Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Тетевен ,25.04.
2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският районен съд ,
първи състав,в открито заседание
на седемнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година:
Председател: АНИ ГЕОРГИЕВА
Секретар :Виолета
Монова
като разгледа
докладваното от съдията Георгиева гражданско дело № 569 по описа на
Тетевенският районен съд
за 2018 год., за да се произнесе – съобрази:
Предявени са два обективно съединени
осъдителни иска с правна квалификация чл.143 ал.2 и чл.149 от СК.
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба от Й.В.К. с ЕГН ********** ***,видно
от социалния доклад на ДСП-Л в момента живее в
с....................., като майка и законен представител на малолетното
дете Т.М.Я.родена на ***г срещу ответника М.С.Я. с ЕГН ********** . В исковата
молба се твърди ,че страните са родители на малолетното дете Т.М.Я., страните
живеели съвместно но преди около година ответникът заминал да работи в чужбина
и от тогава не се е интересувал от
детето .Ищцата била безработна , работела сезонно и получавала по 35 лв.
семейни добавки.Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника М.С.Я. да заплаща издръжка за малолетното
дете Теодора в размер на 150 лв ,начиная от дата 02.07.2018г датата на подаване
на исковата молба в съда , както и претендира издръжка за минал период по реда
на чл.149 от 02.07.2017г до датата на подаване на иска в съда 02.07.2018г.
В съдебно
заседание ищцата не се явява за нея се явява адв. П.К. от ЛАК и поддържа исковата молба. Ответникът по
делото М.С.Я. призован по реда на чл.47
от ГПК за него се явява назначеният за особен представител адвокат Р.Г. от ЛАК
. В отговора по чл.131 от ГПК на назначеният на ответника особен представител
твърди ,че иска е допустим ,но неоснователен, защото следвало да се
докаже.Възразява срещу размера на претендираната издръжка.
Тетевенският
районен съд , след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
съжителството на ищцата с ответника е
родено детето ТМЯна 24.02.2012г. ,видно от удостоверение за раждане издадено на 18.09.2013г въз основа на акт за раждане 0029 от
28.02.2012г. на община Т.Видно от представеният социален доклад на Дирекция
„Социално подпомагане ”-Л, ищцата Й.К. ***.Страните са се разделили преди
година и след раздялата за детето се грижи изцяло ищцата , като в отглеждането
на детето и помага нейната майка Ана Николова В. , която е баба на малолетното
дете Теодора,ищцата Й.В.К. работи в гр.
Солун Гърция , детето посещава детска градина в с. Брестница.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства
удостоверението за раждане и социалният доклад на Дирекция социално
подпомагане-Л . При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.139 от СК,
право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се
издържа от имуществото си. В същото време разпоредбата на чл.140, ал.1 от СК
определя реда от лица, от които лицето, имащо право на издръжка може да я
търси.По отношение на иска по чл.149 от СК
издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
предявяването на иска, който в настоящият случай е предявен на дата
02.07.2018г.От представените от страните писмени доказателства се установява,
че ищцата живее при майка си в
с.Брестница ,същата е работоспособна , заминала е да работи в Гърция ,поради което се налага
извода, че същата получава доходи в чужбина ,но за които не бяха ангажирани
доказателства , както и доказателства колко време пребивава там , като с
исковата молба същата признава ,че получава 35лв семейни помощи за детето .
С оглед на всичко изложено по-горе
настоящия състав намира, че : Задължението за издържане на децата до навършване
на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като
съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на
чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на МРЗ, който съгласно Постановление на Министерски съвет №320 от
20.12.2018г за определяне на нов размер на МРЗ
за страната , същата става в размер на 560 лв.Доколкото чл.142 ал.2 от СК предвижда , че минималния размер на издръжката е ¼ от МРЗ , то
актуалния минимален размер на издръжката считано от 01.01.2019г е 140 лв.
Правото на децата да получат издръжка от
своите родители в случая от бащата е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството " ненавършило пълнолетие дете ". При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко
дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя и не е под законо - установеният минимум .
При определянето на частта от цялостната издръжка,
която следва да поеме всеки от родителите, е
необходимо да се прецени възможността на всеки от тях да дава издръжка, като към дохода на родителя, при когото живее детето, следва да
се прибавят сумите за издръжка на същото, които би следвало да получава под
формата на семейни помощи за деца /детски добавки/, /в т. см. вж.
Постановление №5 от 1981 г. на Пленума на ВС, т.
2/.
Съгласно 63, ал. 4,т.1 от
Закона за държавния бюджет на Република България за 2018г. и чл.62, ал. 4,т.1 от Закона за държавния бюджет на Република
България за 2019г., размерът на месечните помощи за дете по чл. 7, ал.
1 от Закона за семейните помощи за деца за
2018г. е 40.00 лева за семейство с едно дете, а за 2019г. е 40.00 лева за семейство с едно дете. По делото липсват доказателства страните да участват в издръжката на друг
ненавършил пълнолетие низходящ.
Съдът като взе предвид и становището
на Дирекция социално подпомагане-Л , което потвърждават изнесените в исковата
молба факти ,възрастта на детето Теодора Якимова , както и факта ,че същото
посещава и детско заведение , като взе
предвид, че майката полага грижи при отглеждането и възпитанието на детето , с
помощта на бабата по майчина линия , тъй
като е на работа в Гърция съобразно социалният доклад и както и като се
съобрази с нормативната уредба уреждаща режима на издръжката на ненавършили
пълнолетие деца, а именно чл. 142 от СК счита, че месечно за детето ТМЯса необходими и достатъчни150 лв.По делото
не се установи ответникът да дължи издръжка и на други не навършили пълнолетие
деца, което съдът счита, че е в неговите възможности.Правото на детето да получава
издръжка от своя баща е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството " ненавършило пълнолетие дете ". При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства
на доходите на родителя.При преценка на размерът на евентуалната издръжка,
която ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете следва
да бъдат съобразени не само нуждите на лицето, нуждаещо се от издръжка, но и
възможностите на дължащия я. В настоящият случай не се установи ответникът да
работи , но съобразно Постановление N: 5
от 16.11.1970 г., Пленум на ВС т.11- Не се освобождават от задължението за
издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни.
Възможността им се определя съобразно с квалификацията им и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. При преценка на иска съдът
съобрази и обстоятелството, че даването на издръжка, освен законоустановено е и
морално и нравствено задължение на родителя, предвид необходимостта от
осигуряване на условия и възможности за едно добро съществуване на децата. В
този смисъл родителят следва да предпочете и да отдаде предимство на
задоволяване нуждите на детето си, пред
своите собствени, дори това от своя страна да налага изтърпяването на известни
житейски лишения и трудности.
Поради
изложеното, съобразявайки нуждите на детето , факта ,че майката към момента е отишла да
работи в Гърция и отглежда детето си малолетното си дете с помощта на своята майка и,
възможностите на ответника и останалите обсъдени по-горе обстоятелства, съдът намира, че ответникът е в състояние да
заплаща без особени затруднения, на свето дете
дъщеря 150 месечна издръжка , като се има и предвид ,че детето ходи на
детска градина , същото има нужда и от храна и от облекло , навършило е 7години
и му предстои да бъде в първи клас тази учебна 2019/2020г.
С оглед на
всичко изложено по-горе съдът намира, че иска с правно основание чл.143 ал.2 от СК, във вр. с чл.139 от СК за детето ТМЯследва
да бъде уважен за сумата 150 лева, като
така определения размер на издръжката е дължим, считано от датата на подаване
на настоящата исковата молба –02.07.2018г . до настъпване на причини, изменящи
или прекратяващи правото на издръжка,
По отношение
на втория обективно съединен иск с правно основание чл.149 от СК, с който се
претендира издръжка за детето за детето ТМЯза
минал период и като се вземе предвид факта ,че детето е било по-малко на
възраст , то съдът намира същия за
основателен и доказан , за сумата от
140 лева месечно ,като отхвърля в
останалата си част до пълния предявен размер от 150лв. ,а именно за 10 лв.
месечно , като неоснователен и недоказан, като така определения размер на
издръжката е дължим , начиная от 02.07.2017г до датата на подаване на иска в
съда 02.07.2018г.
На основание разпоредбата на
чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от
заплащане на държавни такси, ответникът следва да заплати държавна такса,
съобразно уважения размер на издръжката и по двата обективно съединени иска в
общ размер на 216 лева за иска по чл.143 ,ал.2 от СК и 201,60лв за иска по
чл.149 от СК, както и сумата от 150 лв. за
назначения особен представител .
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА М.С.Я. с ЕГН **********
*** да заплаща на своята дъщеря Т.М.Я.,
род на ............с ЕГН **********, чрез нейната майка и законна
представителка Й.В.К. ЕГН **********,*** на основание чл.143, ал.2 от СК ИЗДРЪЖКА
в размер на150 /сто и петдесет /лева
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.07.2018 год. до
настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка.
ОСЪЖДА М.С.Я. с ЕГН **********
*** да заплаща на своята дъщеря Т.М.Я., род на ............с ЕГН ********** , чрез нейната майка и законна представителка
Й.В.К. ЕГН **********,***, на основание чл.149 от СК ИЗДРЪЖКА в размер
на 140 /сто и четиридесет / лева месечно или общо сумата от 1680/хиляда и
шестстотин и осемдесет /лева , представляваща издръжка за минало време за
период от 02.07.2017г до датата на подаване на иска в съда 02.07.2018г , като
отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 150 лв.месечно
или за сумата от 10 лв. месечно , като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.С.Я. с ЕГН **********
*** да заплати по сметка на районен съд Тетевен сумата от 216 /двеста и шестнадесет
/лв., представляваща държавна такса по
делото, съобразно уважения размер на издръжката по чл.143 от СК , както и 5
/пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.С.Я. с ЕГН **********
*** да заплати по сметка на
районен съд Тетевен сумата от 201,60
/двеста и един лв и шейсет ст./лв.,
представляваща държавна такса по делото, съобразно уважения размер на
издръжката по чл.149 от СК , както и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.С.Я. с ЕГН **********
*** да заплати по сметка за
държавните такси на районен съд
Тетевен сумата от 150 лв. за назначения
му по делото особен представител , както и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението
на осн. чл.242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните
–02.05.2019 год.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: