№ 15086
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря М. Й. Я.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110124034 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по преда на чл. 124 ГПК
Образувано е по предявени от ЗАД „Армеец“ АД срещу Столична
община обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК за следните суми: сума в размер на 233,66 лева,
представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение и разходи по ликвидационна дейност за вреди от ПТП, настъпило
на 15.5.2020г. в гр. С., ул. Р. с л.а. А. ** с рег. № ********,, ведно със законна
лихва за период от 05.03.2024 г. до изплащане на вземането и за сума в размер
на 77,98 лева, представляваща мораторна лихва за период от 14.03.2024 г. до
29.02.2024 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че при ПТП, настъпило на 15.5.2020г. в гр. С., ул. Р. бил увреден
лек автомобил А. ** с рег. № ********, по отношение на което била сключена
имуществена застраховка „Каско”, по силата на която застрахователят-ищец
определил и изплатил на застрахованото лице обезщетение в размер на 223.66
лева. Участъкът от пътя, на който съществувала необезопасена дупка, в която
попаднал автомобилът бил собственост на ответника, който не изпълнил
задължението си да го поддържа в състояние, годно да осигури безопасен
пътен трафик. Със заплащане на застрахователното обезщетение, ищецът се
суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, който по пътя на
регреса следва да му възстанови заплатеното обезщетение, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът е представил
писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е
допустимо.
1
Ответникът, Столична община в срока на чл.131 ГПК депозира отговор
на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорва механизма на процесното ПТП. Наведени са и следните възражения:
не е изготвен протокол за ПТП, съобразно действащото законодателство, не са
налице елементите от фактическия състав на предявения иск; мястото на
процесното ПТП не е посетено от служители на МВР, съобразно законовите
изисквания за това. Моли за отхвърляне на иска, с присъждане на разноските
за производството.
По делото е предявен в условията на евентуалност от Столична община
срещу конституирания в настоящото производство като трето лице помагач
„ДЛВ“ ЕООД обратен иск за вреди в размер на същите суми, поради
неизпълнение на договорни задължения по поддържане на пътя, поети с
договор № *****************г.
Постъпил е отговор на обратния иск, депозиран от третото лице помагач
„ДЛВ“ ЕООД, в който се сочи, че искът се признава изцяло и моли
отговорността за разноските да бъде възложена в тежест на ответника
Столична община. Представя доказателства за плащане на сумите за главница
и мораторна лихва – предмет на настоящото производство.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са от ЗАД „Армеец“ АД срещу Столична община обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за следните суми: сума в размер на 233,66 лева, представляваща главница за
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и разходи по
ликвидационна дейност за вреди от ПТП, настъпило на 15.5.2020г. в гр. С., ул.
Р. с л.а. А. ** с рег. № ********, ведно със законна лихва за период от
05.03.2024 г. до изплащане на вземането и сума в размер на 77,98 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 14.03.2024г. до 29.02.2024 г.
В производството са приети за съвместно разглеждане, предявените при
условията на евентуалност по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обективно съединени
обратни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД на Столична община срещу третото лице помагач „ДЛВ“ ЕООД за
заплащане на следните суми: сумата от 233,66 лева, представляваща
изплатено обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на ИМ по обратния иск до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 77,98 лева, представляваща мораторна лихва за период от
14.03.2024г. до 29.02.2024г.
За основателността на предявения главен иск, в тежест на ищеца ЗАД
„Армеец“ АД е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/. да докаже предпоставките на деликтната отговорност на
процесуално легитимирания ответник – Столична община, 2/. характерът и
размерът на вредите; 3/. наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско” за релевантния период и 4/. плащане от застрахователя по
2
реализиран покрит риск в рамките на сключеният договор.
При доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже въведените с отговора на исковата молба обстоятелствата, на които
основава възраженията, респ. да докаже заплащане на застрахователно
обезщетение в посочения размер.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение №
26023/25.06.2024 г., съдът е отделил като безспорно установени и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните следните факти - наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния
период и плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на
сключения договор.
От съвкупно събраните по делото доказателства, а именно писмени –
заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 15.05.2020 г.,
опис на щетите по претенция № ************** за събитие настъпило на
11.05.2020 г., доклад по заведената щета, гласни – показанията на свидетеля
Ц. Р. М. – водач на л.а. А. ** с рег. № ******** при настъпване на инцидента и
експертни – заключение на вещото лице изготвило приетата по делото без
възражения от страните САТЕ, съдът достигна до еднозначен извод за
механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно: На 11.05.2020 г.,
около 14.30 часа, лек автомобил марка „А.“, модел "**" с per. № ******** се
движи по улица „Р.“ в град С., когато по направление на своето движение,
преминава през размекнат асфалт (битум) на платното за движение, който
полепва по четирите гуми на превозното средство и ги прави негодни за
ползване. В резултата на това настъпва ПТП с материални щети. Вещото лице
е достигнало до извод, че уврежданията по лек автомобил марка „А.“, модел
„**“ с рег. № ********, могат да се получат при преминаване на превозното
средство през размекнат асфалт (битум) на платното за движение, като при
настъпване на събитие от такова естество, се намират в пряка и причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП. Стойността необходима за
възстановяване на настъпилите вреди на лек автомобил марка „А.“, модел
„**“ с peг. № ********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
инцидента, възлиза на сумата от 708,24 лв.
Настоящият съдебен състав, намира възражението на ответника за
недоказан механизъм на процесното ПТП за неоснователно. От събраните по
делото доказателства, същият се установява категорично. В тази връзка
следва да се посочи, че независимо от липса на съставен протокол за ПТП от
служители на МВР, в случая към доказателствата по делото е приобщена
„служебна бележка“, съставена от кмета на район „П.“ към СО, в която е
удостоверено, че във връзка с обработени през месец октомври 2019 г.,
пукнатини по пътната настилка на улици на територията на район „П.“, е
възникнала „извънредна ситуация“ на 11.05.2020 г., вследствие разтопяване на
положения битум по изброени в документа улици, вкл. ул. „Р.“ на която на
посочената дата е настъпил и процесният инцидент – предмет на делото.
Цитираният документ представлява официален удостовериутелен документ,
съставен от място от длъжностно лице – кмет на район, в кръга на службата
му и в съответствие със законоустановените ред и форма, който обвързва съда
3
с материалната доказателствена сила, относно отразените в него факти. В
случая такъв факт е наличието на разтопен битум на датата и мястото на което
се твърди, че е настъпило застрахователното събитие, което съответства и на
заключението на вещото лице, изготвило САТЕ по делото, съгласно което от
техническа гледна точка уврежданията на автомобила се намират в причинно-
следствена връзка с посочения механизъм на настъпване на инцидента. В
същия смисъл са и показанията на разпитания свидетел, който сочи, че докато
е шофирала е чула звук по купето на автомобила, наподобяващ пръскане на
нещо което полепва по повърността на автомобила, а след като е слязла да
провери, е установила именно полепнал асфалт по четирите гуми на
процесния автомобил.
На следващо място, съдът констатира, че процесното ПТП е настъпило в
границите на населено място - гр. С., на общински път по смисъла на чл. 3, ал.
3 ЗП – улица „Р.“ в град С. и съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, общината в
качеството си на собственик и задължено лице по управлението на пътя, е
длъжна да осъществява неговата поддръжката, в състояние позволяващо
обичайното и безопасно преминаване на пътни превозни средства. Съгласно
чл. 13, ал. 1 ЗДвП, в случай на съществуваща опасност, е необходимо същата
да бъде обозначена със знак или друго средство за сигнализиране, с цел
предупреждение на водачите на МПС, но в случая е налице бездействие от
страна на служителите на ответника. Следователно налице е протИ.правно
бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на ответника-
възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД, като съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не е необходимо доказване на виновно
поведение. По изложените съображения, съдът намира, че претенцията на
ищеца по чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди, като доказана, е установена по своето основание.
Обемът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Делинквентът
дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни
пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта. Действителният размер на щетите, съобразно заключението
на САТЕ, възлиза в размер на сумата от 708,24 лв., към която се дължи и сума
между 15,00 лв. – 25,00 лв. – обичайни разноски за ликвидиране на щета по
риск Каско при ПТП. Същият надвишава размера на заплатеното и
претендирано от ищеца застраховател обезщетение – 223,66 лв. Ето защо
правото на регрес на ищеца е възникнало за тази сума, ведно с обичайните
разноски в размер на 10 лв., поради което предявеният иск, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2024
г. до окончателното плащане на сумата, следва да бъде уважен.
Основателен е и предявеният акцесорен иск за присъждане на
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото по делото се установи
наличие на главен дълг и настъпила забава на ответника за изпълнение на
паричното задължение – същият е поканен да плати с покана с изх. №
********** г., получена на 11.02.2021 г. Изчислена с помощта на ел.
4
калкулатор (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html), размерът на
законната лихва върху главницата за посочения период възлиза на сумата от
78,01 лв., поради което предявеният иск за сумата от 77,98 лв. е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
По обратните искове.
С оглед сбъдване на процесуалното условие, съдът следва да разгледа
предявените срещу привлеченото трето лице помагач, обратни искове.
Ищецът по обратния иск, носи доказателствена тежест да установи
следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по сключен
договор № *****************г., настъпване на имуществените вреди в
претендирания размер, наличие на причинна връзка между вредите и
виновното поведение на ответника по обратния иск „ДЛВ“ ЕООД, изразяващо
се в неизпълнение на договорно задължение към ищеца по обратния иск. В
случая ответникът е признал изцяло обратните искове и е представил
доказателства за удовлетворяване на претенцията изцяло. Следователно
предявените в условията на евентуалност по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК
обективно съединени обратни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като погасени, чрез
плащане в хода на процеса.
По разноските.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски възниква единствено за ищеца. Такива се претендират за настоящото
исково производство съобразно списък по чл. 80 ГПК (л. 141 от делото) в общ
размер на сумата от 515 лв., от които: 75 лв. – държавна такса, 400 лв. –
депозит за САТЕ и 40 лв. – депозит за призоваване на свидетел, както и
възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда в размер на сумата от 150
лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника Столична община.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските направени от
ищеца по ч.гр.д. № 12886/2024 г. на СРС, 32 състав, в размер на сумата от 75
лв., от която 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрк. Възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД,
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес: гр. С., бул. „Московска“ №
33, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „Стефан Караджа“ № 2, сумата от 233,66 лева (двеста
тридесет и три лева и 66 стотинки), представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение и разходи по
ликвидационна дейност за вреди от ПТП, настъпило на 15.5.2020г. в гр. С., ул.
Р. с л.а. А. ** с рег. № ********, ведно със законна лихва за период от
05.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 77,98 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата,
начислена за период от 14.03.2024г. до 29.02.2024 г.
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от Столична община срещу „ДЛВ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Църква“, ул.
„Кралевски път“ № 1, обратни искове с правно основание с правно основание
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „ДЛВ“ ЕООД да
заплати на Столична община обезщетение за вреди от договорно
неизпълнение в размер на сумата от 233,66 лева, представляваща изплатено
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
ИМ по обратния иск до окончателното изплащане на вземането и сумата от
77,98 лева, представляваща мораторна лихва за период от 14.03.2024г. до
29.02.2024г., за които суми Столична община е осъдена да заплати на „ЗАД
АРМЕЕЦ“ АД, по предявени искове с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр.
чл. 49, вр. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във връзка с настъпили на 15.5.2020 г.
вреди на лек автомобил А. ** с рег. № ********, като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК
*********, с адрес: гр. С., бул. „Московска“ № 33, да заплати на „ЗАД
АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Стефан Караджа“ № 2, сумата от 665 лева (шестстотин шестдесет и пет
лева) – разноски за настоящото исково производство и сумата от 75,00 лева
(седемдесет и пет лева) – разноски по ч.гр.д. № 12886/2024 г. на СРС, 32
състав.
Решението е постановено при участието на „ДЛВ“ ЕООД, ЕИК
********* – трето лице помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6