№ 187
гр. Разград, 26.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора М. Вл. Т.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно частно наказателно
дело № 20223300600239 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по чл. 306, ал. 3 във вр. с чл. 313 и сл. НПК,
образувано по жалба от защитник но осъдения против определение от 02
август 2022 г. по чнд № 20223330200402/2022 г. на РС Разград ,
постановено по реда на чл. 306, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 НПК, след
предложение на прокурор от РП Разград за определяне на общо наказание на
основание чл. 25 НК.
Постъпила е жалба (вх. №6873/08.08.2022 г. на РС Разград) от адв. Д. Б. – защитник
на осъдения С. С. М., ЕГН **********, съдържаща искане определеното общо наказание да
е 11 месеца лишаване от свобода и да не бъде прилаган чл. 24 НК – наказанието да не бъде
увеличавано.
В жалбата няма доказателствени искания.
В съдебно заседание адв. Б. – защитник на осъдения С. С. М. моли
съда да отмени определението на РС Разград в частта, в която е приложен чл.
24 НК. По следните съображения:
прокурорът не е направил искане за прилагане на чл. 24 НК с
предложението, а едва в съдебно заседание прави такова искане;
неоснователно съдът е приел, че подсъдимият е с повишена обществена
опасност и неприлагането на чл. 24 НК ще създаде условие да избегне
наказание за всяко извършено престъпление. Наказанието може да се
увеличи, ако не е съответно на престъплението и не е достатъчно за
постигане на целите по чл. 36 НК;
1
необхоД. е да се вземат предвид процесуалното поведение на осъдения
по време на делата и направените самопризнания, оказаното съдействие
за установяване на обективната истина и възстановяване на причинените
вреди.
престъпленията са извършени в периода април 2021 г. – 2022 г.,
присъдите са влезли в сила 2021 г. и 2022 година, а М. търпи ефективна
присъда от юни месец и няма как да се прецени, че в момента М. не се е
поправил и няма да се постигнат целите на чл. 36 НК.
има фактическа съжителница, от която има родени две деца, които са
малолетни.
В съдебно заседание осъденият М. заявява, че има две деца и иска да
може да помагам за грижите за тях.
Препис от жалбата е връчен на РП на 12.08.2022 г. и не са постъпили
писмени възражения.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че счита жалбата за
неоснователна. Посочва, че осъденият е лице с висока обществена опасност и
мотивите на съда не са бланкетни. Не се касае за инциденти прояви, а трайна
престъпна дейност. Поради това намира, че обжалваното определение е
правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед
характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314
от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи:
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318,
ал. 2-6 НПК.
С обжалваното определение РС Разград определил общо наказание на
С. С. М. по НОХД № 1348/21 г. на Районен съд-Русе, НОХД № 508/22 г. на
Районен съд-Русе и НОХД № 745/21 г. на Районен съд-Разград в размер на
най-тежкото - 11 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 24 НК
увеличил размера на определеното общо наказание с 3 месеца и постановил
да изтърпи наказание в размер на една година и два месеца, при първоначален
общ режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК приспаднал времето, през което
осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД
№ 745/21 г. на РРС и на основание чл. 25, ал. 2 НК изтърпяната до момента
част от наказанията.
Видно от справка за съД.ст рег. №1095/21.07.2022 г. РС Разград С. М. е
осъждан многократно:
2
по нохд №2186/2020 г. на РС Русе за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК,
извършено на 11.05.2020 г., по споразумение от 31.03.2021 г., на 1 г.
лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв.,
по нохд №911/2021 г. на РС Русе за престъпление по чл. 95, ал.1 НК,
извършено в периода 21.11.2020 г. – 29.11.2020 г., по споразумение от
01.07.2021 г. на 11 месеца лишаване от свобода;
по чнд №1454/21 г. на РС Русе, с определение влязло в сила на
30.09.2021 г., е определено общо наказание по нохд №2186/20 г. и 911/21
г. на РС Русе – 1 година лишаване от свобода.
по НОХД №1403/2021 г. на РС Русе, по споразумение от 06.10.2021 г., за
престъпление по чл. 195, ал.1 НК, извършено в периода 22.11.2020 г. –
17.01.2021 г., на лишаване от свобода за срок от 1 година, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66 НК;
по ЧНД №2191/2021 г. на РС Русе, влязло в сила на 08.12.2021 г. е
определено общо наказание по нохд №2186/2020 г. на РС Русе, нохд
№911/2021 г. на РС Русе и НОХД №1403/2021 г. на РС Русе – лишаване
от свобода за срок от 1 година.
Това наказание е изтърпяно на 07.04.2022 г.
Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е започнало на
09.06.2021 г.
Освен посочените, М. е осъждан и по:
1. НОХД № 1348/21 г. по описа на Районен съд Русе, по споразумение от
12.07.2021 г. за престъпление по чл. 195, ал.1 НК, извършено на
09.06.2021 г., на осем месеца лишаване от свобода;
2. НОХД № 508/22 г. по описа на Районен съд Русе, по споразумение от
03.06.2022 г. за престъпление по чл. 195, ал.1 НК, извършено в периода
09.04.2021 г. – 12.04.2021 г., на 8 месеца лишаване от свобода;
3. НОХД № 745/21 г. по описа на Районен съд Разград по споразумение от
21.06.2022 г., за престъпление по чл. 195, ал.1 НК, извършено на
03.04.2021 г., на 11 месеца лишаване от свобода.
По посочените три дела М. е извършил престъпленията, преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и съдът следва, на
основание чл. 25 НК във вр. с чл. 23 НК, да наложи най-тежкото от тях – 11
месеца лишаване от свобода.
Налице са няколко престъпления, извършени от М. по посочените
дела, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища
и съгласно чл. 39 НПК, компетентен е съдът, който е постановил присъдата,
която последна е влязла в сила – РС Разград.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че са
налице представките на чл. 23 НК за определяне на едно общо наказание за
извършените престъпления, за които е осъден по НОХД №1348/21 г. на
Районен съд Русе, НОХД №508/22 г. на Районен съд Русе и НОХД №745/21 г.
3
на Районен съд Разград.
Обоснован е изводът на пръвоинстанционния съд, че М. е с повишена
обществена опасност. Извършил е много престъпления против собствеността,
действал е в съучастие, осъществил е квалифицирани състави на кражби.
Обстоятелството, че е признат за виновен по споразумения не
означава, че е налице поправяне или промяна в трайно установените
престъпни навици. Въпреки, че е признавал вината си, по сключените
споразумения, М. е продължил с интензивната престъпна дейност. Няма
данни за поправяне и поради това спрямо М. се изисква по-интензивно
въздействие за постигане целите по чл. 36 НК, съответно са налице
предпоставките на чл. 24 НК и определеното общо наказание следва да се
увеличи. Увеличението не е в максимално възможния размер по чл. 24 НК.
Жалбата е неоснователна.
Правомощието на съда да увеличи определеното общо наказание, на
основание чл. 24 НК, не е обусловено от искане на прокурора.
За постигане на целите по чл. 36 НК, за оказване на поправително
въздействие върху М., с оглед многобройните осъждания е необхоД. да бъде
увеличено определеното общо най-тежко наказание.
Признаването на вина по сключените споразумения не опровергава
извода, че е налице повишена обществена опасност на личността на осъдения.
Наложените наказания не са довели до поправянето му.
Изводът, че М. не се поправил се основава на установената
интензивна престъпна дейност, която е продължила и след протеклите
наказателни производства и наложените наказания.
Семейното положение на М. – две малолетни деца, за което не се
представят доказателства, преценено с оглед упоритата му престъпна
дейност, не е достатъчно за да обоснове извод, че е необхоД. облекчаване на
положението му.
Обжалваното определение е законосъобразно. Определеното
наказание е съответно на обществената опасност на дееца и необхоД. за
постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК. Съставът на ОС Разград
споделя изводите на първоинстанционния съд, относно приложението на чл.
24 НК, и намира, че няма основание за изменение или отмяна на обжалваното
определение.
Поради това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 02 август 2022 г. по чнд №
20223330200402/2022 г. на Районен съд Разград.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5