Разпореждане по дело №2610/2023 на Административен съд - Варна

Постъпила е молба с.д. 18 083/18.12.2023г. от процесуалният представител на ищеца за изпълнение на разпореждане № 10045/28.11.2023г. по адм.д. 2610/2023г.

Молбата е постъпила по електронен път и е подписана с електронен подпис, но от нея не е представен препис на хартиен носител за връчването му на ответника.

За връчването на препис от същата следва или да бъде изискано ищецът да представи препис от молбата на хартиен носител или да бъде събрана държавна такса за възпроизвеждането на молбата на хартиен носител по арг. от разпоредбата на чл.102з, ал.3, изр.второ от ГПК като приложима към конкретното производство. Съгласно цитираната разпоредба „Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива.“ Именно във връзка с изречение второ на този член е уредено изискването на изр.трето от същата алинея – „За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3, освен в случаите по чл. 83.“

Налага се, от систематичното тълкуване на посочените разпоредби извод, че когато се възпроизвежда на хартиен носител електронното изявление на страна в процеса, ГПК приравнява възпроизведеното на хартиен носител изявление на препис от изявлението подадено в електронна форма. Този препис, предвид изискването за заверка от служител на съда по правната си същност е „заверен“ и за него се дължи таксата за издаване на заверени преписи. В настоящият случай електронното изявление следва да бъде възпроизведено на хартиен носител за връчването му на ответника по делото. Възпроизвеждането му на хартиен носител по арг. от чл. 102з, ал.3, изр.второ от ГПК следва да бъде под формата на заверен препис.

Съдът съобрази и разпоредбите на чл.360в вр. чл.360м от Закона за съдебната власт ЗСВ), чл.137 от АПК и чл.1 от Закона за електронното управление (ЗЕУ).

Видно от цитираните разпоредби, които за целите на тълкуването им ще бъдат възпроизведени в цялост:

Чл. 360в. от ЗСВ “(Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) (1) Пленумът на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието изгражда и поддържа единен портал за електронно правосъдие.

(2) (В сила от 1.07.2021 г. - изм., ДВ, бр. 11 от 2020 г., в сила от 8.08.2019 г., бр. 110 от 2020 г., в сила от 31.12.2020 г.) Единният портал за електронно правосъдие е информационна система, чрез която се осигурява възможност за:

1. заявяване на извършването на удостоверителни изявления в електронна форма;

2. извършване на процесуални действия в електронна форма;

3. връчване на съобщения и призовки;

4. достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри.

(3) Чрез единния портал за електронно правосъдие се осигурява свободен и публичен достъп до протоколите и статистиката за случайния подбор при разпределението на делата, които са предвидени в закон или в друг нормативен акт.

(4) Чрез единния портал за електронно правосъдие може да се осигурява достъп и до друга информация и функционалности.“

Чл. 360м. от ЗСВ „ (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 1.07.2021 г. - изм., бр. 11 от 2020 г., в сила от 8.08.2019 г., бр. 110 от 2020 г., в сила от 31.12.2020 г.) (1) Органите на съдебната власт обменят автоматизирано и по електронен път електронни документи с лицата, осъществяващи публични функции, с организациите, предоставящи обществени услуги, и с административните органи съгласно Закона за електронното управление.

(2) Лицата, организациите и административните органи по ал. 1 са длъжни да предоставят вътрешни електронни административни услуги на органите на съдебната власт.

(3) Правилата относно оперативната съвместимост и сигурния обмен на електронни документи по ал. 1 и 2 се определят с наредбата по чл. 360е, ал. 1.“

Чл. 137. от АПК „(Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) (1) Съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. Когато в производството пред административния орган гражданинът е предоставил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват по този ред, освен ако не посочи друго по делото. Когато гражданинът не е участвал в производството пред административния орган или не е посочил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния му адрес.

(2) Съобщенията до административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите се връчват на посочения в производството пред административния орган електронен адрес, освен ако по делото не посочат друг електронен адрес. Ако не са участвали в производството пред административния орган, задължително посочват електронен адрес съгласно Закона за електронното управление или електронен адрес съгласно чл. 360е, ал. 1, т. 7 от Закона за съдебната власт, на който могат да се изпращат електронни изявления от органите на съдебната власт.

(3) (Нова – ДВ, бр. 15 от 2021 г. ) Когато връчването се извършва по електронен път, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 15 от 2021 г. ) Когато страни в производството се представляват от общ пълномощник или представител, съобщаването се извършва чрез него.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 15 от 2021 г. ) Извън случаите по ал. 1 – 3 съобщенията се връчват по реда на чл. 18а, ал. 7 – 9.“

Чл. 1. от ЗЕУ „(1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Този закон урежда обществените отношения между административните органи, свързани с работата с електронни документи и предоставянето на административни услуги по електронен път, както и обмена на електронни документи между административните органи.

(2) Този закон се прилага и по отношение на дейността на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, доколкото в закон не e предвидено друго.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 1.07.2016 г., бр. 88 от 2018 г.) Този закон не се прилага за електронни документи, комуникационни и информационни системи, които съдържат или се ползват за работа с класифицирана информация.

(4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм., бр. 69 от 2020 г.) Този закон не се прилага за Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване", Държавна агенция "Технически операции", Служба "Военно разузнаване" и Националната служба за охрана, освен в случаите на предоставяне на административни услуги по електронен път и обмен на електронни документи между административните органи.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) Този закон не отменя правилата за работа с документи на хартиен носител, когато закон предвижда особена форма или особен ред за извършване на определени действия.“

Анализът на цитираните разпоредби налага следните изводи:

Първо, в съдебното производство пред административните съдилища по арг. от чл.18а, ал.4 АПК страните по делата могат да предоставят на административния орган или на съда, ако разполагат с такива:

1.информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, или

2.електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, или

3.мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване или в случай че изтеглянето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението, или

4.факс.

Предвидено е в чл.137, ал.1 от АПК, когато в производството пред административния орган гражданинът е предоставил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията да се връчват по този ред, освен ако не посочи друго по делото, т.е. в разпоредбата е предвиден ограничен кръг от електронни изявления, които могат да се връчват по електронен път, а именно – само електронните изявления на съда (под формата на съобщения), но не и да се връчват електронните изявления на страните в производството (каквато е правната същност на жалбата срещу конкретен административен акт, подадена по ел.път).

Второ, разпоредбата на чл. 360м. от ЗСВ тълкувана в светлината на чл.1 от ЗЕУ, определящ обхвата на закона, регламентира правилата за предоставяне на документи от администрацията (вкл. от административните органи) в съдебните производства, а не връчването на книжата по съдебното дело.

Трето, ЕПЕП е регламентиран като информационна система, осигуряваща:

1.заявяване на извършването на удостоверителни изявления в електронна форма;

2.извършване на процесуални действия в електронна форма;

3.връчване на съобщения и призовки;

4.достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри.; както и

5.свободен и публичен достъп до протоколите и статистиката за случайния подбор при разпределението на делата, които са предвидени в закон или в друг нормативен акт.;

6.достъп и до друга информация и функционалности.

От формулировката в чл.360в от ЗСВ се констатира, че не е предвидена възможност за размяна на книжа между страните по електронен път или за връчване на постъпили по електронен път електронни изявления на насрещната страна по делото.

Четвърто, от анализът на посочените разпоредби се установява, че в действащото законодателство относимо към съдебните производства по АПК, не е предвидена възможност, респ. задължение за съда да връчва на насрещната по спора страна електронните изявления на другата страна по електронен път, т.е. не е предвидена възможност за връчване на молбата подадена от процесуалния представител на ищеца по електронен път на ответника.

Предвид горното на ищеца следва да бъде дадена възможност в 7 - дневен срок от съобщаването да представи на хартиен носител молба с.д. 18083/18.12.2023г. или да представи доказателство за внесена държавна такса в размер на 6лв. за възпроизвеждането й на хартиен носител от съдебен деловодител при АдмС Варна.

Предвид това, че молба с.д. 18083/18.12.2023г. на ищеца е за поправянето на констатираните нередовности на предявения иск, на ищеца следва да бъде указано, че при неизпълнението на настоящото разпореждане в срок исковата молба ще бъда оставена без разглеждане.

Предвид горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в 7-дневен срок от получаване на съобщението представи в деловодство на АдмС – Варна молба с.д. 18083/18.12.2023г. на хартиен носител или доказателство за внесена държавна такса в размер на 6 лв. за възпроизвеждането на молбата с.д. 18083/18.12.2023г. от електронен формат на хартиен носител – (чл.102з, ал.3 ГПК вр. чл.23, т.2 от за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК)).

Указва на ищеца, че при неизпълнение на разпореждането в срок исковата молба ще бъда оставена без разглеждане.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.

Съдия: