Решение по дело №283/2025 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 157
Дата: 3 април 2025 г. (в сила от 23 април 2025 г.)
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20251210200283
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Благоевград, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Г.
в присъствието на прокурора А. Г. Д.
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20251210200283 по описа за 2025 година
и въз основа на закона и доказателствата по делото
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия С. И. С., ро*** с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 18.04.2024г. в гр. Благоевград, в сградата на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград, находяща се в гр. Благоевград,
бул. „Св. Димитър Солунски“ № 83, пред *** – *** в сектор „ПП“ при ОДМВР
– Благоевград – Благоевград е потвърдил неистина в писмена декларация от
18.04.2024 г. по чл. 160, ал. 1 ЗДвП „Дубликат на свидетелство за управление
се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или
унищожено, което притежателят декларира в заявлението за издаване на
дубликат “, която се дава пред орган на властта – Началника на Сектор “Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, за удостоверяване на истинността на
някои обстоятелства, а именно, че СУМПС с № *********, издадено на името
на С. И. С., е откраднато - престъпление по чл. 313, ал.1, пр. 1 НК, поради
което и на основание чл. 313, ал.1, пр.1 НК, вр. чл. 78а, ал.1 НК вр. чл. 378,
ал.4, т.1 НПК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и
му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ "ГЛОБА" в размер на
1000 /хиляда/ лева.
Веществените доказателства по делото - оригинал на Заявление за вх.
№3277/18.04.2024 г.; оригинал на Декларация от 18.04.2024 год., подадена на
основание чл. 160, ал. 1 ЗДвП, оригинал на Декларация от 18.04.2024 год.,
1
подадена на основание чл.17, ал.1 ПИБЛД, оригинал на Декларация от
18.04.2024 г., подадена на основание чл. 151, ал.5 и 7 ЗДвП, вносна бележка от
18.04.2024 г., и оригинал на документ за връчване на СУМПС - ДА БЪДАТ
ПРЕДАДЕНИ в сектор "Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград, след
влизане на Решението в законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК С. И. С. (с установена по
делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОДМВР- Благоевград
направените в досъдебното производство разноски за експертиза в размер на
265,01лв. (двеста шестдесет и пет лева и една стотинка), както и ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата и по сметка на РС- Благоевград държавна
такса от по 5.00 (пет) лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес
пред ОС - Благоевград по реда на Глава XXI от НПК.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НАХД № 283/2025 г. по описа на РС- Благоевград, НО, 7 състав:

НАХД 283/2025 г. по описа на РС – Благоевград е образувано по Постановление с
предложение за освобождаване на обвиняемия С. И. С., с ЕГН ********** от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по досъдебно
производство № 244зм-274/2024 г., по описа на ОД на МВР - Благоевград, за това, че
на 18.04.2024 г. в гр. Благоевград, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул. „Св. Димитър Солунски“ № 83, пред
*** – *** в сектор „ПП“ при ОДМВР – Благоевград, потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на чл. 160, ал. 1 ЗДвП се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че СУМПС с № **,
издадено на името на С. И. С., е откраднато – престъпление по чл. 313, ал.1, пр.1 НК.
Производството по делото е проведено по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-Благоевград излага становище, че
фактическите положения, описани в Постановлението на РП- Благоевград се установят
по несъмнен начин от събраните в досъдебното производство доказателства. Счита за
доказано, че обвиняемият е извършил престъплението по чл.313, ал.1, пр.1 НК. Излага
доводи за наличието на предвидените с чл.78а НК предпоставки и прави искане
обвиняемият да бъде признат за виновен, като бъде освободен от наказателна
отговорност и му се наложи административно наказание глоба в предвидения от
законодателя минимален размер.
Защитникът на обвиняемия счита предложението на РП – Благоевград за
основателно и моли С. да бъде признат за виновен в извършването на престъплението
по чл. 313, ал.1, пр.1 НК, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните, обсъди събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид
разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият С. И. С. е роден на 30.11.1982 г. в гр. Разлог, общ. Разлог, обл.
Благоевград, с постоянен адрес г*** с ЕГН **********.
С. е правоспособен водач на МПС с категории “В“, “М“ и “АМ“, като притежавал
СУМПС № **, издадено на 07.03.2023 г. от МВР Благоевград, валидно до 07.03.2033 г.
На 22.02.2024 г. С. бил в Република Румъния, където управлявайки моторно
превозно средство марка „Фолксваген“ с рег. № *** бил спрян за проверка от местни
полицейски органи. При извършената проверка, било установено нарушение на
правилата за движение, поради което полицейските служители му съставили акт серия
РМНХ №0623364, съгласно който свидетелството му за управление на МПС
(СУМПС), издадено от органите на МВР – Благоевград, му било отнето за срок от 60
дни, считано от 09.03.2024 г
На 18.04.2024 г. С. посетил сградата на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
Благоевград, находяща се в гр. Благоевград бул. „Св. Димитър Солунски” № 83,
където пред *** - *** в Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР подал Заявление за
издаване на документ за самоличност на български гражданин – СУМПС, което ***
обработила деловодно и завела с вх. № 3277/18.04.2024 г. по описа на Сектор “ПП“
при ОД на МВР – Благоевград.
С. лично попълнил, подписал и подал и Декларация до началника на сектор
1
„Пътна полиция “ при ОДМВР- Благоевград, в която декларирал, че притежаваното от
него СУМПС му е откраднато.
Административното производство, образувано с подаването на заявлението на С.,
приключило с издаването на СУМПС № ********* от МВР – Благоевград на негово
име, валидно до 07.03.2033 г., което той получил лично на 22.04.2024 г.
На 11.06.2024 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград било
изпратено отнетото от румънските власти СУМПС ** с оглед връщането му на
обвиняемия. При извършена справка в информационните масиви на МВР обаче било
констатирано, че същото е обявено за невалидно.
Съгласно приложената по делото справка съдимост, обвиняемият не е осъждан.

По доказателствата:

Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните в
хода на досъдебното производство доказателствени материали, обсъдени от съда по
реда на чл. 107, ал.5 и чл. 378, ал.2 НПК: гласните доказателства, съдържащи се в,
показанията на свидетелката *** ***, писмените доказателства и доказателствени
средства: Справка за съдимост регистрационен № 250310005000112454, ведно с
бюлетини и справка за осъждания на обвиняемия в чужбина, Материалите, намиращи
се в досъдебно производство 244 ЗМ[1]274/2024 г. по описа на ОД на МВР
Благоевград, а именно: докладна записка регистрационен № 1116р-5980/13.06.2024 г.,
писмо регистрационен № 3286р-30376/05.06.2024 г., писмо от Посолство на Република
България в Букурещ изх. № Ко-31-379/17.05.2024 г. с приложение опис на отнети от
Румънска пътна полиция и върнати свидетелства за управление на МПС, ксерокопие
на СУМПС, данни за издаване на СУМПС от 18.04.2024 г., справка за заявка СУМПС,
уверение от 18.04.2024 г., заявление за издаване на СМУПС вх. № 3277/18.04.2024 г.,
декларация по чл. 160, ал. 1 от ЗДвП, приложение № 6 към чл. 17, ал. 1 ПИБЛД,
декларация приложение № 3 към чл. 63, ал. 4, данни СУМПС, справка за съдимост
регистрационен № 240711005000297582, справка УРИ 331р-14590/31.10.2024 г.,
протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 20.11.2024 г., писмо от
РУ Банско от 20.12.2024 г., заявление за издаване на СМУПС вх. № 3277/18.04.2024 г.,
декларация по чл. 160, ал. 1 от ЗДвП, приложение № 6 към чл. 17, ал. 1 ПИБЛД, писмо
от Сектор "Пътна полиция" Благоевград регистрационен № 1116р-12348/27.11.2024 г.,
писмо от ОД на МВР Благоевград регистрационен № 244р-30160/05.12.2024 г., писмо
от ОД на МВР Благоевград регистрационен № 244р-31030/13.12.2024 г., акт Серия
РМНХ № 0623364 ведно с превод от румънски език, писмо от Сектор "Пътна полиция"
Благоевград с приложение данни за издаване на СУМПС от 18.04.2024г, справка за
заявка СУМПС, уведомление от 18.04.2024 година, данни за СУМПС, справка
нарушител/водач, писмо от ГД Национална полиция регистрационен № 3286р-
30376/05.06.2024 г., писмо от Посолство на Република България в Букурещ изх. № Ко-
31-379/17.05.2024 г. с приложение опис на отнети от Румънска пътна полиция и
върнати свидетелства за управление на МПС, ксерокопие на СУМПС, писмо от ДМОС
регистрационен № В26620/26.11.2024г., акт 0623364 на румънски език, справка за
пътуване на лице – български гражданин, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, автобиография, разпореждане регистрационен №
148/27.01.2025 година на Районен съд Благоевград, декларация от 21.01.2025 г
и заключението на назначената в досъдебното производство графическа
експертиза.
В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на
2
свидетелката ***, като отчете незаинтересоваността й от изхода на делото,
последователността и непротиворечивостта на показанията й. Показанията на ***
притежават висока доказателствена стойност, основана на пресъздаването на
непосредствените й възприятията и съответствието им с приетите по делото писмени
доказателства.
Показанията на тази свидетелка са доказателствен източник за това, че С. се е
явил в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград, за да декларира
открадването на процесното СУМПС. Установява се и че *** е приела подаденото от
С. Заявление № 3277/18.04.2024г.. по описа на Сектор “ПП“ при ОД на МВР –
Благоевград за издаване на СУМПС и декларация на основание чл.160, ал.1 ЗДвП.
Писмените доказателства, изясняват обстоятелства, релевантни към предмета на
делото, като същите кореспондират с показанията на *** и заключението на СГЕ,
поради което съдът ги използва при изграждането на фактическите си констатации.
От писмо на Посолството на Република България в Букурещ се установява, че
СУМПС на обвиняемия С. № ** издадено от ОД на МВР- Благоевград, не е било
откраднато, а му е било отнето от компетентните органи на Република Румъния.
От показанията на ***, заявление № 3277/18.04.2024 г. по описа на Сектор “ПП“
при ОД на МВР – Благоевград за издаване на СУМПС и подадената от С. декларация
на основание чл.160, ал.1 ЗДвП, съдът установи времето и мястото на извършване на
деянието. Върху двата документа са вписани входящи номера от 18.04.2024 г., като
тази дата е попълнена и в депозирана на основание чл.160, ал.1 ЗДвП декларация,
поради което съдът приема като дата на извършване на описаното в обвинителния акт
престъпление именно 18.04.2024 г.
Мястото на извършване на деянието – сградата на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул.“Св. Димитър Солунски“
№83 се установява от процесното заявление за издаване на СУМПС, подадената от
обвиняемия декларация на основание чл.160, ал.1 ЗДвП и показанията на свидетелката
***.
От подадената от С. декларация на основание чл.160, ал.1 ЗДвП съдът установи
обстоятелствата, които същият е декларирал във връзка с искането за издаване на
СУМПС.
Изводите за липсата на минала съдимост на обвиняемия, съдът направи въз
основа на приетата по делото справка за съдимост.
Като компетентно изготвено и отговарящо пълно и аргументирано на поставените
въпроси, първата инстанция кредитира напълно заключението на изготвената в
досъдебното производство графическа експертиза. Въз основа на него се установи, че
подписът в графа „заявител“ в Заявление за издаване на СУМПС от 18.04.2024 г. и в
графа „декларатор“ в Декларация по чл. 160, ал.1 ЗДвП са положени от С. С..
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд прие, че
С. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
313, ал.1, пр.1 НК.
С разпоредбата на чл. 313, ал.1 НК законодателят е криминализирал,
потвърждаването на неистина или затаяването на истина в писмена декларация или
съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или
постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Разпоредбата е бланкетна и за
съставомерността на деянието като престъпление по посочения законов текст е
необходимо да се установи, че разпоредба на закон, указ или постановление на
3
министерски съвет предвижда изрично истинността на определени обстоятелства да се
установи с писмена декларация.
От обективна страна изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в
депозирането пред орган на властта на декларация, чието подаване е предвидено по
силата на закон, указ или постановление на министерски съвет, като деецът следва да е
потвърдил неистина или да е затаил истина в такава декларация.
С оглед събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на
18.04.2024 г. С. лично е подал заявление № 3277/18.04.2024 г. по описа на Сектор “ПП“
при ОД на МВР – Благоевград и декларация по чл. 160, ал.1 ЗДвП в която декларация
е потвърдил неистина, като е вписал, че издаденото му СУМПС № ** му е откраднато,
като в действителност същото му е било отнето от компетентните органи на Република
Румъния.
Попълнената и подписана от обвиняемия декларация има декларативен характер,
като е предвидено чрез нея да се доказват определени факти и обстоятелства (в
процесния случай предвидените в чл. 160, ал.1 ЗДвП обстоятелства). Чрез
декларирането на тези факти и обстоятелства се удостоверява истинността на тяхното
настъпване, поради което те се установяват именно с декларация, изискуема се с
чл.160, ал.1 ЗДвП, съгласно който дубликат на свидетелство за управление се издава,
когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, което
притежателят декларира в заявлението за издаване на дубликат. Ето защо с оглед
изричната регламентация истинността на посочените обстоятелства, а именно
изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на СУМПС да се установи с
предвидената с чл.160, ал.1 ЗДвП писмена декларация, с извършването на лъжливо
деклариране посредством тази декларация се осъществява от обективна страна
престъпление по чл.313, ал.1 НК.
За обективната съставомерност на престъпление по чл.313, ал.1 НК не е
необходимо в закон, указ или постановление на Министерски съвет да е предвидено
наказателна отговорност за потвърждаване на истина или затаяване на истина в
декларация, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет
се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
За наличие на престъплението е необходимо единствено удостоверяването на дадени
обстоятелства да е предвидено в закон, указ или постановление на Министерски съвет.
В този смисъл са Решение № 812 от 11.12.2004 г. на ВКС по н. д. № 485/2004 г., III н.о.
и Тълкувателно решение № 56 от 20.12.1986 г. по н. д. № 29/1986 г., ОСНК , съгласно
което отговорността по чл. 313 НК винаги предполага задължение за деклариране
установени със закон, указ или постановление на министерския съвет. В Решение №
130 от 7.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 24/2015 г., I н. о, също е посочено, че
престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е налице, когато е потвърдена неистина или е
затаена истина в писмена декларация (или съобщение, изпратено по електронен път),
която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет, се дава пред
орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
Престъплението е формално и съставът е осъществен, ако законът предвижда
истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв
начин, макар те и да не отговарят на истината. За съставомерността на деянието е
правно ирелевантно дали декларацията се изготвя върху бланка, по образец и пр. и
дали те съдържат предупреждение за носене на наказателна отговорност при невярно
деклариране.
За да е налице извършено престъпление по чл.313, ал.1 НК следва в съответната
декларация да е потвърдена неистина само относно посочените в закона, указ или
4
постановление на Министерски съвет обстоятелства. Както беше посочено, в
настоящия случай с разпоредбата на чл.160, ал.1 ЗДвП е предвидено, че дубликат на
свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато,
повредено или унищожено, което притежателят декларира в заявлението за издаване
на дубликат, поради което извършеното от обвиняемия потвърждаване на неистина в
подадената от него декларация за обстоятелство, предвидено с чл. 160, ал.1 ЗДвП, от
обективна страна осъществява състава на престъпление по чл.313, ал.1 НК.
Ето защо попълнената и подписана от С. декларацията, в която е заявил, че
СУМПС му е откраднато, представлява писмена декларация, която по силата на закон
се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в
случая за удостоверяване на обстоятелството, че СУМПС му е откраднато с оглед
възможността да му се издаде дубликат.
От обективна страна престъплението по чл. 313, ал.1 НК е на формално
извършване, като деянието е довършено с факта на деклариране на невярното
обстоятелство- т.е. с потвърждаването на неистината, без да е необходимо
настъпването на някакви последици.
На следващо място по делото е установено по безспорен начин, че посочената
декларация по чл.160, ал.1 ЗДвП е била депозирана пред служител при сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР- Благоевград и заедно със заявление № 3277/18.04.2024 г. по
описа на същия сектор са адресирани до Началника на сектор "Пътна полиция“, който
представлява орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 НК.
Фактическото подаване на декларацията пред служител на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Благоевград, не променя извода за обективна съставомерност
на деянието на обвиняемия като престъпление по чл.313, ал.1 НК, доколкото нейният
адресат е именно началникът на посочения сектор.
От приложените по делото писмени доказателства категорично е установено и че
заявеното от обвиняемия като откраднато СУМПС е било отнето от властите в
Република Румъния.
Несъмнено е доказано и авторството на деянието от страна на обвиняемия, който
лично е подписал инкриминираната писмена декларация.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината - пряк
умисъл. С. е съзнавал, че СУМПС № **, издадено на негово име от МВР –
Благоевград му е било отнето от компетентните органи на Република Румъния, а не е
откраднато. Съзнавал е също така, че подписвайки декларация по чл.160, ал.1 ЗДвП, в
която с подписа си е удостоверил, че СУМПС му е откраднато потвърждава неистина,
както и че посочената декларация се изисква по силата на закон /ЗДвП/, за да се
удостовери верността на отразеното в нея пред орган на властта – Началника на сектор
"Пътна полиция" – ОДМВР- Благоевград. Интелектуалният момент на умисъла му
обхваща обстоятелствата, че попълва декларация, изискуема по силата на закон, в
която следва да посочи само истинни обстоятелства, че същата се дава пред орган на
властта, както и че декларира неистина, които представи съдът намира, че са били
формирани в съзнанието на обвиняемия. Във волево отношение той е целял
декларирането на неверните обстоятелства, за да му бъде издаден дубликат на
СУМПС, без да са били налице законоустановените предпоставки за това.

По приложението на чл. 78а, ал.1 от НК и по наказанието:

По отношение на обвиняемия е приложима разпоредбата на чл.78а НК, доколкото
са в случая са налице кумулативно предвидените със закона предпоставки – към датата
5
на деянието С. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава XXVIII от НПК; предвиденият размер на наказанието за извършеното
умишлено престъпление е лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300
лв., като от престъплението не са настъпили подлежащи на възстановяване
съставомерни имуществени вреди.
Същевременно инкриминираното деяние не попада в изключенията, изрично
посочени в чл.78а, ал.7 НК /от деянието да е причинена тежка телесна повреда или
смърт, деецът да е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества и
техни аналози, както и при множество престъпления или когато престъплението е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му/.
При индивидуализаране на административното наказание, като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да бъдат приети съдействието на С. при
изясняване на обективната истина, като не се констатират отегчаващи такива.
Чистото съдебно минало на обвиняемия и липсата на имуществени вреди е
отчетено от законодателя при уреждане на възможността за прилагане на чл.78а НК,
като по аргумент от чл.56 НК, не следва да бъдат съобразявани при
индивидуализацията на наказанието "глоба".
Предвид горното и с оглед имущественото състояние на С., районният съд
приема, че следва да му бъде наложено административно наказание при превес на
смекчаващи вината обстоятелства, а именно "глоба" в размер определения от
законодателя минимум от 1000 /хиляда/ лв.
Според състава на първата инстанция така определеното административно
наказание е съобразено с тежестта на конкретното деяние, като с оглед имотното
състояние на обвиняемия ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя и ще
постигне целите на индивидуална и генерална превенция, предвидени с чл. 12 ЗАНН.

По веществените доказателства:
Веществените доказателства по делото-оригинал на Заявление за вх.
№3277/18.04.2024 г.; оригинал на Декларация от 18.04.2024 год., подадена на
основание чл. 160, ал. 1 ЗДвП, оригинал на Декларация от 18.04.2024 год., подадена на
основание чл.17, ал.1 ПИБЛД, оригинал на Декларация от 18.04.2024 г., подадена на
основание чл. 151, ал.5 и 7 ЗДвП, вносна бележка от 18.04.2024 г., и оригинал на
документ за връчване на СУМПС, съдът постанови да бъдат предадени в сектор
"Пътна полиция при ОДМВР- Благоевград след влизане на решението в законна сила
При тези съображения първоинстанционният съд постанови своето решение.


16.04.2025 г. Съдия при Районен съд- Благоевград:…………………….
6
Съобщи за изтекли лични данни