РЕШЕНИЕ
№ 95
Кюстендил, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВАН ДЕМИРЕВСКИ |
При секретар СВЕТЛА КЪРЛОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20247110700442 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във с чл. 27 от Закона за общинската собственост ЗОС).
Делото е образувано по жалба от А. Й. Г., с адрес: [населено място], [жк] № 534, вх. В, ет. 8, ап. 75, срещу Заповед № РД-00-349/22.02.2024 г., издадена от Кмета на Община Кюстендил, в частта относно размера на определеното парично обезщетение. Изложени са доводи за незаконосъобразност на заповедта в обжалваната част на основанието по чл. 146 т. 4 от АПК. Иска се изменение на заповедта в тази част и увеличаване на размера на следващото се парично обезщетение. Претендират се разноски по делото. В о.с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя адв. М.. Представена е и писмена защита.
Кметът на Община Кюстендил, чрез пълномощника си юр. Кудуски, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Гагулов е един от наследниците на И. А. Ч., бивш жител на [населено място]. И. А. Ч. е собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ) с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], с площ от 987 квадратни метра (кв. м). С Решение № 830 по Протокол № 34/28.06.2018 г. на Общински съвет (ОбС) Кюстендил е одобрен Подробен устройствен план – План за застрояване (ПУП – ПЗ) за разширение на гробищния парк на [населено място] в местността „Белия камък“, като в обхвата на същия попада и горепосоченият имот, който преди влизане в сила на подробния устройствен план е с начин на трайно ползване „нива” и с трайно предназначение на територията „земеделска”. На 13.07.2022 г., съобразно чл. 25 ал. 1 от ЗОС, обявление за предстоящото принудително отчуждаване на засегнатите имоти, частна собственост, е публикувано на Интернет страницата на Община Кюстендил и във вестниците „Труд”, „Земя” и „В.”, и е поставено на информационното табло в сградата на Община Кюстендил, като за процесния имот е посочено обезщетение в размер на 2492 лева. Обезщетението е определено въз основа на експертна оценка на отчуждавания имот, възложена от Община Кюстендил и изготвена съгласно чл. 22 ал. 3 от ЗОС от лицензиран оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители. С оспорената заповед на основание чл. 25 ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 21 ал. 1 и ал. 2 от ЗОС, чл. 205 т. 3 от Закона за устройство на територията и влезлия в сила ПУП – ПЗ, одобрен с Решение № 830 по Протокол № 34/28.06.2018 г. на ОбС Кюстендил, е наредено отчуждаването на УПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], с площ от 987 кв. м, местност „Белия камък“, собственост на И. А. Ч., срещу парично обезщетение в размер на 2492 лева.
По делото е назначена съдебно - оценителна експертиза, съгласно заключението по която равностойното парично обезщетение за имота е в размер на 1440 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 27 ал. 1 от ЗОС, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Процесната заповед е издадена от компетентен орган – Кметът на Община Кюстендил, съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗОС. Същата е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 25 ал. 2 от ЗОС. Спазена е процедурата за издаване на заповедта, регламентирана в чл. 21 – чл. 25 от ЗОС. По делото не е спорно, че са налице материално - правните предпоставки за издаването на заповедта – общинска нужда от изграждане на обект – публична общинска собственост (разширяване на съществуващ гробищен парк), която не може да бъде задоволена по друг начин, и влязъл в сила ПУП – ПЗ, като процесният имот се засяга непосредствено от предвидените дейности. Спорен е единствено въпросът за размера на определеното обезщетение за отчуждавания имот.
По отношение на размера на обезщетението съдът кредитира заключението по приетата съдебно - оценителна експертиза, въпреки че същото е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя, което е обективно и компетентно изготвено, при съобразяване с изискванията на чл. 22 ал. 5 и ал. 12 от ЗОС. Съгласно чл. 22 ал. 5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21 ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот (в § 1, т. 1 – т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗОС са дадени определения съответно на понятията „равностойно парично обезщетение”, „пазарни цени на имоти със сходни характеристики” и „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот”). Според чл. 22 ал. 12 от ЗОС, в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: 1. приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси – за имоти в урбанизираните територии; 2. наредбата по чл. 36 ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – за земеделски земи; и 3. наредбата по чл. 86 ал. 2 от Закона за горите – за горските територии. Вещото е определило равностойното парично обезщетение за процесния имот в размер на 1440 лева. Размерът на равностойното парично обезщетение, възприет от административния орган, е 2492 лева, т.е. по - висок от определения от вещото лице по съдебно - оценителната експертиза, но предвид чл. 271 ал. 1 изр. 2 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 от АПК процесната заповед не може да бъде изменена във вреда на жалбоподателя. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед направеното своевременно искане за юрисконсултско възнаграждение, съдът ще присъди такова на ответника в минимален размер.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от А. Й. Г., с адрес: [населено място], [жк], вх. В, ет. 8, ап. 75, срещу Заповед № РД-00-349/22.02.2024 г., издадена от Кмета на Община Кюстендил, в частта относно размера на определеното парично обезщетение.
ОСЪЖДА А. Й. Г., с посочен по – горе адрес, да заплати на Община Кюстендил, с адрес: [населено място], пл. „Велбъжд“ № 1, сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |