Решение по дело №14875/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1359
Дата: 22 март 2023 г.
Съдия: Мила Панайотова Лазарова
Дело: 20221110214875
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1359
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.А П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20221110214875 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. П. С. срещу електронен фиш серия К №
..........., издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Оспорва издадения електронен фиш. Иска се отмяната му. Твърди се, че
е съставен от лица не разполагащи с материална компетентност, не е описано
ясно и точно мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата при
които е било извършено. Според жалбоподателя не е бил съставен протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредбата на МВР и не е ясно мястото на контрол и липсва
снимка. На следващо място се сочи, че фишът е издаден извън сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Твърди се, че за същия час, място и дата при същото
описание е установено нарушение на КЗ и е съставен друг ел.фиш с различно
описание на нарушението. Според жалбоподателя не е уточнено по какъв
начин е било въведеното ограничения на скоростта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не се
представлява.Постъпили са писмени бележки от юрк. Алипиева, в които тя
1
иска електронният фиш да бъде потвърден.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.02.2021г. в 19.33 часа в гр. София по бул. „Сливница” до номер
164, с посока на движение от ул. „Опълченска” към бул. „Кн. Мария Луиза”
товарен автомобил „Рено Канго” с ДК № СВ4386СВ се движел със скорост от
78 км/ч при разрешена скорост в населено място от 50 км/ч.
Нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АТСС CAM S1,
преминала техническа проверка на 28.09.2020г. съгласно съставен от
Български институт по метрология протокол.
Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартиен
носител – фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен
номер на превозното средство.
Направена е справка за регистрация на МПС и е установено, че към
25.02.2021г. същото е собственост на „П. П.” ЕООД. Жалбоподателят П. П. С.
е представляващ дружеството „П. П.” ЕООД и именно затова била
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
С електронен фиш серия К № 4544038, издаден от СДВР, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – справка за собственост на
МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, протокол от
проверка, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните
работи, както и веществените доказателствени средства - снимков материал с
конкретно отчетени стойности на заснетото МПС, както и заснемане на
позиционирането на техническото средство.
Събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства единно и непротиворечиво изграждат възприетата
от съда фактическа обстановка, с оглед на което и съдът ги кредитира в
2
цялост.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
Жалбата е процесуално допустима, продадена е от процесуално
легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
който подлежи на обжалване. По същество жалбата е неоснователна.
Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на атакувания електронен фиш. Той е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити, изрично и изчерпателно изброени с изречение второ на посочената
разпоредба, а именно – данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото за доброволното й заплащане. По силата на изричната
разпоредба на чл. 189, ал. 11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по своите
правни последици на наказателно постановление.
В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателя,
че фишът е съставен от лица не разполагащи с материална компетентност, не
е описано ясно и точно мястото на извършване на нарушението и
обстоятелствата при които е било извършено.
Ясно е посочено мястото на контрол, с точен адрес и географски
координати, като е приложена и снимка на записващото устройство, макар и
малко размазана. Бил е съставен протокол за използване на техническото
средство и ежедневна форма за отчет.
Неоснователно е и възражението, че фишът е издаден извън сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. В случая е издаден електронен фиш, а не АУАН, където
тази преценка би била адекватна. Фактът, че фишът е бил връчен на
жалбоподателя на 27.10.2022г. по никакъв начин не формира извода, че
фишът е издаден извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Твърденията, че за същия час, място и дата при същото описание е
установено нарушение на КЗ и е съставен друг ел.фиш с различно описание
3
на нарушението, не намери подкрепа от доказателствата по делото, а и
същото е неотносимо, доколкото в настоящето производство се проверява
електронен фиш серия К № 4544038.
Неоснователно се явява и възражението, че не е посочено по какъв
начин е било въведено ограничението на скоростта. В електронния фиш ясно
е обозначено, че се касае за разрешената скорост в населено място от 50 км/ч.
В случая е допустимо отговорността да бъде реализирана при условията
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като е установено с автоматизирана система –
мобилна система за видеоконтрол, фиксирала скоростта. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 /Нова – ДВ, бр. 10 от 2011г., изм. бр. 19 от
2015г., бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., бр. 54 от 2017г./ при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В точка 65 /Нова – ДВ, бр. 19
от 2015г./ от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на „Автоматизирани технически
средства и системи”, които представляват уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона
за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: А)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; Б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП министърът на вътрешните работи е
издал Наредба № 8121з-532/12.05.15г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.15г., с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи/АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл. 3 от наредбата гласи, че за установените от АТСС нарушения на
4
правилата за движение по пътищата се издават елктронни фишове чрез
използване на автоматизирана информационна система.
При анализа на посочените разпоредби се налага изводът, че към
настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат
да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само
чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Въведените
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина
на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган – освен
включването и изключването на мобилното АТСС отговарят на изискванията,
залегнали в ТР № 1 от 26.02.14г. на ВАС. Настоящият съдебен състав приема,
че електронен фиш за санкциониране на нарушение на ЗДвП може да бъде
издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.15г. Първоначалните
действия на полицейските служители по заснемане на автомобила, движещ се
с превишена скорост, посредством система за видеоконтрол, без да бъде
спрян и без да са предявени на нарушителя данни от мобилната система за
видеоконтрол, сочат за процедура по издаване на електронен фиш съобразно
чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Процесният електронен фиш е издаден на представляващия дружеството
собственик на автомобила. С оглед на това правилно е определен субектът на
отговорността.
Съдът намира за доказано извършването на нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП, тъй като товарен автомобил „Р. К.” с ДК № .............. на 25.02.2021г. в
19.33 часа в гр. С. по бул. „С.” до номер ............., с посока на движение от ул.
„О.” към бул. „К.. М.Л.” се е движел със скорост от 78 км/ч при разрешена
скорост в населено място от 50 км/ч. При липса на изрична сигнализация с
пътен знак за друго ограничение на скоростта, скоростта, с която трябва да се
движат водачите на превозни средства категория В в населено място е до 50
км/ч. Техническото средство е отчело скорост на движение от 78 км/ч при
отчитане на допустимото отклонение. С оглед на това автомобилът,
собственост на жалбоподателя, се е движил със скорост, превишаваща
5
максимално допустимата за съответния пътен участък с 28 км/ч, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина
пряк умисъл, тъй като водачът на превозното средство е съзнавал, че
управлява същото в границите на населено място със скорост, надвишаваща
максимално допустимата и е целял това.
Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание
съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП /изм. – ДВ., бр. 10 от 2011г.,
бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г./ е абсолютно определен – за
превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено
място предвиденото наказание е глоба 100 лева. Поради това отсъстват
предпоставки за обсъждане размера на наложеното административно
наказание.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата следва
да се остави без уважение и наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
СДВР следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя П. П. С. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № ............, издаден от
СДВР, с който на П. П. С. е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
6
ОСЪЖДА П. П. С. да заплати на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7