№ 22570
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110124467 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба с вх. № ======== г. на „..... ЕАД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: гр. ........ срещу С. В. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. ....... с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответницата
С. В. Б. дължи на „..... ЕАД заплащане на следните суми: 1/ 18 034,69 лева – главница по
Договор за потребителски кредит № .........../07.06.2019 г., сключен с "... ......., вземанията по
който са прехвърлени на „..... ЕАД по силата на Приложение № 1 от 11.04.2022 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., по отношение на които е
обявена предсрочна изискуемост на 23.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.04.2023 г. до
окончателното плащане; 2/ 3 391,21 лева – договорна лихва за периода 20.04.2021 г. –
23.11.2022 г.; 3/ 2 001,50 лева – мораторна лихва за периода 21.04.2021 г. – 03.04.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. №
17585/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 07.06.2019 г., между „...
..........“ – като кредитор, и С. В. Б. – като кредитополучател, е бил сключен Договор за
потребителски кредит № ..........., по силата на който кредиторът е поел задължение да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на сумата от 20 000,00 лева, срещу
насрещно задължение на кредитополучателя да му я върне в срок до 20.06.2029 г., на 120
броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на по 338,19 лева, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит, в който е посочен падежът на
всяка отделна погасителна вноска. По силата на договора кредитополучателят се бил
съгласил да заплати на кредитора и такса за ангажимент в размер на 700,00 лева, която сума
1
кредиторът бил удържал от общия размер на кредита. Подлежащата на връщане от
кредитополучателя обща сума възлизала на 40 582,80 лева, в която се включвала и
договорната лихва по кредита в размер на 11 582,80 лева. Съгласно уговореното в договора
за кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължал заплащане на обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена вноска. Вследствие на неизпълнението в срок на поетите
задължения, на кредитополучателя е била начислена лихва за забава за периода от 21.04.2021
г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда в общ размер на 2 001,50 лева,
от който период е бил изключен периодът 12.03.2020 г. – 13.07.2020 г. съобразно
изискването, въведено с чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Ищецът твърди, че на 11.04.2022 г. е било
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.02.2022 г. между „... .....“ и „......” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № .........../07.06.2019 г., е било прехвърлено на „......” ООД
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Поддържа, че договорът за кредит
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица, а длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената
продажба на вземането от страна на ... ........... с уведомително писмо, получено на 23.11.2022
г. Поддържа, че в случай, че съдът счете извършеното преди процеса уведомяване за цесията
за ненадлежно, към исковата молба се представя уведомително писмо за връчване на
длъжника, ведно с препис от исковата молба и книжата по настоящото дело. Моли за
постановяване на съдебно решение, с което да бъде установено в отношенията между
страните, че ответницата му дължи сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17585/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага
твърдения, че ищецът не е спазил законовите изисквания за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит, поради което такава не е настъпила.
Поддържа, че в процесния договор за кредит има множество неравноправни клаузи, с които
ответницата не се е съгласявала, вкл. изведените в Приложение № 2, част 3, т. 1 – фиксиран
годишен лихвен процент от 9,81 %; т. 2 – ГПР в размер на 11,20 %. Счита, че както
начислените в договора за кредит и вече заплатени от ответницата, така и претендираните в
настоящия съдебен процес остатъчни акцесорни задължения, са нищожни, съответно
недължими, тъй като те се основават на договор за заем, съдържащ неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, накърняващи добрите нрави. Твърди, че размерът на
договорната лихва за периода 20.04.2021 г. – 23.11.2022 г. е неоснователно завишен, а
размерът на мораторната лихва не отговаря на действителния размер на задължението.
Навежда твърдения, че е имала сключена застраховка на 07.06.2019 г. с ..........“ КЧТ, която е
предвиждала и покритие на риск „безработица“. По време на Ковид кризата била останала
без работа и поради това застрахователят е покривал текущите вноски към „... .....“. Отделно
от това лично същата била извършвала плащания към дружество – кредитор. При така
изложеното поддържа, че заплатените от нея суми са достатъчни за погасяване на по-
голямата част от заетата сума. Моли за отвхърляне на исковете и присъждане на сторените
разноски.
С Разпореждане № 65677/23.04.2025 г., влязло в сила като необжалвано на
08.05.2025 г., съдът е прекратил, на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 126 ГПК, производството
по гр. д. № 24467/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, В ЧАСТТА по предявените от „.....
ЕАД срещу С. В. Б. при условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на
следните суми: 18 034,69 лева – главница, формирана от месечните погасителни вноски по
Договор за кредит № ....... г. за периода 20.04.2021 г. – 20.09.2029 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2024 г. до окончателното плащане; 3
391,21 лева – договорна лихва за периода 20.04.2021 г. – 23.11.2022 г.; 4 362,00 лева –
2
мораторна лихва за периода 21.04.2021 г. – 25.04.2024 г.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 17585/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29
състав, от материалите на което се установява следното:
На 03.04.2023 г. „..... ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. В. Б., ЕГН **********, за следните суми: 1./ 18 034,69
лева – главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-17075434/07.06.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.04.2023 г., до окончателното плащане; 2./ 3 391,21 лева –
възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит за периода 20.04.2021 г. –
23.11.2022 г. и 3./ 2 001,50 лева – мораторна лихва за периода 21.04.2021 г. – 02.04.2023 г.,
както и сторените по делото разноски.
С разпореждане от 31.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 17585/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в
полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в размер на
468,55 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника С. В. Б., с което е
заявено, че оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение по основание и размер.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, „..... ЕАД е предявило искове за установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17585/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 29 състав, по исков ред.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен
идентитет.
По делото са приети като писмени доказателства Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-17075437/07.06.2019 г. (л. 6-12), ведно с Погасителен план към
него (л. 6-7), от които се установява, че между „... ..........“, като кредитор, и С. В. Б., като
кредитополучател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който кредиторът е поел
задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 20 000 лева,
срещу насрещното задължение на кредитополучателя да я върне чрез плащане на 120 броя
месечни погасителни вноски в размер на по 338,19 лева всяка, първата от които платима на
20.07.2019 г., а последната – на 20.06.2029 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на
9,81 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 11,20 %, при заплащане на такса
„ангажимент“ в размер на 700,00 лева и застрахователна премия от 9 000,00 лева, като
общата стойност на плащанията по кредита възлиза на 40 582,80 лева.
Съгласно раздел „Удостоверения“, изр. последно (л. 12 по делото), с полагането на
подписа си върху договора за кредит, лицето, посочено като кредитополучател, декларира,
че е получило посочената в група „Параметри и условия“ сума, по посочена в чл. 1 банкова
сметка, преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за
кредит.
Съгласно чл. 2, изр. трето (л. 8 по делото) посочената сума в поле „Застрахователна
премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски“, и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„Месечна погасителна вноска“. Съгласно изр. четвърто и пето на същата клауза
кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК,
3
при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата,
посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Съгласно чл. 3, изр. последно от договора началната дата на начисляване на ГПР е
датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали
е високосна, и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно
задълженията си по него.
Съгласно чл. 5 от договора за кредит, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредиторът дължи обезщетение в размер на действителната законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на
две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение
за забава, без да е необходимо изпращането на съобщение от кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост. Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила
от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година, плюс 10 процента, на основание
ПМС № 100/29.05.2012 г. Лихвените проценти, в сила от 01 януари на текущата година, са
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 01
юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна
база, като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния
размер, определен в предходното изречение.
Съгласно чл. 7 от договора за кредит, месечните погасителни вноски ще покриват
компонентите на задължението в последователност разноски, лихва, главница.
От приетите като писмени доказателства по делото Споразумение за отсрочване на
погасителни вноски по Договор за потребителски кредит № ........... (л. 27) и Погасителен
план (л. 28) към него, се установява, че на 28.04.2020 г. между „... ..........“ като кредитор, и С.
В. Б., като кредитополучател, е сключено споразумение, по силата на което заплащането на
месечна погасителна вноска № 10 по договора за кредит е отложено със срок от 01 месец
(гратисен период). Съгласно чл. 1 от споразумението, вследствие на отлагането, срокът на
кредита се удължава със срока на гратисния период съгласно посоченото в погасителния
план в този договор. В клаузата на чл. 3 е посочено, че размерът на месечните погасителни
вноски се променя съгласно погасителния план, посочен в този документ. Съгласно чл. 4
лихвата, начислена съгласно договора за кредит и непогасена по време на гратисния период,
е добавена на равни части към вноските, посочени в погасителния план. За периода,
представляващ удължаване на срока на кредита спрямо първоначалния му срок, върху
непогасената главница за срока на удължаване се изчислява, дължи и заплаща лихва по вид
и размер съгласно договора за кредит, която включва и съответните месечни погасителни
вноски. В чл. 6 е посочено, че вследствие на промените по чл. 1-4 общата дължима сума от
кредитополучателя от 40 582,80 лева се променя на 40 739,31 лева. ГПР по договора за
кредит остава непроменен.
Съгласно приетите като писмени доказателства по делото Споразумение за
отсрочване на погасителните вноски по Договор за потребителски кредит номер
.........../05.06.2020 г. (л. 25) и Погасителен план (л. 26) към него на 05.06.2020 г., между „...
..........“, като кредитор, и С. В. Б., като кредитополучател, е сключено споразумение, по
силата на което заплащането на месечни погасителни вноски № 10,11 и 12 по договора за
кредит е отложено със срок от 03 месеца (гратисен период). Съгласно чл. 1 от
споразумението, вследствие на отлагането, срокът на кредита се удължава със срока на
гратисния период съгласно посоченото в погасителния план в този договор. В чл. 3 е
посочено, че размерът на месечните погасителни вноски се променя съгласно погасителния
план, посочен в този документ. Съгласно чл. 4 от договора лихвата, начислена съгласно
4
договора за кредит и непогасена по време на гратисния период, е добавена на равни части
към вноските, посочени в погасителния план. За периода, представляващ удължаване на
срока на кредита спрямо първоначалния му срок, върху непогасената главница за срока на
удължаване се изчислява, дължи и заплаща лихва по вид и размер съгласно договора за
кредит, която включва и съответните месечни погасителни вноски. В чл. 6 е посочено, че
вследствие на промените по чл. 1-4 общата дължима сума от кредитополучателя от
40 582,80 лева се променя на 41 052.33 лева. ГПР по договора за кредит остава непроменен.
По делото е приет като писмено доказателство Сертификат № .........../07.06.2017 г.
(л. 13-15), от който се установява, че застрахователят .........., срещу заплащане на
застрахователна премия, се съгласява да застрахова, съгласно приложените Общи условия на
застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен
кредит, предоставен от ............“, ответницата С. В. Б. по пакети „С.“ и „К..
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертно заключение на вещото лице Р. С. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, представено в писмен вид на лист 129-141 по делото, което преценено
по реда на чл. 202 ГПК, районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено
от специалист в съответната област, се установява, че сумата по отпуснатия кредит в размер
на 20 000,00 лева е усвоена изцяло от ответницата по нейната лична банкова сметка на
10.06.2019 г. В констативно-съобразителната част на заключението експертът уточнява, че
кредиторът е превел по сметка на ответницата сумата от 19 300,00 лева, като от общия
размер на кредита /20 000,00 лева/ е удържал еднократна такса „Ангажимент“ в размер на
700,00 лева. Към настоящия момент непогасеният остатък от главницата по договора
възлиза на 18 034,69 лева, от който сумата от 17 584,69 лева представлява непогасени
месечни вноски за периода 20.04.2020 г. – 20.09.2029 г., а сумата от 450,00 лева е формирана
от 6 бр. неплатени застрахователни вноски. Размерът на непогасената договорна лихва
възлиза на 2 544,66 лева. Законната лихва за забава върху неплатената сума за главница,
начислена за периода 21.04.2021 г. – 02.04.2023 г., възлиза на 828,72 лева. Според
предоставените на вещото лице документи за погасяване на задълженията по кредита е
заплатена сума в общ размер на 8 525,38 лева, които са отнесени за погасяване на
задълженията както следва: 2 415,31 лева – за погасяване на главница, 4 085,07 лева – за
погасяване на договорна лихва, и 2 205,00 лева – за погасяване на дължимите месечни такси
за застраховка. Вещото лице посочва, че приложеният годишен лихвен процент по кредита е
10,13 % за периода от 10.06.2019 г. до 20.07.2019 г., за периода 20.07.2019 г. – 20.05.2029 г.
лихвеният процент е 9,81 % - 9,82 %, а от 20.05.2029 г. до 20.06.2029 г. лихвеният процент е
в размер на 10,16 %, като вещото лице уточнява, че разликите в процентите е допустима,
тъй като изчислението е направено с програма „Е.“, а кредиторът е изчислил погасителния
план със специализиран банков софтуер, поради което е възможна разлика между двата
софтуера, по които се прави изчислението. В случай, че платената сума за погасяване на
задълженията по договора за кредит в размер на 8 525,38 лева бъде отнесена за погасяване
само на усвоения размер на кредита – главницата от 20 000,00 лева, то полученият неплатен
остатък за главница е в размер на 11 474,62 лева.
Видно от Писмо изх. № 32333/28.07.2025 г. (л. 147) от „.......“, по повод на предявени
искове за заплащане на обезщетения за риск „Нежелана безработица“, за застрахованото
лице С. В. Б. са изплатени обезщетения в полза на „............. ЕАД за кредитен договор с
номер ..........., щета номер: ....., както следва: на 30.09.2020 г. е заплатена сумата от 1 027,26
лева, на 11.11.2020 г., 02.12.2020 г., 29.12.2020 г., 26.01.2021 г., 05.03.2021 г. и 05.03.2021 г. са
заплащани по 342,42 лева, а на 02.06.2021 г. е заплатена сумата 684,84 лева. Видно от
констатациите на вещото лице по ССчЕ е, че тези суми са взети предвид от експерта при
изготвяне на приетото по делото заключение.
От приетите като писмени доказателства по делото разписки (л. 55) се установява, че
5
по Договор за кредит № PLUS-17075 на 17.10.2021 г. е заплатена сумата от 350,00 лева, на
18.10.2011 г. е заплатена сумата от 30,00 лева, а на 16.02.2022 г. е заплатена сумата от 170,00
лева – посочените плащания също са съобразени от ССчЕ.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Рамков договор за
прехвърляне на парични вземания от 15.02.2022 г. (л. 29-30), сключен между „..... ЕАД –
като купувач, и „... ..........“ КЧТ – като продавач. В договора е уговорено, че продавачът е
формирал измерими портфолиа от потребителски кредити, между които съществуват такива,
които не се изпълняват от заемополучателите, и които желае да прехвърли и цедира срещу
възнаграждение, а купувачът желае да придобие и да му бъдат прехвърлени вземанията на
продавача срещу длъжниците по потребителски кредити, които не се изпълняват. Съгласно §
1 „Дефиниции“, ал. 1 от договора, вземания са всички суми, дължими на продавача от
длъжници в български левове, произтичащи от договори за кредит, сключени с физически
лица, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, които включват,
но не се ограничават до: дължима главница, лихва, просрочена лихва, неустойка, такси и
всички разноски, които са дължими от длъжниците на продавача. Вземанията са определени
и уточнени в Списък на вземанията, представляващ Приложение № 1, който от датата на
подписване на договора за цесия става неразделна част от него.
Съгласно представеното по настоящото дело извлечение от Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични вземания от 15.02.2022 г. (л. 33)
вземането на „... ..........“ срещу Св. В. Б., произтичащо от Договор № ......... г., е прехвърлено
на ищеца „..... ЕАД.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Потвърждение за
сключена цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД (л. 31) и нотариално заверено пълномощно от
01.03.2022 г. (л. 35), с което „... ..........“ е упълномощило „..... ЕАД да уведоми от името на „...
..........“ всички длъжници за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.02.2022 г., подписан между „... ..........“ и „..... ЕАД, и всички Приложения,
Допълнителни споразумения и Протоколи към него, по силата на които вземанията на
конкретните длъжници са прехвърлени на „..... ЕАД.
От приетите като писмени доказателства по делото Съобщение изх. №
13294/11.11.2022 г. от ЧСИ ..... и разписка (л. 37) се установява, че на 23.11.2022 г. на
ответницата по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК /чрез нейната майка – Боряна П.а/ е било връчено
съобщение за прехвърляне на вземането на „... ..........“ срещу С. В. Б. на „..... ЕАД. По делото
не е представен екземпляр от връчения документ, като въз основа на отразеното в
съобщението на съдебния изпълнител съдът приема, че този документ съставлява
уведомление единствено за извършената цесия, но не и за обявена предсрочна изискуемост.
По делото е представено и прието като писмено доказателство Уведомително писмо
от 16.04.2024 г. (л. 36), с което „..... ЕАД уведомява С. В. Б., че вземането на „... ..........“,
произтичащо от Договор за кредит № 17075437/07.06.2019 г. е прехвърлено на „..... ЕАД. На
гърба на уведомителното писмо е обективирано уведомление, че поради неплащане в срок
на погасителни вноски по Договор за кредит № 17075437/07.06.2019 г., сключен с „... ..........“
е настъпила автоматична предсрочна изискуемост по отношение на неизплатения размер на
вземанията по договора за кредит, считано от датата на получаване на уведомлението.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1/ 18 034,69 лева
– главница по Договор за потребителски кредит № .........../07.06.2019 г., сключен с "... .......,
6
вземанията по който са прехвърлени на „..... ЕАД по силата на Приложение № 1 от
11.04.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на 23.11.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
03.04.2023 г. до окончателното плащане; 2/ 3 391,21 лева – договорна лихва за периода
20.04.2021 г. – 23.11.2022 г.; 3/ 2 001,50 лева – мораторна лихва за периода 21.04.2021 г. –
03.04.2023
Основателността на предявените искове е обусловена от позитивното кумулативно
установяване от страна на ищцовото дружество на следните материални предпоставки: 1./
наличие на сключен валиден договор за потребителски кредит № .........../07.06.2019 г. между
„............. С. А, клон Б.“ – като кредитор, и С. В. Б. – като кредитополучател, с посоченото в
исковата молба съдържание; 2./ изпълнение на задълженията по договора за заем за
предоставяне на парична сума в уговорения размер на кредитополучателя; 3./ уговорена
възнаградителна лихва в претендирания размер; 4./ настъпил падеж на задължението за
връщане на заемната сума, респ. уговорена в договора клауза за предсрочна изискуемост на
вземанията, настъпването на обстоятелствата, даващи право на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем, както и уведомяването на ответницата за предсрочната
изискуемост; 5./ валидно постигната договореност за дължимост на обезщетение за забава,
забавата на длъжника и дължимата мораторна лихва, 6./ наличието на валидно
правоотношение по договор за цесия между и „............. С.А, клон Б.“ и ищцовото дружество;
6./ уведомяването на ответника за цесията.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на
ответника е да докаже наведените в срока правоизключващи възражения, както и погасяване
изцяло и в срока на претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
За установяване възникването на облигационно правоотношение между ответницата и
трето неучастващо в процеса юридическо лице – „........... С.А., клон Б.“, по делото е
представен и приет като доказателство писмен договор за потребителски паричен кредит от
07.06.2019 г., сключен между посоченото дружество – като кредитор, и С. В. Б. – като
кредитополучател, и носещ саморъчно положени подписи на страните на всяка страница от
него, неоспорени в хода на процеса. Видно от съдържанието на сключения договор /раздел
„Удостоверения“, изр. последно/, с полагането на подписа си върху него С. В. Б. е
удостоверила, че надлежно е получила по посочена от нея банкова сметка заемната сума
съгласно параметрите, посочени в договора. Съдът намира, че така формулираната в
договора клауза обективира волеизявление на кредитополучателя, което има характер на
разписка, че заемната сума реално му е била предадена. Ето защо, съдът приема, че по
делото е установено сключването на процесния договор за потребителски кредит от
07.06.2019 г. с посочените по-горе параметри, като представеният в писмена форма договор
за кредит служи като доказателство за фактическото предаване на заемната сума от страна
на кредитора ........... С. А. – Париж на кредитополучателя С. В. Б., която от своя страна е
усвоил същата, с което за него е възникнало насрещното задължение да я върне съгласно
уговорения от страните погасителен план, ведно с надбавка, съставляваща печалба на
кредитора.
Относно изискуемостта на вземанията по процесния договор за кредит
На основание чл. 5, изр. 2 от договора за кредит, при просрочване на две или повече
месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
7
кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Съгласно приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.,
постановено по т. д. № 4/2013 г. от ОСГТК на ВКС, постигнатата в договора уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да претендира
вземането си в пълен размер, не поражда действие, ако заемодателят изрично не е заявил, че
упражнява това право, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Следователно, че
за да е налице предсрочна изискуемост като предпоставка за уважаването на иска по чл. 422
ГПК, по делото следва да е доказано, че заемодателят е упражнил правото си да направи
вземането си предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, т. е.
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д.
№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Казуалната съдебната практика на ВКС изрично изяснява, че посоченото ТР не
разглежда хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на
исковото производство – в този смисъл Решение № 50292 от 20.03.2023 г. по гр. д. №
73/2022 г., IV г. о. на ВКС.
С Решение № 10/25.02.2020 г. по т. д. 16/19 г. на ВКС, ТК, е прието, че с оглед на
търсената от кредитора защита, правното основание, на което се претендира изпълнение,
както на вноските с настъпил падеж, така и на останалата част за връщане на главница по
договор за банков кредит, поради настъпила предсрочна изискуемост, е самият договор за
банков кредит. Изискуемостта е правната възможност на банката да иска изпълнение.
Изискуемостта означава, че банката може да отправи искане до длъжника за плащане. При
защита на своето право банката може да избере или общия исков процес и да предяви
осъдителен иск, или да провери спорността на вземането и да поиска изпълнение по реда на
чл. 417, т. 2 ГПК. С оглед нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК от общия исков процес, когато
търсената защита се разглежда по този ред, съдът взема предвид всички факти, настъпили в
хода на процеса. Тази норма трябва да се приложи и в заповедното производство, както е
разяснено в тълкувателната практика на ВКС. Прието е, че предсрочната изискумост може
да се обяви в хода на исковото производство. Обявяването на кредита за предсрочно
изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на
чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или отделен документ,
приложен към исковата молба. В този случай, при наличие на обективни предпоставки за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изявлението за обявяването на кредита за
такъв, се връчва с връчване на преписа от исковата молба на ответника-длъжник.
В настоящата хипотеза, по делото е представено и прието като писмено доказателство
Уведомление за извършена цесия от 16.04.2024 г. (л. 36), приложено към исковата молба, в
което се съдържа изявление за обявяване на сумата по кредита за предсрочно изискуем
поради неплащане на дължими погасителни вноски. По делото не се съдържат доказателства
за отправено до ответницата изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
съответно за получаването на такова от последната, преди получаването на препис от
исковата молба и приложеното към нея уведомление – 08.10.2024 г. От представените от
ищеца съобщение и обратна разписка (л. 37) се установява единствено, че на 23.11.2022 г.
ответницата е уведомена за извършеното прехвърляне на вземанията по Договор за кредит
8
№ .........../07.06.2019 г. От изложеното следва извод, че ответницата не е била надлежно
уведомена за обявената предсрочна изискуемост преди подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съответно такава не е настъпила към този момент.
Независимо от това, както се посочи по-горе, съдебната практика приема, че ако в
исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали
предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право
на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди
подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. В този
смисъл и актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 60162 от 26.01.2022 г. на
ВКС по т. д. № 2482/2018 г., II ТО, ВКС, както и Решение № 60110 от 04.03.2022 г. на ВКС
по т.д. № 772/2020 г., I ТО, ВКС, и др. Т.е., дори и да не бъде прието за надлежно
уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост, извършено преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, няма пречка обявяването на кредита за предсрочно изискуем да
бъде извършено и в хода на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК, като
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като
приложение към нея. Целта на заповедното производство, продължение на което е
производството по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен
ред правата на кредитора, чието положение не следва да бъде по-неблагоприятно вследствие
на инициирането на заповедно производство, отколкото ако е предявен осъдителен иск за
вземането по общия ред. В този случай изявлението поражда правните си последици с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки за загубване на преимуществото на срока. Упражняването на това
потестативно право на банката и настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в
хода на исковото производство представляват факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителна лихва, който следва да бъде
съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В случая ищецът е заявил, че исковата молба има характер на уведомление до
длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Отделно от това към
исковата молба е приложено уведомително писмо от ищеца до ответника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. В този смисъл, с получаване на препис от исковата
молба и приложеното към нея уведомление за предсрочна изискуемост ответницата е
надлежно уведомена за обявяване на цялата дължима сума по кредита за предсрочно
изискуема, поради което предсрочната изискуемост на последната е настъпила, считано от
тази дата – доколкото материалните предпоставки за това се установяват по делото въз
основа на неоспорените констатации на ССчЕ. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът е
длъжен да зачете настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор
за кредит като факт, настъпил в хода на производството.
По доводите за недействителност на договора за кредит
В настоящия случай, договорът за кредит е сключен от ответницата ФЛ С. В. Б., в
качеството й на кредитополучател, за който няма данни и не се твърди да е действал в
рамките на своя професионална или търговска дейност, поради което и с оглед на предмета
на договора, съдът приема, че в разглежданата хипотеза договорната обвързаност между
страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 ЗПК (Обн. в ДВ бр.18 от
05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните
изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и
специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП (Обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005
г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на
9
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
В разглеждания случай ответницата релевира различни основания за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи следните мотиви:
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с Постановление на Министерски съвет на Република Б..
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договор за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е резултат от прилагането на търговски клаузи и
условия.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 11,20 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Липсва обаче посочване на компонентите, от които ГПР е формиран,
което води до невъзможност да се прецени дали в посочения ГПР са включени таксата
„ангажимент“ и застрахователната премия, както и води до невъзможност да се прецени
дали в действителност е спазен предвиденият в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг. Не се съдържа
описание и на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. В този
смисъл неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на кредита. След като кредиторът при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях (в този смисъл е Решение
№ 266714 от 26.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4773/2021 г.). Това обстоятелство е от
съществено значение при преценка от потребителя дали да сключи договора за кредит при
така определените условия за връщането на заемната сума.
10
Наред с горното, при прочита на клаузата на чл. 2 от договора съдът намира, че
сключването на застрахователен договор и съответно заплащането на застрахователна
премия е задължително условия за сключването на договора за потребителски кредит при
тези условия, тъй като в посочената клауза това задължение е установено за
кредитополучателя без каквито и да е било условности и е посочено, че дължимата сумата за
застрахователна премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения
брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Същият извод се налага и относно
таксата „ангажимент“, тъй като в клаузата на чл. 2, изр. четвърто и пето, също без каквито и
да било условия е посочено, че кредитополучателят заплаща таксата при усвояване на
кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК
при съдържащите се в документа условия, размери и срокове.
Предвид изложеното, съдът намира, че сумите за такса „ангажимент“ и за
застрахователни премии следва да бъдат включени в размера на ГПР по договора.
По отношение на т. нар. „такса ангажимент“, съдът намира, че уговорката на чл. 2 от
договора, предвиждаща заплащане на сума от 700,00 лева за такса "ангажимент", срещу
насрещно задължение на кредитодателя "да сключи договора при фиксиран лихвен процент
по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК", е нищожна.
Съобразно § 1, т. 5 от ДР на ЗПК, "Фиксиран лихвен процент по кредита" е лихвеният
процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и
потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит.
В случая, съдът приема, че фиксираният лихвен процент е уговорен в самия договор за
целия му срок на действие, поради което заплащането на такса от страна на
кредитополучателя, за вече поето от страна на кредитора договорно задължение,
противоречи на добрите нрави. Уговорена по този начин таксата "ангажимент" е нищожна,
защото на практика представлява договорена допълнителна печалба на кредитодателя,
посредством която се стига до обогатяването му без правно основание. Следва да се
съобрази и че рискът от поддържане на фиксиран лихвен процент е не само върху
кредитора, но и върху длъжника, който би бил ощетен при възникване на икономически
условия за намаляването му. Зададената предварително едностранно от кредитодателя такса
не е позволила на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Тъй като не носи каквато и да било насрещна престация, тази клауза не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Ако се приеме, че процесната такса действително
се дължи за сключване на договора при фиксиран лихвен процент, то на потребителя не се
предоставя нищо допълнително като услуга срещу плащането й. Още повече, би могло да се
счете с оглед на формулировката на тази клауза, че същата предвижда такса, свързана с
усвояване на кредита. Такава уговорка обаче е нищожна поради противоречие с чл. 10а, ал. 2
ЗПК. Също така при сключване на договор при фиксиран лихвен процент, рискът за
заемодателя се отчита чрез уговорен по-висок размер на лихвата. Недопустимо е рискът да
се обезпечава и чрез предвиждане на отделна такса – както е в случая с такса "ангажимент".
Съгласно чл. 10а, ал. 3 ЗПК кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие. В случая кредиторът веднъж е отчел риска от
невръщане на сумата по кредита при уговаряне на лихвения процент, като втори път го
отчита чрез таксата ангажимент. Ето защо, тази клауза е нищожна и поради противоречие с
чл. 10а, ал. 3 от ЗПК.
Видно от раздел „Параметри и условия“ в договора е посочено, че ГПР възлиза на
11,20 %, размерът на сумата по кредита е 20 000,00 лева, лихвеният процент е 9,81 %, срокът
на договора е 120 месеца (10 години), а общата стойност на плащанията е 40 582,80 лева.
11
Това означава, че при отпусната сума от 20 000,00 лева, и посочен размер на ГПР от 11,20 %,
за срока на договора от 10 години всички разходи възлизат на 112 % (11,20 % x 10 години от
20 000,00 лева, или на 22 400,00 лева, но в конкретния случай разликата над дължимата
главница възлиза на 20 582,00 лева. На следващо място, от клаузите на договора не става
ясно какви още разходи по кредита, освен възнаградителна лихва в размер на 98,10 % (9,81
% x 10 години) за целия срок на договора или 19 620 лева, се включват при изчисляване на
ГПР. При допускане, че при изчисляване на ГПР по договора е взета предвид и сумата за
такса „ангажимент“ в размер на 700,00 лева, то разходите по кредита биха възлизали на
20 320,00 лева. В случай, че добавим и застрахователните премии в размер на 9 000,00 лева,
то разходите по кредита биха били в общ размер от 29 320,00 лева, или 2 932,00 лева на
година, при което ГПР възлиза на 14,62 %. Предвид изложеното съдът приема, че е налице
несъответствие между посочения в договора и действителния размер на ГПР.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на чл. 22 ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение №
2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІБ
въззивен състав, и др.).
Както беше посочено по-горе, въз основа на приетото без възражения на страните в
срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на ССчЕ, съдът приема за
установено, че ответницата е заплатила по договора сумата от общо 8 525,38 лева, които са
отнесени за погасяване на задълженията, както следва: 2 415,31 лева – за погасяване на
главница, 4 085,07 лева – за погасяване на договорна лихва, и 2 205,00 лева – за погасяване
на дължимите месечни такси за застраховка. Поради обстоятелството, че се дължи
единствено чистата стойност на договора за кредит, от задължението за главница в размер
на 20 000,00 лева следва да бъде приспадната сумата от 8 525,38 лева, която е заплатена от
потребителя преди завеждане на делото и част от която е отнесена за погасяване на други
задължения. От чистата стойност на кредита в случая следва да бъде приспадната и таксата
„ангажимент“ в размер на 700,00 лева, тъй като съгласно изричната уговорка по чл. 2, изр.
последно от договора, таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита,
като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на
кредита – посоченото обстоятелство се потвърждава и от неоспорените констатации на
ССчЕ, че на 10.06.2019 г. кредиторът е превел по сметка на кредитополучателя сумата от 19
300,00 лева. Следователно от сумата от 20 000,00 лева следва да се приспадне сума в общ
размер на 9 225,38 лева, или непогасено от ответника се явява задължение за сума в размер
на 10 774,62 лева, до който размер главният иск следва да бъде уважен, като същият се
отхвърли за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 18 034,69 лева.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД:
12
Предвид това, че процесният договор за заем е недействителен и на основание чл. 23
ЗПК се дължи единствено чистата стойност на кредита, предявеният иск за възнаградителна
лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Поради недействителността на договора за заем, върху просрочените вноски не се
дължи и мораторна лихва.
Относно разноските:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира за исковото производство присъждане на разноски за държавна
такса в размер на 468,55 лева (платежно нареждане на лист 44 по делото), 250,00 лева
депозит за съдебно-счетоводна експертиза (платежно нареждане на лист 73 по делото) и
100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, или общо 818,55 лева. За заповедното производство ищецът претендира разноски в
размер на 468,55 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или
общо 518,55 лева. Съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 376,46 лева – разноски в исковото
производство, и 238,49 лева – разноски в заповедното производство.
Ответницата претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза
на процесуалния й представител за заповедното производство и за исковото производство,
както и присъждане в нейна полза на разноски за внесен депозит за ССчЕ в размер на 250,00
лева, за които се ангажират доказателства.
По искането на процесуалния представител на ответницата за присъждане на разноски
по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното: в практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е
разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред
съответната съдебна инстанция е необходимо и достатъчно по делото да е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат
оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1 - 3, като не е
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските,
дължими на страните. Съдът не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна
сума. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото
постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да получи
възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на
възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част
от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от насрещната страна по правилата на
чл. 78, ал. 1 – 3 ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно практиката на СЕС,
обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.
101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
13
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна
практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото
адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния
представител действия. В разглеждания случай договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено, че адвокат М. П. осъществява безплатна правна помощ на С. В. Б. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е представен на лист 29 от ч.гр.д. № 17585/2023 г. по описа на
СРС, 29 състав, а съдът е сезиран с разглеждането на три иска, като поставеният за
разглеждане пред него правен спор не се отличава с фактическа и правна сложност, по
спорния по делото въпрос е налице трайна съдебна практика, делото е разгледано в рамките
на три съдебни заседания, на които процесуалният представител на ответницата не се е явил.
С оглед всичко изложено адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ следва да бъде определено в размер общо на 600,00 лева, а за подаване възражение
срещу издадената заповед за изпълнение – 100,00 лева. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ответницата сумата от 324,05 лева – възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в исковото производство, и сумата от 54,01 лева –
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „..... ЕАД, ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление: гр. ........ срещу С. В. Б., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: гр. ....... положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че С. В. Б., ЕГН:
**********, дължи на „..... ЕАД, ЕИК: ........, сумата от 10 774,62 лева, представляваща
неизплатения остатък от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит
№ .........../07.06.2019 г., сключен с "... ......., вземанията по който са прехвърлени на „..... ЕАД
по силата на Приложение № 1 от 11.04.2022 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.04.2023 г., до
окончателното плащане – част от сума, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 17585/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 10 774,62 лева до пълния предявен размер от
18 034,69 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „..... ЕАД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на
управление: гр. ........ срещу С. В. Б., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. .......
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуването
на вземане в размер на 3 391,21 лева – договорна лихва по Договор за кредит №
.........../07.06.2019 г. за периода 20.04.2021 г. – 23.11.2022 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 17585/2023 г. по описа на СРС,
29 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „..... ЕАД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на
управление: гр. ........ срещу С. В. Б., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. .......
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр.
14
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на
2 001,50 лева – мораторна лихва за периода 21.04.2021 г. – 03.04.2023 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 17585/2023 г.
по описа на СРС, 29 състав
ОСЪЖДА С. В. Б., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. ....... да заплати на „.....
ЕАД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. ........ на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 376,46 лева – разноски в исковото производство по гр. д. №
24467/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 238,49 лева – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 17585/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „..... ЕАД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. ........ да
заплати на С. В. Б., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. ....... на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 135,02 лева – разноски за платен депозит за ССчЕ в исковото
производство по гр. д. № 24467/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „..... ЕАД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. ........ да
заплати на адвокат М. И. П., ЕГН: **********, с адрес на упражняване на дейността: гр.
........., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 324,05 лева – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на С. В. Б., ЕГН: **********, в
производството по гр. д. № 24467/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, и сумата в размер на
54,01 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на С. В.
Б., ЕГН: **********, в производството по ч. гр. д. № 17585/2023 г. по описа на СРС, 29
състав съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15