Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 13.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател
: Александър Станчев
при секретаря Юлия Острева и в присъствието
на прокурора ……………..
като разгледа
докладваното от съдията АН Дело №
2209/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление
№ 38-0001459/28.10.2019г., издадено от Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против ЕТ„***, ЕИК
****, за две нарушения – всяко на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, са наложени две
адм. наказания „Имуществена санкция”,
всяко в размер на 3000 лв., общо в размер на
6000лв., на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
Срещу издаденото
наказателно постановление е подадена жалба от ЕТ„***“, чрез адв.М.Д.-упълномощена,
която е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок. С нея
жалбоподателят атакува издаденото срещу него наказателно постановление, твърди,
че то е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно
призован, явява се упълномощения представител.
Ответникът по жалбата,
административнонаказващият орган, не изпраща представител.
Районна
прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като
разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 30.09.2019г., в адм. сграда на ОО“АА“-Русе, била
извършена комплексна проверка по документи от служители от ОО “АА”-гр.Русе на ЕТ„***,
ЕИК ****, притежаващо лиценз за международен автомобилен превоз на товари за
чужда сметка или срещу възнаграждение. В хода на проверката проверяващите адм.
служители установили следното :
1. Транспортното предприятие на дата 07.01.2019г.
/видно от пътен лист от същата дата/ е
допуснало международен обществен превоз на товар с МПС, с рег. ***, оборудвано
с тах. устройство, да се управлява от водача В. Д. М., с ЕГН -**********, който
не отговарял на изискванията за психологическа годност, т.к. от справка в
Регистъра за психологическа годност на водачите се установило, че същият не
притежавал валидно удостоверение за псих. годност за периода от
11.11.2017г. до 19.03.2019г.
2. Транспортното предприятие на дата 26.04.2019г.
/видно от пътен лист от същата дата/ е
допуснало международен обществен превоз на товар с МПС, с рег. ***, оборудвано
с тах. устройство, да се управлява от водача И. И. И., с ЕГН -**********, който
не отговарял на изискванията за психологическа годност, т.к. от справка в
Регистъра за психологическа годност на водачите се установило, че същият не
притежавал валидно удостоверение за псих. годност за периода от
25.11.2017г. до 20.09.2019г.
За посочените две нарушения е съставен АУАН бл.№ 268668/30.09.2019г.,
а впоследствие е издадено и обжалваното НП.
По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан
актос. А.К.. В показанията си пред съда, същата пресъздава констатациите
отразени в АУАН.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства.
При така възприетата
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
неоснователна.
При съставянето
на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените по чл.42, т.4 и т.5 /относно АУАН/ и чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 /относно НП/ от ЗАНН.
В НП е посочен чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, който гласи: „Лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл.7, ал.3 и
чл.126, ал.1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.“.Цитираната
разпоредба препращаща към две наредби от ЗАвП и една от ЗДвП. За да бъде
ангажирана отговорността на жалбоподателя е необходимо да се посочи разпоредба,
от закона или подзаконов нормативен акт, пряко нарушена от дружеството-жалбоподател.
Посочената в обжалваното НП норма, за която АНО
твърди, че е нарушена от жалбоподателя е препращаща към Наредба №
36/15.05.2006г. на МТ. С непосочване на коя от разпоредбите от Наредба
№36/15.05.2006г. на МТ или на кой друг законов/подзаконов нормативен акт не
отговарят посочените двама водачи за психологическа годност, за жалбоподателя
се явява неяснота за какво точно е наказан, още повече, че в НП се посочва
само, че водачите не отговаряли на изискванията за психологическа годност, без
да се сочи точно на кои изисквания не отговаря.
В НП единствено е посочено, че нарушението е извършено
във връзка с извършване на международен превоз на товари, като в тази връзка,
нарушението за което е трябвало да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя е чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
превоз на пътници и товари /цит./ : „Лицето
по чл.2, ал.1 допуска до управление на превозните средства за международни
превози на пътници и товари само водачи, които са психически годни“. От
цитирания член пряко произтича отговорност на превозвача. Наредба № 11 от
31.10.2002 г. е пряко приложима в случая, тъй като както АНО сам твърди в НП,
че жалбоподателят притежава лиценз за международни превози, а курсът за който
се твърди, че е извършено нарушението е международен- видно от приложените по
делото два пътни листи за двамата водачи, за които е санкционирано
ю.л.-жалбоподател. Този извод следва от определението за международен превоз,
дадено в § 1, т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗдвП: „Международен превоз“
е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна
граница. В случая АНО несъмнено констатира, че процесните два превоза,
извършени от двамата различни водача са международни. Нарушенията, за които се
твърди, че са извършени, следва да бъдат посочени точно и недвусмислено от АНО.
В противен случай, се нарушава правото на защита на наказаното лице, какъвто е
и този случай. В НП се твърди, че ЕТ„*** е допуснало до работа двамата водачи,
които не отговарят на изискванията за психологическа годност /без да е посочено
на кои точно не отговарят/. Следва да се отбележи също, че в НП липсва
конкретно посочване на кои изисквания за психологична годност не са отговаряли
водачите, т.к. изискванията за психологическа годност са дефинирани и описани в
чл.2 и чл.3 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ /същите са повече от 32/. Това са
съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.42, т.4 и
т.5 /относно АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 /относно НП/ от ЗАНН, водещи до
накърняване процесуалните права на жалбоподателя да разбере на какво точно
изискване според АНО не са отговаряли водачите М. и И.
Предвид изложените съображения съдът счита, че са
налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по
ЗАНН.
По гореизложените
съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 38-0001459/28.10.2019г., издадено от Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против ЕТ„***,
ЕИК ****, с което за две нарушения – всяко на на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, са
наложени две адм. наказания „Имуществена
санкция”, всяко в размер на 3000 лв., общо в размер на
6000лв., на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
Решението може да се
обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия :