№ 21487
гр. С, 31.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110136587 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******,
представляван от АСА, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу С. Х. П. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ул. „АД“ № 3, вх. Б, ет. 4, ап. 27, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане за сумата от 4125,86 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „АД“ № 3, вх. Б, ет. 4, ап. 27, аб.№
38463, ведно със законна лихва от 29.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 733,27 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 05.11.2021 г., сумата от 41,18 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.11.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 9,09 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 05.11.2021 г. (съгласно
уточнителна молба с вх. № от 09.11.2022 г.), за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68159/2021 г. по описа на СРС,
118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
1
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността
на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за
давност. Оспорва да е титуляр на ограничено вещно право на ползване по отношение на
процесния недвижим имот, като посочва, че е придобила единствено т. нар. „гола
собственост“ върху жилището. Твърди, че не е страна по валидно възникнало облигационно
правоотношение с ищеца с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди до
посочения в исковата молба имот. Счита, че не се установява да е била поставяна в забава,
поради което оспорва дължимостта на претенциите за лихва. Поддържа, че на ищеца не се
дължи заплащане на суми за главница за дялово разпределение, доколкото посочената
услуга не била предоставена от ищеца, а от трето лице. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д“ ЕООД с ЕИК ****** не взема
становище по предявените искове. Представя изисканите му документи.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.
150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
2
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради,
се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното
право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (
чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Разяснено е обаче, че
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия Дно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на топлинна
енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди.
Видно от Нотариален акт за дарение от 11.03.1993 г. № 152, том XXV, дело 4792/93 г.
ХВП и ЛТ П. са прехвърлили на ответницата правото на собственост върху недвижим имот
3
– апартамент № 27 , находящ се на адрес: гр. С, ж.к. И, бл. 93, ет. 4, като са си запазили
пожизнено правото на ползване. Не се спори, че този имот е именно процесният
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „АД“ № 3, вх. Б, ет. 4, ап. 27 с аб.№
38463 като идентичността на адресите се установява и от представеното удостоверение от
ГИС С Установява се от Удостоверение за наследници, че ХВП е починал на 27.05.2002 г. и
е оставил единствен наследник по закон – своята дъщеря – ответницата. Видно от Заявление
– декларация от ответницата от 29.01.2010 г. същата е изразила пред ищеца изрично
желание да й бъде открита партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ТС“ ЕАД на потребители в град С, като е посочила, че
домакинството й се състои от 1 член, а досегашнияt абонат е ХВП. Следователно налице е
нарочна воля от страна на ответника за възникване и съществуване на правоотношение с
ищеца по повод доставката на топлинна енергия до имота. Следва в тази връзка да се
посочи за пълнота, че видно от описаните в нотариалния акт за дарение документи при
съставянето му е представено Удостоверение за гр. брак № 58/06.01.1974 г., което води до
извод, че дарителите, запазили си вещно право на ползване, са били съпрузи. От
представеното удостоверение за наследници на ХВП е видно, че единствен негов наследник
е неговата дъщеря, поради което и с оглед депозираното от ответницата заявление може да
се предположи, че другият вещен ползвател е починал преди откриване наследството на ХП.
Предвид така установени обстоятелства, довели до възникване на облигационна връзка
между страните, неоснователно се явява възражението на ответника за липса на
облигационно правоотношение.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Ответникът не е въвел възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил
топлинна енергия на посочените с исковата молба стойности, като изрично е посочил, че
доставката на ТЕ и стойността й не се оспорват. Поради това с доклада по делото съдът е
отделил като безспорно между страните, че в процесния период за процесния имот
стойностите на доставената топлинна енергия и предоставените услуги по дялово
разпределение са в размерите, посочени в исковата молба. Поради това и съдът приема за
установено възникването и съществуването в полза на ищеца на претендираното вземане за
стойността на топлинна енергия в размерът, заявен с исковата молба - 4125,86 лв., за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С,
ул. „АД“ № 3, вх. Б, ет. 4, ап. 27, аб.№ 38463.
По възражението за изтекла погасителна давност
4
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност за претендираните вземания, което следва да бъде разгледано с оглед
извода за възникване в полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020
г. вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска,
което следва да се счита на основание чл. 422 ГПК от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 29.11.2021 г.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2018 г. до 31.07. 2018 г., а за останалите месечни
задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете всички
останали вземания за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. са дължими. Предвид
посоченото и с оглед обстоятелството, че периодът, за който е погасено по давност
вземането, е извън периода на ползване на топлинна енергия за отопление на имот, а само за
подгряване на вода, то и размерът на погасеното по давност вземане за месеците май, юни и
юли 2018 г. съдът определя на сумата 156,20 лева на основание чл. 162 ГПК и при
съблюдаване изравнителната сметка за целия отоплителен сезон от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., изготвена от ФДР, съгласно която стойността на топлинната енергия за топла
вода е 520,68 лева без ДДС /т.е. 624,82 лв с ДДС/. Предвид посоченото непогасени по
давност са вземанията за разликата от общо претенидраната сума и погасените по давност
вземания, а именно – 3969,06 лева за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. до който
следва да бъде уважен искът за стойност на ТЕ, а за разликата над този размер до пълния
предявен размер – отхвърлен поради погасяване по давност на вземанията.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
5
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена
от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
подходящ начин на Клиентите.
Претенцията в процесния случай остава недоказана, тъй като не се установява нито
6
дали и какви цени са уговорени за предоставяне на услугата, нито по какъв начин е
изчислена, доколкото липсва информация за броя на уредите за дялово разпределение в
процесния имот. Отделно от посочено представеният договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139а от ЗЕ с трето
неучастващо в процеса лице, а дяловото разпределение е извършено от третото лице
помагач. Поради това и не би могло да се приеме, че ищецът е провел надлежно доказване
на възникването в негова полза на вземане за претендираната стойност на конкретна по
обем услуга за процесния период.
Неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва за главницата за
дялово разпределение с оглед изводите за недоказване възникването на последното.
Следователно иска за главница за стойност на услугата дялово разпределение и за
мораторна лихва върху тази стойност се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 160,68 лева за исковото
производство от общо 197,64 лева (97,64лева за държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение) и в размер на 120,03 лева за заповедното производство от общо 147,64
лева /97,64 лева – д.т. и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски , съразмерно с
отхвърлената част от исковете. В случая за исковото се доказва извършването на разноски от
ответницата в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 05.01.2023 г., а за заповедното - - 550 лева – адвокатско
възнаграждение по договор от 16.05.2022 г.
Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което досежно възнаграждението в исковото е неоснователно, тъй като
същото е почти в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което от същото следва
да се присъди сумата от 149,63 лева – съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
В заповедното производството ответникът също е представляван от адвокат, който е
депозирал в срока по чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта за изпълнение. Защитата на
длъжника в заповедното производство се изчерпва в депозиране на възражение по реда на
чл. 414 ГПК. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до
молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника /в този смисъл –
определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г./. Поради това и
липсва изискване възражението да е мотивирано, а следва единствено да изразява валидно
волята на длъжника, че не дължи изпълнение на вземанията, за които е издадена заповедта.
7
Мотивирането на възражението не прави действието обективно необходимо в този негов
обем, тъй като излагането на обстоятелства, на които се основава възражението, не е
реквизит от минималното нормативно определено съдържание на възражението.
Следователно и възражението по чл. 414 ГПК като процесуално действие е равнозначно по
фактическа и правна сложност на подаването на молба в смисъла на разпоредбата на чл. 6,
т. 5 НМРАВ и именно до минималния размер, установен с тази разпоредба / 50 лева/, следва
да бъде намален размера на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от длъжника
в заповедното производство, за 9,35 лева от които съразмерно на отхвърлената част от
исковете следва да бъде ангажирана отговорността на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че С. Х. П. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ул. „АД“ № 3, вх. Б, ет. 4, ап. 27 дължи на „ТС” ЕАД с ЕИК
****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 3969,06 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „АД“
№ 3, вх. Б, ет. 4, ап. 27, аб.№ 38463, ведно със законна лихва от 29.11.2021 г. до изплащане
на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68159/2021 г. по описа на СРС, 118 състав. като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за стойност на топлинна енергия за разликата над уважения размер 3969,06 лева до пълния
предявен размер от 4125,86 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г., за мораторна
лихва в размер на 733,27 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 05.11.2021 г., за сумата от 41,18
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.11.2021 г. до изплащане на
вземането и за мораторна лихва в размер на 9,09 лв. за периода от 01.12.2018 г. до
05.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68159/2021 г. по описа на СРС, 118 състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК С. Х. П. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ул. „АД“ № 3, вх. Б, ет. 4, ап. 27 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ******, сумата 160,68
лева – разноски за исковото производство и 120,03 лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 68159/2021 г. на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС” ЕАД с ЕИК ****** да заплати на С.
Х. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „АД“ № 3, вх. Б, ет. 4, ап. 27 сумата 149,63 лева
– разноски за исковото производство и сумата 9,35 лева – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 68159/2021 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
Решението е постановено при участието на „Д“ ЕООД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
8
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9