РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 03.06.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                                     КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при   секретаря                      ХРИСТИНА ХРИСТОВА                    и в присъствието на прокурора ………..……………………………. като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 127 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 372/ 16.11.2018 година на Троянскиярайонен съд по гражданско дело № 535/ 2018 година по описа на същия съд, с което на основание чл. 240 от ЗЗД Б.К.Б., ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да заплати на Д.Д.В., ЕГН **********, съд. адрес: *** /адв. К.Д./, сумата от 12 100 – дванадесет хиляди и сто лева, представляваща даден от ищеца на ответника заем по договор от 03.02.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението е отхвърлен като погасен по давност, предявения от Д.Д.В., ЕГН **********, съд. адрес: *** /адв. К.Д./ против Б.К.Б., ЕГН **********, адрес: *** иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата 8 548,80 лева лихва, начислена върху главницата за периода 08.09.2016 г. до 11.06.2018 г. Присъдени са и направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба вх. № 6734/ 11.12.2018 година (п.кл. 10.11.2018 г.) от Д.Д. ***, чрез адв. К.А. ***, адрес за кореспонденция:град В., против решение № 372/ 16.11.2018 г., постановено по гр.д. № 535/ 2018 г. по описа на PC – Ловеч в частта, с която е отхвърлена претеницята му за договорна лихва в размер на 8 548.80 лева, както и в частта за присъдените в полза на ответника разноски. Посочва, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, при неправлино тълкуване на представените доказателства, немотивиран изцяло и противоречие с материалния закон. Изтъква, че по делото не е спорно, че страните са били обвързани с договор за заем от 03.02.2014 година, както и това, че не е върнал напълно главницата по договора и уговорената лихва в размер на 18% та годишна база. Спори се между страните, погасена ли е по давност претенцията за лихви за периода 12.06.2015 година до 11.06.2018 година. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност – чл. 111, б. „в” от ЗЗД, т.е. погасяват се в периода предхождащщ три години преди датата на предявяването на иска. Посочва, че в конкретния случай забавата на длъжника е от 01.01.2015 година, а догворната лихва се претендира за три години преди предявяване на иска, като е съобразено плащането на сумата от 5 000 лева на 08.09.2016 година. Към момента наподаването на искова молба – 11.06.2018 година съгласно чл. 116, б. „б” от ЗЗД е прекъсната давността и ищецат може да претендира лихви да периода от три години преди подаването на молбата, т.е. от 12.06.2015 година до 11.06.2018 година. Моли да бъде постановено решение, с което бъде отменено решението на първоинстанционния съд в атакуваната част, като им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от Б.К.Б., чред адв. Д.Д., АК – Плевен, адрес за съобщения: градСофия,ул. „Солунска” № 52, ет.2, ап. 5. Оспова въззивната жалба, като излага съображения за неоснователност . Считат, че правилно първоинстанционния съд е приел, че предявеният акцесорен иск  по чл. 86 от ЗЗД е погасен по давност. Съгласно чл. 111, б. „в” от ГПК задълженията за лихви се погасяват по давност в три годишен срок. Според чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от изискуемостта на на задължението. Изрично в процесния договор чл.2 заемателят се е задължил да върне заетата сума ведно с уговорената лихва в размер на 18 % годишно до 31.12.2014 година. Изтъква, че посочената клуза не е оспорена от страните , следоателно от тази дата вземането е станало изискуемо и на 31.12.2017 година е изтекла тригодишната давност, а искът е предявен на 11.06.2018 година, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че вземането е погасено по давност. При тези съображения моли да бъде постановено решение, с което бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява, изразено е писмено становище.

За въззиваемата страна се явява адв. Д.Д., оспорва подадената въззивна жалба и моли да бъде оставено в сила атакуваното решение, като правилно и законосъобразно. Доразвива съображенията си в писмени бележки, претендира направените разноски, за които представя списък.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 535/ 2018 година по описа на Троянския районен съд, както и становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема, следното:

Безспорно се установява, че на 03.02.2014 г. страните са сключили писмен договор за паричен заем, съгласно който Д.В. е дал в заем на Б.Б. сумата от 17 100 лева, преведени по банков път. Съгласно чл.2 от договора заемателят се задължил да върне заетата сума в срок до 31.12.2014 г., ведно с лихва в размер на 18 % годишно върху предоставената сума. От представените писмени доказателства се установява, че на 08.09.2016 г. Б. е върнал част от дължимата сума в размер на 5 000 лева.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 240, ала.1 от ЗЗД за сумата от 12 100 лева и претенция по чл. 240, ал.2 от ЗЗД в размер на 8 548.80 лева уговорената възнаградителна лихва.

При условията на чл. 268 от ГПК въззивното производство се развива само по отношение на иска по чл. 240, ал.2 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.2 от ЗЗД при договора за заем заемателят дължи лихва ако е уговорена писмено. Видно от приложения писмен договор – чл. 2, страните са постигнали съгласие за използване на предоставената в заем сума, заемополучателят да заплати на 31.12.2014 година лихва в размер на 18 % годишно върху заетата сума. Касае се за възнаградителна лихва уговорена писмено от страните с падеж 31.12.2014 година, която лихва е със срока на договора. Съгласно чл. 111, б.”в” от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност, като срокът започва да тече от датата на която вземането за лихви е станало изискуемо – чл. 114 от ЗЗД. В конкретния случай сумата по заема е следвало да бъде върната в срок до 31.12.2014 г., заедно с дължимата възнаградителна лихва, на която датата е настъпила и изискуемостта на вземането за главница и за лихва.

С оглед на установените безспорни факти възражението на длъжника за погасяването на вземането за лихви поради изтекла погасителна давност, преди подаване на исковата молба е основателно.

Възражението на въззивника, че претенцията не е погасена по давност, тъй като вземанията за лихви се погасяват в периода предхождащ три години преди датата на предявяването на иска, е неоснователно. Това е вярно, но само за лихвите за забава, с какъвто иск съдът не е сезиран.

В този смисъл решение № 372/ 16.11.2018 година на Троянскиярайонен съд по гражданско дело № 535/ 2018 година по описа на същия съд, в обжалваната част с което е отхвърлен като погасен по давност, предявения от Д.Д.В., ЕГН **********, съд. адрес: *** /адв. К.Д./ против Б.К.Б., ЕГН **********, адрес: ***, иск по чл. 240, ал.2 от ЗЗД за сумата 8 548,80 лева лихва, както и в частта за разноските, като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса ищецът – въззивник в настоящото производство следва да бъде осъден за заплати на ответника – въззиваем съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 675 лева адв. хонорар.

 Воден от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  № 372/ 16.11.2018 година на Троянскиярайонен съд по гражданско дело № 535/ 2018 година по описа на същия съд, в обжалваната част с което е отхвърлен като погасен по давност, предявения от Д.Д.В., ЕГН **********, съд. адрес: *** /адв. К.Д./ против Б.К.Б., ЕГН **********, адрес: ***, за сумата 8 548,80 лева възнаградителна лихва, като искът се счита предявен по чл. 240, ал.2 от ЗЗД, както и в частта за разноските.

 ОСЪЖДА Д.Д.В., ЕГН **********, съд. адрес: ***, да заплати на  Б.К.Б., ЕГН **********, адрес: ***, съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в размер на 675 (шестстотин седемдесет и пет) лева.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1 и 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                              2.