№ 297
гр. Габрово, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20254200500558 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Страните по гр.д.№956/2023г. на РС-Севлиево са обжалвали постановеното
решение в отделни негови части.
Ищцата обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена
исковата й претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното
ПТП в размер над 7000лв. до претендирания размер от 15 000лв. Излага доводи за
неправилно приложение на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението. Счита, че
справедливият размер за претърпените от нея неимуществени вреди е 15 000лв., ведно със
законната лихва от 26.05.2023г.
Ответникът обжалва първоинстанционното решение в частта, с която искът е
уважен за сумата над 4000лв. до размер на 7000лв. Излага доводи ,че определеният размер
на обезщетението е завишен , позовавайки се на заключението на СМЕ.
Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
С постановеното решение по гр.д.№956/2023г. на РС-Севлиево е уважен
частично предявеният иск по чл.432,ал.1 КЗ за неимуществени вреди , като
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е осъдено да
заплати на Р. М. Д., на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумата от 7000
1
лева - представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, в резултат на настъпило на 19.03.2022 г. ПТП , причинено от действията
на водач на лек автомобил, марка „**”, модел „**”, с peг. № **, **, с ЕГН **********, който
риск е покрит с валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключена с ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2023 г. -
датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението, като е
отхвърлил предявения иск за сумата над 7000 лева до пълния предявен размер от 15 000
лева, като неоснователен и недоказан. Предявеният иск по чл.432, ал.1 КЗ е уважен изцяло
относно претендираното от ищцата обезщетение за претърпени от процесното ПТП
имуществени вреди в размер на 113,90лв.
Предмет на въззивно обжалване е размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Ответникът претендира ,че справедливият размер на обезщетението
за претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП е от 4000лв., а не
определеното от 7000лв., а ищцата - че обезщетението следва да бъде присъдено в
претендирания размер от 15 000лв. , като й се доприсъди сумата от 8000лв.
В частта , с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на
113,90лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.
От заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р ** и дадените от него
обяснения в с.з. на 16.05.2025г. се установява, че в резултат на ПТП на 19.03.2022г. ищцата е
получила мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, субективни данни за
функционална болезненост в лявото рамо, левия лакът, лявата китка, палеца на лявата ръка,
гръдния кош отпред, главоболие, световъртеж, гадене, болки в шията, временно изтръпване
на пръсти на лявата ръка. Апаратни (ЕНГ) данни за травматично увреждане на срединния
нерв (nervus medianus) на лявата ръка на ниво лакът. Уврежданията са причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, като същите са
причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са били получени при
ПТП по време и начин, описани в исковата молба. Лечението е консервативно и се изразява
в прилагане на средства против мозъчен оток, противовъзпалителни и болкоуспокояващи,
водно-солеви разтвор, средства подобряващи мозъчната функция. Възстановителният
период за мозъчното сътресение е по-малък от 30 дни, като и след този период има
субективни оплаквания от епизодично главоболие и временно намалена умствена
работоспособност, които не се отразяват на пригодността на пациента в социално-битово и
професионално отношение. Възстановяването на ищцата е протекло без данни за
усложнения, в рамките на посочения срок. Представените медицински документи за
проблеми в петната кост , се отнасят за заболяване, което не е свързано с процесното ПТП.
Болничният престой на ищцата след ПТП е бил от 19.03.2022г. до 23.03.2022 г. в
неврологично отделение на МБАЛ „ Д-р Стойчо Христов“ ЕООД-Севлиево. Изписана е без
главоболие и световъртеж. Съгласно заявеното от вещото лице в с.з. увреждането на нерва в
областта на лакътя не е възстановено, тъй като нервните структури се възстановяват по–
2
бавно. Прогнозата е ,че в бъдеще може да настъпи подобрение, като основната функция на
ръката не е засегната - хващането. Увреждането е свързано с промяна на чувствеността и
изтръпналост, като ищцата може да извършва физическа работа. При изтръпване
обикновено асоциирането е с болков синдром. Мозъчното сътресение е лекостепенно, но в
рамките на 30 дни ищцата е имала влошено качество на живот, изразяващо се в главоболие,
световъртеж, светобоязън. Някои от тези оплаквания могат да продължат и след 30 ден, без
да я направят негодна в социално-битов и функционален план. Мозъчното сътресение е по-
съществено от контузиите по крайниците. От медицински гледна точка контузиите
преминават за по-малко време , отколкото мозъчното сътресение.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява, че при
ищцата е налице посттравматичен стрес. Провеждано е лечение от психиатър д-р ** от
03.04.2022г. , медикаментозно по схема - 6 месеца. Вещото лице посочва, че при ищцата
процесното ПТП се е отразило на психоемоционалното й състояние с редица
несистематизирани симптоми, като главоболие, световъртеж, раздразнителност, безсъния,
намалена поносимост към стрес и емоционална възбуда, от тогава не може да шофира,
изпитва силно притеснение докато се вози в кола като пътник, затруднен нощен сън,
придружен от кошмари. Последиците за ищцата са засилена тревожност и потиснатост,
занижена самооценка, страх, несигурност и мисли за безполезност. От заявеното от вещото
лице в с.з. се установява, че на ищцата са направени редица тестови изследвания, при които
има моменти на връщане на психотравмата, преживява я наново, като на филмова лента, на
втория ден се разплакала и излязла, казала ,че не може да продължи. Тестовото изследване
показало умерена депресия, повишено ниво на тревожност, високо ниво на стрес.
Споделила ,че често се буди от кошмари, спи неспокойно, трудно й е да шофира, когато се
вози като пътник я е страх да не преживее отново същото събитие.
От показанията на св.*в, който е съпруг на ищцата, се установява, че след ПТП се
оплаквала от болки в гърдите ,лявата ръка, започнало да й става лошо, да губи съзнание и
извикали линейка. Няколко дни била в болницата. Имала болки в лявата част, рамото,
ръката, изтръпване на ръката, кошмари нощем, които продължават, не иска да шофира. След
изписване от болницата, известно време останала вкъщи, имала болки, била насинена след
удара по гърди и гръб, ходили на лекар, който казал, че е от удара. Освен главоболието и
болките, имала затруднение в движение с ръката, за двете деца се грижил свидетелят около
6-7 месеца, и сега не искала да шофира. Сънува катастрофи, и сега като се сети за случилото
се, плаче. Преди това не е имала проблеми със съня. От време на време има изтръпване на
ръцете. Въпрос на време е да се оправи. Провела е медикаментозно лечение, каквото й е
било предписано. Не може да каже колко време не е ходела на работа. Една от причините да
смени работата е ,че трябвало да пътува с кола. Сега отказва да шофира, ползва такси или
рейс, или свидетелят я вози.
От представеното съдебномедицинско удостоверение, издадено от д-р **, се
установява, че при извършен на ищцата преглед на 31.03.2022 г. /12 дни след ПТП/ ,същата
се оплаква ,че и към момента още има болки в лявото рамо, лакът и китка, болки в гръдния
3
кош отпред , периодично главоболие ,влошен сън. Видими увреждания при прегледа не са
констатирани. При прегледа е установено, че има болки при движение в лявото рамо, лакът
и китка, палеца на лявата ръка, отпред на гръдния кош по хода на гръдната кост. В
удостоверението са посочени като увреждания, които могат да са причинени от съобщеното
ПТП на 19.03.2022 г. : мозъчно сътресение, контузия на ляво рамо , лакът и китка на лявата
ръка с данни за травматично увреждане на срединния нерв на лявата ръка на ниво лакът.
Оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене, болки в шията , в лявата ръка , временно
изтръпване на пръсти на ръката, болки в гръдния кош отпред , безсъние. Получените
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът приема за обосновано заключението на СМЕ, изготвена от д-р ** и на СПЕ,
като техните констатации се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Констатациите на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р **, че увреждането на левия
долен крайник е остатъчна последица в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП , се опровергават от останалите доказателства , предвид на което съдът го приема за
необосновано. От останалите доказателства по делото се установява, че заболяването на
лявата петна кост не е в причинна връзка с настъпилото на 19.03.2022г. ПТП, при отразените
данни в представената медицинска документация от проведеното лечение след ПТП,
установеното от прегледа от д-р ** на 31.03.2022г. и становището на в.л. д-р **.
В исковата молба, както и във въззивната жалба, не са наведени твърдения, че поради
посттравматичния стрес се е наложило ищцата да смени работата си, и при липсата на други
доказателства в подкрепа на заявеното от св.*в, съдът не кредитира показанията му в тази
част, като съобрази и заявеното от свидетеля, че ищцата е приключила със собствения
бизнес заради спокойствие. От данните по делото не се установява от ПТП ищцата да е
получила някакви травми на дясната ръка. С оглед на това заявеното от свидетеля *в ,че от
време на време има изтръпване на ръцете, относно дясната ръка не се потвърждава от
останалите доказателства по делото. Не се потвърждава от останалите доказателства по
делото и твърдението на свидетеля, че състоянието на ищцата е налагало той да се грижи за
децата им в продължение на половин година, предвид вида на описаните в медицинското
удостоверение и СМЕ на д-р ** увреждания и отражението им върху работоспособността на
ищцата и възможността самостоятелно да се обслужва и справя в битов план съгласно
изразеното становище от в.л. д-р **. В останалата част показанията на св.*в не се
опровергават от останалите доказателства по делото, поради което няма основание да се
приемат за необективни и пристрастни.
Дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от процесното ПТП
неимуществени вреди следва да се определи съобразно на чл.51 и чл.52 ЗЗД, с оглед вида и
характера на получените при процесното ПТП увреждания, причинените от тях болки,
стардания и неудобства, тяхната продължителност ,период на възстановяване и последици
към момента , както и икономическите условия в страната към датата на увреждането.
Към датата на ПТП ищцата е бил на 36г., трудово ангажирана. В резултат на
4
процесното ПТП е получила мозъчно сътресение - лекостепенно, контузия на ляво рамо ,
лакът и китка на лявата ръка, с данни за травматично увреждане на срединния нерв на
лявата ръка на ниво лакът. Проведено е консервативно лечение на мозъчното сътресение, с
болничен престой в неврологично отделение от четири дни. Не се твърди и няма данни след
изписване от болничното заведение ищцата да е спазвала постелен режим.
Възстановителният период за мозъчното сътресение е бил в рамките на месец, без данни за
настъпили усложнения. През този период качеството на живот на ищцата е било влошено
поради главоболие, световъртеж, светобоязън , но тези оплаквания не са се отразили на
възможността й да се справя в социално-битово и професионално отношение / д-р **/. След
ПТП ищцата е имала болки при движение в лявото рамо, лакът и китка, палеца на лявата
ръка, болки в шията, отпред на гръдния кош по хода на гръдната кост, установено при
извършен преглед 12 дни след ПТП, когато са установени контузия на ляво рамо , лакът и
китка на лявата ръка, като няма данни да са настъпили усложнения и за тях
възстановителният период да е бил по-дълъг от този за мозъчното сътресение съгласно
заявеното от в.л. д-р **, че периодът за възстановяване от контузиите е по-кратък от този за
мозъчното сътресение. Не е настъпило възстановяване на травматичното увреждане на
срединния нерв на лявата ръка на ниво лакът. Това увреждане , установено чрез апаратни
данни, от констатациите на в.л. д-р ** се установява, че не се е отразило на възможността
ищцата да извършва физическа работа, както и на основната функция на ръката –
хватателната, която е запазена. То е свързано с промяна в чувствеността и изтръпване, което
се асоцира с болков синдром и усещане за мравучкане , което създава дискомфорт. От
данните по делото не се установява ищцата ежедневнно и постоянно да е изпитвала такъв,
предвид заявеното от св.*в , че „от време на време има изтръпване“, отразеното в
медицинското удостоверение от 2022г. „временно изтръпване на пръстите на ръката“ и
констатациите на вещото лице д-р **. С оглед на това и предвид ,че увреждането на нерва не
засяга основните функции на ръката, негативните изживявания от невъзстановения
срединен нерв не са от такова естество и с такъв интензитет , които да създават постоянно
неудобство на ищцата в ежедневието и да се отразяват на работоспособността й и
възможността й да се справя в битов и професионален план. ПТП се е отразило негативно
върху психо-емоционалното състояние на ищцата с несистематизирани симптоми като
главоболие, раздразнителност, безсъние, емоционална възбуда, с изяви на засилена
тревожност, потиснатост, плач, несигурност, занижена самооценка, страх, ползвала е
специализирана помощ от психиатър с проведено шестмесечно амбулаторно лечение с
медикаменти. Повече от две години след произшествието ищцата не е преодоляла
постравматичния стрес, установено от СПЕ, като проведеното психологично изследване
сочи на умерена депресия, повишено ниво на тревожност, високо ниво на стрес. Ищцата
продължава да има страх да шофира и при возене като пътник, да се връща към случилото се
и да го преживява отново, да сънува кошмари /СПЕ и св.*в/. Съобразявайки тези
обстоятелства, както и социално-икономическата обстановка към датата на увреждането
,настъпило през 2022г., за претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесното
ПТП обезщетението следва да се определи в размер на 9000лв. С оглед на това следва да се
5
отмени първоинстанционното решение в обжалваната от ищцата част , с която искът по
чл.432 КЗ е отхвърлен за сумата над 7000лв. до размер на 9000лв. и се доприсъди като
обезщетение и сумата от 2000лв. В останалата обжалвана от ищцата част – за сумата над
9000лв. до размер на 15 000лв. претендирано обезщетене за неимуществени вреди , както и
в обжалваната от ответника част за присъдената сума като обезщетение за неимуществени
вреди над 4000лв. до размер на 7000лв., първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора следва да се отмени първоинстанционното решение в частта
за разноските, като съразмерно уважената част на исковата претенция за
първоинстанционното производство на ищцата се присъдят разноски от 165лв. за д.т.,
392лв. за вещи лица, а за въззивното производство в размер на 40лв. за д.т.
На ответника съразмерно отхвърлената част от исковата претенция следва да се
присъдят разноски за първоинстанционното производство общо в размер на 834лв., от които
119лв. юрисконсултско възнаграждение и 715лв. за вещи лица.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС-
Севлиево д.т. от 200лв. и 50лв. за възнаграждението за свидетел.
От пълномощника на жалбоподателката адв.Ж. ** са претендирани разноски за
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство за въззивното
производство при условията на чл.38 ЗА. В представения договор за правна защита и
съдействие на л.46 от делото е посочено ,че оказаната от пълномощника на
жалбоподателката правна помощ и съдействие по настоящото дело е безплатна . С оглед
изхода на спора , на процесуалния представител на жалбоподателката следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА за въззивното производство. Съобразно обема
на осъщественото процесуално представителство с подаването на въззивна жалба с
изложени доводи относно размера на неимуществените вреди, които са идентични с тези от
писмения отговор в първоинстанционното производство /л.205-206/, липсата на
фактическата и правна сложност на спора, защитавания материален интерес , провеждането
на едно съдебно заседание по делото с участието на пълномощника, в което не са събирани
доказателства и е пледирал по същество на спора, следва да се определи възнаграждение от
800лв., като предвид изхода на спора на порцесуалния представител на жалбоподателката се
присъди сумата от 200 лв. За първоинстанционното производство от определеното от
първоинстанционния съд възнаграждение от 1400лв., съразмерно уважения размер на
исковата претенция, присъденото на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение
по чл.38,ал.2 ЗА следва да бъде в размер на 844лв.
На основание изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №154 от 27.06.2025г. по гр.д.№956/2023г. на РС-Севлиево в
6
ЧАСТТА с която е отхвърлен предявения от Р. М. Д. срещу „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП на 19.03.2022г. в размер над 7000лв. до размер на 9000лв.
и в ЧАСТТА за разноските, вместо което постанови :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г.М.
Димитров” № 1, да заплати на Р. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. „**, на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, допълнително сумата от 2000лв. /
разликата над присъдената сумата от 7000 лева до размер на 9000лв./ - представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 19.03.2022 г, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №154 от 27.06.2025г. по гр.д.№956/2023г. на РС-Севлиево
в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът по чл.432,ал.1 КЗ за присъждане на
ищцата Р. М. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 19.03.2022г. в
размер над 9000лв. до размер на 15 000лв. и в частта, с която е уважен предявения от Р. М.
Д. иск по чл.432,ал.1 КЗ за заплащане от ответника „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД обезщетение в размер над 4000лв. до размер на 7000лв. за
претърпени неимуществени вреди от ПТП на 19.03.2022г.
ОСЪДЖА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г.М.
Димитров” № 1 да заплати на Р. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. „**,
сумата от 165лв. ,направени в първоинстанционното производство разноски за д.т. , сумата
от 392лв. разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за вещи лица и
сумата от 40лв. разноски за д.т. за въззивното производство.
ОСЪДЖА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г.М.
Димитров” № 1, да заплати на процесуалния представител на жалбоподателката адв.Ж. Д.
** – ** от АК-Хасково, сл.адрес: гр.Велико Търново ,ул.***, адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 200лв., на основание чл.38,ал.2 ЗА и за
първоинстанционното производство в размер на 844лв., на основание чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪДЖА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г.М.
Димитров” № 1, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметката на Районен съд –
Севлиево сумата от 250лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. „**, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********,
сумата общо от 834лв., от която 715лв. разноски за първоинстанционното производство за
депозит за вещи лица и 119лв. разноски за първоинстанционното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
7
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8