Р Е Ш Е Н И Е
№.4294 11.11.2019 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на десети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4762 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* против Т.С.Д.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. с чл.
47 и сл. ПИКЕЕ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на
основание чл. 98 а от Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите
си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила
без изрично писмено приемане. По силата на чл. 7, т.1 ОУ и чл. 8, ал. 1 от
договора, ищецът поел задължение да снабдява с ел. енергия обект на ответника с
ИТН …., находящ се в гр. П. и представляващ стопанска постройка. Съгл. чл. 11,
т.1 ОУ, потребителят следвало да заплаща в срок дължимите суми за предоставени
услуги, а при забава – дължал лихва, съгл. чл. 27, ал. 1 ОУ.
На 21.03.2018 г. била извършена проверка на СТИ в имота.
Бил съставен констативен протокол № .., в присъствието на двама свидетели и
полицейски служител. Установено било поставянето на шунт
преди електромера, при което ползваната ел. енергия не била отчитана в пълен
обем. Извършилите проверката възстановили нормалната схема на свързване.
Предвид манипулацията и на осн. чл. 83 ЗЕ, вр. с чл. 48, ал.1, т.1, б. „б”, чл. 48, ал.2 и чл. 51, ал.
1 ПИКЕЕ /отм./, било начислено доп. количество ел. енергия от 8280 kWh за периода от 90 дни /21.12.2017 г. – 21.03.2018 г./,
на стойност от 1525,38 лева, за
която била издадена фактура № **********/22.06.2018 г. Клиентът бил уведомен с
писмо. Поради липса на плащане в срок, дължал и обезщетение за забава в размер
на 94,92 лева за периода 03.07.2018
г. – 11.02.2019 г. Моли се за уважаване на исковете и присъждане на сумите,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на ИМ в съда
– 27.03.2019 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор.
Оспорва начина на определяне на периода на корекцията от
90 дни. Твърди, че сумите са начислени при начална липса на основание за
едностранна корекция и при липса на нормативна уредба, а доп. начислената ел.
енергия не била доставена и потребена. Оспорват се
констатациите в КП, който не бил получен от адресата. Потребителят или негов
представител не присъствали на проверката. Не била извършена нерегламентирана
намеса и манипулация на СТИ, а, ако имало присъединяване – то било извършено
преди електромера – собственост на ЕВН ЕР – в границата на собственост върху
ел. съоръженията на ЕР ЮГ, при което отговорност за състоянието му следвало да
носи последното. Коригирането на сметката противоречало на чл. 82 ЗЗД. ПИКЕЕ
били окончателно отменени, а в ОУ на ЕВН нямало предвиден специален ред за
уведомяване на клиентите в случаите на едностранна корекция на сметките им за
минал период. ОУ не отговаряли на изискванията на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл.
104а, ал.2, т.5 ЗЕ. Клаузите в ОУ относно възможността за корекция били и
неравноправни по см. на чл. 143, т.6 и т.18 ЗЗП, а като такива - нищожни. Била
приложена и грешна методика за определяне на неизмереното количество ел.
енергия, т.к. в имота имало монтиран и действащ електромер. Начислената сума
била неправомерно завишена като размер. Моли се за отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са
отделени обстоятелствата, че: ищецът е потребител на услугите на ответното
дружество по доставка на ел.енергия за собствения му обект, находящ се в гр. П.,
ул. „С.”, с ИТН: …. за кл. № …; извършена е проверка
на СТИ в имота, за което е съставен констативен протокол № 399272/21.03.2018
г.; във връзка с едностранна корекция е издадена фактура №
**********/22.06.2018 г. за сумата от 1525,38 лв. с ДДС, представляваща
стойност на допълнително начислена ел. енергия в размер на 8280 кВтч за период от
90 дни /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 7848/12.07.2019 г. – л. 40-41/.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като
съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
В констативния протокол /л.4/ е посочено, че
представители на ЕВН в присъствието на двама свидетели и представител на
полицията, са извършили проверка на средството за търговско измерване,
монтирано на обекта на потребителя, като е отразено, че електромерът се намира
в заключено табло на стълб, непломбирано. Има описани недостатъци – наличие на шунт между захранващ разединител
и изходящ авт. предпазител, при което не се измерва изразходваната
ел. енергия.
Въз основа на констатациите ищецът е извършил едностранна
корекция на сметката на абоната за минал период. Издадена е процесната
фактура.
По делото са приобщени гласни доказателствени
средства, чрез разпит на свидетеля А.К. – с. в „Електроразпределение ЮГ” АД.
Твърди да е извършил проверката, като потвърждава резултатите от нея.
Представител на потребителя не бил открит, при което действията били извършени
в присъствието на двама свидетели и полицейски служител, които подписали
протокола.
Приета е СТЕ, според която е налице неправомерно
присъединяване към елемент от електроразпределителната мрежа, чрез
присъединения доп. проводник /шунт/. Горното довело
до директно ползване на ел. енергия от потребителя, без тя да се измерва. При
изготвяне на справка за коригиране на сметката е работено в съответствие с
методиката по чл. 48, ал.1, т.2, б.”б” ПИКЕЕ и допълнително начисленото
количество е остойностено съгласно чл. 51, ал.1
ПИКЕЕ. СТИ бил работещ и в срока на действие на последната извършена му
метрологична проверка. Допълва се, че не е възможно да бъде установена датата
на манипулацията.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно
изготвено.
Установява се, че сумата е начислена като корекция на
сметка за период от 90 дни. Основният въпрос от значение за изхода на спора е
дали са били налице предпоставките за извършването й, чрез начисляване на
допълнителната сума, пресметната по съответната методика.
За извършената едностранна
корекция на сметката, ищецът се позовава на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ вр.
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл.48, чл.51, ал. 1 ПИКЕЕ. Съгласно посочените норми, условията, при
които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, според правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/.
В раздел девети на ПИКЕЕ
/чл.48, ал.1/ е посочено, че при липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка, но не
по-дълъг от 90 дни.
Периодът, за който е извършена корекцията, е след
измененията на чл.98а от ЗЕ /ДВ, бр.54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на ПИКЕЕ с решение на ДКЕВР от
14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила
от 16.11.2013 г./.
С Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, ПИКЕЕ са отменени,
поради съществено нарушение на процедурата по приемането им, с изключение на
чл. 48 – чл. 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г., като
относно извършената на 21.03.2018 г. проверка на СТИ, ПИКЕЕ съставляват
приложим материален закон единствено в
частта на чл. 48 – чл. 51.
Постановено е и Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, IV отделение, в
сила от 23.11.2018 г., с което са отменени и чл. 48-51 ПИКЕЕ, но действието му е
занапред.
В ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо
извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две
групи – 1./ на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно
измерване и 2./ на субективно въздействие върху измервателната система.
Въведена е обективна отговорност на потребителя, като
изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за
вреди. Корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при
установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики
на СТИ със заложените нормативи, водещо до неизмерване на консумацията.
Втората група случаи обхваща тези, при които при
извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи
намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо
до неотчитане или неправилно отчитане на потребената
електроенергия.
В по – новата съдебна практика, постановена по реда на
чл. 290 ГПК - Решение №111/17.07.15 г. по т.д. № 1650/14 г. на I т.о., Решение
№ 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение №
203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на I т.о., ВКС приема, че с изменението
на ЗЕ от 2012 г., вече съществува законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по т.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в
ОУ на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона
се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че
след изменението в ЗЕ с ДВ бр.54/12 г., съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. В договорните отношения между страните по принцип важи
правилото за виновния характер на договорната отговорност, освен в случаите,
когато е предвидено изключение и обективна /безвиновна/
такава, каквато е тази, регламентирана с нормата на чл. 48 ПИКЕЕ.
Съгласно изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012
г., в ал.2, т.6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително
уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на
закона и в заварените от новата уредба ОУ на ищеца /те не са представени, но на
съда е служебно известно тяхното съдържание/. Следователно ЕВН не е изпълнило
задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ да предвиди в
общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция въз основа на наличните правила /ПИКЕЕ/. Не е изпълнен
фактическият състав, пораждащ правото на ЕВН да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия,
тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да
издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в
цитираната нова законова регламентация, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на
клиента /в т. см. - Решение № 173/16.12.2015г. по т.д.№ 3262/2014г. на ВКС, ІІ
т.о., Решение № 203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др./.
Твърденията в обратна насока не се
споделят, тъй като ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в сочената хипотеза, видно от
съдържанието на цитираната норма – чл. 28, ал. 2 ОУ, която предвижда, че
клиентът следва да бъде уведомен, но не
и начина и реда за това. Освен това уведомяването следва да се извърши преди корекцията, а не постфактум. В този смисъл
Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о.,
постановено по жалба на „Енерго-Про продажби” АД. Предвид отмяната на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ и поради липса
на надлежна регламентация в ОУ, правата на потребителя се явяват нарушени, т.к.
е извършена корекция, за която той не научава преди осъществяването й и не
получава съставените документи. Така операторът начислява суми по свои данни,
като изцяло лишава абоната от участие в
облигационната връзка и свързаните с нея дейности. Следва да се посочи, че в процесния случай не
се установява потребителят изобщо да е уведомен както за извършената проверка,
така и за корекционната процедура или допълнително
начислената сума – КП не му е връчен.
Същевременно не е спазена и
уредената в ПИКЕЕ процедура за извършване на корекцията, поради следното:
Ищцовото дружество не доказва правилността на определяне
на периода за начисляване на допълнителната ел. енергия. Корекцията е извършена за 90
дни за периода 21.12.2017 г. – 21.03.2018 г. Според заключението на СТЕ, датата
на намеса не е възможно да бъде
установена. Ето защо и не може да се
приеме, че периодът е правилно определен. Не
се доказва и датата 21.12.2017 г. да е бил последният регулярен отчет. Независимо, че периодът е в рамките на допустимия срок, винаги следва да се
докаже защо и как точно е определен, тъй като в противен случай отговорността
на абоната се завишава максимално, без да се установяват условията за това.
Доколкото уредът не е собственост
на потребителя и показанията му би
следвало да са били отчитани, изцяло
в тежест на ищеца е да докаже периода на направената корекция, което не бе сторено.
Изложеното е достатъчно, за да
обоснове неоснователност на предявения главен иск, тъй като ЕВН не установява
правомерно да се е възползвал от правото да начисли допълнително количество ел.
енергия за посочения във фактурата период, при спазване на
всички изисквания на ЗЕ и ПИКЕЕ, а напротив – налице са нарушения при
констатациите и самата процедура.
Законовата възможност за
едностранна корекция на сметка за минал период не означава автоматично
начисляване на суми за неизмерена ел.енергия, т.к. същото е допустимо само и
единствено при наличие на всички предпоставки за ангажиране отговорността на
клиента, регламентирани в ЗЕ и ПИКЕЕ, които в случая не бяха установени.
Главният иск е неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорния такъв за лихви, поради
обусловеността му.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат на ответника. Направено е искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 600 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по отношение на което не е
направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване
на устните състезания по делото/.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* против Т.С.Д., ЕГН ********** искове за
присъждане на следните суми: 1525,38
лева – главница, представляваща стойност на допълнително начислена
електроенергия като корекция на сметка за периода 21.12.2017 г. – 21.03.2018 г.
за обект с ИТН ….., за която е издадена фактура № **********/22.06.2018 г.; 94,92 лева - обезщетение за забава за периода 03.07.2018 г. – 11.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата
молба в съда – 27.03.2019 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да
плати на Т.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 600 лева /шестстотин лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП