Р Е Ш Е Н И Е
№636
от 07.10.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на тринадесети
септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като
разгледа дело № 572/2022 г. по описа
на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано
е по жалба на Г.Д.К., подадена чрез пълномощник,
срещу Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-260-6500/2902/10.03.2022 г. на
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, в която
по Специално плащане на култура-памук, СЗ-ДККП и СЗ-П се извършват намаления и
се оторизира сума 0,00 лева, и В ЧАСТТА, в която са наложени санкции, подлежащи
на прихващания от бъдещи плащания по Специално плащане на култура-памук,
СЗ-ДККП и СЗ-П.
Изложени
са доводи за незаконосъобразност на акта. Твърди се, че същият е нищожен като
издаден от некомпетентен орган. Не била спазена установената и предписана от
закона форма. УП било издадено при неизяснена фактическа обстановка. Не били
посочени фактическите и правните основания за издаването му, като не било
допустимо мотивирането му едва пред съда. Били допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Актът бил издаден в
противоречие с материалния закон. Моли УП да бъде отменено, като бъде
разпоредено оторизиране на сумата ведно със законната лихва и възстановяване на
наложената санкция. Претендира разноски.
В
проведеното съдебно заседание жалбоподателят - Г.Д.К., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си
представител, поддържа изложеното в жалбата. Депозирани са писмени бележки,
чрез които мотивира искането си за отмяна на отмяна на УП по подробно
обективирани съображения.
Ответникът
- Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован,
не се явява. Чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Депозирани са писмени
бележки, в които мотивира законосъобразността на оспорения акт. Жалбата била
бланкетна, а с оглед разпределената доказателствена тежест жалбоподателят не
ангажирал никакви доказателства в подкрепа на своите доводи. Посочва фактите,
въз основа на които е постановен отказ, и доказателствата, от които се
установяват. Конкретизира начина, по който е определен размерът на наложените
санкции. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар
Административен съд - Хасково, като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда
на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Г.Д.К. е подала заявление УИН 26/220520/00034
за кампания 2020 г. за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: компенсационни
плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения /Подмярка
13.2./НР 2/, схемата за единно плащане на площ – СЕПП; схема за
преразпределително плащане /СПП/, схема за обвързано подпомагане за протеинови
култури /СПК/, Специално плащане на култура-памук, схема за плащане за селскостопански
практики, благоприятни за климата и околната среда /зелени директни плащания, ЗДП/,
схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишони и
патладжан, СЗ-ДККП/, схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /пипер, СЗ-П/,
схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши, СЗ-МЗДП/,
схема за млади земеделски стопани /МЗС/.
С
УП изх. № 02-260-6500/2902/10.03.2022 г. Заместник изпълнителният директор на
Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“, е обективирал по заявлението пълен отказ по схема/мярка
Специално плащане на култура-памук, СЗ-ДККП и СЗ-П /0 лева оторизирана сума за
всяка една/, като е наложил санкции, подлежащи на прихващания от бъдещи
плащания по схеми, базирани на площ - Специално плащане на култура-памук в
размер на 16 035,39 лева, СЗ-ДККП в размер на 12 876,68 лева и СЗ-П в размер на
321,93 лева.
В
таблица 1 от УП „Оторизирани суми /в лева/“ се съдържат схема/мярка заявена за
подпомагане /колона 1/, исканата сума, формирана на база произведението от
декларираната площ и ставката по всяка отделна схема/мярка /колона 2/,
намаления /колона 3/ и оторизирана сума, получена като разлика между исканата
сума и приложимите намаления и редукции /колона 6/. Посочени са ставките за
всяка една от схемите и мерките – абсолютна стойност или съответно на
декларираната площ /първи 30 ха и площ над 30 ха/. Като основания за намаление
на субсидията е посочено – след извършени административни проверки, при които
са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление –
проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните в слоя допустими площи от СИЗП и
предоставени данни от МЗХГ и МОСВ, в случаите, когато не са спазени сроковете
за подаване и/или редакция на заявлението съгласно Наредба № 5/27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания,
наложена ставка на корекция /„финансова дисциплина“/, определена съгласно чл.
26 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 в
изпълнение на Регламент /ЕС/ № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г. /за
кампания 2020 г. – 2,906192 %/.
В
таблица 2 от УП „Извършени плащания /в лева/“ се съдържат схема/мярка за
подпомагане, дата, на която е извършено плащането /колона 2/, оторизирана сума
– сумата, посочена в колона 6 на таблица 1 /колона 3/ и изплатена сума –
сумата, преведена по банков път по банковата сметка, посочена от бенефициера в
заявлението за подпомагане /колона 6/. Липсват данни за прихваната сума и
удържан данък.
В
УП е посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19
от Делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията за кампания 2020 г., са
наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, които суми се
прихващат в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 908/2014 на
Комисията, с уточнение - в срок от три календарни години след годината на
констатация, като оставащата неиздължена сума се анулира.
УП
е получено на 07.06.2022 г., а жалбата срещу него е депозирана директно пред
съд на 15.06.2022 г.
Административен съд - Хасково, при така
установената фактическа обстановка, като прецени доводите на страните и
служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК провери
законосъобразността на административния акт в оспорената му част, приема за
установено от правна страна следното:
Жалбата
е ДОПУСТИМА като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу тази част на индивидуален
административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, която го засяга неблагоприятно, и
който акт подлежи на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, УП е издаден от
компетентен административен орган - Заместник изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия от Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ - органа, „в чиято компетентност поначало е решаването на
съответния проблем“ /§ 1, т. 1 ДР АПК/, като ирелевантно е обстоятелството кое
е физическото лице, избрано от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ по
предложение на министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с
министър-председателя, да бъде носител на административни правомощия в
качеството му административен орган, конкретно – Изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ /чл. 18, ал. 1, т. 2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12,
ал. 7 от ЗПЗП; чл. 6, ал. 2, т. 1 и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ
„Земеделие“; Протокол № 114 от заседанието на Управителния съвет на ДФ
„Земеделие“ от 15.06.2017 г. и Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ - л. 19-23; ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС
на ВАС; ТР № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II
колегия/. По тези съображения се формира извод, че не е налице основание за
прогласяване нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с
чл. 146, т. 1 от АПК.
На
второ място, по заявлението на Г.Д.К. е издадено и оспореното в
настоящото съдебно производство УП. В последното се съдържат данни за сумите,
които подлежат на оторизиране, и сумите, които са изплатени. Реално искането на
заявителя се удовлетворява чрез превод на съответната сума по негова сметка.
Ако бъдат констатирани обстоятелства, които са пречка за изплащане на
субсидията или са предпоставка за прилагане на санкции, субсидия не се изплаща.
Крайният акт в административното производство намира външен израз във
фактическите действия – превод на сума или непревеждането й, а в писмена форма
заявителят се уведомява за предприетите по заявлението му действия на ДФ
„Земеделие“ с УП от вида на процесното. В съдебната практика е утвърдено
разбирането, че самото УП обективира административния акт, постановен по
съответното заявление. Поради това по отношение на УП се извършва преценка
нарушена ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата и
съдържанието на ИАА.
Въпреки
опосредяването на данните по преписката в табличен вид, в УП не се съдържат
ясни мотиви защо не се допуска оторизиране на поисканата сума /чл. 59, ал. 2,
т. 4 и т. 5 от АПК/. Липсата на мотиви предпоставя извода за нарушение на
производствените
правила, от категорията на съществените, като води до ограничаване правото на
защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето
заявител, съответно до отмяна на постановеното УП. Липсата на мотиви препятства
преценката издаден ли актът в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Съгласно
Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската
колегия на Върховния съд мотивите „не е необходимо обаче да съвпадат по време
издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по
които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение.
Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не
съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове
и отказите за издаване на такива“. В случая липсва конкретизиране на заявената
площ и установената като недопустима/наддекларирана площ, съответно – основанието
за обективиране на отказа за оторизиране на заявената сума, както и на фактите,
обуславящи приложимост на института „санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи
плащания“. От събраните по преписката писмени доказателства и обективираното в
УП не може да се обуслови категоричен извод кое е основанието да се откаже
финансиране – площи, заявени от повече от един кандидат, неспазване на срокове
за подаване и/или редакция на заявлението, наложена ставка на корекция
/„финансова дисциплина“/, и в хода на каква проверка са установени недопустими
за подпомагане площи, посочени в съответното заявление – административни
проверки /чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП във връзка с Наредба № 105/22.08.2006 г. за
условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК/, проверки
на място /чл. 37, ал. 3 и ал. 4 и чл. 26а-чл. 26б от ЗПЗП/, автоматизирани
проверки спрямо данните в слоя допустими площи от СИЗП и предоставени данни от
МЗХГ и МОСВ. За извършването на конкретните проверки /проверки на място/ се
предоставя информация едва в становище от ответника от 29.06.2022 г., постъпило
в изпълнение на съдебно разпореждане да бъде изпратено от органа заверено копие
от цялата административна преписка, по която е издаден оспореният акт. От
събраните по преписката писмени доказателства и обективираното в УП не се
формира и извод кое е основанието да се наложат санкции, подлежащи на
прихващане от бъдещи вземания, как е определен техният размер, вкл. и обусловен
ли е той от декларираните площи и недопустимите/наддекларирани площи. Административният
орган е задължен да изложи коректно фактите по делото, въз основа на които е
формирал и своите правни изводи, още при издаване на административния акт. Недопустимо
е осъществилата се фактическа обстановка да се установява въз основа на
твърдения досежно фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от
страните за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът
осъществява контрол за законосъобразност на оспорения акт и същият не следва да
допълва/изменя волята на административния орган, вкл. и изразяващо се в подмяна
на съображенията, мотивирали преценката на органа. Не е допустимо преценяването
на законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези,
които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един
немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели
обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието
на властническо волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат
допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и
неговото съобщаване, не могат да бъдат посочени за първи път в писменото
становище по жалбата, депозирано от ответника на 04.07.2022 г., доколкото
страната е била напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до
постановяване на конкретното решение /отказ за оторизиране на финансова помощ и
налагане на санкция за бъдещ период/ и съответно да организира адекватно
защитата си, а съда - да извърши съдебен контрол за законосъобразност. Налице
са сочените в чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК основания
за отмяна на ИАА в оспорената му част.
В
тази посока е и съдебната практика: Решение № 5897 от 15.06.2022 г. по адм. д.
№ 2366/2022 г., V отд. на ВАС, Решение № 1487 от 16.02.2022 г. по адм. д. №
10488/2021 г. на ВАС, V отд., Решение № 331 от 17.01.2022 г. по адм. д. №
8785/2021 г. на ВАС, V отд., Решение № 13170 от 22.12.2021 г. по адм. д. № 7845/2021
г. на ВАС, V отд., Решение № 12366 от 3.12.2021 г. по адм. д. № 7003/2021 г. на
ВАС, V отд., Решение № 9297 от 10.07.2020 г. по адм. д. № 6537/2019 г. на ВАС, ІV
отд., Решение № 8556 от 01.07.2020 г. по адм. д. № 4231/2020 г. на ВАС, V отд.
За
пълнота, с оглед установеното по делото от фактическа страна и в подкрепа на
извода за неяснота относно това каква е действителната воля на административния
орган, следва да се отбележи, че видно от табл. 1 от оспореното УП е поискана
сума в размер на 12 876,68 лева по схема СЗ-ДККП, извършено е намаление със
същата сума и е оторизирана сума в размер на 0 лева /посочено и в становището
на ответника/. Видно от табл. 2 на УП, обаче, на 01.03.2021 г. е изплатена
оторизираната сума в размер на 12502,46 лева по схема СЗ-ДККП. На л. 200 от
делото се съдържа копие на писмо до жалбоподателя, с което същият се информира
за открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане за недължимо платената сума в размер на 12 502,46 лева, която може да
бъде възстановена доброволно чрез превод по банковата сметка на ДФ „Земеделие“
/л. 201/. При служебно извършена проверка в деловодната система на
Административен съд – Хасково се констатира, че по жалби на Г.Д.К. са
образувани две производства по адм. дело № 697/2022 г. /с предмет акт за
установяване на публично държавно вземане за недължимо платена сума в размер на
12 502,46 лева по схема СЗ-ДКПП за кампания 2020 г./ и по адм. дело № 827/2022
г. /с предмет – отказ за възобновяване на производството по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане за недължимо платена сума в размер на
12 502,46 лева по схема СЗ-ДКПП за кампания 2020 г./, които не са приключили с
влязъл в сила съдебен акт. Тези съдебни производства, а и предхождащите ги
административни такива, макар и да се отнасят за една и съща кампания и сума,
се провеждат при различни условия и ред, като резултатът от същите не
рефлектира върху извода на съда за немотивираност на оспорения по настоящото дело
акт. По отношение на спора налице ли е в действителност недължимо платена сума,
която следва да бъде възстановена на ДФ „Земеделие“, настоящата съдебна
инстанция не дължи произнасяне. Обстоятелството, че по отношение на схема
СЗ-ДККП е извършено плащане, вкл. и поради допусната от административния орган
грешка, не рефлектира върху извода, че отказът му да изплати исканата за
схемата сума е обективиран при неяснота на фактите и при липса на правно
основание за това. Напротив – след като всъщност е извършено плащане, за
кандидата Г.Д.К. остава неизяснено кои са фактическите и правните основания за
постановения отказ по съответната схема за кампания 2020 г. Отделно от това,
жалбоподателят е конкретизирал в коя част оспорва УП с изх. №
02-260-6500/2902/10.03.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“, а именно – в частта, с която се извършват намаления и се
оторизира сума в размер на 0,00 лева по Специално плащане на култура-памук,
СЗ-ДККП и СЗ-П, както и в частта, с която налагат санкции, подлежащи на
прихващане от бъдещи плащания.
Извод:
съдът приема акта в оспорената му част за незаконосъобразен - издаден от
компетентен орган, но при неспазване на изискуемата писмена форма и в нарушение
на административнопроизводствените правила, от категорията на съществените,
поради което жалбата на Г.Д.К. следва
да бъде уважена като основателна. Преписката следва да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173,
ал. 2 АПК, който следва да посочи конкретни факти и обстоятелства, подкрепени с
приложени писмени доказателства, като формира окончателните си правни изводи
относно размера на сумата, която подлежи на оторизиране и изплащане,
основанието за пълен или частичен отказ за оторизиране на суми за кампания 2020
г., наличието на основания за прихващане на суми и налагането на санкции за
бъдещ период. Органът е длъжен да съобрази, че по заявлението на Г.Д.К. са оторизирани и изплатени конкретни
суми по заявени схеми/мерки, вкл. и по отношение на „Възстановяване от финансова
дисциплина“, в които части УП е благоприятно за издателя и поради което спрямо
тях не се дължи ново произнасяне.
С оглед изхода от спора и чл. 143,
ал. 1 АПК, в съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълкувателно дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски, представляващи държавна такса /л. 4/ и адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно. Представен е договор за правна
защита и съдействие /л. 210-гръб/, видно от който е уговорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева. Доколкото делото е
без определен материален интерес, не се отличава с фактическа и правна
сложност, приключило е в едно съдебно заседание, не са събирани допълнителни
доказателства с цел изясняване на спора, вкл. и не е назначавана експертиза, го
на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на адвокатско
възнаграждение следва да бъде определен в минималния такъв съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 510 /петстотин и десет/
лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174, чл. 143, ал.
1 от АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. №
02-260-6500/2902/10.03.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, в която по Специално плащане на култура-памук,
СЗ-ДККП и СЗ-П се извършват намаления и се оторизира сума 0,00 лева, и В ЧАСТТА,
в която са наложени санкции, подлежащи на прихващания от бъдещи плащания по
Специално плащане на култура-памук, СЗ-ДККП и СЗ-П.
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне
от административния орган по заявлението на Г.Д.К. с УИН 26/220520/00034 за
кампания 2020 г. в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен
акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, изложени в него.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със
седалище – гр. София, да заплати на Г.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***,
направените по делото разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал.3 АПК.
Съдия: