Р Е Ш Е Н И Е
№ 20 07.02.2023 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Албена
Ангелова и
в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №312 по описа
за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното
Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН във вр. с Глава
Дванадесета, чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „ФБ ауто“ЕООД, чрез
процесуалният си представител адв. Н.А. против Решение №474/03.11.2022 год., постановено
по АНД №2304/2022 год. на Районен съд Стара Загора. Излага доводи, че не
ставало ясно дали автомобилът е засечен на пътя извън населено място, поради
което съществува неяснота с какво точно
е нарушен закона. Наказващият орган не е представил извлечение от базата данни
за процесния автомобил дали съществува отбелязване за извършена услуга. Прави
възражение и за настъпила давност по връчването, респективно налагането на
наказанието. Иска се съдът да отмени съдебното решение и бъде постановено решение,
като бъде отменен обжалваният електронен фиш, както и се претендират направените
по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба Агенция „Пътна
инфраструктура“, в представеният отговор на касационната жалба и в съдебно
заседание, чрез процесуалният си представител юриск. С. оспорва същата и излага
доводи за правилност на съдебното решение.
Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че касационната
жалба е неоснователна и съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
Старозагорският административен съд, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт - чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Решение №474/03.11.2022 год., постановено по
АНД №2304/2022 год., Районен съд Стара Загора е потвърдил електронен фиш №**********
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата на Агенция Пътна
инфраструктура, с който на „ФБ ауто“ЕООД, представлявано от управителя В.Б.Б., на
основание чл.179, ал.3б във вр. чл.187а, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата
е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лева за нарушение по чл.139, ал.5
и ал.6 от Закона за движението по пътищата. В електронния фиш е посочено, че на
07.04.2020 год., в 08:10 часа е установено нарушение с ППС лек автомобил Рено Лагуна с рег. №***, с обща допустима
техническа маса 1936, брой оси 2, категория на ППС ЕВРО 4, в община Стара
Загора, по път I–5 км. 239+292 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1
от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Нарушението е установено с устройство №20812, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо
се на път I – 5 км. 239+292. Собственик, на когото е регистрирано ППС е „ФБ
Ауто“ЕООД. За да потвърди електронния фиш въззивният съд установил, че е налице
безспорна установеност на административното нарушение, електронния фиш е
издаден в сроковете по чл.34 от ЗАНН, а наказаното лице не е подало декларация
по чл.187а, ал.4 от ЗДвП. Изложил е
доводи също така и за липсата на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното е направен извод, че атакуваният електронен фиш следва да
бъде потвърден.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящата касационна инстанция споделя извода на Районен
съд Стара Загора, че извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Правилно
въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства, от които
се налага извод, че не е заплатена пътна такса по чл.10, ал. 1 от ЗП според категорията
на пътното превозно средство. Между страните липсва спор, че се дължи заплащане
на пътна такса според категорията на ППС и по силата на чл.10, ал.1 от ЗП, както
и че собствеността на ППС е на „ФБ ауто“ЕООД.
Административнонаказателната отговорност на „ФБ ауто“ЕООД
е ангажирана за нарушение на чл.179, ал. 3 от ЗДвП, предвиждаща водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата, да се наказва с глоба в размер на 300.00 лв. Съгласно
чл.187а, ал.2, т.1 от същия закон, ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване
размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата,
на собственика се налага имуществена санкция в размер 300.00 лв. Съгласно
чл.167а, ал.3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение
по чл.179, ал.3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства
за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
В нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че при
нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по
чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.
10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане – ал.2. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
С оглед тази нормативна регламентация касационният
съдебен състав счита, че не са налице наведените касационни оплаквания. Според
мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 год. на ВАС по тълкувателно
дело №1/2013 год., електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване, т.е. изискванията за съдържание,
регламентирани в ЗАНН, са неприложими. Следователно задължителни са само посочените
в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП реквизити, а в процесния електронен фиш те безспорно се
съдържат. Нарушението е достатъчно ясно описано - за процесното ППС, при
регистрирането му на 07.04.2020 год., в 08:10 часа с елемент от електронната
система за събиране на пътни такси /устройство №20812/ на посочен пътен участък
с конкретни параметри /по път I – 5 км. 239+292 с посока намаляващ
километър/ не е била заплатена пътна
такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Само от липсата на думите
„движение“ или „управление“ в обстоятелствената част на електронния фиш не може
да се направи извод за формалната му неизрядност доколкото са спазени всички
законови изисквания за съдържание и от използваната формулировка не възниква
съмнение за какво деяние се търси отговорност от собственика на ППС. С разпоредбата
на чл.179, ал.3б от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от
Закона за пътищата, се наказва с глоба, като се предвижда и че глобата се налага
на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът
или вписаният ползвател е юридическо лице е предвидено като санкция да се налага
имуществена санкция. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.187а, според който
при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя
- каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му.
Електронен фиш №********** е издаден от компетентен орган,
тъй като разпоредбата на чл.10, ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“
осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси
и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време
и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение
на своите правомощия по чл.10, ал.10 от ЗП Агенция Пътна инфраструктура е установила,
като е и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗП, нарушение по чл.179,
ал.3 – 3б, поради което може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен
орган за налагане на съответното наказание в размер, определен за съответното нарушение
- чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. В настоящия случай, след като не е налице подадена ТД
за пътния участък от страна на собственика, то за съответното ППС следва да се приеме,
че не е била заплатена дължимата пътна такса. Заплащането на винетка е положителен
факт от обективната действителност, като тежестта на доказване е за лицето
което го твърди, в случая касатора. В хода на съдебното производство не са
представени доказателства, от които да се направи категоричен обоснован извод,
че на посочената в електронния фиш дата, процесното МПС е било със заплатена
винетна такса по реда на Закона за пътищата. При това положение, обоснован и съответен
на материалния закон е изводът на наказващия орган за извършено административно
нарушение на чл.139, ал.5 и 6 от ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно ясно в санкционния
акт и по начин, по който наказаното лице може да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната
отговорност, поради което не е нарушено правото му на защита. Налице е осъществен
състава на административното нарушение и същото е безспорно доказано. Правният анализ
на законовия текст на чл.187а, ал.2, т.1
от ЗДвП по недвусмислен и еднозначен начин разпорежда на административния орган
при установяване на нарушение от вида посочен в диспозицията на правната норма,
да бъде наложена императивно определената санкция. В тази хипотеза, законодателят
не е предоставил на санкциониращия орган възможност да избира измежду различни видове
и размери на законово предвидени санкции, а е определил конкретно наказание – имуществена
санкция в размер на 300.00 лева.
По отношение на направеното възражение за изтекла давност
за връчването, респективно за налагането на наказанието, съдът намира същите за
неоснователни. Не е изрично посочено в касационната жалба, но вероятно
касаторът е имал в предвид давността за административно наказателното
преследване.
На първо място не е налице законово регламентиран срок за
връчването на електронния фиш, а от друга страна връчването на такъв електронен
фиш представлява процесуално действие и по отношение на него не може да се
прилага института на погасителната давност. Давността в правото е период от
време, с изтичането на който законът свързва настъпването на определени правни
последици. Давностния срок е юридически факт от категорията на юридическите
събития, представляващ определен в закона период от време, след изтичане на
който се погасява съответното право за налагане на наказанието.
В съдебното производство по обжалване на наказателно
постановление, респективно електронен фиш се прилагат разпоредбите за давността
и абсолютната давност, уредени в Наказателниня кодекс, съгласно чл.11 от ЗАНН.
В глава IX от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното
наказание“ и по-конкретно в чл.79, се регламентира, че наказателното
преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. А
съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 ЗАНН административнонаказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на
три години. И въпреки, че разпоредбата на чл.81, ал. 2 НК вр. чл.11 ЗАНН
предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването,
то нормата на чл.81, ал.3 от НК посочва, че независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три
години. Това означава, че абсолютната давност, с изтичането на която административнонаказателното
преследване се изключва е четири години и половина от датата на извършването на
нарушението. Безспорно е, че за изтичането на давността съдът е длъжен да следи
служебно, без да е налице сезиране от страна в съдебното производство. В този
смисъл с изтичането на четири години и половина от извършване на нарушението
съдът е длъжен да прекрати образуваното производство и да отмени наказателното
постановление /електронен фиш/ без да разглежда въпроса за неговата материална
законосъобразност. В конкретниня случай имайки в предвид датата на извършване
на нарушението – 07.04.2020 год., е очевидно, че към датата на приключването на
съдебното следствие – 12.01.2023 год. не е изтекла абсолютната давност за
налагането на административното наказание за движението на МПС по
републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса.
По тези съображения решението на Районен съд Стара Загора
като правилно следва да се остави в сила, а на ответника по касация следва да бъдат
присъдени направените пред касационната инстанция разноски от 80.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №474 от 03.11.2022 год., постановено по АНД №2304/2022
год. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА „ФБ ауто“ЕООД, представлявано от управителя В.Б.Б. да
заплати на Агенция Пътна инфраструктура – София сумата от 80.00 /осемдесет/
лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение .
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.