О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
ІV-260209 Година 2020, 25 август гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и пети август година
две хиляди и двадесета,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар
……………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 670 описа за 2020 година
Производството
по делото е по реда на чл.248 и сл. от ГПК и е образувано
по молба
вх.№ 11463/09.07.2020 г., подадена от адв.К. в качеството му на пълномощник на
въззиваемия-ищец М.Д.Д., с която е поискано изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските. Изложени са оплаквания, че направеното
намаление на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение е неправилно,
тъй като договорът за правна защита и съдействие е сключен на 04.03.2020 г. и е
съобразен с размерите на адвокатските възнаграждения, съобразно действащата към
този момент редакция на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Претендира се съдът да измени решението си в
частта на разноските и да присъди на въззивамия пълния размер от сторените от
него разноски.
В срока по чл.248,
ал.2 ГПК въззивникът ГД ,,Гранична полиция“-МВР гр.София,
е подал отговор на молбата по чл.248 ГПК, с който я оспорва. Твърди се, че
правилно съдът е съобразил размера на адвокатското възнаграждение, съобразно Наредба №1 от
09.07.2004 г. за МРАВ в редакцията й към датата на произнасяне по въпроса,
независимо дали възнаграждението е било заплатено в по-ранен момент.
Молбата за изменение на решението в частта на разноските е
подадена в законовия срок по чл.248 ГПК, от легитимирано лице, страната е представила списък на
разноските по чл.80 от ГПК, поради което
съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира молбата за неоснователна
по следните съображения:
С молба вх.№ 6733/14.05.2020 г.,
процесуалният представител на въззиваемия - адв. К. е представил договор за
правна защита и съдействие от 04.03.2020 г., от който е видно, че договореното
възнаграждение за въззивната инстанция е платено е в размер на „390 лв с ДДС
(325 лв без ДДС)“, което възнаграждение е платено в брой. С молба вх.№
9296/15.06.2020 г. (преди последното съдебно заседание по делото), адв.К. е
представил и списък на разноските по чл.80 ГПК.
С решение № ІV-162 от 08.07.2020 г. по гр.д.670/2020 г. БОС
е отменил решение № 3796 от 27.12.2019 г. по гр.д.8292/2019 г. по описа на Районен
съд
гр.Бургас в частта, с която ГД „Гранична полиция“ - МВР
гр.София,
е осъдена да заплати на М.Д.Д., сумата над 1850,97 лв до присъдения размер от
1963,53 лв, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - 01.10.2019 г. до окончателното изплащане; над сумата от 396 лв до присъдения размер от 420
лв – съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и в частта, с която ГД
„Гранична полиция“ гр.София е осъдена да заплати по сметката на Бургаски
районен съд над сумата от общо 272,04 лв до присъдения размер от 288,54 лв - съдебни разноски за възнаграждение
за вещо лице и държавна такса, като вместо него е постановил отхвърляне на предявения от
М.Д.Д. срещу ГД „Гранична полиция“ - МВР гр.София, иск за присъждане на сумата от 112,56 лв, представляваща разликата
над сумата от 1850,97 лв до предявения размер от 1963,53 лв, представляващи
нетният размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд за периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.10.2019 г. г. до окончателното изплащане, както и
претенцията за съдебни разноски над сумата
от 396 лв до претендирания размер от
420 лв. Решението на БРС е
потвърдено в останалата част. Съобразно постановения резултат, въззивната ГД „Гранична полиция“ - МВР гр.София, е осъдена да заплати на М.Д.Д. сумата от 251,06 лв, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, а въззиваемият М.Д.Д. е осъден да заплати на ГД „Гранична
полиция“ - МВР гр.София,
съдебно-деловодни разноски в размер общо на 24 лв за въззивното и за първоинстанционното
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Определяйки дължимия на въззиваемия с оглед постановения
резултат размер на разноските за въззивното производство, съдът е приел за
основателно въведеното от въззивника възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия
и изменението на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ, считано от 15.05.2020 г.
За да приеме горния размер на разноски, съдът е взел предвид, че намаляването
на разноските на противната страна за адвокатско възнаграждение, е по
възражение, почиващо на процесуално-правна норма, преценявана към определянето
на дължимите разноски. Настоящият състав продължава да споделя становището, че
по възражението по чл.78, ал.5 ГПК съдът съобразява нормативната уредба,
действаща към момента на произнасянето, към който момент съобразява и
направеното възражение за прекомерност, в случая – следва да се вземат предвид
размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за МРАВ, в редакцията от 15.05.2020 г.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 11463/09.07.2020 г.,
подадена от адв.К. в качеството му на пълномощник на въззиваемия-ищец М.Д.Д., за
изменение в частта за разноските на Решение №
ІV-162/08.07.2020
г. по в.гр.д.670/2020 по описа на БОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.