Решение по КНАХД №1392/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от И. С. Г. с [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез адв.Ж. А. от АК - Бургас против решение № 290/25.04.2025 г., постановено по а.н.д. № 630/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Възразява, че за лицето няма задължение само да следи дали е прекратена регистрацията на автомобила или не, като надлежните органи е следвало да го уведомят. Оспорва съставомерността на деянието, предвид липсата на субективна страна. Иска се отмяна на решението и на потвърденото наказателно постановление.

Ответникът – Началник група към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление № 23-0769-003207/04.12.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на И. Г. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. За да постанови решението си, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е обосновал извод за съставомерност на деянието, при наличието на данни, че автомобилът е придобит от Г. на 06.03.2023 г. и в двумесечен срок от придобиването той не е изпълнил задължението си по чл.145, ал.1 от ЗДвП и чл.14 и сл. от Наредба № I45/24.03.2000 г. да пререгистрира превозното средство. Съдът е приел още, че прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират когото и да е за прекратяването на регистрацията, което по арг. от чл.143, ал.15 от ЗДвП е законова последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидените срокове.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената дата и място И. Г. е установен от контролни длъжностни лица при ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ да управлява лек автомобил с рег.№ [рег. номер], за който не е изпълнил задължението си да го регистрира в съответното поделение на „Пътна полиция“, в двумесечен срок от придобиването му, в нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Автомобилът е придобит от Г. с договор за покупко-продажба на МПС на 06.03.2023 г., като към момента на проверката – 02.07.2023 г., същият не е пререгистриран в КАТ [населено място] и е с прекратена служебна регистрация от 08.05.2023 г. Нарушението е [жк], ал.1 от ЗДвП и за извършването му касаторът е санкциониран на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП (в приложимата редакция ДВ бр.101/2016 г.), съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В чл.143, ал.15 от ЗДвП (в приложимата редакция ДВ бр.77/2017 г.) е предвидено, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

С оглед установената фактическа обстановка безспорно се установява, че касаторът следва да е наясно със задължението си да регистрира закупения автомобил, но не го е изпълнил, с оглед на което регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от административния орган на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, като в тази норма не е предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002г., изм., бр.67 от 2012г., бр.20 от 2018г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.

Видно от изложеното, служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупеният автомобил, в предвидените срокове. Ето защо, Г., управлявайки собствения си автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с предвидените от закона последици. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В този смисъл, следва да се приеме, че касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност, на посоченото основание. Да се приеме обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо.

Правилно районният съд е приел, че установеното нарушение не може да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от другите случаи на обичайно извършване на нарушения от същия вид.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд – Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 290/25.04.2025г., постановено по а.н.д. № 630/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.