№ 139
гр. Айтос, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100876 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Б. БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със съд.адрес: гр. Б., У***, чрез адв.Т.Н., твърди, че
между него (като изпълнител), и ответника О. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Р. - като
възложител, е сключен договор за изработка през м.05.21г. Твърди, че ответникът му възложил да
изработи гранитни плочи, зададени от възложителя като вид, количество и размери, срещу
заплащане на възнаграждение за изработеното в размер на 4135,50лв. с ДДС (включващо и
стойността на гранита и труда по изработката) в 7дн. срок от получаване на изработеното.
Поддържа, че изпълнил задълженията си – да изработи гранитените плочи, като отв. С. получил
изработеното на 4.6.21г., приемайки го без забележки. Ответникът не му заплатил уговореното
възнаграждение нито в уговорения срок, нито към момента, въпреки отправените покани от
ищеца. Поради изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4 135,50лв. с
ДДС – главница по договора за изработка, ведно със законна лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал ОИМ въпреки редовното му уведомяване. Не се явява в о.с.з.,
редовно уведомен за същото на осн. чл. 41, ал.2 ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се наличието на сключен договор между страните през м.05.21г., съгласно
който ищцовото дружество (като изпълнител) е следвало да изработи гранитни плочи, зададени от
възложителя-ответник като вид, количество и размери. Договорената работа е следвало да се
изработи срещу заплащане на възнаграждение за изработеното в размер на 4135,50лв. с ДДС
(включващо и стойността на гранита и труда по изработката), като ищецът е издал на ответника ф-
ра от 4.6.21г. за процесната сума.
1
От показанията на свид.О., които съдът приема като обективни и последователни, се
установява, че уговореното между страните по договора е било изработено от ищеца съобразно
зададените параметри от възложителя, като стойността му е била около 4100-4200лв., че
възложителят е дошъл да тества изработеното, както и че е изпробвал изработените плочи,
харесвайки ги като изработка и товарейки ги на ремарке. Не се твърди и установява ответникът да
е заявил някакви възражения срещу изработеното.
Въпреки отправените покани от ищеца до ответника (вкл. нот.покана от 25.6.21г., с
която е даден 10-дн. срок от получаване за заплащане на процесната сума) не последвало
плащане.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съобразно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
Насрещните права и задължения по процесното правоотношение го определят като договор за
изработка. В съответствие с чл. 258, ал. 1 ЗЗД и чл. 264, ал. 1 ЗЗД ищецът-изпълнител има
задължение да изработи и предаде изработеното, пораждащо задължението на възложителя да
плати договореното възнаграждение. Работата е била предадена от изпълнителя, съответно приета
от възложителя без възражения, установяващо се от свид.показания. Макар да не е налице
формален (писмен) договор за изработка, в който да е определен срок за изпълнение на
задължението на ответника да плати за изработеното, то следва да се приеме, че изискуемостта на
задължението е настъпила веднага след получаване на изработеното (на осн. чл. 69, ал.1 ЗЗД).
Дори да се приеме, че това не е така, е налице нот.покана, получена от ответника по чл. 46 ГПК на
30.7.21г., като в дадения 10-дн. срок възнаграждението не е било заплатено. Следователно
вземането на ищеца за възнаграждение по договора е изискуемо. Не се твърди и установява
ответникът да е заплатил възнаграждението. Горното мотивира съда да приеме, че ищецът е
носител на спорното вземане за стойността на извършената работа по договора до предявения
размер от 4135,50лв. Предвид изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски, съгласно списъка по чл. 80 ГПК: 800 лв. - адв. възнаграждение и
166,14 лв. –ДТ, т.е. общо 966,14 лв., доколкото се установява, че същите са действително сторени
от страната. Мотивиран от гореиложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Р., да заплати на „Б. БГ“ ЕООД,
ЕИК ***, със съд.адрес: гр. Б., У***, чрез адв.Т.Н., следните суми: 4135,50лв. на осн. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, съставляваща възнаграждение за изработени гранитените плочи по
договор за изработка от м.05.2021 г. и за която е издадена фактура № 78/04.06.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 07.10.2021 г. до окончателното плащане, както и
966,14 лв. - разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Б. в 2-седм. срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2