№ 141
гр. В., 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П.Т.П..
при участието на секретаря М. Ив. В.ова
като разгледа докладваното от П.Т.П.. Частно наказателно дело №
20231320200350 по описа за 2023 година
Производството е по чл.154, ал.3 във вр.с чл.156 от ЗЗ и е образувано по
Мотивирано искане от д-р Н. – Изп.Директор на МБАЛ „С. П.“ АД - гр.В. за
задължително настаняване и лечение на Д. М. А. с ЕГН ********** от
с.Горни лом, обл.В., ул.“П.“, № 75.
Представителят на В.ската районна прокуратура в съдебно заседание не
е поддържал предложението на Районна прокуратура – гр.В..
Предложеното за настаняване и лечение лице, и неговият адвокат
защитник в съдебно заседание са заявили, че не е необходимо лицето да бъде
настанен за задължително лечение, не са на лице законовите изисквания и
предпоставките за това.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
В гр.В. на 08.03.2023г. в отделението по психиатрия на МБАЛ „Св.П.“
АД–В. е настанен Д. М. А. с диагноза „биполярно афективно разстройство,
сегашен епизод смесен“ и е настанен в „сектор за повишени грижи“ поради
агресивно и автоагресивно поведение. Той е бил некритичен към състоянието
си и с разрушителни тенденции, епизоди на разрушително поведение.
Пациента е фиксиран в рамките на разрешеното време и е бил подходящ за
1
лечение в условия на затворен режим.
Тази фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите
В. и Ж., заключението на съдебно-психиатричната експертиза, становището
на д-р К., между които няма противоречия относно това, което е възприето от
съда, като безспорно установено и за категорично доказано, кореспондират си
и се допълват.
Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза
освидетелствания страда от Биполярно разстройство, сегашен епизод –
смесен. Заболяването е от посочените, но не са изпълнени заложените
критерии, а именно опасно поведение за околните или за самия себе си,
налице е само медицинския компонент изискуем по закон. Според
действащия медицински стандарт по психиатрия е налице нисък риск, което
предполага лечение без принуда, което вече е започнато.
При така установената обективна страна съдът намира, че не са на лице
изискванията на закона за задължително лечение на А..
Водим от горното и на основание чл.162, ал.1 от ЗЗ Съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение искането от Изп.директор на МБАЛ „С. П.“ АД –
гр.В. и отказва настаняване за задължително лечение на Д. М. А. с ЕГН
********** от с.Горни лом, обл.В., ул.“П.“, № 75.
Решението може да се обжалва пред ВОС в седемдневен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.163 от ЗЗ.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
2