Решение по дело №2065/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260029
Дата: 13 януари 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20213110102065
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 13.01.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА

                       

при участието на секретаря Росица Чивиждиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2065/2021година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***“ ООД, ЕИК *********, със седалище *** за заплащане на:

1)   сумата от 2257,61 лева, представляваща цена по договор за продажба на технологично оборудване- помпа за фекални и отпадни води, четиритактово масло, смукателен маркуч и възнаграждение по договор за изработка във връзка с монтажа на оборудването, за което е издадена Фактура № ********** / 06.05.2019 г., на осн. чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 266, ал.1 от ЗЗД и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на 405,74 лева за периода 07.05.2019г. до 11.02.2021г., на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД;

2)   сумата от 7200 лева, представляваща цена по договор за продажба на сортировъчна лента „М11/М12, за което е издадена Фактура № ********** / 24.05.2019 г., на осн. чл. 327, ал.1 от ТЗ и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на 1258 лева за периода 25.05.2019г. до 11.02.2021г., на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД;

3)  сумата от 15073,20 лева, представляваща цена по договор за продажба на 17 760 т. мека пластмаса HDPE, 9300 т. твърда пластмаса Полипропилен /РР/ и 20 кг. Полипропилен /РР/ капачки, за което е издадена Фактура с № ********** / 29.05.2019 г., на осн. чл. 327, ал.1 от ТЗ и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на 2612,69 лева за периода 30.05.2019г. до 11.02.2021г., на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД;

4)  сумата от 3731,90 лева, представляваща цена по договор за продажба на 5570 кг. мека пластмаса HDPE, за което е издадена Фактура № **********/ 13.06.2019 г., на осн. чл. 327, ал.1 от ТЗ и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на 631,31 лева за периода 14.06.2019г. до 11.02.2021г., на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД;

5)  сумата от 804 лева, представляваща цена по договор за продажба на перфорирана ламарина Р 4.00/Т.700 за миеща машина и възнаграждение по договор за изработка във връзка с монтажа на оборудването, за което е издадена Фактура № **********/ 14.06.2019 г. на осн. чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 266, ал.1 от ЗЗД и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на 135,79 лева за периода 15.06.2019г. до 11.02.2021г., на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД,

ведно със законната лихва за забава върху главниците за периода от датата на исковата молба- 12.02.2021г. до окончателното издължаване на сумата и сторените в исковото и обезпечителното производства разноски.

Твърди се в исковата молба, че страните са сключили неформални договори за покупко-продажба на стоки – оборудване и за монтаж. На 03.05.2019г. ищецът е доставил на ответното дружество технологично оборудване- помпа за фекални и отпадни води, четиритактово масло, смукателен маркуч и е извършило монтаж на оборудването. Стоките са предадени на купувача, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 03.05.2019г., подписан от страните. За описаната доставка ищецът е издал фактура № ********** / 06.05.2019 г. на стойност 2257,61 лева.

На 03.05.2019г. ищцовото дружество е доставило на ответното технологично оборудване- сортировъчна лента „М11/М12, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 03.05.2019г. и е издадена Фактура № ********** / 24.05.2019 г. на стойност 7200 лева.

В периода 15.05.2019г. до 29.05.2019г. ищецът е доставил на ответника 17 760 т .мека пластмаса HDPE, 9300 т. твърда пластмаса Полипропилен /РР/ и 20 кг. Полипропилен /РР/ капачки, за което е издадена Фактура с № ********** / 29.05.2019 г. на стойност 15073,20 лева. За извършените доставки между страните са съставени кантарни бележки от 15.05.2019г., 23.05.2019г./3 бр от тази дата/,  27.05.2019г. , 29.05.2019г./ 2 бр от тази дата.

На 13 .06.2019г. ищцовото дружество е доставило на ответното 5570 кг мека пластмаса HDPE, за което е издадена Фактура № **********/ 13.06.2019 г. на стойност 3731,90 лева и е издадена кантарна бележка от същата дата.

На 14.06.2019г. ищцовото дружество е доставило на ответното перфорирана ламарина Р 4.00/Т.700 за миеща машина и е извършило монтаж на оборудването. За доставката е подписан приемо- предавателен протокол от същата дата и е издадена издадена Фактура № **********/14.06.2019 г. за  сумата от 804 лева.

Ищецът се позовава, че вземанията по горните фактури са осчетоводени в счетоводството му.

Поддържа се, че на 14.06.2019г. страните по делото са постигнали писмено споразумение, с което са приели за дължими в полза на ищеца 92 577 лева за доставки на материали и режийни разноски, вкл. вземания по процесните фактури. Уговорили са, че крайният срок за издължаване в 31.07.2019г. Въпреки че уговореният краен срок на издължаване е настъпил, ищецът не е получил изпълнение. Ето защо се претендира издължаване на сумите по посочените фактури, ведно с обезщетение за забавено изпълнение и разноските по водене на настоящото и предхождащото го обезпечително производство.

Ответникът оспорва иска. Оспорва наличието на валидни облигационни правоотношения по договори за доставка на стоки и услуги, както и реалната доставка на стоките. В тази връзка се поддържа, че към датата на  твърдяните доставки органният представител на „И.Б.“ ЕООД И.С.е бил предсталяващ и ответника „Б.Р.“ ООД, поради което е подписал фактурите и кантарните бележки едновременно за продавача и купувача по сделките. Оспорва страните да са постигнали споразумение, с което да са установили задълженията към ищеца. Приложеното от ищеца споразумение от 14.06.2019г. се твърди да е антидатирано и съставено единствено за целите на процеса. По това споразумение И.С.е договарял сам със себе си, представлявайки едновременно и двете страни по споразумението. Жизел Агдами, подписала споразумението за ответника е нямала представителна власт да представлява дружеството.

Навежда се, че по договор, обективиран във фактура № **********/ 13.06.2019 г. И.С.е договарял сам със себе си, представлявайки едновременно и двете страни по сделката. Позовава се, че договорената е цена е завишена спрямо пазарната такава.

Сумата от Фактура № ********** / 06.05.2019 г., се признава за дължима. Стоката предмет на договора е доставена. Купувачът не е погасил задължението си, тъй като е разчитал страните да уредят доброволно отношенията си.

Поддържа се, че двата броя сортировъчни летни, доставени съгласно Фактура № ********** / 24.05.2019 г., което е осчетоводена, са върнати на продавача „И.Б.“ ЕООД. Приемо-предавателен протокол не е подписан. Активите са отписани от баланса на ответника.

 Закупената с Фактура № **********/ 14.06.2019 г. миеща машина е върната на продавача, поради липса на прозводствена необходимост.

В заключение се настоява за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържата становищата по спора. И двете страни са ангажирали писмени бележки, в който са доразвили доводите си по съществото на спора.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

 По делото в е приложена Фактура № ********** / 06.05.2019 г. видно от която на ответника „Б.Р.“ ООД е доставенона технологично оборудване, помпа за фекални и отпадни води, четиритактово масло, смукателен маркуч. Във фактурата е вкл. и труд. Подписан е приемо –предавателен протокол от 03.05.2019г., обективиращ изявления за приемане на стоките и услугите по фактурата.

На л. 17 от делото е приложена Фактура № ********** / 24.05.2019 г. с описание на стоката „префактуриране на сортировъчна лента“. Подписан е приемо –предавателен протокол от 03.05.2019г., обективиращ изявления за приемане на стоките и услугите по фактурата.

  На л. 19 от делото е приложена Фактура № **********/ 13.06.2019 г. за продажба на 5570 кг. мека пластмаса HDPE. Приложени са кантарни бележки от 23.05.2019г.-3 бр.,15.05.2019г.,27.05.2019г. и от 29.05.2019г.-3 бр. за приемане на стоката от „Б.Р.“ ООД.

На л.24  от делото е приложена Фактура № **********/ 13.06.2019 г., за продажба на 5570 кг. мека пластмаса HDPE, и съответно кантарна бележка от 13.06.2019г. за приемане на стоката от „Б.Р.“ ООД.

 На л. 26 от делото е приложена Фактура № **********/ 14.06.2019 г. за доставка на перфорирана ламарина Р 4.00/Т.700 за миеща машина и за възнаграждение за монтажа на оборудването.  Подписан е приемо –предавателен протокол от 14.06.2019г., обективиращ изявления за приемане на стоките и услугите по фактурата.

 Със споразумение от 14.06.19г. страните по спора са приели, че към датата на подписване на споразумението „Б.Р.“ ООД има задължения спрямо „И.Б.“ ЕООД в размер на 92 577 лева за доставка на материали и заплащане на режийни разноски. Ответникът е поел задължение за плащане на задължението в срок до 31.07.2019г.

По делото са представени два броя договори за покупко-продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите на страните от 13.06.2019г., удостоверяващи извършени от Ивайло Димитров Стоев продажби на дружествени дялове от капитала на „Б.Р.“ ООД.

От заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че всички процесни фактури са отразени в съответните справки-декларации по ЗДДС за съответния месец с право на данъчен кредит. Фактура № ********** / 06.05.2019 г. И Фактура № **********/ 14.06.2019 г.  са осчетоводени като разходи за основна дейност, което е послужило за намаляване на финансовия резултат на дружеството. Стоките по Фактура № ********** / 24.05.2019 г. са заприходени като ДМА при ответника. Експертът обосновава, че по фактурите няма извършени плащания.

Предявените искове се квалифицират правно по  чл. 327, ал. 1 от Търговския закон ТЗ) и чл. 266, ал.1 от ЗЗД. На ищеца по делото е доказателствената тежест да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, точно изпълнение на задълженията си по договора, така също и размер на дължимото.

Първият спорен въпрос е относно наличието на валидни облигационни отношения по договори за доставка на оборудване и материали, и за предоставяне на услуги по монтаж на оборудването, за което са издадени процесните фактури. Ответникът изрично е оспорил наличието на действително продажбено правоотношение.

Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, неговото изпълнение и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС, Решение № 30/8.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г., I т. о.; Решение №118/5.07.2011 г. по т. д. № 491/2010 г., II т. о.; Решение № 42/2010 г. по т. д. № 593/2009 г., II т. о.; Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II т. о.; № 109 от 7.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II т. о.; № 92/7.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., II т. о.; Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т.о.; Решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; Решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г.; Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т.о.; Решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т.о., ТК; Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т.о., ТК; Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т.о., ТК; Решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II т.о., ТК; Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., IIт. о., ТК и др, в които еднозначно се приема, че фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, а включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Настоящият случай е именно такъв всички процесни фактури са осчетоводени, като по тях купувачът е ползвал данъчен кредит. Горното е достатъчно за да установи валидността на задълженията и приемане на стоката от страна на купувача по сделките.

Възражението за липса на представителна власт на лицето подписало фактурите и приело стоките за ответника не могат да бъдат споделени.

 В действителност от служебна справка в ТР се установява, че до 03.07.2019г. И.С.е бил предсталяващ и ответника „Б.Р.“ ООД, като към същата дата е представлявал и ищеца „И.Б.“ ЕООД. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, уреждаща недействителността на сделките, при които представителят е договорял от името на представлявания с друго лице, което също представлява, обаче не е приложима към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества/ ТР 3/2013 на ОСГТК на ВКС.

Относно приемането на стоките и услугите са налице приемно-предавателни протоколи и кантарни бележки. Относно представителната власт на приемащия стоките важи посоченото по-горе. Дори да се приеме, че приемането е извършено от лице представителна власт, ненадлежно представляваният не е възразил веднага след узнаването / което пък е станало най-късно с осчетоводяването на фактурите/, поради което и на осн. чл. 301 ТЗ действието по приемане се счита за потвърдено.

Обстоятелството, че стоките по Фактура № ********** / 24.05.2019 г., са върнати на продавача „И.Б.“ ЕООД няма отношение към отговорността на купувача за цената. Няма данни за основанието за повторното предаване на стоките, нито за идентичността между стоките по Фактура № ********** / 24.05.2019 г., и тези по Фактура № ********** / 31.12.2019 г.,(л. 71). Ако се касае за потворна продажба, по нея е дължима уговорената там цена на самостоятелно основание. По делото не е заявено прихващане.

Следва да се посочи, че действителната цена на стоките е без значение за предмета на спора.

С оглед на изложеното претенцията за цената по договори за продажба и възнаграждение за услуги по процесните фактури се явява доказана по основание и размер.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:

Съгласно чл. 303а, ал.3 ТЗ, относима към всички търговски сделки, с изключение на посочените в ал.5, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това(ал. 4)

 В случая не се твърди, а и не се установява страните да са уговорили срок за плащане.   Тъй като няма данни относно датата на получаване на фактурите, следва да се приеме, че купувачът е изпаднал в забава след изтичане на 14 дневен срок от деня, следващ получаване на стоката.  По тези съображения исковите претенции следва да се отхвърлят за периода от датата, следваща издаването на всяка фактура до изтичане на 14-ти ден от издаване на фактурата.

Съгл. чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., / Изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., /и за преодоляване на последиците за периода от 13.03.2020г. до 09.04.2021г. мораторна лихва не се дължи.

Така по фактура № ********** е дължима лихва за периода 17.05.2019г. до 11.02.2021г. в размер на 382,54 лева, при съобразяване на ЗМДВИП. До този размер следва да се уважи иска, като се отхвърли за разликата до претендираните 405,74 лева и за периода преди 17.05.2019г.По Фактура № ********** / 24.05.2019 г. е дължима лихва за периода 17.05.2019г. до 11.02.2021г. в размер на 1220 лева,  при съобразяване на ЗМДВИП. До този размер следва да се уважи иска, като се отхвърли за разликата до претендираните 1258 лева и за периода преди 17.05.2019г.По Фактура с № ********** / 29.05.2019 г. е дължима лихва в размер на 2453,54 лева за периода 30.05.2019г. до 11.02.2021г.  при съобразяване на ЗМДВИП. До този размер следва да се уважи иска, като се отхвърли за разликата до претендираните 2612,69 лева.По Фактура № **********/ 13.06.2019 г. е дължима лихва за периода 27.06.2019г. до 11.02.2021г. в размер на 589,85 лева,  при съобразяване на ЗМДВИП. До този размер следва да се уважи иска, като се отхвърли за разликата до претендираните 631,31 лева   По Фактура № **********/ 14.06.2019 г. е дължима лихва за периода 28.06.2019г. до 11.02.2021г. в размер на 126,85 лева,  при съобразяване на ЗМДВИП. До този размер следва да се уважи иска, като се отхвърли за разликата до претендираните 135,79 лева и за периода преди 28.06.2019г.

В заключение дължимите главници по фактури са общ размер на 29066,71 лева, а вземанията за мораторно обезщетение  в общ размер на 4772,78 лева.

По разноските:

С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение. Съдът намира, че предвид общия размер на исковете / 34110,24 лева/,  заплатеното възнаграждение в размер на 3600 лева се явява прекомерно, на осн. чл.78, ал.5 ГПК. Производството не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебни заседания. Ето защо адв. възнаграждение следва да се намали до 2000 лева. Този размер следва да се съобрази при определяне общо дължимите разноски.

Така при уважен материален интерес от 33839,49  лева  и общо и признати разноски за държавна такса (1485,34 лева), възнаграждение за вещо лице (300 лева) и адвокатско възнаграждение ( 2000 лева), разноски в обезпечителното производство ( 160,34 лева) се присъждат 3913 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Б.Р.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис 6 сумите, както следва:

1)  сумата от 2257,61 лева, представляваща цена по договор за продажба на технологично оборудване- помпа за фекални и отпадни води, четиритактово масло, смукателен маркуч и възнаграждение по договор за изработка във връзка с монтажа на оборудването, за което е издадена Фактура № ********** / 06.05.2019 г., на осн. чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 266, ал.1 от ЗЗД и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на 382,54 лева за периода 17.05.2019г. до 11.02.2021г. при съобразяване на ЗМДВИП, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за сумата над 382,54 лева до претендираните 405,74 лева и за периода преди 17.05.2019г., на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД;

2)      сумата от 7200 лева, представляваща цена по договор за продажба на сортировъчна лента „М11/М12, за което е издадена Фактура № ********** / 24.05.2019 г., на осн. чл. 327, ал.1 от ТЗ и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на 1220 лева за периода 17.05.2019г. до 11.02.2021г. при съобразяване на ЗМДВИП, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за сумата над 1220 лева до претендираните 1258 лева и за периода преди 17.05.2019г., на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД;

 3)   сумата от 15073,20 лева, представляваща цена по договор за продажба на 17 760 т. мека пластмаса HDPE, 9300 т. твърда пластмаса Полипропилен /РР/ и 20 кг. Полипропилен /РР/ капачки, за което е издадена Фактура с № ********** / 29.05.2019 г., на осн. чл. 327, ал.1 от ТЗ и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на 2453,54 лева за периода 30.05.2019г. до 11.02.2021г.  при съобразяване на ЗМДВИП, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за сумата над 2453,54 лева до претендираните 2612,69 лева на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД;

4)   сумата от 3731,90 лева, представляваща цена по договор за продажба на 5570 кг. мека пластмаса HDPE, за което е издадена Фактура № **********/ 13.06.2019 г., на осн. чл. 327, ал.1 от ТЗ и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на 589,85 лева за периода 14.06.2019г.до 11.02.2021г., при съобразяване на ЗМДВИП, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за сумата над 589,85 лева до претендираните 631,31 лева и за периода преди 14.06.2019г., на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД;

5) сумата от 804 лева, представляваща цена по договор за продажба на перфорирана ламарина Р 4.00/Т.700 за миеща машина и възнаграждение по договор за изработка във връзка с монтажа на оборудването, за което е издадена Фактура № **********/ 14.06.2019 г. на осн. чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 266, ал.1 от ЗЗД и обезщетение за забава върху горното вземане в размер на 126,85 лева за периода 28.06.2019г. до 11.02.2021г. при съобразяване на ЗМДВИП, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за сумата над 126,85 лева до претендираните 135,79лева  и за периода преди 28.06.2019г. на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД;

ведно със законната лихва за забава върху главниците за периода от датата на исковата молба- 12.02.2021г. до окончателното издължаване на сумата и сторените в исковото и обезпечителното производства разноски.

 

ОСЪЖДА Б.Р.“ ООД, ЕИК *********, със седалище *** ДА ЗАПЛАТИ на „И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** сумата от 3913 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: