Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Никопол, 15.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, ……. граждански състав, в публично съдебно заседание на
дванадесет и четвърти ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря Десислава
Бунева и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията
Тихолов гр.д.№418 по описа на съда за 2020г., и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.28, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДетето
С исковата си молба АСП, ДИРЕКЦИЯ
„СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” гр.Никопол, представлявана от Мая Пенкова - директор
моли съда да постанови решение, с което на основание чл.28, ал.1 и чл.25, ал.1,
т.3 от ЗЗакД
да вземане мярка за закрила спрямо непълнолетния К.Е.К., ЕГН**********, а
именно настаняване в семейството на
неговите леля и вуйчо по бащина линия – Р. и Л. Маркови до навършване на
пълнолетие, а в случай, че учи – до завършване на средно образование, но не
повече от 20-годишна възраст.
Биологичната майка на непълнолетния – Е.С. е
редовно призована, но не се е явила в първото по делото заседание. Същата се е
явила в последното съдебно заседание, проведено на 24.11.2020г. Представила е
писмени доказателства, които съдът е приел по делото. Взела е становище по
молбата на ДСП.
Биологичния баща - Е.К. се явил на всички заседания. В съдебно
заседание от 24.11.2020г. К. се е явил с ангажиран процесуален представител.
Представил е писмени доказателства, които съдът е приел. К. и процесуалния му
представител са взели становище по молбата на ДСП.
Контролиращата страна
РП – Плевен е била редовно призована, но не се е явил представител, който да
вземе становище по молбата. Не са представени писмени доказателства. След
приключване н аделото и във връзка с образувана преписка №В-7002/2020г. по
описа на РП-Плевен, ТО-Никопол, с вх.№260890/08.12.2020г. е постъпило писмо, с
което прокуратурата моли съда да й бъде изпратено копие от решението по
настоящото дело за прилагане по преписката.
Непълнолетния – К.К.
редовно призован чрез назначения особен представител се явява лично и е бил
изслушан в съдебно заседание.
Назначеният особен представител на непълнолетния е взел
становище, че е в интерес на детето да бъде настанено с решението на съда в
семейството на неговите леля и вуйчо по бащина линия до навършването на
пълнолетие.
За ДСП-НИКОПОЛ се е явил
упълномощен представител, който е взел становище.
Явили са се Р.М. и Л.М.
– леля и вуйчо на непълнолетния по бащина линия, при които непълнолетния е
настанен по административен ред със Заповед №ЗД/Д-ЕН-Н054/13.10.2020г. на
Директора на ДСП-Никопол до произнасянето на съда. В съдебно заседание е била
разпитана само Р.М..
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Родителите на непълнолетния К. - Е.С. и Е.К. са имали сключен граждански брак, от който имат родени две деца, едно от които е и непълнолетния К.К.. С решение №58/14.01.2013г. по гр.д.№6253/2012г. ПлРС е одобрил постигнатото между Е.С. и Е.К. споразумение, като упражняването на родителските права по отношение на децата Теодор К. и К.К. са били предоставени за упражняване на майката Е.С..
С решение №113/08.10.2013г. по гр.д.№225/2013г. на НРС е отхвърлен като неоснователен иска на Е.К. за промяна в упражняване на родителските права по отношение на двете деца.
С решение №141/31.03.2016г. по в.гр.д.№125/2016г. ПлОС на основание чл.271, ал.1 от ГПК е отменил решение №164/13.11.2014г. постановено по гр.д.№244/2014г. на НРС в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.51, ал.4 от СК по отношение на малолетното по това време дете К.К., като е предоставило упражняването на родителските права по отношение на това дете на бащата Е.К. и е определил режим на лични отношения с майката Е.С..
На 01.07.2020г. в ОЗД при ДСП-Никопол, Е.К. депозирал заявление за
ползване на краткосрочна социална услуга в ЦОП – Гулянци за предоставяне на
психологическа помощ. Причина за молбата бил конфликт между него е
непълнолетния вече К. около средата на месец февруари 2019г. Инициатор на
конфликта според Е.Куемдживе бил непълнолетния К., който постоянно бил с
телефон в ръце или пред компютъра. В деня на конфликта непълнолетния К. бил на
учебни занятия в СУ "Асен Златаров“ с.Гиген, общ.Гулянци, като по телефона
съобщил на баща си, че часовете в училище са намалени. Е.К. отговорил на
непълнолетния, че е приготвил обяд за двама и го извикал, за да обядват, на
което К. отговорил, че не е гладен. В резултат на това Е.Куемдживе се ядосал и
в хода на разговора с непълнолетния му казал да пита майка си и ако тя има
възможност да отиде да живее при нея.
Малко след този разговор непълнолетния без да уведоми нито един от
родителите си се преместил в дома на Р.М. – негова леля по бащина линия, на
която обяснил, че идва, защото баща му го е изгонил. За това, че К. се е
преместил да живее при свидетелката М., Е.К. научил, след като посетил дома на
сестра си, за да сподели с нея за конфликта между него и К.. От нея той научил,
че К. е стреснат и уплашен, като М. предложила на Е.К., К. да постои десетина
дни при нея и след това същият щял да се върне при него. В този ден Е.Куемдживе
не разговарял с К., тъй като той отказал да разговаря с баща си.
След като минали десетина дни, К. продължил да живее при свидетелката М..
Е.К. разговарял със сестра си по този повод, като М. му заявила, че тя не
задържа К. при себе си насила, но и не може да го изгони. В резултат на това Е.К.
прекратил взаимоотношенията си с М..
Три месеца след като непълнолетния се преместил при свидетелката М., Е.К.
провел разговор с бившата си съпруга – майката на К., Е.С. и предложил тя да се
грижи за К..
През месец май 2019г. К. се преместил в дома на Е.С., но с условия.
От месец април 2020г., К. напуснал дома на майка си Е.С., тъй като
нямало достатъчно жилищно пространство поради това, че по-големият му брат
Теодор, който е студент се прибрал в дома на Е.С. след въвеждане на
извънредното положение от 13.03.2020г. С майка си К. разговарял рязко по
телефона, държал се грубо и сопнато по време на разговорите.
Във връзка с горното и създалата се ситуация било издадено направление
№НП/Д-ЕН-Н-013/08.07.2020г. на Директора на ДСП-Никопол за ползване на социална
услуга „Психологическа подкрепа за установяване и преодоляване наличието на
синдром на родителско отчуждение“ на К.К., която услуга можела да се предостави
от ЦОП-Гулянци. В тази връзка Е.С. депозирала заявление с
вх.№СЛ/Д-ЕН-Н/375-001/29.07.2020г. до Директора на ДСП-Никопол за съдействие за
осигуряване ползването на социална услуга „Психологично консултиране“ на
непълнолетния К.. В това заявление С. сочила факта, че предвид настъпилата
пандемия от Ковид 19 в страната и опасността от заразяване, престоя на
непълнолетния К. при хора, които не са родители, никога не са отглеждали деца,
не са се грижили за деца и не са запознати със здравословното му състояние е
опасно за здравето му.
С писмо изх.№СУ-109-1/07.08.2020г. Директора на ДСП-Никопол е уведомен,
че договор №73/17.07.2020г. за ползване на социална услуга – „Психологическо
консултиране и подкрепа“ на К.К. се прекратява на основание чл.17, т.6 от
Методика за условия и начин на предоставяне на социални услуги от ЦОП, поради
възникнали обстоятелства, които правят невъзможно предоставянето на услугата.
От друго писмо с изх.№СУ-109-2/12.08.2020г. Директора на ДСП – Никопол е
уведомен и за това, че договор №74/17.07.2020г. за ползване на социална
услуга - „Психологическо консултиране и
подкрепа“ на Е.К. се прекратява на основание чл.17, т.2 от Методика за условия
и начин на предоставяне на социални услуги от ЦОП, поради постъпило в
ЦОП-Гулянци заявление №СУ-112/05.08.2020г. от Е.К., с което заявил, че желае
прекратяване на договора, поради лични причини и съображения. С Е.К. бил
проведен и разговор в ЦОП-Гулянци относно нежеланието на непълнолетния К. да
ползва социална услуга, като Е.К. заявил, че не вижда смисъл в услугата и иска
същата по-бързо да приключи, за да може да задейства съдебна процедура.
Поради влязлото в сила решение №141/31.03.2016г. по в.гр.д.№125/2016г.
на ПлОС, с което родителските права спрямо К.К. били предоставени за
упражняване на бащата Е.К., ДСП-Никопол с писмо
изх.№СЛ/Д-ЕН-Н/375-004/11.08.2020г. поискало съдействие от РУ на МВР-Гулянци за
среща с лицата по казуса с оглед разясняване на последиците от неизпълнение на
влязлото в сила съдебно решение. По този повод в ДСП-Никопол постъпила докладна
записка от РУ-Гулянци, че след извършени профилактични, превантивни беседи с К.К.,
неговата майка Е.С., бащата Е.К., леля му и вуйчо му – Рената и Л. Маркови се
установило, че непълнолетния има желание да контактува с родителите си, но те
самите не проявявали никакъв интерес към него. В проведената беседа с К. се
сочи, че той не желае да остава при който и да е от родителите си, защото няма
условия и самостоятелна стая в жилището на майка си, а баща му го нагрубява и
гони от къщата си. Единствено неговата леля по бащина линия – Р.М. го приела и
се грижела за него като собствено дете. Освен това в беседите било установено,
че двамата биологични родители на К. изтъквали факта, че М. няма свои деца и тя
възпрепятства контактите им с К., като държи чуждо дете в дома си. От своя
страна Е.С. – майка на К. посочила, че желае да получава психологическа помощ,
докато непълнолетния К. категорично отказал.
Установено е, че по самата преписка липсвали данни за сигнали от бащата
Е.К. и майката Е.С. до полицията и прокуратурата за изследвания период относно
възпрепятстване на правата им на родители от Р.М..
Установи се също, че към преписката е приложена декларация от Е.С., че
тя и Е.К. имат споразумение от месец юни 2019г., К. да живее при нея и брат си
Теодор, като това обстоятелство е било декларирано от Е.К. едва на 28.07.2020г.
пред ДСП-Никопол.
На 23.09.2020г. в ДСП-Никопол постъпил сигнал от Николина М. – директор
на СУ „Асен Златаров“ с.Гиген, общ.Гулянци, като повод за подаване на сигнала
били постъпили декларации от двамата родители на непълнолетния, че нямат
възможност да упражняват родителските си права за отглеждане и възпитание на
непълнолетния, поради отказ на ученика да живее с тях. В сигнала директора на
училището моли ДСП-Никопол за съдействие и становище, съгласно правомощията на
дирекцията за това, че била налице необходимост да бъдат подписани документи за
К. във връзка с кандидатстване за стипендия, но същия с оглед поведението на
родителите останал без родителски грижи.
На 24.09.2020г. била проведена среща с непълнолетния в сградата на
училището, в присъствието на служители на ОЗД при ДСП-Никопол, класния ръководител
на непълнолетния и директора на училището. При тази среща непълнолетния К.
споделил, че желае да живее в дома на своите леля и вуйчо и не желае да живее с
нито един от родителите си, като отказал да посочи причина за това си мнение.
На 30.09.2020г. от 15.30 часа било проведено заседание на
мултидисциплинарния екип при община Гулянци, на което били поканени
непълнолетния, неговите родители и неговите леля и вуйчо. По-рано на
28.09.2020г. по телефона бил проведен разговор с Е.С., която заявила, че няма
възможност да присъства на срещата на 30.09.2020г., тъй като била поела
ангажимент към по-големия си син да закара багажа му до гр.В.Търново, където
последния бил студент. По време на самото заседание на МДЕ, представители на
ЦОП-Гулянци уведомили екипа, че на 29.09.2020г. е постъпило становище от бащата
Е.К., с което той декларирал невъзможност да присъства, тъй като получил
писмото на ДСП-Никопол на 28.09.2020г. в 15.00 часа, поради което с оглед на
професионални ангажименти, произтичащи от конституционното му право на труд не
можел да се яви на заседанието. В самото становище от Е.К. се изразявало мнение
за наличие на „престъпно бездействие на ДСП-Никопол по отношение на дете в риск
или участие в задкулисни схеми, за които прокуратурата ще се произнесе“.
След това заседание Е.С. била поканена на среща в сградата на
ДСП-Никопол (ИРМ-Гулянци) на 02.10.2020г. след 14.00 часа, тъй като
последната до 14.00 била на работа. Въпреки това С. не се явила за срещата, а
поради това на 07.10.2020г. от служители на ДСП било посетено СУ „Христо
Смирненски“ гр.Гулянци, където била проведена среща с Е.С.. При проведения
разговор тя заявила, че ДСП не може да предприема мярка за настаняване на сина
й К. в дома на леля му и вуйчо му, тъй като последния се бил самонастанил. Е.С.
заявила също, че трябвало да се извършат приобщаващи действия от страна на
ДСП-Никопол, а не да се предприема тази мярка за закрила – настаняване в
семейство на близки.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че молбата на ДСП-Никопол е
основателна.
Няма спор, че и двамата биологични родители са привързани
към К., притежава родителски капацитет и качества да осигурят подходящи грижи и
битова среда, която да отговаря на нуждите на непълнолетния. В случая обаче от
съществено значение е не само направения от К. избор да живее при леля си и вуйчо
си по бащина линия, но и поведението на неговите биологични родители с оглед
възрастта на непълнолетния, на който остават само три месеца до навършване на
пълнолетие. Освен това периода, през който непълнолетния е заживял при леля си
и вуйчо си е спомогнал за създаване на трайна промяна в неговия бит, стереотип
и начин на живот, откривайки различно положително отношение и разбиране в
синхрон с неговите ценности на развитие и себеутвърждаване, различни от
демонстрираните от неговите биологични родители. Именно тези нови условия, трайна
промяна и желанието на непълнолетния съда съобрази при вземана на решението си.
Следва да се посочи, че липсата на диалог и добра
комуникация между родителите и К. следва да се преодолее след приключвана на
настоящото дело с влязло в сила решение, тъй като те следва да обсъждат и
вземат важни решение касаещи бъдещето, правилното развитие и възпитание на К.,
от което поведение зависи и ликвидиране на отчуждението му по отношение на тях.
За това си заслужават всички усилия, които биологичните родители са готови да
направят, за да достигнат до едно по–добро разбирателство, което да бъде добър
модел за поведение на К.. Потенциал за това имат и двамата родите, които следва
да изостават практиката да търсят съдействие от други органи преди да се направили
минимално необходимото за решаване на възникналите между тях и К. спорни въпроси,
като обърнат особено внимание на поведението си по отношение на непълнолетния.
При решаването на тези проблеми няма да е от такова съществено значение при кого
от родители или семейство Маркови непълнолетния живее при положение, че всички
живеят в гр.Гулянци, жилището на семейство Маркови не толкова далече от
жилището на биологичните родители, а разстоянието между жилищата на двамата биологични
родители е само 300 метра. В тази връзка съдът намира, че са изпълнение предпоставките
на §1, т.11, б.А и б.Д от ДР на ЗЗакД по отношение на К., тъй като той е останал без грижата на родителите си и за
него с оглед поведението на биологичните му родители съществува риск от отпадане от училище.
В допълнение следва да се посочи още, че отглеждането на К. в оставащия му период
до навършване на пълнолетие изисква непрекъснати, непосредствени
материално-технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище
и пр. Възпитателната функция на лицата, които в случая са се грижили за него до настаняването
му по административен ред и завеждане на делото в съда е извънредно важна поради своя незаменим
характер. В средата на това семейство и във връзка с полагането на грижи се извършва до оформяне на човешката личност на непълнолетния,
където той може да получи правилен мироглед и нравствени
добродетели, като се избегнат
неправилни разбирания, отрицателни и порочни навици. Важно е не поведението на лицата полагащи грижите, а отражението му върху непълнолетния, изразяващо се в негативното
засягане на основните им права. Няма значение също така дали опасността е
предизвикана от виновно поведение или от обективно безвиновно състояние на полагащите първоначалната
грижа биологични родители. Целта е да се даде защита срещу всяка опасност, а не срещу виновно поведение, т.е.
субективното отношение на биологичните родители, полагащи първоначално грижите към засягането на правата на непълнолетния.
Ето защо съдът приема, че молбата на ДСП-Никопол е
основателна и в тази връзка следва да се уважи изцяло.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ВЗЕМА на основание чл.28, ал.1 от ЗЗакД във връзка с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗакД МЯРКА ЗА
ЗАКРИЛА спрямо непълнолетния К.Е.К., ЕГН**********, а именно настаняване в семейството на неговите леля и
вуйчо по бащина линия – Р.П.М., ЕГН********** и Л.А.М., ЕГН********** *** до навършване на пълнолетие.
Жалбата или протестът срещу решението не спират изпълнението и същото
подлежи на незабавно изпълнение съгласно чл.28, ал.4 от ЗЗакД.
Решението подлежи на обжалване или
протест пред Плевенски Окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: