Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV състав ,
в публично заседание на 06.07.2020г.
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА -мл.съдия
секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа докладваното от председателя на
състава
в. гр. д. № 1088 по описа за 2020г.
Производството е реда на чл.268-272 о т ГПК.
Образувано
е по жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, предявена от
гл.юрисконсулт А.Н., срещу решение № 433/ 30.01.2020г. постановено от Районен
съд-Варна по гр.д.№ 14490/2019г., с което ГДПБЗН е осъдена да заплати на
ищеца И.Х.П. сумата 1707.94лв. ,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.08.2016г.- 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1.143, със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
02.09.2019г., до окончателното изплащане
на задължението , на основание чл.140,ал.1 във вр.с чл.143, ал.1 от КТ във вр.чл.187, ал.6 ЗМВР. Присъдени са такси
и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.6 и чл.78, ал.1 ГПК.
Изложени
са възражения за неправилност, поради незаконосъобразност и необоснованост на
съдебния акт. Според жалбоподателят съдът неправилно е приложил нормативната
уредба по отношение на полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни
служители според ЗМВР. Не е взел предвид аргументите на писмения отговор във
връзка с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ НСОРЗ/,
която не следва да се прилага за служители на МВР. С жалбата са развити правни
аргументи по приложимото право за отчитане на положения труд при сумирано изчисляване на работното време
чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време
, при който работните часове над нормата се заплащат като извънреден труд, на
основание чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд . По изложените
съображения счита, че съдът не е обосновал правилни изводи за работното време
на държавните служители по ЗМВР , съобразно спецификата на служебните
правоотношения и предвидените в закона компенсаторни механизми.Искането по
същество е за отмяна на постановеното решение изцяло като неправилно и
необосновано, и отхвърляне на иска като неоснователен, и за присъждане на съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Въззиваемата
страна- И.Х.П. , чрез адвокат Ц.Б., оспорва жалбата с доводи са
неоснователност, изложени в писмен отговор. Моли решението да бъде потвърдено и
да се присъдят направените по делото разноски.
Съдът, при
съобразяване становищата на страните и доказателствата по делото, на основание
чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
В предмета на разглеждане е предявеният осъдителен
иск от И.Х.П. против Главна дирекция „Гранична
полиция“, МВР, за сумата 2070.40лв.- представляваща дължимо трудово
възнаграждение за положен нощен труд общо 248.25лв.за периода от 01.09.2016г.
до 31.08.2019г., след приравняването му
към дневен с коефициент 1.143 със законната лихва от датата на предявяването му
до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди и представените писмени доказателства
потвърждават, че през периода 01.09.2016г.-31.08.2019г. е полагал труд като
старши полицай на длъжност- оператор в ЦАС и ПВН в ГПУ Летище Варна при РДГП-Аерогари
, на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, регламентиран
от нормите на ЗМВР. Работното време на работещите на 8-,12-и 24-часови смени, е
изчислявано сумирано за тримесечен период съгласно чл. 187, ал.3 от ЗМВР, и на
основание чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработените до 70 часа на
отчетен период. До 14.10.2016г. изчисляването на работното време е ежемесечно.
Счита, че отработените часове нощен труд при сумирано изчисляване на работното
време следва да се приравнят на дневни по метода на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/ с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време , установена за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разликата
между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период умножена с коефициент 1.143 представлява своеобразен
извънреден труд за който се полага допълнително възнаграждение, което е
различно от възнаграждението за нощен труд / 0.25лв. на час/ и за извънреден
труд / получен като разлика от общо отработените часове за един отчетен период
и нормата часове за същия период/ .
Ответникът оспорва претенцията за допълнително възнаграждение за
положения труд през нощта в размер на 248.25 часа за посочения период, получен чрез
преизчисляване на нощен труд в дневен с коефициент 1.143, като неоснователна. Твърди,
че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни
работни смени, по утвърдени месечни графици, и отработеното време е изчислявано
сумирано. При надвишаване нормата работни часове, на ищеца е заплащан
извънреден труд, на основание чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР. За изчисляване на
отработеното от ищеца време, съответно за компенсиране на положеният извънреден
труд , са прилагани разпоредбите на специалния Закон за МВР, и подзаконовите
нормативни актове- Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. в сила от 02.08.2019г., с
която е отменена действащата до този момент разпоредба на чл. 31, ал.2 от
Наредба № 8121з-4-7 / 11.08.2014г., за отчитане на отработените часове нощен
труд с коефициент 0.143.
Развити са правни съображения за приложима нормативна уредба при заплащането
на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната
администрация- чл.187, ал.3, чл.179, ал.1 от
ЗМВР, чл.67, ал.7 от ЗДСл, за
разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към
дневните часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение, с
оглед различната продължителност на дневния и на нощния труд , регламентирана в
Кодекса на труда.
По фактите и
обстоятелствата в предмета на спора:
Между страните няма спор, че в периода 01.09.2016г.-31.08.2019г
са били в служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, и ищецът е
изпълнявал посочената длъжност при 12-часови дежурства със сумирано отчитане на
работното време
С представените платежни документи се установява,
че получаваното трудово възнаграждение от ищеца включват начислени към
основната заплата суми за отработените часове нощен труд, на официални празници
и извънреден труд, по отчетените периоди.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е
прието без възражения от страните. Преценява се като обективно и
непротиворечиво дадено за релевантните факти и обстоятелства:-по т.2, относно
констатациите за отработените часове нощен труд през разглеждания период- 1742,
заплатени при ставка 0.25лв., съгласно справка 1, кол.3-4; по т. 3, относно положеният нощен труд
приравнен на дневен с коефициент 1.143 , общо 249 часа / справка 1, кол.6/ и по т.4- обезщетението, което следва да
получи с приравнените часове за периода 01.09.2016г.- 31.08.2019г. , общо
1797.94лв./ справка 2, кол.6/.
По основателността
на исковата претенция:
Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите
на ЗМВР, раздел IV Възнаграждения ,
материално и социално осигуряване на служителите на МВР.
Според чл.176 месечното възнаграждение се формира
от основно месечно възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни
възнаграждения, изброените в чл. 178, ал.1 ЗМВР- за прослужено време,
изпълнение на специфични служебни дейности,
извънреден труд, работа при специфични условия , и в чл. 179, ал.1 ЗМВР
- за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в
случаи определени със закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.
Съгласно чл.179, ал. 2 ЗМВР условията и редът за
изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер- с негова
заповед. На основание чл.187,ал.9
от ЗМВР / ДВ,бр. 53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда
реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители е наредба на министъра на вътрешните работи.
По приложението на закона са издадени: :Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 / 29.07.2016г., предвиждащи работа на смени с полагане на труд през
нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.
С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.,
обн.ДВ, бр.69 -2014г., в сила от19.08.2014г., отм. ДВ, бр. 40, в сила от
01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове
положен труд между 22.00ч. и 6.00ч. –
чл.31 ,ал.2. Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г.,
обн.ДВ,бр. 40 от 2.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС
по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779,
обн.ДВ,бр.60 от 02.08.2016г., не регламентират аналогично отчитане на
отработените часове нощен труд с коефициент.
В периода на разглежданите отношения са в сила правилата
на Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016г., считано от 02.08.2016г. до 30.06.2019г. С §4 от ЗР се отменя Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. и текста на
чл.31, ал.2. В чл.3, ал. 3 от наредбите е предвидено, че полагането на
нощен труд в часовете между 22.00ч.-6.00ч., като работни часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период . Единствено с чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. е въведено правилото, при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове нощен
труд за съответния период да се
преизчисляване с коефициенти полученото число да се сумира с броя отработени
часове за отчетния период. С наредбите от 2015г. и 2016г. е предвиден ред за
отчитане на работните часове в интервала 22.00- 6.00., но без превръщането на
нощните часове в дневни.
Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична
норма, която допуска преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с
коефициент. С отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. с приложимата към
конкретните отношения- предмет на спора, възниква празнота по регламентирани от
ЗМВР въпроси на организацията, разпределянето и отчитането на работното време
на лице,изпълняващи длъжност по служебно правоотношение в съответната структура
на МВР.
Разглеждащият състав приема на основание чл. 46 от
ЗНА, че за неуредените от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове случаи е
правно обосновано да се прилагат аналогия разпоредби на нормативен акт от по-висока степен, какъвто е
Кодекса на труда, по отношение заплащането на отработените часове нощен труд
при сумирано отчитане на работното време. Според текста на чл.188, ,ал.1 и 2 от ЗМВР служителите на МВР са длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на
задълженията, произтичащи от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между
22.00 и 6.00ч. се ползват със специална
закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от закона случаи, с
цел да бъдат преодолени евентуалните различия и поставянето в неравностойно
положение на служители, назначени по трудов договор и по служебно
правоотношение се прилагат субсидиарно
правилата на общия закон.
Според чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата / НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Представлява общо правило за случаите аналогични на настоящия. .
Според правилото на чл.9б, ал.1 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските,
при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се
определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя
в часове, като броят на работните дни по календар , включени в периода на
отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време ,
определено в трудовия договор.
В контекста на това съображение е
установеното с конкретни актове на МВР / заповеди/ изискване за отчитане на
отработеното работното време между 22.00ч. и 6.00ч. с протокол / съобразно
издадените заповеди на МВР/, въз основа на който се изчислява общият брой
часове положен труд за отчетен период. Предназначението на този отчет е да
определи часовете положен нощен труд от служителя, в случаите на 8,12,24-часови
дежурства, съобразно изискванията на чл. 187, ал.1 ЗМВР , за нормална
продължителност на работно време – 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, и изискването работните часове да не надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период- чл.187, ал.3 ЗМВР, т.е полаганият труд през нощта в интервал 22.00ч.- 6.00ч., съобразно поради
спецификата на служебните задължения .
Според чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на
седмичното работно време при 5 дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. Доколкото ЗМВР не
въвежда правило за нормална продължителност на работното време през нощта,
посочвайки единствено, че нощен е
трудът в интервала между 22.00ч.-6.00,
то следва да се приеме, че установената
в основния закон продължителност на нощен труд от 7 часа е норма, към която
следва да се измерва и работното време на служителите по ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време
извънреден труд представляват всички часове / след превръщане на нощните часове
в дневни/ , които са над нормата за съответния период, аналогично на отчитането
въведено с чл.9б Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Заключението на ССЕ съдържа неоспорени от ответника
констатации за положените работни часове по време на дежурства, които съпоставени с нормативно установеното време
след преобразуване показва разлика от 249 часа, за които ищецът не е получил
възнаграждение. Дължимото по заключението на вещото лице е в размер на
1707.94лв. и следва да се присъди в същия размер съобразно допуснатото
изменение на претенцията, на основание чл. 214 ГПК, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба.
Заплащането по ставка 0.25лв.за всеки отработен час
в интервала 22.00-6.00часа, съобразно издадена заповед на основание чл. 179, ал. 1 и 2 ЗМВР е форма
на възмездяване, аналогична на предвидена
в чл.8 от НСОРЗ, и на правно основание, различно от заплащането за
часовете положен извънреден труд, получени при сумирано изчисляване на
работното време с приложеният коефициент.
С изложените мотиви решението следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски в размер на 240лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие, съответно на искането направено с отговора на
въззивната жалба и молбата по чл.80 от ГПК.
На основание чл. 271 и чл.280, ал.3 от ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 433/ 30.01.2020г. постановено от Районен съд-Варна по гр.д.№ 14490/2019г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „ Гранична полиция“ в МВР, да
заплати на И.Х.П., ЕГН- **********, сумата 240 лв./ двеста и четиридесет лева-
съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.