№
гр. Русе, 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд VII-ми граждански състав в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Василена Жекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4469 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В, твърдят, че са се снабдили срещу ответника Ц.А.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 по ГПК по ч. гр. дело № 2218/2019 г. по описа на РРС за сумата от 1392,12 лв. -главница и неустойка-763,69 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.04.2019 г. до изплащане на вземането. Заповедта била връчена на длъжника на 27.05.2019 г. и в указания срок на 30.05.2019 г. е подадено възражение, с което се сочи, че не дължи изпълнение поради изтекла давност.
Сочат, че вземането им произтича от Договор за револвиращ заем № **********/ 11.01.2013 г., подписан при Общи условия. На посочената дата в полза на заемополучателката била преведена сумата от 500 лв., която тя се задължила да върне на 24 месечни вноски в размер на по 64 лв., с падеж–всяко 10-то число на месеца до 10.02.2015 г., при ГПР-239,46 % и ГЛП-143,37 %. Твърдят, че от страна на клиента има погасяване на две пълни и една частична вноска общо 205 лв., от които по главницата са внесени 12,37 лв., съгласно погасителния план. В тази връзка и съобразно клаузите на ОУ чл. 10.3.1, договорът бил прекратен на 02.07.2013 г. „автоматично, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента“ уведомление. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към процесния договор е изтекъл на 10.02.2015 г., с изтичането на който срок е настъпила изискуемостта на задължението. В тежест на заемателката била начислена уговорената между страните неустойка, определена на база неизплатената част от кредита към нея дата-763,69 лв. Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените главница и неустойка по ч. гр. дело № 2218/2019 г. по описа на РРС, със законната лихва от 18.04.2019 г. Търсят се разноски за двете производства.
С молба от 10.12.2020 г. ищецът оттегля иска си за неустойка в размер на 763,69 лв., претендира главница в размер от 487,63 лв. и договорно възнаграждение в размер на 961,49 лв. С протоколно определение от 20.01.2021 г. е прекратено производството по отношение на иска за неустойка в размер на 763,69 лв., поради оттеглянето му, както и по отношение на иска за договорно възнаграждение в размер на 961,49 лв., поради недопустимост и липса на идентитет с претендираното вземане и издадената заповед по ч. гр. дело № 2218/2019 г. по описа на РРС. Предмет на делото е предявеният иск за главница в размер на 487,63 лв.
Ответницата не се явява в съдебно заседание. Назначеният й процесуален представител оспорва иска. Наведени са доводи, че вземането е погасено по давност. Претендира се отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело № 2218/2019 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ц.А.К. за сумата от 1392,12 лв. -главница и неустойка-763,69 лв., съставляващи вземания по Договор за револвиращ заем № **********/ 11.01.2013 г., със законната лихва върху главницата от 18.04.2019 г., както и 145,12 лв. - разноски за производството. Заповедта била връчена на длъжника на 27.05.2019 г. и в указания срок на 30.05.2019 г. е подадено възражение, с което се сочи, че не дължи изпълнение поради изтекла давност.
Съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на страната на 20.06.2019 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила по пощата на 19.07.2019 г., като датата на пощенското клеймо е от 18.07.2019 г. Претенциите са допустими. Предмет на спора по това производство е само главницата в размер на 487,63 лв.
Съгласно процесния договор, сключен при ОУ, на 11.01.2013 г. ищецът предоставил на насрещната страна в заем сумата от 500 лв., която потребителят се съгласил да върне на 24 равни месечни погасителни вноски от по 64 лв. в срок до 10.02.2015 г., при ГПР от 239,46 % и ГЛП от 143,37 %, формиращ договорено възнаграждение по кредита от 1 091,38 лв. Така дължимата стойност по контракта възлязла на 1591,38 лв. Ищецът признава, че ответницата е внесла сумата 129,89 лв., като оставащо задължение е посочил сумата 961,49 лв., за която производството е прекратено.
Ответната страна не е оспорила да е получила заемната сума.
За извършения в полза на потребителя превод от 500 лв. доказателство е приложено на л. 13 от дело.
Страните уговорили, че при просрочие в полза на кредитора ще се дължи неустойка за забава в размер на ОЛП+10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане /чл. 10. 1 от ОУ/. В чл. 8. 4 от ОУ е определен редът по който ще се погасяват вземанията на заемодателя при постъпване на сума, която е недостатъчна за погасяване на текущото задължение и при отсъствие на изрично писмено заявление от клиента-в поредност, която кредиторът прецени за удачна. Според т. 10.3.1 от ОУ, в случай, че заемополучателят просрочи една месечна вноска с повече от 30 дни, съконтрахентите се съгласили да настъпи автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост.
Не се спори между страните по делото, че по процесния кредит били заплатени 205 лв., погасяващи изцяло първата, втората и частично третата погасителни вноски с падежни дати съответно 10.03.2013 г., 10.04.2013 г. и 10.05.2013 г. Според ищеца, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 02.07.2013 г.
В т. 10. 4 от ОУ е предвидено, че при прекратяване на договора за кредит на основание по чл. 10.3 от ОУ /предсрочна изискуемост/, върху остатъчния размер на задължението по погасителен план се начислява неустойка от 50 %, като остава задължението на клиента да престира в полза на насрещната страна всички дължими суми по погасителен план с лихви за забава и такси.
Приложено е извлечение от сметка към 15.07.2019 г. /л. 10/ с посочено остатъчно задължение по договора за кредит в размер на 1449,12 лв.
Не е спорно по делото, независимо дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем или е изтекъл договореният срок за погасяване на вземането, че ответницата е останала задължена към кредитора с главница от 487,63 лв. Първоначално ищецът начислил на заемополучателката неустойка от 50 % в размер на 763,69 лв., която впоследствие оттегли и бе прекратено производството по нея.
Приложено е Уведомително писмо от 02.07.2013 г., с което ищецът поканил насрещната страна, поради едностранно прекратяване на договора, да им заплати незабавно дължимите суми в общ размер на 2 296, 81 лв., включващи главница, лихви и неустойка. Документът е с вписания адрес за кореспонденция по договора за кредит, но без данни да е изпратен до ответницата.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че "Профи Кредит България" ЕООД и ответницата са били обвързани от облигационно правоотношение във връзка със сключени между тях Договор за револвиращ заем № **********/ 11.01.2013 г., със срок на действие до 10.02.2015 г., при условия и за суми, така, както е заявено по исковата молба. Съобразно събраните в производството доказателства, съдът счита, че ищецът е доказал твърденията си по исковата молба, че е бил изправна страна по облигационната връзка, като е предоставил на ответницата сумата от 500 лв., която тя се задължила да върне на 24 месечни вноски. Не се оспорва, че потребителят е погасил само първата, втората и част от третата погасителни вноски.
Независимо, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е приложимо и за процесния случай. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател. В този смисъл е Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК. В него се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД, уредена в нормата на чл. 71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
В процесния случай не се установява при условията на пълно и главно доказване приложеното към исковата молба уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е било изпратено и да е достигнало до ответницата.
В ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК, ВКС, се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание -договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е изтекъл целия срок за връщане на дълга, поради което претенцията за главница до установения размер се явява основателна.
Ответницата е направила възражение, че вземанията са погасени по давност. Според чл. 422, ал. 1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай това е 18.04.2019 г.
Вземането за главницата по договор за кредит се погасява с общата петгодишна давност съгласно чл. 110 ЗЗД. ВКС приема, че при договорите за кредит, макар да е уговорено връщането на сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части ( Решение № 261/12.07.2011 г. на ВКС по гр. дело № 795/2010 г., ІV г. о.). Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. С оглед установеното по делото и задължителните указания по т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, след като фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника, то в процесния случай следва да се приеме, че изискуемостта е настъпила към датата на последната погасителна вноска-10.02.2015 г. Погасителната давност за главното вземане не би била настъпила и ако кредиторът беше упражнил надлежно правото си да промени едностранно договора към 02.07.2013 г. До 10.02.2020 г. не е изтекъл предвидения срок в чл. 110 от ЗЗД. Главницата се дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
При съобразяване на т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство разпределя отговорността за разходите, направени в заповедното производство. С оглед изхода на спора в полза на ищеца се следват разноски за двете производства съразмерно с уважената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.А.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 487,63 лв., представляваща главница по Договор за Договор за револвиращ заем № **********/ 11.01.2013 г., за което е била издадена Заповед по чл. 410 от ГПК под № 1033 от 19.04.2019 г. по ч. гр. дело № 2218/2019 г. по описа на РРС, ведно със законната лихва от 18.04.2019 г. датата на подаване на заявлението.
ОСЪЖДА Ц.А.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 106,88 лв. -разноски по делото за държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 45,12 лв. -разходи по заповедното дело за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/