№ 48889
гр. София, 26.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско
дело № 20241110174797 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. В. В., чрез адв. Б.,
срещу „.............“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №
891041/06.07.2023 г., поради противоречието му със закона, както и осъдителни искове
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 238.01 лв. – възнаградителна лихва,
начислена за периода от 07.08.2023 г. до 06.03.2024 г., както и сумата от 824.54 лв. –
неустойка за непредставено обезпечение за периода от 07.08.2023 г. до 06.03.2024 г.,
представляващи получени без основание от ответника плащания по договор за
потребителски кредит № 891041/06.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че на 06.07.2023 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № 891041, по силата на който му била предоставена в заем
сумата от 1000 лв., която следвало да върне в срок до 06.03.2024 г., при уговорени ГЛП
от 47% и ГПР в размер на 57.86%. В договора било предвидено, че заемът следвало да
бъде обезпечен чрез предоставяне на банкова гаранция или поръчител, който да
отговаря на определени в чл. 6 условия. Според чл. 18, при непредоставяне на
обезпечение в двудневен срок от сключване на договора, кредитополучателят следвало
да заплати неустойка в размер на 824.54 лв., която била предварително начислена в
крайната сума за връщане. Ищецът твърди, че е погасил изцяло задълженията си по
кредита. Счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй
като не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Отбелязва липсата на
яснота относно механизма на формиране на ГПР по кредита, като счита, че
уговорената неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора. Твърди, че
неустойката противоречи на добрите нрави, като предвид факта, че същата не била
включена при изчисляване на ГПР по кредита били заобиколени изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК. С оглед недействителността на договора, счита че дължи единствено
чистата стойност на кредита. В тази връзка, моли съда да прогласи нищожността на
сключения с „.............“ ЕООД договор потребителски кредит № 891041/06.07.2023 г.,
както и да осъди ответника да му възстанови недължимо платените суми по договора,
а именно 238.01 лв. – възнаградителна лихва за периода от 07.08.2023 г. до 06.03.2024
г., както и 824.54 лв. – неустойка за периода от 07.08.2023 г. до 06.03.2024 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
1
вземанията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Милчев, е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва правния интерес на ищеца от предявяване на
установителен иск. Потвърждава, че вземанията по договора са погасени изцяло.
Излага съображения относно наличието на злоупотреба с право от страна на ищеца.
Твърди, че процесният договор е действителен, както и че при формиране на ГПР по
кредита били спазени нормативните изисквания. Счита, че уговорената неустойка не
следва да бъде включена при изчисляване на ГПР по кредита, тъй като плащането й
било обусловено от неизпълнението на договорните задължения на
кредитополучателя. Твърди, че са налице основания за задържане на постъпилите
плащания по договора. Оспорва размера на претендираните вземания. Моли съда да
остави без разглеждане предявения установителен иск като недопустим, както и да
отхвърли осъдителните претенции на ищеца като неоснователни. Претендира
разноски.
Правнорелевантни факти и разпределяне на доказателствената тежест за
установяването им:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
обстоятелствата, обуславящи недействителността на процесния договор за
потребителски кредит.
По осъдителните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е сключил
с ответника процесния договор за потребителски кредит, при посочените параметри в
исковата молба, че е заплатил посочените суми за договорна лихва и неустойка по
договора, които са постъпили в патримониума на ответника, както и че това
разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без
правно основание.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно размера на постъпилите в
полза на ответника плащания по договор за потребителски кредит №
891041/06.07.2023 г.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е
да докаже валидно основание за получаване на процесните вземания, както и че
договорът съответства на законовите изисквания на ЗПК.
Обстоятелства не се нуждаят от доказване:
Съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните следните обстоятелства: 1) на 06.07.2023 г. между И. В. В. и „.............“ ЕООД
бил сключен договор за потребителски кредит № 891041/06.07.2023 г., въз основа на
който кредитополучателят усвоил сумата от 1000 лв.; 2) погасяване на задълженията
по процесния договор за потребителски кредит в пълен размер; 3) факта, че при
формиране на ГПР по кредита не била съобразена начислената в тежест на
кредитополучателя неустойка в размер на 824.54 лв.
По доказателствените искания на страните:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи следва
да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по делото, тъй като същата има за цел установяването на относими към
правния спор факти.
Съдът счита, че искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по
реда на чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като препис от
сключения между страните договор за потребителски кредит е приложен към исковата
молба, а ответникът не оспорва облигационната връзка помежду им.
Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 186
2
ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като има за цел установяването на
неотносими към настоящия правен спор факти.
По искането на ответника за извършване на служебна справка във връзка с
възражението му относно наличието на злоупотреба с право следва да бъде
съобразено, че съдът ще изследва същото с решението по същество на спора. Съдът
намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на
чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА публично съдебно заседание за 09.03.2026 г. от 12:20 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства, като УКАЗВА на ищеца да завери
представените документи с отметка „Вярно с оригинала“ до първото открито съдебно
заседание по делото на основание чл. 183 ГПК, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при
неизпълнение на указанията в цялост и в срок, доклада по делото ще бъде изменен.
УКАЗВА на ответника „.............“ ЕООД, че в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение следва да заяви изрично дали подадения от името
на „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. Христо Милчев, отговор на исковата молба
представлява изявление от „.............“ ЕООД.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок съдът ще приеме, че не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника „.............“ ЕООД и ще измени
проекта на доклад по делото.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че: 1) на 06.07.2023 г. между И. В. В. и
„.............“ ЕООД бил сключен договор за потребителски кредит № 891041/06.07.2023
г., въз основа на който кредитополучателят усвоил сумата от 1000 лв.; 2) погасяване на
задълженията по процесния договор за потребителски кредит в пълен размер; 3) факта,
че при формиране на ГПР по кредита не била съобразена начислената в тежест на
кредитополучателя неустойка в размер на 824.54 лв.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по делото, вещото
лице по която да даде отговор на въпросите, формулирани в исковата молба, при
депозит в размер на 350 лв., вносим от ищеца по депозитната сметка на съда в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, като указва
на вещото лице, че следва да извърши справка в счетоводството на ответното
дружество за целите на експертизата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Росен Руменов Стоянов, който да се призове след
представяне на доказателства за внесения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, като предоставят всяка необходима информация и документация. При
неизпълнение съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 190 ГПК и чл. 186 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 103з, ал. 3 ГПК, следва да внесе по
3
сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 2.20 лв. за изготвянето на
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него, за връчване на
ищеца.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, като им УКАЗВА, че
ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл.
147 ГПК.
УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че имат възможност да разрешат правния спор
чрез сключване на спогодба по Закон за медиацията или чрез сключване на съдебна
спогодба по настоящото дело.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни
да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4