РЕШЕНИЕ
№ 13102
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110130903 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [*********] против
[*********] за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 44376/2021 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [*********] твърди, че е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник
за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в [*********]. Тъй като издадената заповед
била връчена на длъжника – настоящ ответник по реда на чл.47, ал.1 ГПК, на ищеца са
дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено
с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
1
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
[*********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от [*********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на
ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че
в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира
и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с [*********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на
ищеца сумите, както следва: 1656,95 лв., представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [*********]; 236,87 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 12.07.2021 г.;
50,44 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и от сумата от 10,28 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2018 г. до 12.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 28.07.2021 г. до
окончателното изплащане. Претендира и направените в хода на заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „[*********] изразява становище,
че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 081792 в съответствие с действащите
през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през
исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
2
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 44376/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [*********] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ
ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: 1656,95 лв., представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [*********];
236,87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
12.07.2021 г.; 50,44 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и от сумата от
10,28 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 12.07.2021 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
– 28.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 23.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 44376/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.6 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да
предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на самостоятелен
обект в сграда № 143, том I, рег.№ 7446, дело № 120/2012 г. е, че ищцата се легитимира
като собственик на процесния недвижим имот по силата на договор за дарение. По
делото е приложен и нотариален акт за покупко-продажба, по силата на който
дарителите се легитимират като собственици на имота.
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 11.09.2020 г. е, че ответникът е продал процесния недвижим имот.
Договорът за покупко-продажба е след процесния исковия период.
По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в
който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с [*********]. Към протокола е приложен списък на присъствалите на
ОС етажни собственици, като срещу името на праводателя на ответника е положен
подпис, неоспорен в хода на производството. По делото е приложен и договор от
23.10.2001 г. сключен в изпълнение на взетото решение с конституираното като трето
лице-помагач на ищеца.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
3
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който съдът не обсъжда като неотносим към исковия
период. Видно от договора е, че същия влиза в сила на 01.05.2020 г., а крайната дата на
исковия период е 30.04.2020 г., т.е. неотносим е към предмета на спора.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия и талони за отчет.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза
в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че
потреблението на ТЕ за отопление е по отчет на 3 бр. ИРРО и от сградна инсталация, а
на топла вода – по отчет на един узаконен водомер. Документите за извършените
отчети са подписани от клиента, но срещу същите не са подавани възражения. Вещото
лице е констатирало, че дяловото разпределение на ТЕ и начислените суми са в
съответствие с нормативната уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал
последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице, след извършена проверка в ищцовото дружество, е констатирало,
че начислените и незаплатени суми за главница през исковия период са в размер на
1707,40 лева, в т.ч. 50,44 лева за дялово разпределение, а лихвата за забава е в размер
на 247,15 лева, в т.ч. 10,28 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
4
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен
факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото
дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. Видно от приложения по делото договор за
дарение, обективиран в нотариален акт е, че ответникът се легитимира като единствен
собственик на процесния недвижим имот. Отделно от предходното, ответникът не
оспорва, че е собственик на процесния недвижим имот, както и наличието на валидно
облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че като собственик на процесния
недвижим имот ответникът е и клиент на дружеството-ищец, като между тях е
съществувало валидно облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия
период ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи
заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна
енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението -
дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за
сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното
правоотношение.
С оглед предходното, следва да се приеме, че между страните по делото през
горепосочените периоди са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.
5
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото
лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания
по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени
доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на
ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
данни, а не върху предположения.
Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и приложими в отношенията
между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят
възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответникът да се е
възползвал от това право. При липсата на доказателства за направени от ответника
възражения за начислените от ищеца суми и при отразеното от вещото лице изготвило
съдебно-техническата експертиза, че разпределяната от ФДР топлинна енергия за
сградна инсталация е съобразно действащите към исковия период нормативна уредба,
съдът приема, че ответникът дължи начислените суми. Следва да се отбележи, че
заплащането на начислени суми за топлинна енергия за сградна инсталация, произтича
от факта на собственост, т.е. дължи се дори да не се ползва топлинна енергия /в този
смисъл е и ТР №2/2016 г. от 25.05.2017 г. по т. дело №2/2016 г., ОСГК на ВКС/.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 1656,96 лева,
като върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 28.07.2021 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
6
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от
ОУ, при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено е, че лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия
възлиза на сумата от 236,87 лева.
Предвид гореизложеното акцесорната искова претенция за обезщетени за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия също следва да бъде уважена в
претендирания размер.
Настоящият съд намира за неоснователни претенцията на ищеца за сумата от
сумата от 50,44 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане, както и за сумата от 10,28 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 12.07.2021 г.
Действително, съгласно чл.36 от ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена
на „услугата разпределение“, извършвана от избран от клиентите търговец, като по
делото се установява, че третото лице-помагач е извършвало услугата в жилищната
сграда, в която се намира и процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е
формирана сумата от общо 50,44 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума
на третото лице-помагач за извършената услуга, съответно за него да е възникнало
право да я претендира в настоящото производство. При горните съображения този иск
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 10,28 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Видно от приложения по делото списък на разноските по
7
чл.80 ГПК е, че дружеството претендира разноски за държавна такса, депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно данните по делото ищцовото
дружество е направило разноски за държавна такса в исковото производство в размер
на 177,19 лева, а за експертизи – сумата от общо 600,00 лева. На основание чл.78, ал.8
ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като
делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно
заседание, без да се събират допълнително доказателства. С оглед предходното и
съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от общо 849,94 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото не е направено искане в тази
насока, поради което съдът не дължи произнасяне.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 89,09 лева, като съразмерно на уважената част от исковете на дружеството следва да
бъде присъдена сумата от 86,32 лева.
В заповедното производство няма данни за направени разноски от длъжника-
настоящ ответник, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от[*********], със седалище и адрес на управление: [*********] срещу [*********]
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1656,95 лв.,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в [*********], ведно със законната лихва, считано от 28.07.2021 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 236,87 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 12.07.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 50,44 лева, представляваща главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2021 г. до окончателното
8
изплащане, както и за сумата от 10,28 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 12.07.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. И. [*********], ЕГН ********** да
заплати на [*********], със седалище и адрес на управление: [*********] сумата от
849,94 лева, представляваща направените разноски по исковото производство
съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 86,32 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 44376/2021г. по описа на СРС,
43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице [*********], със седалище
и адрес на управление: [*********], помагач на страната на ищеца „[*********]
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9