№ 202
гр. Дупница, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20251510100374 по описа за 2025 година
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, е предявило срещу В. Л. З., ЕГН
********** и с адрес: п.к. *** гр. ***, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Искането е за осъждане на длъжника да заплати на ищеца
по договор за потребителски кредит № 40007924416/08.02.2022 г.: главница в размер на
2773, 86 лева; договорно възнаграждение в размер на 1044.54 лева за периода от 10.10.2022
г. до 05.10.2023 г., 379.9 лева - лихва за забава от 11.03.2022 г. /дата на изпадане на длъжника
в забава/ до 05.10.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост); законна лихва: 963, 56 лева,
дължима от 06.10.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост, до 23.02.2025 г.,
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 895, 01 лева, възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 1791, 98 лева, ведно със законната лихва до изплащане
на вземането. Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че на 08.02.2022 г. в качеството на кредитор сключил с В. Л. З., като
длъжник, договор за потребителски кредит № 40007924416, съгласно който отпуснал заем в
размер на 3200 лева със срок за погасяване 36 месеца, с годишен лихвен процент 41 %, ГПР
48, 95 %, като длъжникът купил допълнителни услуги, за които дължи: възнаграждение за
купена допълнителна услуга „Фаст“: 1120 лева; възнаграждение за купена допълнителна
услуга „Флекси“: 2240 лева. По този начин общият размер на задължението възлиза на 8496,
83 лева, общият размер на месечната вноска по договора - на 283.23 лева, с дата на
погасяване 10-ти ден от месеца.
Кредиторът изпълнил задължението си, като на 24.03.2022 г. превел сумата 2566, 01
лв. /остатък след рефинансиране на предходно задължение/ по банковата сметка, посочена в
договора. С анекс от 17.10.2022 г. било постигнато споразумение за отлагане на погасителна
вноска и бил подписан нов погасителен план.
Длъжникът направил 11 погасителни вноски в непълен размер, платил общо 2119, 60
1
лв. и преустановил плащанията. Поради това е начислена лихва за забава – 466, 68 лева за
периода от 11.03.2022 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.10.2023 г. (дата на
предсрочна изискуемост), които към момента са заплатени частично – 86, 78 лева, остатъкът
от задължението е в размер на 379, 90 лева. С плащанията си клиентът е заплатил и 50.00
лева начислени такси по Тарифа.
Поради неизпълнението на задълженията от длъжника кредиторът е обявил
предсрочна изискуемост на всички суми съгласно договора. След датата на предсрочната
изискуемост /05.10.2023 г./ е начислено обезщетение за забава, което за периода от
06.10.2023 г. до 23.02.2025 г. възлиза на 1245, 99 лв.
Предвид заплащането общо на 2119, 60 лв., дължими са следните суми: главница в
размер на 2773, 86 лева, договорно възнаграждение в размер на 1044, 54 лева, дължимо за
периода от 10.10.2022 г. до 05.10.2023 г., лихва за забава в размер на 379, 9 лева дължима от
11.03.2022 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.10.2023 г. (дата на предсрочна
изискуемост), законна лихва: 963, 56 лева, дължима от 06.10.2023 г. - датата на предсрочна
изискуемост, до 23.02.2025 г., възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 895, 01
лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1791, 98 лева.
В постъпилия писмен отговор исковете се оспорват като неоснователни. Направено е
възражение за недействителност на договора на основание чл.10, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
както и на клаузите за закупена услуга Фаст и за закупена услуга Флекси на основание
чл.10а от ЗПК. Не се оспорва заплащането по договора от длъжника на сума в общ размер на
2119, 60 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Ищецът е представил договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт
№ 40007924416 от 08.02.2022 г., сключен между него и В. Л. З. при следните параметри:
сума на кредита: 3200 лева, срок на кредита 30 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/
48. 95 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 41 % при лихвен процент на ден 0. 11 %.
Уговорено е сумата по кредита да бъде предоставена чрез банков превод по посочена в
договора банкова сметка. С доклада по делото е обявено за безспорно сключването на
договора.
При сключването на договора са купени и пакети от допълнителни услуги – пакет
услуги "Фаст" на стойност 1120 лева и пакет услуги "Флекси" на стойност 2240 лева.
Общото задължение по кредита и по пакетите от допълнителни услуги е в размер на 8496,
83 лева, а на ежемесечната вноска - в размер на 283, 23 лева.
Съгласно чл.15.1 от Общите условия допълнителната услуга "Фаст" представлява
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а съгласно
чл.15.2 от Общите условия допълнителната услуга "Флекси" предоставя право да се променя
погасителния план - при определени условия е възможно отлагане на погасителни вноски,
намаляване на размера на погасителни вноски, промяна на датата на падежа на
погасителните вноски.
Съгласно чл.12, ал.1 от Общите условия при просрочване на плащане на месечна
вноска кредиторът начислява лихва за забава в размер на основния лихвен процент,
увеличен с 10% годишно, изчислен за всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане.
В чл.12, ал.2 от Общите условия е уговорена възможност за прекратяване на договора
при просрочване на две последователни месечни вноска в пълен размер, като е необходимо
писмено уведомление до длъжника.
От представеното от ищеца извлечение от банковата сметка на ответницата, посочена
в договора, се установява извършването на плащания от ответницата по процесния договор
2
за кредит в общ размер на 2119, 60 лв.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже сключването на договора за
кредит и за продажба на допълнителни услуги, предаването на сумата по договора за кредит
на ответника, поемането на задължение от него да върне посочената в договора сума. В
тежест на ответника е установяването на обстоятелствата, на които основава своите
възражения.
По делото не е спорно сключването между страните на договор за потребителски
кредит и за продажба на допълнителни услуги от 08.02.2022 г. г., както и последвалото
заплащане от длъжника на сума в общ размер на 2119, 60 лв.
За сключения между страните договор се прилагат правилата на Закона за
потребителския кредит. В този специален закон, както и в ЗЗД и в ТЗ, включително и в
други закони, уреждащи правила относно договорите за кредит или заем, не съществуват
разпоредби, според които уговорките за договорна възнаградителна лихва, като
възнаграждение за ползването на предадената парична сума, да не могат да надвишават
определен максимален размер. Императивно правило по отношение на годишния процент
на разходите е установено в приложимия Закон за потребителския кредит. По силата на
чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от
размера на законната лихва по просрочени задължения. Изводът, който следва от
законодателната уредба е, че кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи,
които като сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва /Решение № 50086 от
21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., ТК/.
В случая годишният процент на разходите /в който не е спорно, че е включена
възнаградителната лихва/ – 48, 95 %, не надвишава установения максимален размер в чл.19,
ал.4 ЗПК и уговорката за лихвен процент като част от този годишен процент на разходите не
е нищожна поради накърняване на добрите нрави, както и поради противоречие на закона.
Основателно е възражението за нищожност на договора за кредит поради
невключване на разходите за допълнителните услуги в годишния процент на разходите.
Видно от становището на ищеца, изразено в молба Вх. № 3440/24.03.2025 г., по делото е
безспорно обстоятелството, че възнаграждението за гореописаните допълнителни услуги не
е включено в ГПР.
Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, чл. 3, б. Ж от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на купилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита на потребителя" по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения чл. 3, б.
И, когато купуването на посочените услуги се оказва задължително за получаване на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на
ГПР в договор за потребителски кредит, за да имат възможност потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляване на
този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48, следва да се
приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор,
както непосочването на този процент. При тези съображения е прието, че чл. 10, пар. 2, б. Ж
и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. Ж от тази
3
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Освен това
СЕС е постановил, че чл. 4, пар. 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на купилия тези услуги потребител право на приоритет при разглеждане на
искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможност да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява
техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на
тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.
От данните по делото и твърденията на ищеца е видно, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като
плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по кредита.
Следователно споразумението за описаните услуги е по сключения договор за
потребителски кредит /те са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната
вноска включва освен главница и възнаградителна лихва и възнаграждение по тези
допълнителни услуги/.
В този смисъл изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в
договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се надхвърля максималния размер на ГПР, въведен в
ЗПК.
Предвид изложеното съдът приема, че гореописаните допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ са инкорпорирани в договора като конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Поради това те е следвало да бъдат включени в
ГПР, който в този случай безспорно надхвърля максималния размер, въведен в ЗПК.
Установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на
тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има
същата последица, както и непосочването им /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т.
д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК.
По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид
невключването в него на разходите за услуги „Фаст“ и „Флекси“/ и това обуславя
недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 във връзка с чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
По делото не е спорно, че общо заплатената от ответницата сума възлиза на 2119, 60
лв. Тази сума следва да бъде отнесена изцяло за заплащане на чистата стойност на кредита.
Поради това непогасеният размер на главницата възлиза на 1080, 40 лева.
Следователно предявените искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
вземания по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40007924416
от 08.02.2022 г., са основателни и следва да се уважат за сумата: - главница в размер на 1080,
40 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2025 г.,
4
до изплащане на вземането, а за разликата до претендираните главница в размер на 2773, 86
лева; договорно възнаграждение в размер на 1044.54 лева за периода от 10.10.2022 г. до
05.10.2023 г., 379.9 лева - лихва за забава от 11.03.2022 г. /дата на изпадане на длъжника в
забава/ до 05.10.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост); законна лихва: 963, 56 лева,
дължима от 06.10.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост, до 23.02.2025 г.,
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 895, 01 лева, възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 1791, 98 лева, исковете са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски по водене на делото /за държавна такса – 336, 37 лв., юрисконсултско
възнаграждение – 100 лв./ съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 61 лв.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
адвокат В. Ф. С. за осъщественото процесуално представителство на ответника /предвид
направеното възражение за прекомерност, липсата на правна и фактическа сложност,
идентичните действия, извършени при защитата по предявените осъдителни искове,
приключването на производството със събиране само на писмени доказателства/ адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 600 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Л. З., ЕГН **********, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, ЕИК ********* по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №
40007924416 от 08.02.2022 г. главница в размер на 1080, 40 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2025 г., до изплащане на вземането;
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до претендираната главница в размер на 2773, 86 лева,
както и за: договорно възнаграждение в размер на 1044.54 лева за периода от 10.10.2022 г.
до 05.10.2023 г., 379.9 лева - лихва за забава от 11.03.2022 г. /дата на изпадане на длъжника в
забава/ до 05.10.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост); законна лихва: 963, 56 лева,
дължима от 06.10.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост, до 23.02.2025 г.,
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 895, 01 лева, възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 1791, 98 лева, ведно със законната лихва до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА В. Л. З., ЕГН **********, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, ЕИК *********, разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от
исковете в размер общо на 61 лв.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
адвокат В. Ф. С. за осъщественото процесуално представителство на В. Л. З. на основание
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в
размер на 600 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5