№ 99
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330206069 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4627622, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на К.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ......, е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение
на чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание
чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в допълнително становище,
жалбоподателят Н., чрез процесуалния си представител адв. Л.М. моли съда
да отмени процесния ЕФ като незаконосъобразен. Претендира присъждане на
разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез ст. юрисконсулт
Г.Б., моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилене и
законосъобразен и претендира присъждане на разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висши адвокатски
съвет. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден за нарушение, извършено на 24.01.2021г. в
12:42ч. на Републикански път I-8, км.213+230, посока запад - изток,
установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 № 11743са, като при ограничение на
скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, при управление на л. а
„БМВ 730Д Х Драйв“ с рег. № *** жалбоподателят Н. превишил допустимата
скорост с 49 км/ч. За установена и наказуема скорост била приета скоростта
от 109 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс от минус 3% в полза
на водача от измерената от автоматизираното техническо средство скорост.
Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на
жалбоподателя К.А.Н., ЕГН **********.
За така установеното нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП
жалбоподателят Н. бил санкциониран с налагане на адиминистративно
наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2
т.5 от ЗДП.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства - 1 бр.
снимково изображение от 24.01.2021г. на заснетото нарушение с АТСС,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г., Протокол от проверка № 65-С-ИСИС от 28.09.2020г. на
Български институт по метрология, справка за собственици на превозно
средство л. а „БМВ 730Д Х Драйв“ с рег. № ***, Протокол за използване на
АТСС от дата 24.01.2021г., снимка на разположението на уреда, писмо изх. №
11-00-890/20.10.2021г. на Директора на ОПУ – Пловдив при Агенция „Пътна
инфраструктура“.
В настоящото производство съдът следва да провери законността на
обжалвания ЕФ, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че
ЕФ съдържа всички изискуеми, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП реквизити -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението /превишение на разрешената скорост/, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
2
По преписката е приложен снимков материал на заснетото в нарушение
МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1 № 11743са, за което е ноторно и служебно известно на съда, че
представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния
орган на пътното платно върху т. нар. „триножник” - преносима поставка с
три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на
разположението на автоматизираното техническо средство. Посоченото
изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме,
че има характер на временно разположено на участък от пътя, т. е. явява се
„мобилно“ по своя характер. Техническото средство е от одобрен тип за
измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. По делото е
приложен и Протокол от проверка № 65-С-ИСИС от 28.09.2020г. на
Български институт по метрология за извършена проверка на техническото
средство.
Предвид вида на АТСС, са спазени и изискванията на чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като надлежно е попълнен протокол за
използване на АТСС.
Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото
писмени доказателства, съдът формира извод, че не се установява и доказва
извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на
скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се
предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
с пътен знак.
Безспорни са обстоятелствата, че „БМВ 730Д Х Драйв“ с рег. № ***,
управляван от жалбоподателя Н., се е движил по Републикански път I-8,
км.213+230, посока запад – изток със скорост от 109 км/ч, след като преди
това бил отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача от измерената от
автоматизираното техническо средство скорост.
Видно обаче от приложеното по делото писмо изх. 11-00-
890/20.10.2021г. на Директора на ОПУ – Пловдив при Агенция „Пътна
инфраструктура“, км.213+230, посока запад – изток на Републикански път I-8
„Пловдив – Пазарджик“ не попада в зоната на действие на пътен знак В-26 /60
км/ч/. Пътният знак се намира при км.213+340. Пътят е част от
републиканската пътна мрежа и се намира на територията на Община
Марица, а посоченият км.213+230 попада извън населеното място. От тази
3
информация настоящият съдебен състав достига до извод, че към процесната
дата на мястото, на което е била установена скоростта и е бил заснет
автомобилът на жалбоподателя - на пътен участък Републикански път I-8,
км.213+230, посока запад – изток, не е действал пътен знак В-26 с
ограничение на скоростта от 60 км/ч. Следователно от обективна страна
водачите на ППС на този участък нямат нормативно установено задължение
да намаляват скоростта на 60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото
правило да се движат с 90 км/ч. Предвид горното следва да се приеме, че не
се установява жалбоподателят Н. да е извършил нарушението, във връзка с
което е издаден обжалваният ЕФ, доколкото се установява неспазване на
правилата за използване на АТСС, тъй като последното е използвано на пътен
участък, който не е бил контролиран с ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Действително жалбоподателят е превишил допустимата скорост с 19
км/ч, управлявайки автомобила със скорост от 109 км/ч. Съгласно чл.182 ал.2
т.2 от ЗДП водач, който превиши разрешената скорост извън населено място,
се наказва за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лв. Чл.39 ал.4 от
ЗАНН обаче предвижда, че за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоба в размер над необжалваемия
минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Необжалваемият
минимум по чл.39 ал.2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер на 50 лв.
Разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение,
приложимо спрямо всеки случай, при който след като нарушението е било
установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с ЕФ.
Същевременно, както е изяснено в практиката на касационната инстанция,
макар посочената разпоредба да се намира в общия закон, тя се явява
специална спрямо чл.182 от ЗДП. В тези случаи законосъобразният ред за
ангажиране отговорността на дееца е чрез съставяне на АУАН и издаване на
НП.
Поради всичко изложено, съдът счита, че неоснователно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя Н., което води и до отмяната на атакувания
ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя,
а искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и
не следва да бъде уважено. Жалбоподателят е направил изрично искане за
присъждане на разноски в размер на 300 лв., сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски
от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна
защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено, че
възнаграждението е било заплатено в брой. Следователно претенцията е
4
основателна в пълния си размер.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4627622, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на К.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21
ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл. 189
ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Н., ЕГН
**********, с адрес: ...... сумата в размер на 300 /триста/ лв., представляващи
разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5