№ 235
гр. Варна, 28.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500159 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от Т. Д. ИВ. чрез назначения й процесуален представител
адв.З.С., против определение №260061/14.02.2022г., постановено по гр.д.
№2645/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по
делото в частта му по следните предявени искове пр. осн. чл.45 от ЗЗД: 1/ от
Т. Д. ИВ. против Н. ИВ. Г. за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, за причинените й болки и страдания в периода от
02.11.2013г. до 02.11.2018г., тъй като била унизена и е потъпкано човешкото
й достойнство, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска до окончателно изплащане на главницата; 2/ от Т. Д. ИВ. против П.
СТ. Г. за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 30 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, за
причинените й болки и страдания в периода от 02.11.2013г. до 02.11.2018г.,
тъй като била унизена и е потъпкано човешкото й достойнство, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателно
изплащане на главницата.В жалбата се твърди, че определението е
неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действя по така предявените искове.
Въззиваемите Н. ИВ. Г. и П. СТ. Г. в депозирания отговор по жалбата в
срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.М.Т.
поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното
определение да бъде потвърдено.Претендират разноски.
Производството по гр.д.№2645/18г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано
1
след прекратяване на производството по предявените от Т. Д. ИВ. против Н.
ИВ. Г. и П. СТ. Г. по гр.д.№16336/15г. по описа на ВРС, 39 състав множество
насрещни искове и изпращането им по подсъдност на ВОС на осн. чл.118,
ал.2 от ГПК, вр. чл.104, т.4 и т.6 от ГПК.Част от претенциите по насрещните
искове са за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата обезщетение за
претърпените от същата в периода 02.11.2013г.-02.11.2018г. в резултат от
противоправните действия на ответниците неимуществени вреди в размер
всеки от по 30 000лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Обобщено, касателно тези претенции, в исковата си молба и уточняващите
такива към нея от 14.01.2019г., 01.03.2019г., 05.04.2019г., 16.08.2019г. и
23.11.2021г., депозирани след оставяне на производството без движение от
първоинстанционния съд за отстраняване нередовности на исковата молба по
чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, ищцата излага, че е собственик на 15 кв.м. ид.ч./от
2012г., а до тогава на 75 кв.м. ид.ч./ от дворно място, находящо се в гр.Варна,
ул.“Черни връх“№15, представляващо УПИ Х-7, кв.325, по плана на 9 м.р. на
гр.Варна, цялото с площ от 305 кв.м.В дворното място е изградена
незаконна/предвид отмяната на издаденото разрешение за строеж и чието
узаконяване впоследствие е отказано от административните органи/ жилищна
сграда, от която ищцата притежава самостоятелни обекти/апартамент, офис и
гараж/, предвид взаимното учредяване правото на строеж с н.а.
№2/22.08.1995г. от съсобствениците към посочената дата на дворното място,
вкл. Методи Асенов Радев в качеството му на ЕТ„Мари-92-Методи Радев“,
гр.Варна.Същият поел задължение срещу учреденото му право на строеж и
прехвърлените 80/305 кв.м. ид.ч. от дворното място да изгради със свои
средства в него четириетажна жилищна сградата, чието изграждане и
започнал, но не завършил, а се разпоредил с учреденото му право на строеж и
прехвърлените му ид.ч. от дворното място в полза на трети лица.Тези лица,
без да имат договор с ищцата /както и с останалите двама от първоначалните
собственици на дворното място-В.Иванов и П.Момчилов/ и да им е възлагано
да извършват строителство, без нейно знание и съгласие, сключили договор
за строителство през 1999г. и изградили до степен груб стоеж към 2000г.
незаконно сграда в имота въз основа на издадено в нарушение на чл.56, ал.3
от ЗТСУ/отм./ през 1999г. разрешение на строеж, отменено окончателно през
2006г.С решение за отказ от 02.05.2012г. на гл.архитект на район „Одесос“,
гр.Варна е отказано узаконяването на строежа „Жилищна сграда в УПИ Х-7,
кв.325, по плана на 9 м.р. на гр.Варна“, влязло в сила на 06.11.2014г.Въпреки
че сградата е изградена незаконно чрез противоправни действия, ответниците
Г.и/които са част от последващите приобретатели на ид.ч. от дворното място
и обекти в сградата/ водели против нея множество/посочени в уточняващите
молби, общо 13бр./ административни дела/свързани с незаконното
строителство/ и граждански дела/за да претендират от нея суми по реда на
чл.61 от ЗЗД във връзка с осъществените от тях незаконосъобразни действия
по строителството на сградата, вкл. в повече от разрешеното и в отклонение
2
от одобрените инвестиционни проекти и за неговото отстраняване/.Тези дела
ответниците водели умишлено с цел да й причиняват вреди, вкл. за да
осъществяват психически тормоз и финансов натиск, като злоупотребяват с
материалните си и процесуални права, а целта им е да се увредят нейните
права и законни интереси, като я принудят да отстъпи собствеността си върху
поземления имот и обектите си, без да получи никакви пари срещу
това.Извън тези дела ответникът Г. е подал жалба до ВРП против ищцата, по
която е образувана пр.пр.№8182/13г., като е твърдял, че същата следва да
бъде освидетелствана и въдворена в психиатрията по реда на ЗЗ, която
преписка е прекратена с постановление от 14.08.2013г.По тази жалба
ответницата Г. е давала свидетелски показания против ищцата.Поради така
подадената жалба ищцата изживяла голямо унижение и силен психически
стрес, доказвайки, че е нормален човек, който защитава собствеността
си.Водените дела й причинили постоянен психически стрес и напрежение,
чувствала се унизена, не можела да спи, не можела да работи, станала нервна,
необщителна, недоверчива, започнала да вижда във всеки човек лице, което
иска да я ограби или подведе.Психически стрес и създавало и поведението на
ответницата, която на публични места говорила, че ищцата била „осъдената
Татяна“, че щяла да й вземе имота, понеже не й трябвал, защото била стара
мома без деца и нямало на кого да го остави, че била невъзпитана, че лъжела
за всичко.Чувствала се унизена, накърнен бил авторитетът й, граден с години
и сринат из основи от поведението на ответниците.
Предвид изложеното претендира ответниците да бъдат осъдени да й
заплатят горепосочените обезщетения за така търпените неимуществени
вреди.
Видно от гореизложеното е, че ищцата твърди, че за периода 02.11.2013г.-
02.11.2018г. е претърпяла от твърдени, че са противоправни действия на
ответниците горепосочените неимуществени вреди, чиято обезвреда
претендира.Част от тези противоправни действия се изразяват в предявяване
на искове и подаване на жалби, вкл. до прокуратурата, при злоупотреба с
права.Злоупотребата с права е противоправна, когато правата се упражняват с
цел да бъдат увредени правата и законните интереси на други лица, както в
случая се твърди от ищцата, че са упражнени от ответниците.Отговорността
за вреди от злоупотреба с право на иск, съответно жалба, е деликтна и
осъществилият злоупотребата отговаря за всички претърпени преки и
непосредствени имуществени и неимуществени вреди.Останалата част от
действията касаят поведението на ответницата по повод твърдените, че са
публично изложени обидни по съдържание изрази, засягащи личността и
достойнството на ищцата, отговорността, за които действия също е
деликтна.Предвид горното и съдът приема, че така предявените искове са
допустими.Необходимо е обаче уточнение кое конкретно от общо изброените
13 административни и граждански дела от кой ответник е водено против
ищцата, какъв конкретно е неговият предмет и изход, ако са приключили,
защо съобразно този конкретен предмет се твърди, че е водено с цел да бъдат
3
увредени правата и законните интереси на ищцата, както и какъв е размерът
на конкретното обезщетение/от общите 30 000лв. за всеки ответник/, което се
претендира, касателно всяко от тези дела.Необходимо е и да се уточни какъв
е размерът на конкретното обезщетението/от общите 30 000лв./, което се
претендира за търпените вреди от отправените от ответницата обиди/и кога те
са отправени/, унизили честта и достойнството на ищцата, както и размерът
на конкретното обезщетение/от общите 30 000лв. за всеки ответник/, което се
претендира за търпените неимуществени вреди от подадената до ВРП жалба,
по която е образувана пр.пр.№8182/13г.Указания за горното не са давани на
ищцата от първоинстанционния съд.Обжалваното определение, с което
производството по делото е частично прекратено, следва да бъде отменено, а
делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, вкл. отстраняване посочените нередовности
на исковата молба.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260061/14.02.2022г., постановено по гр.д.
№2645/18г. по описа на ВОС, гр.о., и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по същото, вкл. съобразно указанията.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4