О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………..
гр. Карлово, 12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски Районен съд трети граждански състав
на дванадесети юни две
хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 501 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по молба с правно основание чл. 126, ал.2, вр. с ал.1 от СК.
Молителят С.М.Б. с ЕГН**********,*** твърди, че е баща на малолетното дете М.С.Б. с ЕГН **********. Детето било родено от съвместното съпружеско съжителство на молителя с Н.Т.Д. с ЕГН **********, която на 25.07.2018 г. починала. Към момента на настъпване на нейната смърт детето било при неговата баба и дядо по майчина линия - Е.М.Д. и Т.А. ***. От този момент до настоящия бащата бил съм противозаконно лишен от възможността да полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето си. Нямал абсолютно никакъв достъп до детето, тъй като такъв не му бил осигурен от неговата баба и дядо – лица, различни от техния родител, макар те също да били в близка родствена връзка. В интерес на детето било то да живее със своя единствен родител. Синът му М.Б. бил на 12 години. В тази крехка възраст било важно за детето грижи да полага неговия родител, който ежедневно да ангажиран с възпитанието му за формирането на неговия характер и неговата личност и за цялостното му физическо и психическо развитие. Счита, че притежава необходимия родителски капацитет и социално - битови условия да отглежда детето си в своя дом в с. Розино, където то живяло от раждането си, до смъртта на майка си.
Местоживеенето на децата следвало това на родителите им. Съгласно чл. 126, ал. 1 СК, родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеели заедно, освен ако важни причини не налагат да живеят отделно. За обезпечаване на това правно положение в чл. 126, ал. 2 СК бил предвиден административен ред за изземване на дете, което не живее с родителите си. Текстът на чл. 126, ал. 2 СК следвало да се тълкува систематично, във връзка с чл. 126, ал. 1 и чл. 125 СК, тъй като буквалното тълкуване водело до неправилен извод за по-тясно прилагане на административния ред за изземване на дете, отколкото имал предвид законодателят.
Според чл. 125, ал. 1 СК, право и задължение на родителя било да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование, лични и имуществени интереси. Родителят отглеждал детето, формирал възгледите му и осигурявал образованието му - чл. 125, ал. 2 СК. Родителят осигурявал постоянен надзор по отношение на малолетното си дете - чл. 125. ал. 3 СК.
На уредените в чл. 125 СК задължения на родителя, отговаряло правото на детето да бъде отглеждано и възпитано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие - чл. 124, ал. 1 СК.
След като майката на детето починала, за бащата възниквал интерес да приведе местоживеенето му в съответствие с чл. 126, ал. 1 СК, а не да разрешава спор за местоживеенето и за упражняването на родителските права. В случая спорът не бил между родители, а между бащата и трети лица, затова приложимият ред бил чл. 126, ал. 2 СК. В хода на това производство не се преценявали родителските качества, режим на лични отношения и предпоставки, налагащи отглеждането на децата при трети лица.
Дядото и бабата на детето имали право на лични отношения с детето - чл. 128 СК, но не и правата и задълженията по чл. 125 и чл. 126, ал. 1 СК. От връзката между чл. 126, ал. 2 СК и чл. 124, чл. 125 и чл. 126, ал. 1 СК следвало, че административният ред за изземване на дете се прилагал не само в тясната хипотеза, когато то се е отклонило или е било отклонено от местоживеенето си, но и в тези случаи, при които местоживеенето е запазено, но е нарушено изискването и правното положение детето да живее с родителите си или с единия от тях. В настоящия случай, след като малолетното дете останало да живее само със своята баба и дядо по майчина линия, бащата бил в правото си да изиска от съда връщането им по чл. 126, ал. 2 СК.
МОЛИ съда да постанови определение, с което издаде заповед за изземване на малолетното дете М.С.Б. с ЕГН ********** от дома на неговите баба и дядо по майчина линия - Е.М.Д. с ЕГН ********** и Т.А.Д. с ЕГН **********,*** и връщането му по административен ред на неговия баща и законен представител от С.М.Б. с ЕГН**********,*** като моли съда да постанови определение, с
С молба – уточнение, молителят иска съдът да се произнесе в условията за закрито заседание.
ПРЕПИС от молбата е връчен на заинтересованите страни, като в рамките на месечния срок отговор не е постъпил.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира подадената молба за недопустима по следните съображения:
С Молбата по чл. 126, ал.2 от ГПК е подадена на 04.04.2019 г., като с протокол за определяне на съдия –докладчик, е избран докладчикът на ІІ гр. състав. След размяна на съдебни книжа, докладчикът си е направил отвод от разглеждане на настоящия спор с мотив, че страните по настоящото производство са идентични със заинтересованите страни по гражданско дело № 496 по описа за 2019 г. на КрлРС, II-ри граждански състав, образувано по предявена молба от Дирекция „Социално подпомагане“ Карлово с правно основание чл.26, ал.1, във вр. с чл.25, ал.1 т.1 и ал.2 от Закона за закрила на детето – за настаняване на малолетния М.С.Б. в семейството на Е.М.Д. и Т.А.Д.. Докладчикът е посочил, че фактите и обстоятелствата по двете дела са идентични, като по гр. дело № 496/2019 г. по описа КрлРС предстои произнасяне с окончателен съдебен акт.
С оглед задължението си служебно да следи за допустимостта на молбата, съдът изиска за справка гр. дело № 496/2019 г. по описа на КрлРС и установи, че същото е образувано по молба, подадена от Дирекция „Социално подпомагане“ Карлово, като се прави предложение до съда да вземе по отношение на малолетното дете М.С.Б. с ЕГН **********, мярка за закрила по чл. 4, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето и същото да бъде настанено в семейството на близки – баба и дядо по майчина линия - Е.М.Д. с ЕГН ********** и Т.А.Д. с ЕГН **********,*** до навършване на пълнолетие на детето или до промяна в обстоятелствата, които биха довели до промяна в мярката за закрила. В същата молба се сочи и е приложена в материалите по делото заповед № ЗД/Д-РВ-К-034 от 15.03.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Карлово, с която спрямо М.Б. е взета мярка за закрила по административен ред до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Молбата за образуване на гр.дело № 496/2018 г. е подадена на 03.04.2019 г.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че молбата за издаване на административна заповед за връщане на детето при неговия баща е преждевременно предявена, а с оглед на това и недопустима. Налице са две административни производства, касаещи местоживеенето на едно и също малолетно дете, като е налице и действащ, макар и с временен характер административен акт, като в рамките на компетентността на директора на ДСП е да прецени дали детето се нуждае от вземане на мярка за закрила по административен ред до произнасяне на съда по реда на чл. 28 от ЗЗДет. Няма данни бащата да е обжалвал заповедта по реда, предвиден в АПК пред Регионална дирекция за социално подпомагане – Пловдив. Следва настоящото производство да се прекрати, тъй като разглеждането му по същество би могло да доведе до два противоречиви акта на съда по различни административни производства.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 501/2019 г. по описа на КрлРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от молителя пред Окръжен съд Пловдив, в едноседмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ служебно заверени преписи от следните документи по гр. дело № 496/2019 г. по описа на КрлРС: молба вх. № 3955/03.04.2019 г. (искова молба) и заповед № ЗД/Д-РВ-К-034 от 15.03.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Карлово, които да се приложат към делото.
Д.П. РАЙОНЕН СЪДИЯ: