Решение по дело №1905/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 672
Дата: 23 юни 2020 г. (в сила от 11 юли 2020 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20202120201905
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

672

 

гр.Бургас, 23.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                          

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1905 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба на А.К. К.с ЕГН: **********, със съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № 20-0769-001289/16.04.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че са допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, без те да се конкретизират.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. В.А. – БАК, който поддържа жалбата. Допълва, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена, доколкото той не е бил негов собственик, а само го е ползвал. Посочва, че автомобилът е бил с редовни документи, табели и т.н., поради което и жалбоподателят не е можел да предположи, че регистрацията му е прекратена. Претендира присъждането на разноски.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно. Пледира се потвърждаване на НП и присъждане на разноски, като под евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л.6) НП е връчено на жалбоподателя на 28.04.2020г., а жалбата е депозирана на 04.05.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 06.07.2018г. бил сключен, изискуемият по силата на чл. 144, ал.2 ЗДвП - писмен договор с нотариална заверка на подписите (л. 76), съгласно който продавачите Илиян Йовчев и Нина Йовчева продават на Кирчо К.(баща на жалбоподателя) лек автомобил – „Форд Ескорт“ с рег. № А7523ВХ. Новият собственик обаче не подал заявление в Сектор „ПП“ за промяна на регистрацията в законоустановения срок, поради което и на 06.09.2018г. регистрацията била служебно прекратена. Автомобилът бил с поставени регистрационни табели, сключена застраховка и налични свидетелства за регистрация.

На 29.10.2018г., около 10:30 часа жалбоподателят управлявал въпросния автомобил „Форд“ в гр. Бургас по ул. „Чаталджа“ в поска към ул. „Индустриална“, когато бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който влизал и св. К.М.. Последният направил справка за автомобила, при което установил, че от 06.09.2018г. той е с прекратена регистрация.

За констатираното на място М. съставил АУАН № 003536/29.10.2018г., като посочил, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 06.09.2018г., квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от него.

За случая била образувана преписка, а в последствие и досъдебно производство, като резултатът от разследването бил докладван в РП-Бургас. С постановление от 09.12.2019г. (л.9-10) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК, поради което прекратил досъдебното производство. Изрично в постановлението било посочено, че жалбоподателят К.не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради което липсва и субективната страна на престъпния състав.

 Въз основа на постановлението на БРП на 16.04.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена и в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от проверката по случая, но въпреки това не се съобразил с изводите на РП-Бургас за липса на виновно поведение, а решил, че с поведението си К.е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 16.04.2020г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от К.неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира автомобила на свое име.

В конкретния случай покупко-продажбата е извършена на 06.07.2018г. като собствеността върху лекия автомобил е преминала у купувача още на същия ден и от тази дата той е станал собственик на автомобила, като съгласно чл. 143, ал.15 ЗДвП - регистрацията служебно се прекратява в двумесечен срок от прехвърлянето, т.е. регистрацията правилно е прекратена служебно на 06.09.2018г.

За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в  чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС - 29.10.2018г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на предоставения му от баща му автомобил е била служебно прекратена от Сектор „ПП“-Бургас на 06.09.2018г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели, със сключена Застраховка „ГО“, талон за преминат ГТП, ключове и Свидетелство за регистрация. Собственикът не е информирал жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е прекратена, видно от показанията му пред съда. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това. В този смисъл е и заключението на водещия разследването и на прокурора от РП-Бургас. Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. Изрично в този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за прекратяване на ДП, с които обаче очевидно АНО не се е съобразил.

На самостоятелно основание съдът следва да посочи и друг съществен порок.

Анализът на така установената фактическа обстановка показва, че административнонаказателното производство против К.е започнало със съставянето на АУАН от 29.10.2018 год., като впоследствие преписката е била изпратена на прокурора, но без образуваното производство да бъде прекратено. С оглед на това и поради липсата на нарочен акт за прекратяване на административнонаказателното производство, за административнонаказващия орган не е отпаднало задължението за съставяне на наказателно постановление в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. След като не е изпълнил това си задължение, а е издал НП след този срок, то същото е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Наказателното постановление би било законосъобразно, само ако административнонаказващия орган бе изпълнил императивното си задължение да прекрати административнонаказателното производство по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а в последствие, въз основа на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, да състави наказателно постановление по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН или - дори ако административнонаказателното производство не е прекратено, но НП е издадено в 6-месечния срок от съставянето на АУАН. В тази хипотеза и при наличие на евентуално влязла в сила осъдителна присъда по наказателното производство, двойното наказание би било преодолимо по реда на чл. 70, б. „г“ от ЗАНН, съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК. Изрично в този смисъл са и мотивите на касационната инстанция по аналогичен казус – Решение № 2225/28.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 2296/2018г. на АдмС-Бургас.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за права защита и съдействие (л.5), в който изрично е посочено, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 350 лева. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 100 лв.

Съобразявайки горните правила и като взе предвид, че жалбата по делото не е изготвена от адв.  А. – БАК, а е подписана от жалбоподателя, както и че адв. А. се яви само в едно съдебно заседание, продължило 10 минути, в което бяха разпитани само двама свидетели, то и настоящият състав счита, че възражението от страна на АНО за прекомерност е основателно и на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер близък до минималния предвиден в закона размер, а именно 150 лева, които съответстват на фактическата и правно сложност на конкретното дело.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-001289/16.04.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на А.К. К.с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на А.К. К.с ЕГН: ********** сума в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.