№ 150
гр. С., 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и първи юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
Членове:Пламен Д. Стефанов
Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252200600302 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 177 от 04.12.2024г. постановена по нохд № 666/2024г. по
описа на Районен съд гр. С., подсъдимата В. Д. В. родена на ***г. в гр. С.,
живуща в същия град, българска гражданка, с основно образование,
неомъжена, не работи, осъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на
07.03.2023г. в гр. С. се заканила на В. Г. Р. от гр.С. с убийство с думите „Ще те
убия! Няма да излезеш цял оттук, ще кипи киселина! Ти няма да излезеш
жив!“ и с действията на физическа агресия, изразяващи се в удари по тялото и
главата на В. Г. Р. и насочване на нож, ножица и винтоверт към В. Г. Р. и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на осн. чл. 144, ал.3, вр. ал.1, вр.чл. 54, ал.1 от НК й налага
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години.
Със същата присъда подсъдимата В. (с установена самоличност) е
призната за ВИНОВНА и в това, че на 07.03.2023г. в гр. С. в условията на
опасен рецидив отнела чужда движима вещ - 1 брой охранителна видеокамера
„Sysview AF47“ на стойност 162 лева от владението на собственика В. Г. Р. от
гр. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради
което и на осн. чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „б“, вр. чл.
54, ал. 1 от НК й налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ
години.
Със същата присъда подсъдимата В. (с установена самоличност) е
призната за ВИНОВНА и в това, че на 07.03.2023г. в гр. С. унищожила
противозаконно чужда движима вещ - един брой мобилен телефон „Айфон“ 8,
64 GB на стойност 335 лева собственост на В. Г. Р. от гр. С., поради което и на
осн. чл. 216, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК й налага наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ЕДНА година.
1
Със същата присъда на основание чл. 23 ал.1 от НК съдът е
ОПРЕДЕЛИЛ на подс. В. Д. В. едно ОБЩО наказание, а именно най-тежкото
от трите „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години, което на основание
чл. 57, ал.1 т. 2 от ЗИНЗС с присъдата е определен първоначален строг режим
С присъдата Районен съд-С. е ОТНЕЛ в полза на държавата
приложените по делото веществени доказателства 2 бр. компактдискове и 1
бр. мобилен телефон „Айфон 8, 64 ГБ“ и същите да се унищожат като вещи
без стойност.
С присъдата Районен съд-С. е ОСЪЖДИЛ подсъдимата В. да заплати
в полза на държавата по сметка на ОД на МВР С. сумата от 1637 лв.,
представляваща направени разноски по време на досъдебното производство.
С присъдата Районен съд-С. е ОСЪЖДИЛ подсъдимата В. да заплати
в полза на съдебната власт по сметка на съда сумата от 150 лв.,
представляваща направени разноски по време на съдебното производство.
Недоволна от постановената присъда подс. В. е обжалвала същата, чрез
упълномощения за въззивното производство защитника адв. Д. от АК - С.. Във
въззивната жалба се твърди, че от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин, че подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна престъпленията, за които са и били повдигнати обвинения.
Според жалбоподателя съдът погрешно е кредитирал показанията на
пострадалия и неговата майка, които са заинтересовани от изхода на делото.
Настоява се за отмяна на присъдата на Районен съд гр. С. и за постановяване
на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и
оправдана по повдигнатите и обвинения.
В разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК, проведено на
30.05.2025г., въззивния съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица,
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства, както и разпит
на исканите от въззивника свидетели.
В открито съдебно заседание защитата на подсъдимата поддържа
подадената въззивна жалба и моли за уважаване на същата. Намира, че така
постановената присъда не кореспондира с наличните по делото писмени и
гласни доказателства. Посочва, че първоинстанционната присъда почива на
предположения като са игнорирани безспорни доказателства, а е достигнато
до изводи и съждения, които са противоречиви и недопустими. В заключение
моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. В. да бъде
оправдана.
В правото си на лична защита подс. В. поддържа казаното от адвоката
си.
Представителят на Окръжна прокуратура-С., счита присъдата на
Районен съд-С. за правилна и законосъобразна. Посочва, че същата е
постановена след като са били събрани всички необходими доказателства за
разкриване на обективната истина. Излага, че в мотивите към присъдата съда
подробно е описал въз основа на кои доказателства е формирал своите
вътрешни убеждения и защо кредитира именно тях.
В правото си на последна дума подс. В. заявява, че желае да бъде
оправдана или делото върнато за ново разглеждане.
Окръжен съд-С., като прецени събраните по делото доказателства,
обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите
и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка
2
на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Въззивният съд като провери изцяло правилността на така
постановената присъда, съгласно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК
счете, че по време на съдебното производство е допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
подсъдимата В. Д. В..
Видно от протокол № 987 от съдебно заседание на 02.07.2024г. по
НОХД № 666/2024г. на РС – С., съда е снел самоличността на подсъдимата В.
Д. В., след което е дал ход на разпоредителното съдебно заседание, след което
е насрочил съдебното заседание за 03.09.2024г. от 13,30 часа. В протокол №
1244 от съдебно заседание на 03.09.2024г. по НОХД № 666/2024г. на РС – С.,
съда е снел самоличността на свидетелите и е дал ход на съдебното следствие
и е пристъпил към излагане на обстоятелствата по делото от прокурора, като
първо процесуално действие. След извършването на което е дал възможност
на жалбоподателката подсъдимата В. да заяви разбира ли обвинението и да
даде обяснения. Подсъдимата В. е заявила /л. 28 гърба от НОХД № 666/24г на
РС-С./, че не се признава за виновна, ще обясни защо и след разпита на
свидетелите ще даде обяснения. В последствие в съдебните заседания
проведени на 16.10.2024г./протокол №1506 на л. 45 от НОХД № 666/24г. на
РС-С./, на 20.11.2024г./протокол №1717 на л. 56 от НОХД № 666/24г. на РС-
С./, след разпита на всички свидетели не е дадена възможност на подсъдимата
В. да даде обяснения, както това е поискано в първото съдебно заседание.
Такава възможност не е дадена и на проведеното съдебно заседание
на 04.12.2024г./протокол №1780 на л. 62 от НОХД № 666/24г. на РС-С./, когато
е приключено съдебното следствие и е даден ход на съдебни прения. По този
начин подсъдимата В. е лишена от възможността да даде обяснения по
предявените и обвинения, което нейно право, поначало е основен способ за
защита в наказателния процес, а и съгласно разпоредбата на чл. 277, ал. 2 от
НПК подсъдимите имат осигурена такава процесуална възможност да дадат
обяснения във всеки момент на съдебното следствие.
Съдебната практика е единна и последователна по въпроса, че
лишаването на подсъдимия от възможността да упражни своето право да дава
обяснения по обвинението е от рода на особено съществените процесуални
нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, защото води до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия и е всякога основание за
отмяна на присъдата.
Посоченото отстранимо съществено процесуално нарушение - не
даването на възможност за даване на обяснения от подсъдимата, съществено е
нарушило правото и на защита и само по себе си води до отмяна на
постановения съдебен акт, и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда от фазата на съдебното следствие, като при разглеждането
бъдат отстранени посочените по-горе процесуални нарушения.
В предвид на посоченото съществено процесуално нарушение
въззивната инстанция намира, че на този етап не следва да разглежда по
същество направените възражения от защитника на подсъдимата адв. Д., както
и да допуска до разпит поисканите от него свидетели.
3
Водим от гореизложеното и на основание чл. 335, ал. 2 във вр. с чл.
348, ал.3, т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда №177 от 04.12.2024г. постановена по нохд №
666/2024г. по описа на Районен съд гр. С. и връща делото за ново разглеждане
от друг състав на съда от фазата на съдебното следствие.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4