Определение по дело №67454/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11737
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Ели Димитрова Анастасова
Дело: 20211110167454
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11737
гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110167454 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от М. Д. С. срещу „......... осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати
сумата от 506.50 лв., представляваща платена без основание възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит „До заплата“ с № ........./12.11.2015г. за периода от
06.08.2016г. до 15.05.2017г. /съобразно уточнителна молба на л. 34/.
Релевират се доводи, че между страните по делото е сключен Договор за
потребителски кредит „До заплата“ № ......... от 12.11.2015г. с крайна падежна дата
01.09.2017г. По силата на този договор ответникът в качеството си на
кредитополучател получил сума в размер на 500 лева, която му била предоставена на
06.08.2021 г. на каса в брой в „.........“ АД. Ищецът следвало да погаси кредита в
едногодишен срок. Ищецът успял да погаси предсрочно кредита в рамките на девет
месеца, като последната вноска била заплатена на 15.05.2017г. Цялата сума, която
платил за погасяването на кредита била в общ размер от 1194.00 лева. Излага доводи,
че за период от 9 месеца е заплатил лихва в размер на 694 лева при главница от 500
лева. Това означавало, че размерът на лихвата бил 139 % за 9 месеца или 185 % за
година. Счита, че сключеният от него договор е при условия, които противоречат на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото е незаконосъобразно размерът на ГПР да бъде повече от
50 % , съгласно ЗПК, а в случая размерът на лихвата и другите разходи възлиза на 185
%. Релевира, че ответникът има право на максимален размер на лихвата от 50 % за
година като при главница от 500 лева, дължимата годишна лихва възлиза на 250 лева.
Ето защо обосновава извода, че за периода от 9 месеца, в рамките на който е погасил
целия кредит, законово допустимата лихва възлиза на сумата от 187.50 лева, поради
което исковата претенция в размер от 506.50 лева /694 лева – 187.50 лева/ се явява
незаконосъобразно заплатена. Счита, че сумата от 506.50 лева е незаконосъобразно
заплатена на ответника в изпълнение на нищожни клаузи в договора за кредит, поради
което същата е неоснователно заплатена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който
оспорва предявения иск като неоснователен като в тази връзка са релевирани следните
възражения: между страните има сключен Договор за потребителски кредит „До
заплата“ № ......... от 12.11.2015 г. и съгласно чл. 1 от него за срок от 5 години на ищеца
се отпуска кредитна линия в размер на 500 лева, която следвало да върне в
1
предвидения срок; друг договор между страните на 27.08.2016г. не е сключван;
признава обстоятелството, че ищецът е заплатил сумата от 1194 лева; оспорва
твърдението, че размерът на договорната възнаградителна лихва възлиза на повече от
50 % от размер на главницата; видно от Раздел II, т.6 на Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребители размерът на договорната
възнаградителна лихва е 203.04 лева, което възлиза на 40.60 %; в същата точка било
посочено, че общият размер, който следвало да заплати ищецът бил 703.04 лева, който
включва главница от 500 лева и договорна възнаградителна лихва от 203.04 лева; в
Раздел III, т.1 от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребители е посочено, че фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40,60
%, а ГПР е в размер на 49,09 %; твърдението на ищеца за нарушаване разпоредбите на
чл. 19, ал. 4 ЗПК е неоснователно; в процесния договор няма нищожна клауза; излага
доводи, че има правно основание да получи и останалата част от платената от ищеца
сума; съгласно чл. 4, т. 3 от Договор за потребителски кредит „До заплата“ № ......... от
12.11.2015г. кредитополучателят бил длъжен да предостави на „......... гаранция за сума
в размер на 1000 лева в срок до 12.11.2020 г., по силата на която едно трето лице
следвало да се съгласи неотменимо и безусловно да заплати на „......... без възражение и
оспорване сума в размер до 1000 лева след получаване на надлежно подписано от
кредитора искане, в което се декларира, че наредителят не е изпълнил своевременно
някое от паричните си задължения по договора или не го е изпълнил изцяло; такава
гаранция била издадена от „......... от 12.11.2015г.; във връзка с така издадената
гаранция „......... е информирало „........., че М. Д. С. дължи възнаграждение на „......... за
издадената гаранция, което възнаграждение не било платено; всички суми, които били
платени над размера на главницата и лихвата по процесния договор били надлежно
предадени на „......... за погасяване на задължението на ищеца към това дружество;
сумата, надхвърляща размера от 703.04 лева била задържана не като възнаграждение
по процесния договор за кредит, а във връзка с друго задължение на ищеца към
гаранта „........., доколкото представлявала възнаграждение по друг самостоятелен
договор, сключен между други страни и не била обвързана с дължимите суми по
процесния договор за потребителски кредит; излага, че не е налице нищожност на
клауза за дължими лихви и разходи над 50 %, тъй като такива клаузи не били
уговаряни между страните по процесния договор за потребителски кредит. Претендира
разноски.

С оглед горното и на основание чл.140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА предявен от М. Д. С. срещу „......... осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати
сумата от 506.50 лв., представляваща платена без основание възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит „До заплата“ с № ........./12.11.2015г. за периода от
06.08.2016г. до 15.05.2017г.

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението, с препис за ответника
да отстрани следните нередовности в исковата молба:
-да посочи дали процесната сума е заплатена по сключен Договор за
2
потребителски кредит „До заплата“ с № ........./12.11.2015г.
-да посочи датата, на която предоставена главницата по сключения договор,
доколкото в обстоятелствената част на ИМ твърди, че му е предоставена на
06.08.2021г., в петитума е посочена друга година – 06.08.2016г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в посочения
срок, производството по делото ще бъде прекратено.

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже извършена
престация в полза на ответника в размер на исковата претенция.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствена тежест да установи
възраженията в отговора, както и основанието за извършеното престиране на
процесните суми.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ в
настоящото производство следните обстоятелства: обстоятелството, че между страните
е сключен Договор за потребителски кредит „До заплата“ № ......... от 12.11.2015 г.,
обстоятелството, че ищецът е заплатил сумата от 1194 лева.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. Указва на страните, че за приключване на делото
със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за
целта представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
ДОПУСКА приложените към ИМ и отговора на ИМ писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца ответникът да представи
сключения между страните договор за потребителски кредит, тъй като същият е
представен с отговора на исковата молба.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „......... в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи договор сключен с М. Д. С. във връзка, с
който е издадена гаранция за плащане № .........аf-f .........-78а.........b37 от 12.11.2015г.
като ПРЕДУПРЕЖДАВА лицето, че при неизпълнение на указанията в посочения
срок, съдът ще му наложи глоба в размер на 300.00 лева.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до с.з. да вземат становище
съгласно указанията дадени с доклада.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 07.07.2022г., 09:20 часа, за
която дата да се призоват страните, с препис от настоящото определение, а на ищеца
препис и от отговора на ответника и приложенията към него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3