Определение по дело №274/2025 на Административен съд - Русе

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

М. Л. Е., в качеството на жалбоподател, редовно призована на 12.05.2025 г. чрез адв. И. П., не се явява, представлява се от адв. П., редовно упълномощена отпреди.

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА Р БЪЛГАРИЯ, в качеството на ответник по жалбата, редовно призован на електронен адрес на 12.05.2025 г., не изпраща процесуален представител.

МИНИСТЪРЪТ НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО, в качеството на заинтересована страна, редовно призован на електронен адрес на 12.05.2025 г., не изпраща процесуален представител.

МИНИСТЪРЪТ НА ФИНАНСИТЕ, в качеството на заинтересована страна, редовно призован на електронен адрес на 13.05.2025 г., не изпраща процесуален представител.

АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, в качеството на заинтересована страна, редовно призована на електронен адрес на 12.05.2025 г., не изпраща процесуален представител.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ И.. Д. В. И. се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА становище от МС на Р България чрез процесуален представител И. Г., вх. № 2523/19.05.2025 г., с което не възразяват да бъде даден ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се жалба от М. Л. Е. против решение № 212 от 04.04.2025 година на МС на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала Русе – Велико Търново, участъци Русе –Бяла и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040 на територията на Област Русе, в частта му, която касае оценката на отчужден недвижим имот по реда на чл.34а и следващите от ЗДС– имот в землището на [населено място], Община Русе, посочен в позиция 44 в Приложението към решението с [идентификатор].

Иска се да се измени решението в обжалваната част, като се увеличи размера на обезщетението за отчуждения имот, собственост на жалбоподателя. Претендират се направените разноски по делото. Приложени са писмени доказателства.

ДОКЛАДВА се молба от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. И. П., вх. № 2106/05.05.2025 г., с уточнение, че към настоящия момент не разполагат с други доказателства освен приложените в жалбата.

ДОКЛАДВА се писмо, вх. № 2113/05.05.2025 г. от ответната страна с приложен заверен препис от административната преписка и оптичен носител, съдържащ информация и вписани сделки за относимия период за землището на [населено място], община Иваново, област Русе.

ДОКЛАДВА се писмо от Агенция „Пътна инфраструктура” чрез процесуален представител Р. П., вх. № 2166/07.05.2025 г., с което представят писмени доказателства за съобщаване на оспорения акт на жалбоподателя.

ДОКЛАДВА се становище от Министъра на финансите чрез гл. юриск. М. Ц., вх. № 2355/13.05.2025 г., с изложени съображения за неоснователност на жалбата и молят съдът да потвърди административния акт като правилен и законосъобразен. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

ДОКЛАДВА се молба, вх. № 2495/16.05.2025 г., от министъра на регионалното развитие и благоустройство чрез гл. юриск. А. А., с приложени писмени доказателства. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

ДОКЛАДВА се постъпило заключение по назначената съдебно-икономическа и оценителна експертиза, вх. № 2565/20.05.2025 г., изготвено от вещото лице Д. В. И..

ДОКЛАДВА се становище от МС на Р България чрез процесуален представител И. Г., вх. № 2523/19.05.2025 г., с което не възразяват да бъде изслушано вещото лице, като заявяват, че нямат въпроси към вещото лице, но оспорват изцяло заключението и молят същото да не бъде приемано, алтернативно, ако бъде прието, да не бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

АДВ. П.: Поддържам жалбата. Няма да соча други доказателства.

СЪДЪТ, на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 157 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА приложените към жалбата доказателства, както следва:

1. Нотариален акт за дарение на земеделски земи № 174, том I, per. № 1340, дело № 147 от 14.04.2000 г.;
2. Скица на поземлен [имот номер]-667043-25.04.2025 г. за поземлен имот с [идентификатор], с площ 798 кв.м;
3. Скица на поземлен [имот номер]-667044-25.04.2025 г. за поземлен имот с [идентификатор], с площ 5203 кв.м;
4. Договор за наем на земеделска земя от 02.10.2015 г. сключен между М. Л. Е. и ППК „Басарбово", ЕИК: *********,
5. Разпечатка от страница на сайта: https://landlord.bg/ - 2 листа;
6. Решение № 212/04.04.2025 г. на МС;
7. Извадка от Приложение по т. 1 - 1 лист;
8. Уведомление до М. Л. Е.;
9. Известие за доставяне от Български пощи от 16.04.2025 г.;
10. Плик с пощенско клеймо 15.04.2025 г., получено на 16.04.2025 г.

ПРИЕМА постъпилата с писмо, вх. № 2113/05.05.2025 г., от ответната страна административната преписка в заверен препис, ведно с приложен оптичен носител, съдържащ информация и вписани сделки за относимия период за землището на [населено място], община Иваново, област Русе.

ПРИЕМА постъпилите с писмо вх. 2166/07.05.2025 г., г. от Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ – Русе, писмени доказателства в заверен препис: писмо изх. № 94-00-2249/08.04.2025 г.; известие за доставяне от 16.04.2025 г.

ПРИЕМА постъпилите с молба, вх. № 2495/16.05.2025 г., от министъра на регионалното развитие и благоустройство писмени доказателства в заверен препис: Писмо изх. № 90-03-59(6)/11.04.2025 г.; извадка от интернет страницата на МРРБ; Писмо вх. № 90-03-59(8)/22.04.2025 г.; извадка от вестник „Утро“, вестник „Днес“ и вестник „Труд“.

АДВ. П.: Запознати сме с експертизата, да се изслуша вещото лице.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещото лице инж. Д. В. И..

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

Д. В. И. – 56 г., неомъжена, неосъждана, без родство със страните.

В.л. инж. Д. В. И.: (Напомни й се отговорността по чл. 291 от НК и тя обеща да даде заключение по съвест и разбиране.)

В. л. И.: Поддържам заключението.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещото лице, да се приеме експертизата.

СЪДЪТ на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 195 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и прилага заключението на вещото лице инж. Д. В. И., което да се счита неразделна част от настоящия протокол и доказателствата по делото.

ПРИЕМА приложените към заключението документи, предоставени от Служба по вписванията при РС - Русе за изготвяне на експертизата - копие на всички вписани сделки със земеделски земи в землището на [населено място], община Русе, област Русе, за относимия период.

ПОСТАНОВИ да се изплати възнаграждение на вещото лице инж. Д. В. И. в размер на 357.58 лева от внесения депозит. Разликата от 42.42 лева до стойността на внесения депозит от 400.00 лева е осигуровки, дължими за сметка на възложителя, предвид обстоятелството, че вещото лице е декларирало, че не е самоосигуряващо се лице.

АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноските и писмени бележки.

Съдът, след извършена служебна проверка, констатира, че с определение от 22.05.2025 г. по к.д. № 4/2025 г. Конституционният съд на Република България , на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от ЗКС, е допуснал за разглеждане по същество искането на Министерския съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 в частта „пред административния съд по местонахождението на имота“ от Закона за държавната собственост (обн. ДВ, бр. 44 от 1996 г.; посл. изм. бр. 102 от 2023 г.).

Същевременно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.6 от ГПК, приложима съгласно препращането в чл.144 от АПК, предвижда, че съдът спира производството и когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.

Безспорно нормата на чл.38, ал.1 от ЗДС, в оспорената ѝ пред КС част, се явява „приложим по делото закон“ по смисъла на чл.229, ал.1, т.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК, тъй като тя определя родово и местно компетентния съд, който следва да разгледа делото. Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно в течение на цялото производство и чието отсъствие обуславя недопустимост на постановеното решение.

Основният спорен въпрос, който се поставя пред КС, е дали актовете на Министерския съвет за отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, каквото е и оспореното в частта за определеното обезщетение решение, са актове, издадени при упражняване на конституционно възложените на Министерския съвет функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление, както е изяснено в Тълкувателно решение № 8/23.04.2018 г. по к.д. № 13/2017 г. на Конституционния съд. С последното е дадено задължително тълкуване на чл.125, ал.2, предложение първо от Конституцията на Република България, въз основа на което е изменена и нормата на чл.132, ал.2, т.2 от АПК, чиято конституционосъобразност е потвърдена с решение № 5 от 19.04.2019 г. по к. д. № 12/2018 г. на Конституционния съд.

С Тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. Конституционният съд прие, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.

Тъй като нормата, установяването на чиято противоконституционност се иска – чл.38, ал.1 от ЗДС, в атакуваната ѝ част, е процесуална, се поставя въпросът за това на кой съд би било родово подсъдно делото, ако тя бъде обявена за противоконституционна. Съдът, в настоящия състав, намира, че в случая няма да се достигне до правен вакуум, чието преодоляване принципно е в компетентността на Народното събрание, което евентуално би довело до продължително забавяне на решаването на въпроса за размера на дължимото равностойно парично обезщетение. Както се сочи в мотивите на Тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на КС, до произнасянето на Народното събрание, при наличие на правен спор, съдилищата го решават като прилагат пряко Конституцията и принципите на правото.

В случая, при евентуалното обявяване на противоконституционността на разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗДС в атакуваната ѝ част, поради това, че тя противоречи на чл.125, ал.2, пр.първо от Конституцията, съобразно задължителното тълкуване на тази конституционна норма, дадено Тълкувателно решение № 8/23.04.2018 г. по к.д. № 13/2017 г. на КС, административните съдилища, прилагайки указанията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на КС и отчитайки, че според чл.5, ал.2 от Конституцията нейните разпоредби имат непосредствено действие, ще са длъжни да приложат пряко разпоредбата на чл.125, ал.2, пр. първо от Конституцията като на основание чл.135, ал.2, изр.първо от АПК изпратят делото на ВАС, който според конституционната норма би се явил родово компетентен да го разгледа. В този случай и на основание чл.135, ал.2, изр.второ от АПК всички извършени по делото процесуални действия, включително тези по доказателствата като назначените и приети експертизи, ще запазят своята сила.

Същевременно, с оглед едноинстанционността на производството по настоящото дело – чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС и предвид обстоятелството, че недопустимостта на съдебното решение поради нарушаване на правилата за родовата подсъдност е порок, който може да се релевира само по пътя на обжалването, но не и чрез иск, каквато възможност съществува само за нищожните съдебни решения – чл.128а от АПК, спирането на производството по делото се явява и единствения начин, чрез който може да се гарантира, че постановеното по делото решение ще бъде съобразено с конституционните норми и допустимо по правилата на родовата подсъдност.

По изложените съображения и на основание чл.229, ал.1, т.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ

СПИРА производството по адм.д. 274/2025 г. по описа на Административен съд – Русе до приключване с решение на конституционно дело № 4/2025 г. на Конституционния съд на Република България, образувано по искане на Министерския съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 в частта „пред административния съд по местонахождението на имота“ от Закона за държавната собственост (обн. ДВ, бр. 44 от 1996 г.; посл. изм. бр. 102 от 2023 г.).

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на ответната страна и заинтересованите страни, а за жалбоподателя в 7-дневен срок от днес.

От деловодителя на състава да се прави ежеседмично проверка за хода на делото на КС и след постановяване на решение по него, настоящото дело да се докладва на съдията за възобновяване на производството.

ПРОТОКОЛЪТ се състави в съдебно заседание, което приключи в 09:39 часа, на разположение e на страните на 28.05.2025 г. и се публикува на интернет страницата на АдмС – Русе в 14-дневен срок от заседанието.