О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен,
18.11.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Я.
ЧЛЕНОВЕ: М. С.
мл.с. Н.
К.
като
разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно частно
гражданско дело №487 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано
е по възражение
/нар. молба/, подадено от В.К.С. – длъжник по заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1307/2013г. по описа на СлРС.
Във възражението си
длъжникът С. посочва, че издадената против нея заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК по ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС не й е връчвана от ЧСИ Г. по образуваното въз основа на нея
изп. дело. Посочва, че на 02.08.2016г. направила справка по въпросното
изпълнително дело и установила, че същото било образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение
№730/19.04.2013г. по ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС и въз основа на изпълнителен
лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№1308/2013г. на СлРС. Заявява, че заповедта за изпълнение по
ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС не й била връчвана. Заповедта била приложена по
изпълнителното дело, задължението й по нея било сумирано с общия й дълг по
кредитите. С оглед невръчването на заповедта за незабавно изпълнения тя била
лишена от право на възражение. Неоснователно съдебният изпълнител отказал да й
връчи заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1307/2013г. Длъжникът
заявява, че в ПДИ тази заповед не е посочена и не й е връчвана с нея. Пред
обстоятелството, че не оспорва задълженията си по връчената й заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1308/2013г., тя не е подала до този момент
възражение. По изпълнителното дело й била връчена само ПДИ и уведомление за
присъединени публични задължения. По отношение на невръчената й заповед изрично
посочва, че оспорва по основание и по размер сумите, поради което подава и
настоящото възражение. С оглед изложеното, длъжникът В.С. моли съда да приеме
възражението срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1307/2013г. на
СлРС, поради ненадлежното й връчване, вследствие на което е била лишена от
възможността да оспори вземането.
Препис от възражението е връчен редовно на другата страна – кредитора
„МКБ Юнионбанк“ АД, гр.София,
който в законоустановения срок е
депозирала
отговор,
с който твърди, че молбата е била подадена след изтичане на преклузивния
едномесечен срок предвиден в чл. 423, ал. 1 ГПК, течащ от узнаването на
заповедта за изпълнението от длъжника. Двете заповеди за незабавно изпълнение
били връчени по реда на чл. 418, ал. 5 ГПК от ЧСИ П. Г.на длъжника заедно с поканата за
доброволно изпълнение, което било видно от съдържанието на поканата за
доброволно изпълнение. Счита, че заповедите за незабавното изпълнение са били
надлежно връчени на длъжника, който е бил научил своевременно за започнатото
срещу него принудително изпълнение. Посочва, че подаденото възражение било процесуално
недопустимо и производството по него следвало да бъде прекратено.
След
преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
Производството по
ч.гр.д.№1307/2013г. по описа на Сливенски районен съд е образувано по реда на
чл. 417 от ГПК по заявление на „МКБ Юнионбанк“ АД, гр.София срещу солидарните
длъжници С.
С.
С.
и В.К.С.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед №730 от 19.04.2013г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с
която е разпоредено длъжниците С.С.С. и В.К.С.
да заплатят солидарно в полза на заявителя сумата от 27620,60 евро,
представляваща просрочена главница по договор за ипотечен кредит „Улеснение“
№318-135 от 02.06.2010г., изменен и допълнен с Анекс №1/04.07.2011г., ведно със
законната лихва от 18.04.2013г. до окончателното й изплащане; сумата от 2665,39
евро, представляваща просрочена лихва за периода от 25.10.2011г. до 19.03.2013г.;
сумата от 955,10 евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода
от 25.01.2012г. до 17.04.2013г.; сумата от 118,48 евро, представляваща
комисионна за управление на кредита, съгласно т.1.8.2.2; сумата 1226,68лв.,
представляваща държавна такса и сумата 1064,00лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заповедта е издаден на
19.04.2013г. изпълнителен лист за посочените суми, връчен на заявителя.
Въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп. дело при ЧСИ П. Г., рег.№837 с район на
действие СлОС. ЧСИ Г. е изпратил до длъжника В.К.С. покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено: „С изпълнителен лист, издаден по ЧГД
№1308/2013г. от РС Сливен, Заповед за изпълнение, издадена по ЧГД №1308/2013 от
РС Сливен, изпълнителен лист, издаден по ЧГД №1307/2013 от РС Сливен…Вие сте
осъден да заплатите олихвяема сума 54021,20лв. от 18.04.2013г., 882,37лв. от
18.04.2013г., ведно със законната лихва, която към момента е 2718,49лв. и
неолихвяема сума – 9908,86лв. в полза на взискателя Държавата и „МКБ Юнионбанк“
АД, гр.София. В ПДИ е посочено, че се изпраща препис от подлежащия на
принудително изпълнение акт /не е посочен кой е той, респ. кои са те/. ПДИ е
връчена на длъжника В.К.С. на 03.10.2013г. лично.
С молба от 02.08.2016г.
адв.Р. от БАК, в качеството на пълномощник на В.К.С. е поискал от ЧСИ Г. да му
бъде връчена Заповед №730 от 19.04.2013г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС,
невръчена с ПДИ.
С разпореждане от
02.08.2016г. ЧСИ П. Г. е отказал да връчи повторно Заповед №730 от 19.04.2013г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС на длъжника В.К.С. чрез адв.Р.Р. с мотива, че
същата вече е връчена с ПДИ, в която заповедта е описана. Възражението по
чл.423 от ГПК е подадено до СлОС на 17.08.2016г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Възражението е подадено от надлежна страна, имаща правен
интерес и в законово определения срок, поради което е допустимо. Длъжникът е
узнал за издадената срещу него Заповед №730 от 19.04.2013г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1307/2013г.
на СлРС на 02.08.2016 г. и е подал възражението по чл.423 от ГПК до СлОС на
17.08.2016г. в рамките на предвидения в чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен
преклузивен срок течащ от момента на узнаването за заповедта от длъжника.
Разгледано по същество, възражението е основателно и като
такова следва да се приеме от въззивния съд.
Предвид така установеното от фактическа страна, се налага извода, че заповедта за
изпълнение не е връчена надлежно на длъжника В.К.С.. Ненадлежното връчване по
смисъла на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е свързано с нарушаване на процесуалните
правила за връчване на съдебни книжа.
Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.5 от ГПК, заповедта
за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК с отбелязването за издаден изпълнителен
лист се връчва от съдебния изпълнител.
В случая, в разпореждането си от 02.08.2016г. ЧСИ Г. е
посочил, че е връчил Заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1307/2013г.
на СлРС на длъжника С. с ПДИ. Видно обаче от ПДИ, в същата не е посочена
изрично Заповед за незабавно изпълнение №730 от 19.04.2013г. по
ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС /посочен е само изпълнителен лист по
ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС, ведно със заповед за изпълнение и изп. лист по
ч.гр.д.№1308/2013г. на СлРС/, нито в титулната част на поканата, нито като
описан документ, който се връчва заедно с ПДИ. В разписката, удостоверяваща
връчване на поканата, няма изрично отбелязано връчване на Заповедта за
изпълнение по ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС. Поради това съдът приема, че
въпросната Заповед №730 от
19.04.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1308/2013г. на СлРС не е връчена
надлежно от съдебния изпълнител на длъжника В.К.С., каквото е изискването на
чл.418, ал.5 от ГПК, визиращ връчване на заповедта за изпълнение, а не ПДИ и
препис от изпълнителен лист.
С оглед на това съдът
приема, че е налице нередовно връчване на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК от страна на съдебния изпълнител, поради което длъжникът В.К.С. е бил лишен
от възможност да оспори вземането по реда на чл.414 от ГПК, поради ненадлежно
връчване на заповедта за изпълнение.
Съобразно
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е осъществен фактическият
състав на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, поради което на основание чл. 423, ал.3 и
ал.4 от ГПК възражението следва да бъде прието, изпълнението да бъде спряно и
делото да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство
с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ръководен
от изложеното и на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
възражение, подадено от длъжника В.К.С.
срещу Заповед №730 от 19.04.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр. д. №1307/2013г. по описа на
Сливенски районен съд.
СПИРА
изпълнението на Заповед №730 от 19.04.2013г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр. д. №1307/2013г.
по описа на Сливенски районен съд по
отношение на длъжника В.К.С..
ВРЪЩА
делото на Сливенски районен съд за продължаване на заповедното производство с
указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК към заявителя.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.