Р Е Ш
Е Н И Е
№ 83 22.01.2019
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
На седми януари две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1807 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.
57а от ЗУТ.
Образувано е по
жалба на В.С.В. ***, против заповед № 8-Z-808 от
15.06.2018 г. на кмета на община Созопол, с която, на основание чл.57а,
ал.1,т.1, предл.1 вр. с чл.57а, ал.4 от
ЗУТ и чл.5, ал.2 от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за
търговски и други обслужващи дейност и и елементи от градското обзавеждане на
територията на община Созопол е разпоредено да се премахне преместваем обект
„метален контейнер-тоалетна №1“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
67800.34.22 по КККР на гр.Созопол, местност „Света Марина“, поставен без
разрешение за поставяне.
Жалбоподателят оспорва
заповедта за премахване на преместваемия обект като необоснована, немотивирана
и незаконосъобразна. Счита, че при издаването й са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като не е бил собственик, ползвател и
извършител на обекта, предмет на заповедта. Искането е за отмяната на оспорения
административен акт. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа
жалбата и иска оспорената заповед да бъде отменена. Ангажира доказателства.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът -
кметът на община Созопол, представя административната преписка по издаване на
оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата
като неоснователна и моли за отхвърлянето й от съда. Ангажира доказателства.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от
лице което адресат на административния акт и има правен и интерес от
оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Бургаският административен съд, след преценка на
становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
На 01.06.2018г. е извършена проверка от
служители в дирекция "УТКИПЕУП" при община Созопол на обект: „метален
контейнер-тоалетна №1“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 67800.34.22
по КККР на гр.Созопол, местност „Света Марина“ с приблизителни размери 2,5м./5,5м..
Констатирано е, че контейнерът е поставен върху бетонова септична яма за
отпадни води с предназначение и оборудване за тоалетна, няма разрешение за
поставяне по чл.56, ал.2 ЗУТ, направен е извод, че подлежи на премахване по чл.
чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ/л.10 и 11 от делото/. Прието е, че обектът е собственост на жалбоподателя. Резултатите от
проверката са обективирани в констативен акт № 37/01.06.2018 г. и с него е
открито административно производство по реда на чл.
57а от ЗУТ
за премахване на преместваемия обект, като е указана възможност за подаване на
възражения по акта в 3-дневен срок от връчването му. Констатациите са
онагледени и графично със скица, неразделна част от акта.
Констативният акт е връчен на 04.06.2018 г. Против
Констативен акт
№ 37/01.06.2018 г. е постъпило възражение с вх.№ 94-00-1818 от 08.06.2018г., в
което е посочено че жалбоподателят не следва да е адресат на заповедта, защото
не е собственик на поземления имот, както и на контейнера, предмет на акта, сочи,
че в акта не е посочена дата на поставяне на контейнера.
Въз основа на
съставения констативен акт и събраните в административното производство
доказателства е издадена оспорената пред съда заповед № № 8-Z-808 от 15.06.2018 г. на кмета на община Созопол, с
която е разпоредено В. Вълев да премахне преместваем обект „метален
контейнер-тоалетна №1“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 67800.34.22
по КККР на гр.Созопол, местност „Света Марина“, поставен без разрешение за
поставяне. Видно от мотивите на заповедта, административният орган е приел, че поземлен
имот с идентификатор 67800.34.22 по КККР на гр.Созопол е собственост на
жалбоподателя, обектът „метален контейнер-тоалетна №1“ с приблизителни размери
2,5м./5,5м. представлява преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ
и е поставен без разрешение за поставяне в имота на основание чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ вр. с чл.57а,
ал.4 от ЗУТ и чл.5,
ал.2 от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други
обслужващи дейност и елементи от
градското обзавеждане на територията на община Созопол. Заповедта е връчена
лично на жалбоподателя на 19.06.2018 г., видно от приложените в
административната преписка писмо изх. № 94-00-1889/15.06.2018г. на кмет на община
Созопол и попълнената обратна разписка за доставянето му. Жалбата против
заповедта е подадена до съда на 03.07.2018 г.
Жалбоподятелят е легитимиран в качеството му на
собственик на процесния парцел с нотариален акт №69,т.2, рег.№1355, дело № 162
от 26.03.2014г. По делото е представено Решение№217 от 24.01.2017г. по в.т.д.
4860 по описа за 2016г. на САС, влязло в
сила на 05.01.2018г., с което е потвърдено решение №62 от 04.07.2016г. по т.д.
№59/2015г. по описа на СОС. В посоченото решение извършената покупко-продажба с
нотариален акт №69,т.2, рег.№1355, дело № 162 от 26.03.2014г. е обявена за
нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Зенит-99“ ООД
извършени от длъжника след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност не по установения в производството ред и ответниците,
включително жалбоподателя по настоящото дело, е осъден да върне в масата на
несъстоятелността предмета на сделката по визирания по-горе нотариален акт.
При така
установената фактическа обстановка съобразно приложимите законови разпоредби,
съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежно легитимирано лице, имащо право и интерес от оспорването, в
срока по чл.
215, ал.4 от ЗУТ,
против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен
орган.
Съгласно
разпоредбата на чл.
57а, ал.3 от ЗУТ,
кметът на общината издава заповед за премахване на обектите по чл.
56, ал.1 от ЗУТ,
когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. Метален
контейнер-тоалетна №1 представлява "преместваем обект" по смисъла на чл.
56, ал.1 от ЗУТ,
съобразно неговото описание в констативния акт, което не се оспорва от страните.
Предвид изложеното, издадената заповед за неговото премахване е от
компетентността на кмета на общината.
При издаването й
са спазени специалните административно- производствени правила, регламентирани
в чл.
57а, ал.2 от ЗУТ.
Съгласно цитираната норма, обстоятелствата по чл.
57а, ал.1 от ЗУТ
се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл.
223, ал.2 от ЗУТ
в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на
собствениците на обектите по ал.1, които могат да направят възражения в
тридневен срок от връчването му.
Административното
производство е започнало със съставяне на констативен акт № 37/01.06.2018г. от
служители на общинската администрация в деня на констатиране на нарушението –
01.06.2018 г. Актът е подписан от актосъставителя и от присъствалите свидетели
- служители по чл.
223, ал.2 от ЗУТ.
Спазена е задължителната процедура за връчване на констативния акт и даване на
възможност за възражения, с което е осигурено правото на участие на
заинтересованото лице. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за започналото
производство по издаване на административния акт, чрез връчване на констативния
акт, поради което специалното производство по ЗУТ е спазено и не е засегнато
или ограничено правото на защита на страната в административното производство. Подадено
е възражение срещу констатациите по акта.
Предвид
изложеното съдът намира, че не допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на заповедта на това
основание.
Заповедта е
мотивирана. Видно от обстоятелствената й част, в нея са описани констатираните
обстоятелства по чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и е посочено правното основание
за издаването й - чл.
57а, ал.3 от ЗУТ.
Оспорената
заповед е издадена и в съответствие с материалноправните норми на закона.
Съгласно чл.
56, ал.1 от ЗУТ,
върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и
преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони,
кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други
елементи на градското обзавеждане. Според ал.2
на чл. 56 от ЗУТ,
за обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с
наредба на общинския съвет.
Съгласно
посочената в заповедта разпоредба на чл. 57а, ал.1,
т.1 от ЗУТ, обектите
по чл. 56, ал.1 се премахват, когато са поставени без разрешение или в
противоречие с издаденото разрешение. Метален контейнер-тоалетна №1 представлява
"преместваем обект" по смисъла §5, т.80 ДР ЗУТ. Същият е с
предназначение „за друга обслужваща дейност“, може да се демонтира, без
нарушение на целостта му и да се ползва по предназначение на друго място и
правилно административният орган го е квалифицирал като обект по чл.56, ал.1 ЗУТ.
При тази правна
регламентация и установените в производството факти, законосъобразно
административният орган е приел, че преместваемият обект е поставен без
разрешение, с което е осъществена хипотезата на чл. 57а, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.57а, ал.4 от ЗУТ, когато собственикът на обект по чл.56,
ал.1 ЗУТ, поставен в чужд имот, е неизвестен, констативният акт се връчва на
собственика на имота. В този случай, със заповедта по чл.57а, ал.3 ЗУТ кметът
на общината задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка.
Предвид посочените разпоредби адресат на заповедта е жалбоподателя, който се
легитимира в качеството си на собственик на имот с цитирания нотариален акт.
Спорът по настоящото дело е по отношение адресатът
на заповедта. С цитираното съдебно решение сделката, легитимираща настоящия
жалбоподател като собственик на имота е обявена за нищожна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Зенит-99“ ООД т.е. сделката е относително
недействителна само по отношение на кредиторите, за останалите субекти тя
запазва действието си, поради което и за Община Созопол собственик на поземлен
имот с идентификатор 67800.34.22 по КККР на гр.Созопол, където е поставен
преместваемия обект е жалбоподателя. Извън кръга на
кредиторите на несъстоятелността на „Зенит-99“ООД, е налице валидна сделка за
продажба на поземлен имот с идентификатор 67800.34.22 по КККР на гр.Созопол, с
приобретател В.В..
В този
смисъл независимо, че
решението на окръжния съд е влязло в
сила на 05.01.2018 г. и е извършен въвод във владение в ПИ с идентификатор
67800.34.22 на 24.04.2018 г., т.е. преди издаване на процесната заповед
правилно кметът на общината е издал заповедта с адресат собственикът на
поземления имот, в който е поставен контейнера,
в съответствие с правилото на чл.57а, ал.4 ЗУТ. Представените
доказателства не променят направения извод от административния орган и не са основание
за приложение на хипотезата на чл.142, ал.2 АПК.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че по отношение на процесния преместваем обект е
осъществена хипотезата на чл. 57а, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУТ за издаване на
заповед, със съдържание като оспорената. Кметът на община Созопол е издал
валиден и законосъобразен административен акт - при правилно приложение на
процесуалния и материалния закон, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода
на спора, на основание чл.
143, ал.4 от АПК,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника своевременно
поисканите от пълномощника му съдебни разноски за настоящата инстанция в размер
на 500 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение съгласно представен
договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 АПК,
Административен съд-Бургас,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.В. ***,
против заповед № 8-Z-808 от
15.06.2018 г. на кмета на община Созопол, с която, на основание чл.57а, ал.3 ЗУТ, е наредено да се премахне преместваем обект „метален контейнер-тоалетна №1“,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 67800.34.22 по КККР на гр.Созопол,
местност „Света Марина“.
ОСЪЖДА В.С. ***,
да заплати на община Созопол разноски в размер на 500,00/петстотин/ лева.
Решението може да се обжалва, в 14- дневен срок от съобщението за
изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: