Решение по дело №2815/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 164
Дата: 10 февруари 2023 г.
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20227050702815
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 декември 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№...........................................2023г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав                   

в публично заседание на първи февруари 2023г., в състав:

 

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                  

С участието на секретаря Веселка Крумова,

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2815/2022г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Любекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Аксаково, ***, представлявано от управителя Л.Л.М., чрез пълномощник – адв.В.Д., против Заповед № 219-ФК/23.11.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на дружеството е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на стопанисван от същото търговски обект: магазин за промишлени стоки, находящ се гр.Аксаково, *** и забрана достъпа до него за срок от 3 дни.

В жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е   незаконосъобразен, необоснован и немотивиран, издаден в противоречие на административнопроизводствените правила и целта на закона. Конкретно се излага, че в настоящия случай не е налице извършено нарушение, като органите по приходите не са изяснили обстоятелствата, при които е извършено твърдяната от тях покупка и евентуални елементи на продажба. Твърди се отсъствието на конкретни мотиви на органа досежно определената продължителност на срока за налагане на ПАМ от 3 дни. Като пропуск на ответната страна се сочи, че срещу търговеца е образувано административнонаказателно производство, по което все още няма издадено НП, както и че издателят на акта не е съобразил наличието на смекчаващи вината обстоятелства при издаване на процесната заповед. Поддържат се възражения за нарушаване принципа на съразмерност, заложен в чл.6 от АПК, както и неправилно приложение на разпоредбата на чл.187, ал.4, като в случая търговецът би бил лишен от предвидената в тази норма възможност за прекратяване на ПАМ. Твърди се, че затварянето на обекта за период от 3 дни ще доведе до вреди, които се явяват значително или трудно поправими за дружеството. На изложените основания се моли за отмяна на заповедта. В депозирана чрез пълномощника адв.Д. писмена молба от 27.01.2023г. жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуален представител – гл.ю.к. П.Н. жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържат се съображения за законосъобразност на оспорената заповед, по мотивите изложени в нея и предвид обстоятелството, че нарушението засяга утвърдения законов ред на данъчна дисциплина, при констатиране на което органът действа при условията на обвързваща компетентност. Твърди се, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с принципа на съразмерност, както и с целяната от закона превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта /укриване на приходи и отклонение от данъчно облагане/, като за определянето му изрично са изложени мотиви. Претендира се присъждане на разноски по делото – ю.к.възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149 от АПК и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.

По основателността:

На 18.11.2022г. органи на приходната администрация при ЦУ на НАП, ТД „ФК“ извършили проверка на търговски обект - магазин за промишлени стоки, находящ се гр.Аксаково, ***, стопанисван от „Любекс“ ЕООД. На посочената дата,  в 16.05ч. в обекта е извършена контролна покупка на стока – 1 бр. валяк на стойност 3.00 лв., заплатена в брой. Плащането е прието от продавач-консултант С.И.К., като за покупката не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. В хода на проверката са събрани: дневен финансов отчет, КЛЕН от ФУ в обекта, опис на касовата наличност, декларация от заето лице и отчет от ФП, всички към датата на проверката - 18.11.2022г.

Резултатът от проверката е обективиран в Протокол № 0062456/18.11.2022г., в който е посочено, че за извършената контролна покупка не е издаден касов бон.

Процесната заповед е издадена въз основа резултатите от проверката и събраните в хода на същата доказателства, като е прието, че нарушението изпълнява състава на чл.25 ал.1 т.1, вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, поради което са налице основания за налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС.

В заповедта са изложени мотиви, че срокът на запечатване в конкретния случай е определен съобразно значимостта на охраняваните обществени отношения, като са взети предвид: 1.вида и тежестта на нарушението – неиздаване на ФКБ; 2.последиците от нарушението – неправилно определяне на дължимите данъци и от там щета за бюджета в размер на невнесения данък; 3.местоположението на търговския обект – централна улица в гр.Аксаково, което предполага значителен клиентопоток; 4.отчетена е стойността на оборота в търговския обект, към часа на извършване на проверката - 243.76 лв., съотнесен към стойността на неотчетената покупка; 5.посочено е, че срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и осигуряване на възможност да се създаде необходимата за това организация. Както и че с изпълнението на ПАМ ще се защитят важни обществени интереси, като се  предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

С преписката е представен АУАН F687158/30.11.2022г. за констатираното с Протокола за извършена проверка № 0062456/18.11.2022г. нарушение за неиздаден касов бон, квалифицирано в същия като такова по чл.25 ал.1 т.1 и по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС.

В хода на съдебното производство, от ответника е представено и издадено във връзка със същото нарушение Наказателно постановление № 684377- F687158/04.01.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, предвид и представената Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г., на Изп.директор на НАП, като е постановена и в изискуемата от закона писмена форма, поради което съдът приема, че същата не страда от пороци водещи до нейната нищожност.

Заповедта съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Същата съдържа фактически и правни основания, като е посочено, че се издава на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС  вр. чл.25 ал.1 т.1 и по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения. В случая административното производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано именно с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.118 ал.3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая – фискално устройство с конкретизиран в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 от Наредба № Н-18/2006г.

Описаната по-горе фактическа обстановка относно неотчетена в обекта продажба чрез издаванена ФКБ, се установява по безспорен начин от обсъдените във фактическата част на настоящото решение писмени доказателства. Видно от същите продажба е извършена, цената е заплатена и не е издадена фискална касова бележка. Освен това, както в протокола за извършената проверка, така и в АУАН изрично е вписано, че наказаното лице няма възражения. В жалбата, с която е сезиран съда формално се оспорва извършването на нарушението. На дадените обаче от съда  изрични укадания /както за уточнения в тази насока, така и за представяне на доказателства/ не са изложени конкретни твърдения и не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на ответника.

Предвид горното, съдът намира, че в случая безспорно е осъществен състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС, основанието на което е наложена процесната ПАМ. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по същество дали да наложи ПАМ или не, без значение каква е стойността на покупката, за която не е издаден касов бон.

Неоснователно е възражението в жалбата, че отсъствието на НП, както и че жалбоподателят не може да се възползва от разпоредбата на чл.187 ал.4 от ЗДДС, водят до материална незаконосъобразност на издадената ПАМ. Разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС изрично сочи, че ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции, в който смисъл е и трайната практика на ВАС. Същите, макар да са породени от един и същ юридически факт имат самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния характер: ПАМ имат преустановителни, възстановителни или превантивни функции – в случая процесната ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения, докато с НП се налага административно наказание – НП са актове по прилагане на санкцията на съответната административно-правна норма. ПАМ от своя страна няма санкционен характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на посоченото нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния. Материалноправната разпоредба на чл.186 ал.1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице издаден правораздавателен акт, установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза, както съдът посочи по-горе.

До друг извод не води и разпоредбата на  чл.187 ал.4 от ЗДДС, въпреки наведеното в този смисъл твърдение на жалбоподателят, тъй като тази норма е приложима, само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административно-наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й.

Независимо от горното, съдът намира жалбата за основателна. Посочените в оспорвания акт мотиви относно определяне на срока на ПАМ са недостатъчни, за да обосноват в конкретния случай налагане на тази ПАМ за срок от 3 дена. Макар и този срок да е към минималния предвиден в закона такъв от 30 дена, то същият не е обоснован от органите по приходите с тежестта на конкретното нарушение, извършено от оспорващото дружество, както и с обстоятелствата, при които е извършено.

Така например не е ясно по какъв начин местонахождението на търговския обект обосновава само по себе си необходимост от „осигуряване защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършени на нови нарушения“. Неясно е и как точно се отразяват на преценката за определяне на срока на мярката посочените в оспорваната заповед стойността на отчетената продажба от контролната покупка, или установената разлика в касовата наличност, която между другото е именно стойността на неиздадения касов бон.

Не може да се приема, че срокът е обусловен единствено от посочването на факти за конкретния нарушител, предметът му на дейност, предлагани стоки, взаимоотношенията му с фиска до този момент, фактите относно обекта – местоположение. Липсват мотиви относно утежняващите или смекчаващите обстоятелства, имащи връзка с нарушението.

Останалите изложени мотиви на административния орган свързани с организацията на дейността, чрез която се укриват приходи не се подкрепят от доказателствата по делото. Не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че разликата между финансовия отчет /243.76 лв./ и фактическата наличност на паричните средства в касата /246.76 лв. + 100 лв. въведени пари в касата/ е била в размер на 3 лв., което съответства на сумата по спорната продажба. Липсват доказателства за осъществени други продажби, които не са отчетени. По делото няма данни и от приходния орган не са изложени мотиви дали от търговеца е извършено друго нарушение от вида на процесното, или същото е първо установено такова. Не е мотивиран и изводът за създадена организация за неотчитане на продажбите в търговския обект.

Последното от своя страна води до извода за нарушаване принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, доколкото отсъствието на данни за други нарушения от същия вид и за създадена порочна практика на търговеца по неспазване на данъчната политика на Държавата, водят до извода, че мярката, макар и само за три дни, би се явила прекомерна да търговеца. Отделен е и въпросът, че в оспорената заповед изобщо липсва анализ, който да установява, че вредите за наказаното лице от запечатване на обекта и преустановяване работата на дружеството за този срок, са явно съизмерими с преследваната от закона цел.

Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при  съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие на целта на закона, с оглед на което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което въпреки изхода на спора, такива не му се следват.

Воден от горното, съдът

 

                                              Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 219-ФК/23.11.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на „Любекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Аксаково, ***, представлявано от управителя Л.Л.М., дружеството е наложена Принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от същото търговски обект: магазин за промишлени стоки, находящ се гр.Аксаково, *** и забрана достъпа до него за срок от 3 дни.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: