Решение по дело №223/2022 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 88
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Динко Минчев Динков
Дело: 20223220100223
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Г.Т., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря М.на В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20223220100223 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Е. К. М. ЕГН ********** от гр. Б., ул.
„Д.” №3, вх.Б, ет.1 чрез пълномощник адв. М. П. с адрес за призоваване гр.
В., бул. „С.“ № 56, ет.2, ап. 1 срещу ЕТ „Н. –В. В.“ ЕИК *** със седалище и
адрес на управление с. З.С., общ. Ш., ул.Първа ” № 2.
Предявено е искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника съществуването на дължимите на ищцата арендни
възнаграждения по договор за аренда на земеделска земя от 12.01.206г., и
анекс към договора от 28.11.2012г. върху следните поземлени имоти-
земеделски земи за следните парични суми :1. Нива в местността „Широкия
път“ в землището на с. Г., общ. Ш. с площ от 102, 005 дка, съставляваща ПИ
№016001 за сумата в общ размер от 2 040.10 лв., представляваща главница за
стопанската 2019г., втора арендна вноска по 20 лв./дка с падеж 31.12.2019г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от 2 040.10лв., считано
от датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК -28.10.2021г. до
окончателното изплащане; сумата в общ размер от 2 040.10 лв.,
представляваща главница за стопанската 2020г., втора арендна вноска по 20
лв./дка с падеж 31.12.2020г., ведно със законната лихва за забава върху
1
главницата от 2 040.10лв., считано от датата на подаване заявлението по
чл.410 от ГПК -28.10.2021г. до окончателното изплащане; 2. Нива в
местността „Любовната могила“ в землището на с. Г., общ. Ш. с площ от 66,
504 дка, съставляваща ПИ №010013 за сумата в общ размер от 1 330.08 лв.,
представляваща главница за стопанската 2019г., втора арендна вноска по 20
лв./дка с падеж 31.12.2019г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 1 330.08лв., считано от датата на подаване заявлението по
чл.410 от ГПК -28.10.2021г. до окончателното изплащане; сумата в общ
размер от 1 330.08 лв., представляваща главница за стопанската 2020г., втора
арендна вноска по 20 лв./дка с падеж 31.12.2020г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата от 1 330.08 лв., считано от датата на подаване
заявлението по чл.410 от ГПК -28.10.2021г. до окончателното изплащане.
Претендират се сторените разноски в настоящото съдебно производство и
разноските по заповедното производство по ч.гр.д.№ 554/2021г. на РС КаВ..
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът е изпратил отговор на исковата молба. Не оспорва, че през
посочените стопански години е обработвал процесните земеделски земи на
основание договор за аренда и приложен анекс към договора. Оспорва
паричния размер на исковете по главниците. Твърди, че по банковата
сметка на ищцата за посочените стопански години е била приведена сумата
от по 30 лв./ дка, като по този начин бил изпълнил задължението си по
плащане на дължимото арендно възнаграждение. Твърди, че в договора за
аренда е посочено, че при лоши метеорологични условия и суша страните
уговаряли други парични размери за плащане. Позовава се на пандемията
„Ковид-19“, което също било основание за плащане на друг размер на
паричната рента. Направено възражение за изтекла погасителна давност за
главници и лихви, както и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцата.
С исковата молба са предявени четири обективно съединени искове с правно
основание чл.422,ал.І от ГПК във вр. чл. 8 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са допустими.
Не е спорно по делото, че процесните земеделски земи са собственост на
ищцата, както и че през стопанските 2018/19г. и 2019/20г. са обработвани от
ответника на основание договор за аренда в земеделието и приложения анекс
2
към договора.
Правният спор по делото е относно размерът на дължимото парично арендно
възнаграждение, за ползването на процесните земеделски земи, като ищцата
претендира годишно плащане в размер на по 50, 00 лв. на декар, докато
ответникът е репарирал до размера на сумата от 30, 00 лв. на декар за
посочените стопански години- в тази насока приложеното по делото
преводно банково нареждане по банковата сметка на ищцата от 15.12.2020г.
Между страните по делото съществува договор за аренда върху процесните
поземлени имоти от 12.01.2006г. със срок на действие 7 стопански години, с
уговорено арендно плащане от 18 лв./ дка.
С анекс от 28.02.2012г. между страните срокът на този договор е продължен
със седем години с уговорено арендно плащане минимум 50 лв./дка.
Като не е заплатил уговореното в анекса към договора арендно
възнаграждение от 50 лв./дка за посочените стопански години, ответникът не
е изпълнил пълно и точно задължението по плащането на арендната вноска,
тъй като е заплатил сумата от 30лв./дка по сметка на ищцата.
От назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи се установява, че
за процесните стопански години ответникът е заплащал арендни
възнаграждения за съседни поземлени имоти на ищцата на две вноски: първа
вноска в размер на 30 лв./дка и втора вноска 20лв./дка.
Тези плащания опровергават твърденията на ответника, че през процесния
период била налице непреодолима сила, поради лоши климатични условия и
пандемия „Ковид-19“, поради което заплатил само частично-до размер на
сумата от 30 лв./дка, арендното възнаграждение на ищцата.
Неоснователно е и възражението, че задълженията са погасени, поради
давностен срок. Ищцата е предявила вземанията си на 28.10.2021г. чрез
подаване на заявления по чл.410 от ГПК срещу ответника за процесните
парични суми, като това заявлението е предявено преди изтичането на три
годишния давностен срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира исковете за доказани по
размери и основание като следва да се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищцата исковите парични суми по посочения в
исковата молба размер.
3
Ищцата претендира сторените разноски по делото в настоящото съдебно
производство в общ размер на сумата от 2 659.09 лв. както следва : сумата от
269, 64 лв. за държавна такса за образуване на делото по исковото
производство, сумата от 1741.84 лв. адвокатско възнаграждение, сумата от
408, 00 лв. възнаграждения на вещо лице, както и сторените от ищцата
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 554/2021г. на РС КаВ. в
размер на сумата от 239, 84 лв. за държавна такса.
Съгласно т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г
съдът, който разглежда иска по чл.422 от ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В процесния случай исковете в настоящето съдебно производство са изцяло
уважени.
Ответникът е предявил с отговора на исковата молба възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата. Съгласно
приложения списък на разноските и представените доказателства
адвокатското възнаграждение на ищцата е определено в минималния размер
по разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1 от 9.07. 2004г. за минималния
размер на адвокатските възнаграждение, в редакция след изменението в ДВ
бр.88 от 4.11.2022г., за всеки един от предявените четири иска, както и
съгласно разпоредбата на ал.9 от същата разпоредба при защита по дело с
повече от две съдебни заседания се заплаща допълнително по 250 лв.
С оглед на това предявеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцата е неоснователно, поради което следва да бъде
уважено искането за присъждане на сторените от ищцата разноски в
съдебното и заповедното производство, като ответникът дължи разноски на
ищцата в общ размер на сумата от 2 659.09 лв.
Предвид всичко изложено съдът :
РЕШИ:
ПризН. за установено по отношение на ответника ЕТ „Н. –В. В.“ ЕИК ***
със седалище и адрес на управление с. З.С., общ. Ш., ул.Първа ” № 2
4
съществуването на дължимите на ищцата Е. К. М. ЕГН ********** от гр. Б.,
ул. „Д.” №3, вх.Б, ет.1 чрез пълномощник адв. М. П. с адрес за призоваване
гр. В., бул. „С.“ № 56, ет.2, ап. 1, арендни възнаграждения по договор за
аренда на земеделска земя от 12.01.206г., и анекс към договора от
28.11.2012г. върху следните поземлени имоти-земеделски земи за следните
парични суми :1. Нива в местността „Широкия път“ в землището на с. Г.,
общ. Ш. с площ от 102, 005 дка, съставляваща ПИ №016001 за сумата в общ
размер от 2 040.10 лв., представляваща главница за стопанската 2019г., втора
арендна вноска по 20 лв./дка с падеж 31.12.2019г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата от 2 040.10лв., считано от датата на подаване
заявлението по чл.410 от ГПК -28.10.2021г. до окончателното изплащане;
сумата в общ размер от 2 040.10 лв., представляваща главница за стопанската
2020г., втора арендна вноска по 20 лв./дка с падеж 31.12.2020г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 2 040.10лв., считано от датата
на подаване заявлението по чл.410 от ГПК -28.10.2021г. до окончателното
изплащане; 2. Нива в местността „Любовната могила“ в землището на с. Г.,
общ. Ш. с площ от 66, 504 дка, съставляваща ПИ №010013 за сумата в общ
размер от 1 330.08 лв., представляваща главница за стопанската 2019г., втора
арендна вноска по 20 лв./дка с падеж 31.12.2019г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата от 1 330.08лв., считано от датата на подаване
заявлението по чл.410 от ГПК -28.10.2021г. до окончателното изплащане;
сумата в общ размер от 1 330.08 лв., представляваща главница за стопанската
2020г., втора арендна вноска по 20 лв./дка с падеж 31.12.2020г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 1 330.08лв., считано от датата
на подаване заявлението по чл.410 от ГПК -28.10.2021г. до окончателното
изплащане, поради което осъжда ответника да заплати на ищцата посочените
парични суми.



Осъжда ЕТ „Н. –В. В.“ ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. З.С.,
общ. Ш., ул.Първа ” № 2 да заплати на Е. К. М. ЕГН ********** сумата в
общ размер от 2 659, 09 лв., представляваща сторените разноски по делото в
настоящото съдебно производство и в заповедното производство.
5

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
6