Решение по гр. дело №1040/2025 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 782
Дата: 5 декември 2025 г.
Съдия: Павлинка Атанасова Стоянова
Дело: 20253330101040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 782
гр. Разград, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20253330101040 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК във вр. с чл.
34 от ЗС.
А. М. Х. е предявил иск срещу А. А. П. за делба на недвижим имот,
находящ се в ************************************, представляващ УПИ
XIV-350 в квартал № 33 с площ от 1020 кв. м. по плана на града, ведно с
всички построени в него сгради, включително двуетажна полумасивна
жилищна сграда – еднофамилна с площ от 67 кв. м. и едноетажна паянтова
жилищна сграда – еднофамилна, с площ от 50 кв. м., при следните граници за
УПИ: УПИ №№ I, XV, улица и УПИ XIII от квартал 33, съгласно нотариален
акт № 26, том III, рег. № 2866, дело 831 от 20.05.1999 г. на нотариус № 312 при
PC Разград, вписан с вх. рег. № 973, акт 173, том II, дело 1790 от същата дата
на СВ при PC Разград.
В исковата молба се твърди, че на 20.05.1999 г. по време на брака му с
ответницата, закупил горния недвижим имот. С влязло в сила Решение № 807
от 23.12.2024 г. по гр. д. № 20243330101788 по описа на PC Разград,
гражданският брак между страните бил прекратен по взаимно съгласие, а
горният имот останал в обикновена съсобственост между тях.
Описаното правно и фактическо положение, свързано с общото право на
собственост, управлението, ползването и разпореждането с описания имот, не
можело да бъде уредено по доброволен начин, което породило правния
интерес на ищеца от съдебно уреждане на спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата А. А. П. не депозира отговор на
исковата молба и не взема становище по допустимостта и основателността на
предявения иск за делба.
С решение, влязло в сила на 15.09.2025 г., съдът е допуснал до делба
процесния недвижим имот, находящ се в
1
************************************, представляващ УПИ XIV-350 в
квартал № 33 с площ от 1020 кв. м. по плана на града, ведно с всички
построени в него сгради, включително двуетажна полумасивна жилищна
сграда – еднофамилна с площ от 67 кв. м. и едноетажна паянтова жилищна
сграда – еднофамилна, с площ от 50 кв. м., при следните граници за УПИ:
УПИ №№ I, XV, улица и УПИ XIII от квартал 33, съгласно нотариален акт №
26, том III, рег. № 2866, дело 831 от 20.05.1999 г. на нотариус № 312 при PC
Разград, вписан с вх. рег. № 973, акт 173, том II, дело 1790 от същата дата на
СВ при PC Разград, между следните лица и при права: А. М. Х., ЕГН
********** с адрес: ************************************ – ½ (една
втора) идеална част и А. А. П., ЕГН ********** с адрес:
*********************************** – ½ (една втора) идеална част.
В първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на
делбата, ищецът е депозирал искане за възлагане и поставяне в реален дял на
целия допуснат до делба имот, ако същият не може да бъде реално поделен,
съобразно квотите на съсобственост. След приключване на устните
състезания, чрез процесуалния си представител, ищецът е поискал делбеният
имот да бъдат изнесен на публична продан.
Според заключението на назначената съдебно-техническа и оценъчна
експертиза и поясненията на вещото лице в съдебното заседание, пазарната
стойност на УПИ ХIV-350 в кв. 33 е в размер на 35 630 лева. Стойността на
дяловете на съделителите, която вещото лице сочи е равна, по 17 815.00 лв.
Имотът, според вещото лице, е поделяем, като за уравняване на дяловете е
необходима нова оценка след разделяне на УПИ от правоспособно лице –
геодезист. Сочи, че са възможни два варианта на разделяне на имота – при
единия вариант, понеже къщата е двуетажна, може да се раздели на етажи,
което обаче е свързано с инвестиция от страна и на двамата съделители, а при
другия вариант – едната сграда да се постави в дял на единия съделител, а
другата сграда – на другия съделител, като се раздели и земята, но дяловете
ще бъдат несъразмерни и за уравняването единият ще трябва да плати на
другия около 5 600 лв., или 20 % от стойността на имота.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, посредством теглене на
жребий, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота
на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на
дяловете съответства на броя на съделителите и доколко стойността на
дяловете съответства на стойността на дяловете на съделителите. Основният
принцип в делбеното производство е съдът, при извърши делбата, да осигури
получаване на реален дял от всеки съсобственик. Хипотезите на чл. 349, ал. 1
и ал. 2 от ГПК предвиждат изключение от общото правило, че делбата на
неподеляемите съсобствени вещи се извършва чрез изнасянето им на
публична продан, като е дадена възможност на един от съделителите да
получи в индивидуална собственост неподеляемото жилище, а дяловете на
останалите да бъдат уравнени парично или с други имоти. Тъй като се касае за
изключение от общите правила, то посочените хипотези на чл. 349 от ГПК не
могат да бъдат тълкувани разширително.
Съгласно чл. 349, ал. 1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което
е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия
съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата
2
от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави
в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с
пари. Видно от законовата разпоредба, приложимостта на възлагането в тази
хипотеза е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки:
жилището да е неподеляемо и да е било СИО, съделителят да няма собствено
жилище, съсобствеността върху него да е възникнала, поради прекратяване на
СИО със смъртта на единия съпруг или с развод и съделителят – преживял
или бивш съпруг, да упражнява родителските права по отношение на децата
от брака.
В настоящия случай, независимо от установеното от вещото лице, че
имотът е поделяем, то предложените варианти касаят или инвестиция от
страна на двамата съсобственици за обособяване на сградата на два
самостоятелни етажа, или разлика в дяловете в размер на около 20 % от
общата стойност на имота, което прави практически имота неподеляем при
така допуснатите квоти на съсобственост между страните. Не се установява по
делото ищецът да притежава друго жилище, съсобствеността е възникнала
поради прекратяване на СИО с развод, но от брака си страните нямат
ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права по
отношение на които да е предоставено на ищеца.
Поради изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за
възлагане на процесния имот по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК на съделителя А.
М. Х. и възлагателната претенция следва да бъде отхвърлена.
При така установените обстоятелства, делбата следва да бъде
извършена чрез изнасянето на делбения имот на публична продан, съгласно
чл. 348 от ГПК, при което всеки съделител ще получи паричната
равностойност на своя дял. Освен това, страните в делбата могат да участват
при наддаването в публичната продан.
Всеки от съделителите следва да заплати държавна такса върху размера
на дела си в съсобствеността в съответствие с разпоредбата на чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Така всеки
от съделителите дължи държавна такса, която е в размер на 4 % от 17 815.00
лв., а именно по 712,60 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в
************************************, представляващ УПИ XIV-350 в
квартал № 33 с площ от 1020 кв. м. по плана на града, ведно с всички
построени в него сгради, включително двуетажна полумасивна жилищна
сграда – еднофамилна с площ от 67 кв. м. и едноетажна паянтова жилищна
сграда – еднофамилна, с площ от 50 кв. м., при следните граници за УПИ:
УПИ №№ I, XV, улица и УПИ XIII от квартал 33, съгласно нотариален акт №
26, том III, рег. № 2866, дело 831 от 20.05.1999 г. на нотариус № 312 при PC
Разград, вписан с вх. рег. № 973, акт 173, том II, дело 1790 от същата дата на
СВ при PC Разград.
Пазарната стойност на делбения имот е 35 630 лв. (тридесет и пет
3
хиляди шестстотин и тридесет лева).
Получените при публичната продан суми да бъдат разпределени между
следните лица:
1. А. М. Х., ЕГН ********** с адрес:
************************************ – ½ (една втора) идеална част;
2. А. А. П., ЕГН ********** с адрес:
*********************************** – ½ (една втора) идеална част.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А. М. Х., ЕГН ********** с адрес:
************************************, по чл. 349, ал. 1 от ГПК за
възлагане на делбения имот.
ОСЪЖДА А. М. Х., ЕГН ********** с адрес:
************************************, да заплати по сметка на Районен
съд Разград държавна такса в размер на 712,60 лв. (седемстотин и дванадесет
лева и шестдесет стотинки).
ОСЪЖДА А. А. П., ЕГН ********** с адрес:
***********************************, да заплати по сметка на Районен
съд Разград държавна такса в размер на 712,60 лв. (седемстотин и дванадесет
лева и шестдесет стотинки).
След влизане в сила на съдебното решение, на задължените лица да се
изпратят покани за доброволно плащане, а за неплатените в този срок суми да
се издадат изпълнителни листи и да се образуват изпълнителни дела.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4