действително, този свидетел твърди
друга дата на развилите се събития, като същевременно категорично заявява, че е
участвал само в едно извозване на клони, за един непълен ден и описва събития,
идентични с тези от показанията на останалите свидетели и обясненията на заинтересованата
страна. При това положение съдът намира за безспорно, че въпреки грешно
сочената дата /съвпадаща с издаването на постановленията за обявяване на
трудово правоотношение/, показанията на М. касаят именно обстоятелствата по
проверката, извършена на 21.05.2019 година. От своя страна в показанията си М.А.
описва факти идентични с тези, изложени от заинтересованата страна Д., както
относно лицето, организирало ангажирането и извозването на хора от гр. Угърчин
до овощната градина /К.мир/, така и относно начина на извършване на проверката
от служителите на Д „ИТ“ – гр. Ловеч, вкл. попълването от същите на
декларациите на неграмотните лица. Всъщност това попълване не се отрича и от
самите участвали в проверката служители – свидетелите И.Б.и Е.И., като И.заявява,
че е диктувал въпросите на М.Д. и е записвал отговорите. Също така свидетелят И.е
категоричен, че името на дружеството – работодател не му е било казано от Д.
или от друг работник, а е било уточнено от гл. инспектор И.Б., след разговор с
управителя Д.П.. Свидетелят Б. не уточнява по какъв начин е установила кой е
работодател на заварените в овощната градина лица. Заявява, че имат списък на
лицата стопанисващи сответните обработвани земеделски земи във всяко землище,
както и че дружеството „МАГ 2010“ ООД е било споменато от някой от работниците.
В последната им част показанията на Б. не се кредитират от съда, като лишени от
конкретика и некореспондиращи както с показанията на останалите свидетели /вкл.
тези на Е.И./, така и с обясненията на заинтересованата страна.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните изводи:
Жалбата е подадена от лице, чийто интерес е засегнат от оспорения административен акт, пред компетентния да я разгледа съд. Както се посочи, липсват данни кога постановлението за обявяване съществуването на ТПО е доведено до знанието на „МАГ 2010“ ООД, но съобразно датата на издаването му и тази на подаване на жалбата, оспорването при всяко положение е извършено в срока по 405а, ал. 7 от КТ. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, вр. с чл. 405а, ал. 7 от КТ, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Оспореното постановление е издадено от
оправомощено за това длъжностно лице /И.Д.Б.- главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Ловеч/ и в рамките на компетентността му, определена
от чл. 399 и чл. 405а, ал. 1 от КТ, и чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В преписката не се съдържа
договорът за заемането на длъжността от И.Б., но обстоятелството, че същата е
заемал въпросната длъжност към момента на издаването, се установява от
съдържанието на представените служебна карта и длъжностна характеристика, а и
не се е оспорвало от самия жалбоподател на нито един етап от производството.
Тоест оспореното постановление е издадено от орган притежаващ необходимите за
това правомощия, като не се установяват допуснати особено съществени
процесуални нарушения, нарушения на материалния закон или несъответствие с
целта на закона, обуславящи нищожност на сащото. Съобразно горното, съдът
намира за неоснователни неконкретизираните оплаквания на жалбоподателя относно
валидността на обжалвания административен акт.
Оспореното постановление е издадено в
писмена форма и съдържа приложимите съобразно спецификата на административния
акт реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото съдържа посочване на правното
основание за издаването му и на фактическите такива, чрез описване на
обстоятелствата, обосновали изводите за наличието на трудово правоотношение
между на „МАГ 2010“ ООД – гр. Велико Търново и М.К.Д.. Проверката е извършена в
присъствието на И.Н.К., възприет от контролните органи като служител на „МАГ
2010“ ООД, от същия, от управителя на дружеството и от заварените работещи на обекта лица са изискани и представени
писмени обяснения, извършени са допълнителни проверки. Самото дружество, в
качеството му на заинтересовано от административното производство, е бил
своевременно уведомено за неговото иницииране и движение, съгласно изискванията
на чл. 26 от АПК. Съответно не е била ограничена възможността му да охрани
интересите си в това производство, вкл. като прави искания и възражения, и
ангажира доказателства на основание чл. 34 от АПК. Съдът намира за основателни
доводите на жалбоподателя, че административния акт е издаден без да са изяснени
действително относимите обстоятелства, вкл. кой е договарял извършване на
работата със заварения на място М.Д. и от чие име, а на база единствено на
факта, че Д. е заварен да работи в стопанисваната от „МАГ 2010“ ООД овощна
градина. Разпоредбата на чл. 35 от АПК задължава административния орган да
издаде съответния ИАА, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение
за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации,
ако такива са дадени, съответно направени. В този смисъл, въпреки че са взети
писмени обяснения, голяма част сочените в тях факти не са обсъдени, а само са
посочени в мотивите на издаденото постановление, вкл. не са обсъдени
твърденията на управителя на дружеството, че той не е възлагал работа в този
обект на други лица извън И.К.. Съобразно това, съдът счита, че действително от
главния инспектор в Д „ИТ“ – гр.
Ловеч е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, като не
са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Въпросното нарушение в
случая е съществено, доколкото недопускането му е могло да повлияе върху
съдържанието на акта и да доведе издателя му до изводи, различни от
формираните.
Обсъденото процесуално нарушение е
обусловило и постановяването на обжалвания административен акт в нарушение при
неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 405а,
ал. 1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на
чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с
постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В чл.
405а, ал. 4 от КТ е предвидено, че въз основа на постановлението по чл. 405а,
ал. 1 от КТ контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на
работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов
договор. Съответно чл. 1, ал. 2 от КТ въвежда правилото, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Цитираната правна уредба налага извод, че необходима материалноправна
предпоставка за издаване на постановленията от вида на процесното, е
констатирано по надлежния ред от контролните органи, предоставяне на работна
сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между
работник и работодател, без тези отношения да са уредени като трудови.
В случая за издаването на оспореното
Постановление изх. № ИЗХ19066116/ 12.07.2019 г. на Д „ИТ“ – гр. Ловеч, от
контролния орган е прието, че е налице трудово правоотношение между „МАГ 2010“
ООД, в качеството на работодател и М.К.Д., като работник в стопанисваната от
дружеството овощна година с насаждания от сливи, намираща се в землището на с.
Врабево, считано от 21.05.2019 година. Безспорно, в хода на административното
производство е установено, че М.Д. на посочените от органа дата и място е
предоставял работна сила. Не са били изяснени обаче останалите съществени
елементи на правоотношенията между лицата, заварени да работят на 21.05.2019 г.
в конкретния обект, както и кой им е възложи извършването на тази работа. Между
страните не се спори, че към момента на извършената от контролните органи на Д
„ИТ“ проверка, обектът овощна градина с насаждения от сливи, намираща се в землището
на с. Врабево е стопанисвана от „МАГ 2010“ ООД. Спорните въпроси се свеждат до
това, дали осъществяваната от М.К.Д. дейност в този обект е възложена именно от
„МАГ 2010“ ООД, дали тази дейност съставлява предоставяне на работна сила при
по трудово правоотношение между работник и работодател, съответно допуснато ли
е от работодателя нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, като основание за издаване
на процесното постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение.
Конкретно
по отношение на М.К.Д., доказателствата по делото сочат, че работата, която той
е извършвал му е възложена от И.Н.К., с посредничеството на К.мир М. А.. Никое
от посочените лица не е служител на „МАГ 2010“ ООД, а между управителя на
дружеството Д.П. и И.К. е съществувала договорка за периодично премахване на
сухата дървесина от сливовите дървета. Писмените пояснения на П. от 20..0.2019
г. и свидетелските показания на К. сочат, че възложената работа е следвало бъде
извършена с материали и средства на И.К.,
до началото на брането на сливи. От изслушаните по делото свидетелски показания
на И.К., М.А. и Х.М., и обясненията на М.Д. се установява, че към момента на
проверката сухите клони са били вече изрязани и наетите от И.К. лица, които К.мир
А. е ангажирал, е следвало само да натоварят и извозят тези клони от овощната
градина.
Следва
да се отбележи, че обратно на поддържаното от ответната администрация, не всяко
полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за
квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови
правоотношения по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Когато страните са договорили
извършване на конкретно определена работа или постигане на определен резултат,
за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае за облигационни
правоотношения, а не за трудови такива. Основен елемент на трудовото
правоотношение и предмет на трудовият договор така, както е регламентиран в КТ,
е предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на даден
вид работа. Други елементи на трудовото правоотношение е определен работен
режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място, спазване на
трудова дисциплина, условия на труд, почивки и т.н. Предмет на гражданския
договор /за изработка, услуга, поръчка и др./, съгласно разпоредбите на Закона
за задълженията и договорите, е за постигане на определен резултат, за което да
бъде заплатено предварително договорено възнаграждение. Несъмнено този резултат
също свързан с полагането на труд, но при липса на йерархична зависимост между
възложителя и изпълнителя, и относителна самостоятелност в преценката на
последния относно начина по който да бъде постигнат този резултат и
необходимите за това действия. Преценката дали се касае за "трудов"
или "граждански" договор се извършва конкретно за всеки отделен
случай, като се изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на
страните.
В
конкретния случай не може да се направи извод, че предмет на договорката между И.К.
и М.Д. е престиране на работна сила в изпълнение на трудови функции,
респективно да е налице основание за квалифицирането на правоотношението като
трудово такова. Предметът на възложената за изпълнение дейност е постигане на
определен резултат /отстраняване от овощната градина на изрязаните изсъхнали
клони/, уговореният начин за определяне размера на възнаграждението е като
функция от този резултат /при свършване на работата, според показанията на И.К./,
липсват уговорки относно други права, задължения и отговорности на страните.
Тези характеристики на правотоношението, по което М.Д. е страна, не могат да
обосноват извод за трудовоправен характер на същото.
На
второ място, от събраните по делото доказателства не е установено и че
работата, която Д. е извършвал към момента на проверката, е по договорка именно
с „МАГ 2010“ ООД. Действително не е спорно, че по време на проверката лицето е
осъществявало дейност в проверявания обект, стопанисван от оспорващото
дружество. Това обаче не е достатъчно за да се обоснове несъмнен извод, че М.Д.
е извършвал дейност за „МАГ 2010“ ООД, характеризираща се с определени от
фирмата работно място, работно време, получавано трудово възнаграждение и при
спазване на трудова дисциплина. Административният орган, в чиято тежест е да
установи съответните факти /чл. 170, ал. 1 от АПК/, не е ангажирал каквито и да
е било доказателства, че М.К.Д. е бил нает от „МАГ 2010“ ООД и е полагал труд
при изпълнение на трудови функции, под контрола и ръководството на този
работодател. Липсват доказателства, че И.К. е служител на „МАГ 2010“ ООД, нито
че на някакво друго основание има правомощия да договаря от името на това
дружество сключването на трудови договори, съответно да определя изброените
по-горе елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Единственото
доказателство, на което се основават констатациите на контролните органи на
Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, е подписаната от М.К.Д.,
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. От обясненията на лицето Д. обаче се
установи, че фирмата „МАГ 2010“ ООД не му е позната, не е казвал, че тя го е
наела, не е бил питан с кого е договарял, а като цяло не е разбирал за какво
става въпрос в развилата се процедура. Докато пишели декларацията му, тъй като
би неграмотен, той бил настрана с другите работници, които пиели кафета, и
пушели. Извън това, налице са сочените от жалбоподателя нарушения на
процедурата по съставянето на декларация от името на неграмотно лице, тъй тя
като не носи пръстов отпечатък и не е приподписана от двама свидетели. По своя
характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ,
поради което не притежава обвързваща доказателствена сила и съответно не е
достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на характера на
съществуващото към момента на проверката правоотношение. При надлежно оспорване
истинността на същата от жалбоподателя, от контролния орган не бе доказано, че
вписаната в декларацията информация относно работодателя, е получена от лицето,
а не служебно вписана от попълващия информацията за неграмотното лице. Обратно,
дори показанията на служителите на ответника - И.Б.и Е.И. разколебават
истинността на отразеното в декларацията, конкретно по отношение на посоченото
като работодател дружество.
Всъщност
от гласните доказателства по делото се установява, че наелото М.Д. лице - И.Н.К.,
не е действал като представител на „МАГ 2010“ ООД – гр. В. Търново, а е
организирал товаренето и извозването на отрязаните сухи клони на свой риск и за
своя сметка, като сам е определил колко души ще му трябват, организирал е
транспорта им, осигурели им е работни инструменти, трактор с ремарке, гориво и
водач на трактора. Що се отнася до самия К., данните по делото сочат, че той
самият е имал договорка с „МАГ 2010“ ООД или с управителя на това дружество, но
като страна по облигационно правоотношение, като сам е извършил по-голямата
част от възложената работа – изрязването на сухите клони. И.К. също не е
действал по трудово правоотношение с жалбоподателя, а от него е изисквано
постигането на резултат – почистването на сухата дървесина от сливовата
градина. Този извод косвено се потвърждава и от действията на ответната
администрация - на И.К. не е съставено постановление за установяване на трудова
правоотношение. Обяснението на контролните органи, че не са го заварили да
върши нищо е в противоречие с посочването му в съставените документи като
„овощар“, както и с обстоятелството, че именно посредством него, те са влезли в
контакт с управителя на оспорващото дружество Д.П.. Не се твърди и установява
„МАГ 2010“ ООД да е определяло на М.Д. работно време, работно място, трудово
възнаграждение. Установи се, че работата е изпълнявана само на 21.05.2019 г.,
преди обяд и след проверката работещите са напуснали градината. Естеството на
полагания труд, а именно почистване на сухи клони, също не предполага трудово
правоотношение, защото се цели постигане на определен резултат. Не е налице
признака трайност и повторяемост на работата, нито продължително време за
осъществяването й.
Както вече се
посочи, в тежест на административния орган е да установи наличието на фактическите
основания за издаване на процесното постановление за обявяване съществуването
на трудово правоотношение. При проверката за съществуване на реално възникнало
трудово правоотношение трябва да са събрани достатъчно убедителни доказателства
както за самото наличие на такова правоотношение, така и за работодателя по
него, а в случая такива доказателства липсват. Контролният орган не е доказал
наличието на уговорки между „МАГ 2010“ ООД и М.К.Д. вторият да предоставя
работна сила за първия.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореното постановление за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение, като издадено при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени правила и при неправилно
приложение на материалния закон, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Независимо
от изхода на делото, разноски на страните не следва да се присъждат, тъй като
не са поискани.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя
по
жалба на „МАГ 2010“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5, ет. 1, Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение с изх. № ИЗХ19066116/ 12.07.2019 г.,
издадено от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, с
което на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда, е обявено
съществуването на трудово правоотношение между М.К.Д. с ЕГН **********, адрес ***,
и „МАГ 2010“ ЕООД - гр. Велико Търново, считано от 21.05.2019 година.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :