Р Е Ш Е Н И Е
№
1603 / 24.06.2019 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 1979 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Фреш кредит”
ЕООД против Д.Р.М., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата
дължи на ищцовото дружество следните суми: 200 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № **** / ***2018 год., сключен между страните, 2.80 лв. -
договорна лихва за периода от 11.04.2018 год. до 29.11.2018 год. и 11.56 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.05.2018 год. до 29.11.2018
год., 74.10 лв. - главница по договор за допълнителни услуги от 11.04.2018
год., сключен между страните, както и законната лихва върху всяка от главниците
по двата договора, начиная от 30.11.2018 год. до окончателното плащане, за
които вземания по ч.гр.д. № *******/2018 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете черпят
правното си основание от чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1, ал.2 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, и както с определението по чл.140 от ГПК е прието, са допустими.
В съдебно заседание се
поддържат от процесуалния представител на ищцовото дружество, който ангажира
доказателства и претендира деловодните разноски.
Ответницата не се явява
и не се представляа, не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На ***.2018 год. между “Фреш Кредит“ ЕООД и Д.Р.М. е сключен договор за потребителски кредит с № *******, по силата на
който дружеството, срещу разписка, й е предоставило сумата от 200 лв., а последната се е задължила да я върне в срок до 12.07.2018 год.,
ведно с договорна лихва в размер на 2.80 лв. или общо 202.80 лв., на 3 равни
месечни вноски.
С
чл.3 от договора, ответницата се е задължила да предостави на заемодателя
обезпечение, отговарящо на определени критерии, а в случай на неизпълнение - че
се съгласява и упълномощава “Фреш Кредит“ ЕООД да сключи от нейно име и
за нейна сметка, в т. ч. и при условията на чл.38 от ЗЗД, договор за
поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, за обезпечаване
на вземанията по договора за кредит, при възнаграждение за последното от 74.10
лв., платимо от М. разсрочено – на равни месечни вноски.
Освен
това, чрез сключване на допълнителен договор (чл.4), кредитополучателят се е съгласил
да ползва допълнителни услуги - финансиране, разсрочване и плащане на
възнаграждението за поръчителя по чл.3.
На
същата дата страните по делото са сключили договор за допълнителни услуги към договора
за кредит, с който кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя допълнителна услуга: “Финансиране, разсрочване и заплащането
на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по
договор за поръчителство по кредита“ - 74.10 лв., платима на 3 равни месечни
вноски.
Пак
на същата дата е сключен и трети договор - за поръчителство между “Фреш Кредит“ ЕООД
- кредитор и Д* А* А* – поръчител. С него поръчителят - физическо лице се е задължил спрямо
кредитодателя да отговаря солидарно с ответницата за изпълнението на всички
нейни задължения, произтичащи от договора за кредит.
При
възложена на ответницата доказателствена тежест, липсват доказателства за
плащания по договора за кредит.
По заявление на ”Фреш кредит” ЕООД е образувано ч.гр.д. № **** / 2018 год. на БРС и е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против М. за исковите суми.
Издадената заповед е връчена на ответницата
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Гореустановената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Процесният
договор за кредит, като такъв, се подчинаява на режима, установен със ЗПК и следва да съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит,
като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Не така е в процесния
договор за кредит - липсва изрично посочване на действителната обща сума, дължима
от потребителя. Така в графа ”детайли на кредита“ фигурира ”обща сума за
погасяване“, но тя не включва общите разходи за потребителя, в това число и
възнаграждение за поръчителя, което е ”допълнителна услуга“, пряко свързана с
кредита, а нейната величина се отразява и на стойността на годишния процент на
разходите, защото той изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон,
е нищожна. Затова, като не е
включил възнаграждението за поръчителя, кредиторът е заобиколил изискванията на
закона, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и
годишния процент на разходите, са нищожни, респ. договорът за потребителски кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.
Следователно, потребителят - ответник дължи връщане само чистата стойност
на кредита, но не и лихва или други разходи по него - чл.23 от ЗПК, в т.ч. и обезщетение за забава, т.к. от недействителността на
договора следва, че приложима за забавата е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Т.е. едва с исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита
предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, ответникът е в
забава и би дължал законна лихва върху главницата.
И накрая - съгл. чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да
съществува само за действително задължение. След като договорът за кредит е недействителен,
за поръчителя не се поражда задължение да обезпечава кредитора. Отделен е
въпросът, че в договора за поръчителство не е уговорено възнаграждение и това е
така, понеже поръчителят не е такъв, ангажиран в хипотезата на чл.3, ал.2 от
договора за кредит.
Ето защо, исковете на ”Фреш кредит” ЕООД срещу Д.Р.М. са основателни и
следва да се уважат за главницата и законната лихва от депозиране на
заявлението до окончателното плащане, а останалите - за възнаградителна и мораторна лихви, както и за възнаграждение на
поръчителя - да се отхвърлят, като неоснователни.
На ищеца се следват разноски, , съразмерно с уважената част от исковете, които за заповедното производство
възлизат на 17.33 лв., а за настоящото - 87 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Р.М. ***, ЕГН - **********, дължи на „Фреш кредит” ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:
гр.Б*, ул.“*****, представлявано от И* Н*, сумата 200 лева – главница по договор за потребителски
кредит с № ********* / *********.2018 год., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 30.11.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ********* / 2018 год. на БРС е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за договорна
(възнаградителна) лихва от 2.80 лв. и лихва за забава от 11.59 лв. по договора
за кредит, както и иска за главница (възнаграждение за поръчител) по договора
за допълнители услуги към договора за кредит.
ОСЪЖДА
Д.Р.М. да заплати на „Фреш кредит” ЕООД деловодни разноски за производството
по ч.гр.д. № ********* / 2018 год. на БРС в размер на 17.33 лв., както и за
настоящото производство - в размер на 87 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е