Определение по дело №66/2020 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 108
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 1 юни 2020 г.)
Съдия: Евелина Петкова Карагенова
Дело: 20204140100066
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Павликени 11.03.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Павликенският районен съд  първи състав  в закрито заседание  на единадесети март    през    двехиляди   и двадесета  година     в състав:

                                                     Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА

При секретаря....................................................като разгледа докладваното от  съдията

Гр.д.№ 66 по описа за 2020г.,намира за установено:

 

    Постъпила е искова молба от Т.  К.П.  от гр.*** чрез мл адв.С.П. от ***  против „Б. А.“ЕООД гр.*** по предявени  установителени искове по чл.422 от ГПК с претенция за разноски по заповедното производство и настоящото производство.  Исковата молба е оставена без движение с разпореждане от съда на  29.01.2020г , в което са дадени указания на съда и в законовия срок е постъпила корегираща молба, в която ищецът уточнява, че   на 06.12.2019г ищецът е  извършил плащане на сумата от 2000лв. по процесния договор. Съдът отново е остави без движение  исковата молба, и с разпореждане  от 20.02.2010г е дал указания на ищеца. В указания срок ищецът е подал  уточняваща молба, в която  уточнява, че не предявява установителни искове  за главница и лихви във връзка с  ЧГрД№ ***/2020г , а да се счита, че искът е предявен само  за направените разноски в заповедното производство.

С оглед  конкретизирането в последната молба, съдът намира, че заповедта по чл.410 от ГПК е издадена  на 26.11.2019г, а възражение е подадено от длъгника, че не дължи  сумите по заповедта  на 18.12.2019г, след което с разпореждане на заповедния съд  от 20.12.2019г е указано на заявителя да предяви установителни искове по чл.422 от ГПК, предявени на 27.01.2020г. Видно от уточняващата молба  длъжникът е извършил плащане на сумите за главница и лихви   след издаване на заповедта- на 06.12.2019г. и ищецът е предявил  една неконкретизирана искова молба обединяваща  претенции по суми  по 4 заповедни производства като едва след уточнителната молба се установява, че  всъщност  ищецът претендира  разноски по заповедното производство. Предвид  направеното възражение от длъжника  за недължимост на посочените в заповедта суми, а не  възражение за плащане на сумите, настоящия състав намира, че заявителят е предявил надлежно  своите претенции, уточнени  с последната молба от 10.03.2020г, в която  прави отказ  от предявените  установителни искове.Съдът намира, че е налице основание по чл.233 от ГПК.  Изявлението на ищеца е ясно по своя смисъл при заявената безусловна воля за отказ от  иска, предявен с исковата молба. Действието е упражнено по висящо съдебно производство, в надлежната писмена форма и изхожда от легитимирано лице. В този случай ищецът не може да предяви отново същия иск.Вземането на длъжника е било налице при  издавенето на заповедта по чл.410 от ГПК, впоследствие  платено.Следва да бъде прекратено производството по  отношение на  претенциите за главница и лихви. На основание т.12   т. 13 от ТР  4/2013г на ОСГТК на ВКС съдът обезсилва издадената заповед  по чл.410 от ГПК по ЧГрД№ ***/2019г на ПРС. Тъй като длъжникът е заплатил сумите по заповедта по чл.410 от ГПК след издаването й, с оглед изхода на делото , следва дазаплати на ищеца направените  по заповедното производство разноски в размер на 39.74лв ДТ  и 400лв. адвокатско възнаграждение. Съдът взе предвид, че издадената заповед не е обжалвана в частта за  разноските. С оглед направения отказ от иска не следва да се присъждат на ищеца разноски по настоящото производство , те следва да се  понесат от него предвид изход на делото. Следва да бъде оставена без уважение претенцията на ищеца в тази част.

 

Водим от изложеното, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

      ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.233 от ГПК, производството по гр.д. № 66/2020г. по описа на РС Павликени  поради ОТКАЗ от ИСКА от страна на ищеца.

    ОБЕЗСИЛВА издадената заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД№ 821/2020гпо отношение на главницата и лихвите.

     ОСЪЖДА   „Б. А.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление  гр.***, ***, представляван от С. Б. Б. да заплати на Т.К.П.  с ЕГН ********** *** направените разноски по ЧГрД№ 821/2019г на ПРС в размер на 439.74лв./четиристотин  тридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/

   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Т.К.П.  с ЕГН ********** за присъждане на направените по настоящото производство разноски.

   Определението подлежи на  обжалване пред ВТОС, с частна жалба в едноседмичен седмичен срок от съобщаването на страните.

Районен съдия:

 

Вярно с оригинала! ЙП