Решение по дело №2209/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 40
Дата: 13 януари 2020 г. (в сила от 15 юни 2020 г.)
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20194520202209
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Русе, 13.01.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                      Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Юлия Острева и в присъствието на  прокурора ……………..

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело №  2209/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0001459/28.10.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против ЕТ„***, ЕИК ****, за две нарушения – всяко на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, са наложени две адм. наказания  „Имуществена санкция”, всяко в размер на 3000 лв., общо в размер на 6000лв., на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от ЕТ„***“, чрез адв.М.Д.-упълномощена, която е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок. С нея жалбоподателят атакува издаденото срещу него наказателно постановление, твърди, че то е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения представител.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.09.2019г., в адм. сграда на ОО“АА“-Русе, била извършена комплексна проверка по документи от служители от ОО “АА”-гр.Русе на ЕТ„***, ЕИК ****, притежаващо лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение. В хода на проверката проверяващите адм. служители установили следното :

1. Транспортното предприятие на дата 07.01.2019г. /видно от пътен лист от същата дата/  е допуснало международен обществен превоз на товар с МПС, с рег. ***, оборудвано с тах. устройство, да се управлява от водача В. Д. М., с ЕГН -**********, който не отговарял на изискванията за психологическа годност, т.к. от справка в Регистъра за психологическа годност на водачите се установило, че същият не притежавал валидно удостоверение за псих. годност за периода от 11.11.2017г.  до 19.03.2019г.  

2. Транспортното предприятие на дата 26.04.2019г. /видно от пътен лист от същата дата/  е допуснало международен обществен превоз на товар с МПС, с рег. ***, оборудвано с тах. устройство, да се управлява от водача И. И. И., с ЕГН -**********, който не отговарял на изискванията за психологическа годност, т.к. от справка в Регистъра за психологическа годност на водачите се установило, че същият не притежавал валидно удостоверение за псих. годност за периода от 25.11.2017г.  до 20.09.2019г. 

За посочените две нарушения е съставен АУАН бл.№ 268668/30.09.2019г., а впоследствие  е издадено и обжалваното НП.

По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан актос. А.К.. В показанията си пред съда, същата пресъздава констатациите отразени в АУАН.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

 При съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените по чл.42, т.4 и т.5 /относно АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 /относно НП/ от ЗАНН.

В НП е посочен чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, който гласи: „Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.126, ал.1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.“.Цитираната разпоредба препращаща към две наредби от ЗАвП и една от ЗДвП. За да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя е необходимо да се посочи разпоредба, от закона или подзаконов нормативен акт, пряко нарушена от дружеството-жалбоподател.

Посочената в обжалваното НП норма, за която АНО твърди, че е нарушена от жалбоподателя е препращаща към Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ. С непосочване на коя от разпоредбите от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ или на кой друг законов/подзаконов нормативен акт не отговарят посочените двама водачи за психологическа годност, за жалбоподателя се явява неяснота за какво точно е наказан, още повече, че в НП се посочва само, че водачите не отговаряли на изискванията за психологическа годност, без да се сочи точно на кои изисквания не отговаря.

В НП единствено е посочено, че нарушението е извършено във връзка с извършване на международен превоз на товари, като в тази връзка, нарушението за което е трябвало да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя е чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен превоз на пътници и товари /цит./ : „Лицето по чл.2, ал.1 допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психически годни“. От цитирания член пряко произтича отговорност на превозвача. Наредба № 11 от 31.10.2002 г. е пряко приложима в случая, тъй като както АНО сам твърди в НП, че жалбоподателят притежава лиценз за международни превози, а курсът за който се твърди, че е извършено нарушението е международен- видно от приложените по делото два пътни листи за двамата водачи, за които е санкционирано ю.л.-жалбоподател. Този извод следва от определението за международен превоз, дадено в § 1, т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗдвП: „Международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. В случая АНО несъмнено констатира, че процесните два превоза, извършени от двамата различни водача са международни. Нарушенията, за които се твърди, че са извършени, следва да бъдат посочени точно и недвусмислено от АНО. В противен случай, се нарушава правото на защита на наказаното лице, какъвто е и този случай. В НП се твърди, че ЕТ„*** е допуснало до работа двамата водачи, които не отговарят на изискванията за психологическа годност /без да е посочено на кои точно не отговарят/. Следва да се отбележи също, че в НП липсва конкретно посочване на кои изисквания за психологична годност не са отговаряли водачите, т.к. изискванията за психологическа годност са дефинирани и описани в чл.2 и чл.3 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ /същите са повече от 32/. Това са съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.42, т.4 и т.5 /относно АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 /относно НП/ от ЗАНН, водещи до накърняване процесуалните права на жалбоподателя да разбере на какво точно изискване според АНО не са отговаряли водачите М. и И.

Предвид изложените съображения съдът счита, че са налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ЗАНН.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001459/28.10.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против ЕТ„***, ЕИК ****, с което за две нарушения – всяко на на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, са наложени две адм. наказания  „Имуществена санкция”, всяко в размер на 3000 лв., общо в размер на 6000лв., на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

         Районен съдия :