Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 29.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на 23.06.2020г. /двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година / в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Стела Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Борислав Методиев гражданско дело № 127 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.439,
във вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Е.С.“ЕООД, с ЕИК:*********, представлявано от Ц. И. Ц. – Управител с ЕГН:********** с адрес:г***, чрез процесуалният му представител адв. Е.О. *** против „А.К.”ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния Директор Н. А. М., с която се иска признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 849,07 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева и 07 ст./-главница, за доставена топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.10.2013г.; лихва за забава – обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на 165,07 лв. /сто шестдесет и пет лева и 07 ст./, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м.01.2013г. до м.10.2013г. към 20.03.2015г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението - 02.04.2015г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски в процеса за образуване на делото за държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100,00 лв. /сто лева/, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 404/2015 г. по описа на Районен съд-Козлодуй и образувано изпълнително дело №20181440400167 по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 01.06.2015г. по ч. гр. дело №404/2015г. на РС-Козлодуй и подадена молба от ответника „А.К.“ЕАД срещу него е било образувано на 11.11.2015г. изпълнително дело №252/2015г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй. Сочи, че на 12.11.2015г. са изискани справки за проучване на имущественото му състояние, а покана за доброволно изпълнение му е връчена на 14.11.2015г.. Релeвира, че тъй като от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение – 14.11.2015г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и такива не били извършвани, то с постановление от 26.04.2018г., влязло в сила на 21.05.2018г., ДСИ при РС-Козлодуй на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратил изпълнителното производство. Според ищеца, въз основа на същия изпълнителен лист и заявление на ответното дружество е образувано ново изпълнително дело №20181440400167 при ДСИ при РС-Козлодуй, по което му е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 15.07.2018г..
В исковата молба, ищецът твърди, че вземането на ответника е погасено по давност, тъй като задължението му било за периодични плащания /каквито са задълженията за топлоенергия и топла вода/, чиято давност била 3 /три/ години, съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Също така твърди, че вземането на взискателя не е установено с влязло в сила съдебно решение, изпълнителният лист е издаден, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен, съгласно Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ВКС. Сочи, че по отношение на вземането по изпълнителния лист, предмет на настоящия иск, започналата да тече от падежа на вземането погасителна давност не се е прекъснала с предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК на 02.04.2015г.. Релевира, че крайната дата на периода на консумация на топлинна енергия е 31.10.2013г., а падежът на задължението по последната фактура е месец след това, т.е. 30.11.2013г.. Приема, че до 30.11.2016г. кратката погасителна давност по отношение на вземането е изтекла, тъй като до тази дата не са извършвани никакви действия на принудително изпълнение и давността не е била прекъсната. Твърди, че с погасяването по давност на главницата са погасени и акцесорните задължения за лихви, съгласно чл.119 от ЗЗД и за направени в заповедното производство разноски.
Претендират се разноски в настоящето производство.
В съдебно заседание ищецът не се явява, а се представлява от адв.М. С. от
АК-Враца, който поддържа исковата молба и оспорва изложените в отговора на
исковата молба съображения за
неоснователност на иска.
Ответникът по делото депозира отговор на исковата
молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове, както по
основание, така и по размер. Твърди се, че предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
оставен без уважение.
Сочи се, че погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителното производство, а изпълнителният лист, издаден по ч.гр. дело
№404/2015г. по описа на РС-Козолдуй не губи характера си на изпълнително
основание.
Навеждат се твърдения, че от датата на влизане в
сила на Заповед за изпълнение №268/03.04.2015г., издадена по ч.гр. дело
№404/2015г. по описа на РС-Козлодуй е започнала да тече нова погасителна
давност, която пък била прекъсната с получаване на поканата за доброволно
изпълнение от длъжника по образуваното ИД №252/2015г. по описа на ДСИ при
РС-Козлодуй и с поисканите от взискателя изпълнителни действия по
новообразуваното впоследствие ИД №167/2018г.. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ответното дружество се
представлява от юрисконсулт Б. Б., който поддържа отговора на исковата молба и
оспорва исковата молба и предявените с нея искове.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени
доказателства – Покана за доброволно изпълнение изх. №3734 от 03.07.2018г.;
копие на изпълнителен лист от 01.06.2015г., издаден по ч.гр. дело №404/2015г.
по описа на РС-Козлодуй; копие на молба за образуване на изпълнително дело с
вх.№2215 от 27.06.2018г.. Приети като доказателства са и изпълнително дело №252/2015г.,
изпълнително дело №167/2018г. и ч. гр. дело №404/2015г. по описа на
РС-Козлодуй.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията
на ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
От приетото по делото ч.гр. дело №404/2015г. на РС-Козлодуй, се установява, че на 02.04.2015г. ответникът „А.К.“ЕАД с ЕИК: ********* подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ищеца „Е.С.“ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от Ц. И. Ц. – Управител. РС-Козлодуй уважил заявлението и издал Заповед за изпълнение на парично задължение №268 на 03.04.2015г., за посочените в него суми. Посочената заповед за изпълнение е връчена на представител на длъжника на 19.04.2015г. и тъй като не е подадено възражение в двуседмичния срок по чл.414 от ГПК, същата е влязла в сила на 04.05.2015г..
Видно от изпълнителен лист от 01.06.2015г., издаден по ч. гр. дело №404/2015г. по описа на РС-Козлодуй, ищецът „Е.С.“ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от Ц. И. Ц. – Управител е осъден да заплати на ответника „А.К.“ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 849,07 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева и 07 ст./-главница, за доставена топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.10.2013г.; лихва за забава – обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на 165,07 лв. /сто шестдесет и пет лева и 07 ст./, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м.01.2013г. до м.10.2013г. към 20.03.2015г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението - 02.04.2015г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски в процеса за образуване на делото за държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100,00 лв. /сто лева/, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №268 от 03.04.2015г. по ч. гр. дело №404/2015г. по описа на РС-Козлодуй.
Въз основа на подадена молба от „А.К.“ЕАД и приложен към нея посочения по-горе изпълнителен лист от 01.06.2015г., на 11.11.2015г. е образувано изпълнително дело №252/2015 по описа на ДСИ при РС-Козлодуй срещу „Е.С.“ЕООД, ***, представлявано от Ц. И. Ц. – Управител. С молбата е поискано и да бъде събрана информация за длъжника от ОА „Местни данъци и такси“ към Община К.; ТД НАП –Враца, Агенция по вписванията – имотен регистър и КАТ-В., относно притежавани банкови сметки, движими вещи и недвижими имоти. На 14.11.2015г. на управителя на дружеството длъжник му е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №252/2015г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй. Впоследствие, не са предприемани действия по принудително изпълнение.
На 26.04.2018г., с постановление ДСИ при РС-Козлодуй е прекратил изпълнителното дело №252/2015г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 06.06.2018г. с молба взискателят е поискал получаване на оригинала от изпълнителния лист, приложен към изпълнително дело №252/2015г., след влизане в сила на постановлението за прекратяване на същото.
Видно от отбелязването върху молбата, на 11.06.2018г. представител на взискателя е получил оригинала на изпълнителния лист, приложен по прекратеното изпълнително дело срещу длъжника „Е.С.“ЕООД, ***.
На 28.06.2018г. ответното дружество „А.К.“ЕАД, подава молба до ДСИ при РС-Козлодуй, с която въз основа на изпълнителен лист от 01.06.2015г., издаден по ч. гр. дело №404/2015г. по описа на РС-Козлодуй е образувано изпълнително дело №167 от 2018г. по описа на ДСИ. С молбата е поискано събиране на информация за длъжника, относно имущественото му състояние.
Видно от приетото по делото ИД №167 от 2018г. на ДСИ при РС-Козлодуй, лично на управителя на длъжника „Е.С.“ЕООД, *** – Ц. И. Ц. на 15.07.2018г. му е връчена покана за доброволно изпълнение.
С молба от 30.07.2018г. длъжникът е поел задължение пред ДСИ при РС-Козлодуй да погасява задължението си по изпълнителния лист на месечни вноски с размер от 385.36 лева, като първата трябвало да плати на 31.08.2018г..
С молба от 20.11.2019г. взискателят, понастоящем ответник е поискал извършването на опис на движими вещи и техника, собственост на длъжника.
Насрочен е опис на движими вещи на 26.02.2020г., който на 20.02.2020г. е отложен по искане на взискателя.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Искът предмет на спора е с правно основание чл. 439, във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност.
Разгледан по същество искът е основателен.
Видно от изпълнителен лист от 01.06.2015г., издаден по ч. гр. дело №404/2015г. по описа на РС-Козлодуй е, че вземането на ответника спрямо ищеца по настоящото дело, произтича от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на топлоенергия. Вземанията за топлоенергия, представляват вземания за периодични плащания. Това е така, тъй като съгласно Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г. по тълкувателно дело №3/2011г. по описа на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са вземания за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, които се погасяват с кратката тригодишна давност.
По силата на чл.116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно чл.117, ал.1 и ал.2 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, а ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога 5 години. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че вземането на взискателя не е установено с влязло в сила съдебно решение, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен.
В съдебната практика съществуваше противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност - от последната дата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие срещу длъжника или от изтичане на двегодишния срок по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Това противоречие бе преодоляно с издаване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, прилагането на което е задължително за съдилищата.
В т. 10 на тълкувателното решение е посочено, че: „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Поради тази причина е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността“.
Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. “
Така според т.10 на тълкувателното решение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Тези общи разяснения настоящият съдебен състав намира за относими към настоящия казус.
В настоящия случай давността за вземането на „А.К.“ЕАД не е прекъсната с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито с влизане в сила на издадената от РС-Козлодуй Заповед №268 от 03.04.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението – в този смисъл е приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта за изпълнение да е предявен иск за установяване съществуването на процесното вземане, поради което се налага изводът, че след настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била прекъсна с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ето защо, неоснователно се явява възражението на ответника, че от датата на влизане в сила на Заповед №268 от 03.04.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е започнала да тече нова погасителна давност за вземането по изпълнителния лист. Ако длъжникът не подаде възражение срещу заповедта за изпълнение в срок, тя придобива характеристика на изпълнително основание, но с нея не се разрешава спор между страните и вземанията не се установяват със сила на присъдено нещо. Производството по чл.410 и сл. ГПК има за цел да се разреши принудителното изпълнение, а не да се разрешават спорове относно граждански права. Съдът в това производство признава права, но това не става въз основа на пълна проверка на фактическия състав, а само въз основа твърденията на заявителя. Извод, основан на ограничената проверка по чл.411 ГПК, не може да се ползва със сила на присъдено нещо. Ето защо съдът намира, че нетрябва да се прави сравнение между съдебно решение и влязла в сила заповед за изпълнение. В смисъл, че влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва с изпълнителна сила, а със сила на пресъдено нещо – едва решението по иска по чл. 422 ГПК, са и мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
След като е образувано изпълнително дело №252/2015г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй на 11.11.2015г. по него не са предприемани действия по принудително изпълнение спрямо длъжника, понастоящем ищец „Е.С.“ЕООД, ***.
Поради това с постановление от 26.04.2018г., ДСИ при РС-Козлодуй е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело №252/2015г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като в продължение на две години от образуването му на 11.11.2015г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Само по-себе си прекратителното основание е настъпило по силата на закона, т. нар. „перемпция“, а именно с изтичането на двегодишния срок, предвиден от законодателя в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което следва да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено на 12.11.2017г., когато е изтекъл посочения по-горе двегодишен срок.
Въпреки, че ДСИ е постановил постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело №252/2015г. по описа на СИС при РС-Козлодуй между страните, доста по-късно от изтичането на двегодишния срок, погасителната давност за вземането на взискателя е текла, породи това, че не са предприемани действия по принудително изпълнение.
Въз основа на изложеното, неоснователно се явява възражението, направено с отговора на исковата молба от процесуалния представител на ищцовото дружество, че докато трае изпълнителното производство погасителната давност не тече. Съгласно разясненията, дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС - прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Предвид горното, съдът приема, че погасителната давност за задълженията на ищеца по изпълнителен лист от 01.06.2015г., издаден по ч. гр. дело №404/2015г. по описа на РС-Козлодуй е тригодишна, като същата е започнала да тече от 30.11.2013г., месеца следващ м.10.2013г., за който се претендира последното вземане за топлоенергия и за който е издадена последната фактура. Така започнала да тече погасителната давност от 30.11.2013г. е изтекла на 30.11.2016г., доколкото не се извършвани действия по принудително изпълнение, които да я прекъснат.
С погасяване на главницата на задължението се погасяват и акцесорните задължения за лихви и разноски, съгласно чл.119 от ЗЗД.
За това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.80год., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015год., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС и дали даденото с т.10 от ТР № 2/26.06.2015год. разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди това, ВКС е взел становище в свое решение № 170/17.09.2018год., постановено по гр. дело № 2382/2017 год.,ІV г.о. В това решение ВКС приема, че установеното с новото ТР / ТР № 2/26.06.2015год. тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съда, за когото е задължително, за правоотношения, възникнали след неговото приемане, както и по отношение на тези правоотношения, които са били заварени към момента на постановяване на новото ТР, т.е. за висящите към този момент изпълнителни производства.
От доказателствата по делото е видно, че изпълнителното производство, предмет на настоящия правен спор е било висящо, към момента на постановяване на тълкувателното решение, което води и до приложение на последното, като релевантно към казуса.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, предмет на изпълнителен лист от 01.06.2015г. по ч. гр. дело №404/2015г. на РС-Козлодуй, в полза на ответника „А.К.“ЕАД срещу ищеца „Е.С.“ЕООД, ***, представлявано от Цветослав Иванов Цанов – Управител, поради изтекла погасителна давност за принудителното им събиране е основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
По разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част на иска, или в конкретния случай на всички направени разноски с оглед изцяло уважения иск, платената държавна такса в настоящото исково производство в размер на 50.00 лева и за адвокатско възнаграждение. От представен списък с разноски от ищеца е видно, че същият е заплатил сумата от 650 лева за адвокатско възнаграждение. Тъй като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от процесуалния представител на ответника до размера на претендирания от ответното дружество размер за юрисконсултско възнаграждение, именно 600 лева, съдът следва да съобрази това възражение и като взе предвид НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения приема, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, на ищецът се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размера на 600 лева.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл.235 ГПК, Козлодуйският Районен Съд, трети състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че „Е.С.“ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от Ц. И. Ц. – Управител с ЕГН:********** с адрес:г***, НЕ ДЪЛЖИ на ”А.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 849,07 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева и 07 ст./-главница, за доставена топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.10.2013г.; лихва за забава – обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на 165,07 лв. /сто шестдесет и пет лева и 07 ст./, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м.01.2013г. до м.10.2013г. към 20.03.2015г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението - 02.04.2015г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски в процеса за образуване на делото за държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100,00 лв. /сто лева/, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.06.2015г. по ч. гр. дело № 404/2015 г. по описа на Районен съд-Козлодуй и образувано изпълнително дело №20181440400167 по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД *** с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.С.“ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от Ц. И. Ц. – Управител с ЕГН:********** с адрес:г***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски в процеса по настоящето производство сумата в размер на 50.00 лева, за платена държавна такса и сумата от 600,00 лева, за платено адвокатско възнаграждение.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 01.06.2015г. по ч. гр. дело № 404/2015 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, издаден на основание влязла в законна сила Заповед №268 от 03.04.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за което да се уведоми служебно ДСИ при РС Козлодуй, след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: