Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С присъда постановена по НОХД № ...../..... година ВТРС е признал подсъдимия М. И. С. за невинен ,в това ,че през периода от 12.04.2007 г. - 01.09.2008 г. в гр.Г. ,при условията на продължавано престъпление и в немаловажни случаи ,в кръга на службата си съгласно писмена длъжностна характеристика извършил следните деяния:на 12.04.2007 г. в качеството си длъжностно лице Началник РПУ Г.,в кръга на службата си съставил официален документ-писмо под № ...../..... до ЗАД "В.",в което удостоверил неверни обстоятелства -че на .....г. в РПУ гр.Г. е заведена преписка с жалбоподател П. Т. П., с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство. На .... г. в същото качество бил съставил официален документ № ..../...до ЗАД "В.", в което било удостоверено, че в РПУ Г. е заведена преписка с жалбоподател Д. Д., с цел да бъде използван този документ като доказателсто за това обстоятелство. На .... г. в същото длъжностно качество, в кръга на службата си, съставил официален документ - Писмо № ...../... г. до ЗПАД "ДЗИ общо застраховане" гр. Г., който бил удостоверил невярно обстоятелство, че на .... г. е заведена преписка с жалбоподател И. Х., с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство. На .... г. в кръга на службата си като длъжностно лице съставил официален документ - Писмо № ..../.... г. до "ДЗИ общо застраховане" гр. Г., Ô който удостоверил невярно обстоятелство, че на ..... г. в РПУ Г. е заведена преписка с жалбоподател П. Л., с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство. И на .... г., съставил в същото си длъжностно качество в кръга на службата си, официален документ № ..../2008 г. до "ДЗИ общо застраховане", в което бил удостоверил невярно обстоятелство, че на ..... г. в РПУ Г. е заведена преписка с жалбоподател Р. И. с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство. Оправдал го по повдигнатото обвинение по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26 НК. Районният съд е приел в своите мотиви, че подсъдимият не е действал при наличието на пряк умисъл формиран в него, а за това престъпление се изисква именно такъв и да се преследва определена цел. Не била формирана воля в него при подписване на тези документи, за да е налице този пряк умисъл. От обективна страна приема формално, че са налице тези обстоятелства описани в обвинителния акт и се доказвали от доказателствата в делото, като са налице и качеството на подсъдимия - длъжностно, официален удостоверителен документ и че е подписал тези писма именно във връзка с кръга на неговата служба. Постъпил е протест от Прокурор в РП П., който счита, че постановената присъда не е обоснована, тъй като била в противоречие със събрания доказателствен материал по делото. Излага че от субективна страна било доказано престъплението. Самият подсъдим бил заявил, че посочените полицейски преписки били прекратявани на основание чл. 9, ал. 2, въпреки противоречието със закона. Не било възможно без негово знание да се подписват и да се съставят тези уведомителни писма, представляващи официални документи. Следвало да се отбележи, че подсъдимият бил с дългогодишен полицейски опит и много лесно бил забелязал, че тези писма не отговарят на обективната действителност. Никъде в мотивите не се съдържат разсъждения относно авторството на изготвените официални документи. Погрешните разсъждения на съда били довели до една необоснована и незаконосъобразна присъда. Предлага да се отмени присъдата на ВТРС и М. С. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Представителят на ВТОП поддържа протеста. Не се спира подробно на неговото становище, но моли да се отмени присъдата и М. С. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият заявява, че желае да се потвърди присъдата на РС. Защитата на същия твърди, че присъдата е законосъобразна, обоснована и напълно приема мотивите на РС за липсата на субективен елемент за осъществяването на това деяние като това се изразява във формирана воля ,цел и пряк умисъл, за да бъде съставомерно деянието по чл. 311, ал. 1 НК. Направен бил пълен анализ на свидетелските показания в тази насока, а протестът на РП не оборвал твърденията в мотивите на РС. Не били верни твърденията на обвинението за наличието на знание и продължила дейност по чл. 26 НК при осъществяването на състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК. Съдът, след като съобрази становището на страните, взе предвид доказателствата по делото, намира, че присъдата на ВТРС е обоснована, правилна и законосъобразна. Безспорно установено по делото е, че през периода 12.04.2007 г. - 01.08.2008 г. подсъдимият М. И. С. е заемал длъжността "Началник РПУ гр. Г." при ОД на МВР на същия град. Задълженията му по длъжностна характеристика се установяват от самата нея и се визират в следните задължения : Да организира, ръководи, контролира и отговаря за дейността на лицния състав на полицията на територията на РПУ, като се ръководи от нормативните документи за това. Да осъществява непрекъснат контрол върху дейността на състава. Да организира и контролира събирането, движението и използването на информация във връзка със състоянието на обществения ред. Да съблюдава стриктно разпоредбите на НПК при изпълнение на задачите свързани с разкриване на престъпления. Да проверява, оценява съобщения и други материали с оглед данни за извършени престъпления, по които се провежда дознание и самостоятелно да взема професионални решения в рамките на своите правомощия и компетентност. РС в своите мотиви е описал подробно каква практика е бил установил подсъдимият във връзка с докладните записки и писмените сигнали за извършени престъпления. В края на работния ден той анализирал тези сигнали, подписвал заповеди, инструкции и различни писма във връзка с дейността му като ръководител на РПУ. В това число през инкриминирания период имало наплив от писма от застрахователни коýпании касаещи злоумишлени действия по автомобили на граждани и по този начин започнало тяхното регистриране. Подсъдимият със свои резолюции върху писмата и съобщенията възлагал на своя заместник да извърши съответната проверка и да изготви отговор до съответната ЗК. Заместникът му П. Н. от своя страна възлагал на оперативни работници, обслужващи съответните райони, за които имало сигнал, да изготвят справки, да описват данни, има ли настъпило застрахователно събитие, по което е направено питането, да изготвят писма, да бъдат предавани същите на Н., той ги поднасял за подпис на подсъдимия С., след което по съответния ред, чрез служители на РПУ отговарящи за пощата, тези писма били изпращани до застрахователните компании. Посочените деяния, както от обвинението, така и възприети като действителни и факт, касаещи подписани писма във връзка със заявени сигнали за застрахователни събития, подписани от началника на РПУ Г. се установили след извършени проверки от органите на разследването, че касаят несъществуващи събития. По своето същество това са официално-удостоверителни документи, изброени подробно, под №№ ...../..... г. изпратено зо ЗАД "В.", ...../2007 г. изпратено до ЗДД "В.", ..../2008 г. изпрането до "ДЗИ общо застраховане", ...../2008 г. до "ДЗИ общо застраховане" и официален удостоверителен документ ...../2008 г. отново до "ДЗИ общо застраховане", всички в гр. Г.. От обективна страна деянието е осъществено и е съставомерно, тъй като безспорно се доказва,че тези официални удостоверителни документи, подписани от началника на РПУ в съответното му качество на длъжностно лице, били във връзка с застраховатлени събития, за които не бил заведен сигнал от съответните свидетели, на които били издавани тези писма и изпращани до застрахователните компании. Районният съд е изслушал СГЕ относно подписите върху тези писма, за които се установява, че са положени от подсъдимия С.. Установено е, след разпина на над 20 свидетели - служители на РПУ, че подсъдимият не е разпореждал под каквато и да е форма да не завеждат сигнали, жалби или каквито и да е други заявителски материали от граждани в противоречие с установения нормативен ред. Отречено е в съдебно заседание да е имало практика С. да слага резолюция на докладните записки, да изписва името на заместника си - свидетелят Н., а той от своя страна да ги предоставя на оперативни работници, които да ги съхраняват без да ги завеждат в деловодството на РПУ. Установено е по безспорен начин, че нито едно от тези писма по обвинението не е изготвено, съставено или написано лично от подсъдимия. Единствено е доказан неговият подпис от СГЕ, което не се и спори. Районният съд, изследвайки тези доказателства, както и свидетелските показания е установил, че тези писма са изготвени от оперативни работници, като същите в съдебно заседание не са отричали да са ги изготвили. Съставомерността на деянието от обективна страна обаче не дава възможност да се направи извод в този конкретен случай, че и от субективна страна престъплението е осъществено от С.. Много правилно в мотивите си РС приема, че за да е налице престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, то следва съставът да е осъществен от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл и да се преследва определена цел, било користна или друга. Не е налице нито едно доказателство пряко или косвено, което да навежда правен извод, че С. умишлено е съставил тези документи, използвал ги е с определена цел, да е знаел, че те са неистински официални документи, като по този начин, именно във връзка с липсата на субективен елемент същият правилно е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Той не е отразявал неверните данни в официалния удостоверителен документ, като подписването им не го прави съставител. На ден в службата като едно РПУ на областен град са постъпвали множество такива сигнали, множество писма и различни документи, които той в качеството си на ръководител е подписвал. В обективна невъзможност е било той да проследи всеки един сигнал дали отговаря на истината или не. Нелогично е да се счита, че той като ръководител ще подпише писма до застрахователните компании с цел да се облагодетелства лично или да облагодетелства другиму. Подсъдимият с много добра характеристична справка, без наказания и няма данни да си е позволявал по време на дългогодишната си практика като оперативен работник и ръководител каквито и да е волности в тази насока. Възраженията на представителя на обвинението не са подкрепени с доказателства относно субективната страна на деянието. Обстоятелствата твърдени, че като началник той е знаел за тези неистински документи и ги е използвал умишлено, в случая намираме, че не са оправдани както юридически, така и логически. Мотивите на РС относно събраните по делото доказателства са последователни и аргументирани. Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата. Същата е правилна, законосъобразна и настоящият състав намира, че следва да бъде потвърдена изцяло. Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 НПК, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № ...../..... г. по НОХД ...../..... г. по описа на ВТРС като правилна и законосъобразна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |