№ 222
гр. Кърджали, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20225100500209 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 159/15.06.2022 г., постановено по гр. д. № 377/2021 г.,
Момчилградският районен съд е отхвърлил като неоснователна исковата молба, депозирана
от В. К. К. против Т. А. К., с която са предявени обективно и субективно съединени искове с
правно основание по чл. 284, във вр. с чл. 79 от ЗЗД /и алтернативно чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД/
за заплащане на сумата в размер на 8 250.24 щатски долара, и по чл. 250 от ЗЗД, във вр. с чл.
79 /и алтернативно от чл. 55 и сл. от ЗЗД/ за заплащане на сумата от 9 000 щатски долара,
като неоснователна. С постановено по делото допълнително решение № 181/27.07.2022 г.,
Момчилградският районен съд е оставил без уважение молбата на В. К. К. за допълване на
Решение № 159/15.06.2022г., постановено по гр. д. № 377/2021 г. по описа на
Момчилградския районен съд.
Недоволен от така постановените решение № 159/15.06.2022 г. и допълнително
решение № 181/27.07.2022 г. е останал въззивникът В. К. К., който чрез процесуален
представител обжалва и основното и допълнителното решение, с твърдения за тяхната
неправилност, като постановени при нарушение на материалния и процесуалния закон, и
като необосновани.
Относно разгледаната с обжалваните два съдебни акта искова претенция с цена 8
250.24 щ.д. и с правно основание чл.284,ал.2 от ЗЗД /евентуално неоснователно обогатяване
по чл.55, ал.1 от ЗЗД или чл.59 от ЗЗД/, ведно със законната лихва, считано от датата на
поканата 8.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата се сочи, че
първоинстанционният съд правилно приел, че между страните съществувало мандатно
правоотношение- устен договор за поръчка, по силата на който ищецът възложил на
ответницата погасяване на негови задължения по банков кредит с парични суми, които й
изпращал от САЩ по открита от нея в „Пощенска банка“ АД сметка, но неправилно приел,
че ищецът не поискал отчет за извършената в изпълнение на поръчката работа. С жалбата се
сочи, че с изплащането на сумата от 4 000 щ. д. на 09.12.2015 г. по разплащателната сметка
на ищеца в „Банка ДСК“ АД, която дата съдът неправилно приел за начало на петгодишната
1
давност по предявения иск по чл.284,ал.2 от ЗЗД, не била предмет на делото-нито по
отношение на устния договор за поръчка, нито по отношение на договора за влог , а съдът
извършил недопустимо смесване на внесените в „Пощенска банка“ АД и „Банка ДСК“ АД
суми, защото същите били с различни правни основания.
Относно разгледаната с обжалваните съдебни актове искова претенция с цена 9 000
щ.д. и с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл.250, ал.1, вр. с чл.86 от ЗЗД/ евентуално
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
датата на поканата 8.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, се твърди, че
решаващият съд неправилно приел, че между страните не били налице облигационни
отношения породени от договор за влог, а само такива по договор за поръчка, като в този
смисъл не съобразил и че средствата по договора за влог са тези внесени от ищеца по
банковата сметка на ответницата в „Банка ДСК“ АД, че това е станало с нейно съгласие и, че
с тези средства тя се разпоредила на няколко пъти без съгласието на ищеца, вместо да му ги
върне.
С депозираната въззивна жалба се иска обжалваните решение № 159/15.06.2022 г. и
допълнително решение № 181/27.07.2022 г., в частта, с която е отхвърлен искът с правно
основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 250.24 щ.
д. да бъдат отменени, вместо което да бъде постановено ново по съществото на спора, с
което да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 7 182.63 щ.д.,
представляваща неизпълнен договор за поръчка с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с
чл. 248, ал. 2 от ЗДД, ведно със законната лихва, считано от датата на поканата - 08.03.2021
г. до окончателното й изплащане.
С депозираната въззивна жалба се иска и обжалваните решение № 159/15.06.2022 г.
и допълнително решение № 181/27.07.2022 г., в частта, с което е отхвърлен искът за сумата
9 000 щ. д. с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 250, ал. 1 вр. с чл. 86 от ЗЗД, да
бъдат отменени, вместо което да бъде постановено ново по съществото на спора, с което да
бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца на основание чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 250 от
ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 9 000 щ. д., ведно със законната лихва, считано от
08.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез процесуален представител от ответника по
въззивната жалба Т. А. К. е подаден отговор, в който са изложени съображения за
недопустимост на въззивната жалба, в частта й насочена срещу основното решение №
159/15.06.2022 г., постановено по гр. д. № 377/2021 г.на Момчилградския районен съд,
поради просрочието й. В отговора са изложени и съображения по съществото й. Претендира
се и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът чрез представена от процесуалния му
представител писмена защита, поддържа въззивната си жалба изцяло. Претендира
присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата Т. А. К., лично и чрез процесуалния си
представител, оспорва изцяло въззивната жалба, като поддържа направените в отговора
възражения за частичната й недопустимост, респ. и за неоснователността й.
Въззивният съд, по повод и във връзка с така депозираната въззивна жалба,
съобрази следното :
Компетентния Момчилградски районен съд е разгледал предявената от В. К. К.
против майка му Т. А. К. искова претенция, с която ищецът цели да бъде осъдена
ответницата да му заплати: 1. на основание неизпълнен договор за поръчка по чл.284,
ал.2,във вр. с чл.86 от ЗЗД / евентуално неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД
или по чл.59 от ЗЗД/ сумата от 8 250.24 щ.д., ведно със законната лихва, считано от датата на
поканата - 08.03.2021 г. до окончателното й изплащане; и 2. на основание неизпълнен
договор за влог по чл.250, ал.1, вр. с чл.86 от ЗЗД /евентуално неоснователно обогатяване по
чл.55, ал.1 от ЗЗД/, сумата от 9 000.00 щ.д., ведно със законната лихва, считано от датата на
поканата - 08.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
2
С обжалваното в настоящото въззивно производство основно решение №
159/15.06.2022 г., постановено по гр. д. № 377/2021 г., Момчилградският районен съд е
отхвърлил депозираната от ищеца К. против ответницата К., искова претенция с правно
основание по чл. 284, във вр. с чл. 79 от ЗЗД /и алтернативно чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД/ за
заплащане на сумата в размер на 8 250.24 щатски долара, и с правно основание чл. 250, във
вр. с чл. 79 от ЗЗД / и алтернативно от чл. 55 и сл. от ЗЗД/ за заплащане на сумата от 9 000
щатски долара, като неоснователна. Решение № 159/15.06.2022 г. е надлежно връчено на
ищеца чрез процесуалния му представител на посочения в исковата молба съдебен адрес, на
04.07.2022 г.
В срока за обжалване на така постановеното решение, а именно на 06.07.2022 г.
ищецът чрез процесуалния си представител депозирал по гр.д. № 377/2021 г. единствено
молба с правно основание чл.250 от ГПК, с искане за допълване на Решение № 159/
15.06.2022г., като съдът се произнесе по цялото му искане, вкл. и относно търсената по
предявените искове /главни и евентуални/ законна лихва върху главниците, считано от
датата на поканата - 08.03.2021 г. до окончателното им изплащане.
С постановеното по реда и при условията на чл.250 от ГПК допълнително решение
№ 181/27.07.2022 г., Момчилградският районен съд е оставил без уважение така
депозираната от ищеца К. молба за допълване на постановеното по делото Решение № 159/
15.06.2022г. Допълнителното решение е връчено на ищеца чрез процесуалния му
представител на посочения в исковата молба съдебен адрес, на 05.08.2022г.
На 17.08.2022 г., в срока за обжалване на допълнителното решение по смисъла на
чл.250, ал.3 от ГПК, ищецът е подал въззивната си жалба, стояща в основата на настоящото
въззивно производство, с която твърди обаче, че е недоволен от постановените по делото и
основно решение № 159/15.06.2022 г., и допълнително решение № 181/27.07.2022 г. и ги
обжалва и двете.
Констатирайки изложеното, настоящата въззивна инстанция намира сезиращата го
въззивна жалба, в частта й, с която се обжалва решение № 159/15.06.2022 г., постановено по
гр. д. № 377/2021 г. по описа на Момчилградския районен съд, за недопустима, като
просрочена. И това е така, защото срокът за обжалване на цитираното решение, течащ в
производството от деня на редовното му връчване на ищеца на 04.07.2022 г. и изтекъл на
19.07.2022 г., по делото не е депозирана срещу него въззивна жалба. Последното е предало
на така постановеното необжалвано решение ефект на стабилен съдебен акт. Действително
по делото е депозирана на 17.08.2022 г. въззивна жалба, но същата, доколкото е подадена в
срока по чл.250, ал.3 от ГПК, се явява надлежно предявена, поради което и допустима, само
по отношение на обжалвано с нея допълнително решение.
Казано в заключение, въззивната жалба, в частта й с която се обжалва решение №
159/15.06.2022 г., постановено по гр. д. № 377/2021 г. по описа на Момчилградския районен
съд, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
същата прекратено.
Депозираната обаче на 17.08.2022 г. въззивна жалба, се явява в настоящото
производството допустима по отношение на обжалваното с нея допълнително решение,
поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
А за да се произнесе по съществото й, настоящият съд съобрази, че компетентният
Момчилградски районен съд е разгледал своевременно направеното пред него искане на
ищеца с правно основание чл.250 от ГПК, за допълване на постановеното по съществото на
спора решение, с произнасяне на съда по цялото му искане, вкл. и относно търсената по
предявените от него главни и евентуални искове законна лихва върху всяка претендирана
главница, считано от датата на поканата - 08.03.2021 г. до окончателното й изплащане. За да
остави така направеното искане без уважение, решаващият съд е приел, че тъй като по
отношение на предявените пред него главни и евентуални искове е настъпила погасителната
давност, което обстоятелство обуславя тяхната неоснователност, и тъй като исканията за
присъждане на законна лихва винаги са акцесорни, и същите следват съдбата на главните
3
такива, не се налага изрично обсъждане и произнасяне по тях, тъй като всяко отхвърляне на
главния иск влече след себе си и отхвърляне на аксесорния иск, без да е необходимо
изрично произнасяне в тази насока.
Всъщност направените от ищеца искания за присъждане на законна лихва върху
претендираните от него главници, по своя характер винаги съставляват отделни искове със
самостоятелно правно основание - чл.86 от ЗЗД. Действително, така обусловеният им от
ищеца по настоящото дело акцесорен характер, обуславя и тяхната предопределеност от
изхода на главния иск. Но отсъствието на произнасяне по същите определено води до извод,
че съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца по смисъла на чл.250, ал.1 от ГПК.
Именно в този смисъл няма спор, че е непълно онова съдебно решение, с което съдът не се е
произнесъл по целия спорен предмет, въведен от ищеца с исковата му молба.
Непроизнасянето по целия спорен предмет може да бъде, както по част от спорното право,
така и по някой от предявените в производството искове, бил той първоначален, насрещен,
обратен, инцидентен установителен или акцесорен - за лихви, плодове и др.
Т.е., като не се е произнесъл наред с главните и евентуални искове, и по
предявените от ищеца акцесорни искове с правно основание чл.86 от ЗЗД, съдът не се е
произнесъл по цялото му искане. При този извод следва обаче да бъде съобразен и
безспорния факт, че допълването не може да пререшава вече решен спор, какъвто спор е
налице в настоящото производство, защото както беше посочено е налице по отношение на
същия и влязъл в сила съдебен акт. Но доколкото искането по чл.250 от ГПК може да бъде
правено и след влизане в сила на допълваното решение, то в настоящо производство това и
следва да бъде направено. В този именно смисъл, съдът споделя изложения от решаващия
съд извод само относно това, че акцесорните искове следват съдбата на главните такива,
като всяко отхвърляне на главния иск влече след себе си и отхвърляне на аксесорния такъв.
Или, следва тъй като с постановеното, влязло в сила решение № 159/15.06.2022 г.,
Момчилградският районен съд е приел за неоснователна предявената искова претенция с
правно основание по чл. 284, във вр. с чл. 79 от ЗЗД /и алтернативно чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД/
за заплащане на сумата в размер на 8 250.24 щатски долара, и с правно основание чл. 250,
във вр. с чл. 79 от ЗЗД / и алтернативно от чл. 55 и сл. от ЗЗД/ за заплащане на сумата от 9
000 щатски долара,да бъде извършено допълването му с отхвърляне и на всеки от
предявените акцесорни искове с правно основание чл.86 от ЗЗД - за присъждане на законна
лихва върху всяка от главниците, считано от датата на поканата - 08.03.2021 г. до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото, разноски на страните не се следват.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от В. К. К. въззивна жалба в частта й,
с която се обжалва решение № 159/15.06.2022 г., постановено по гр. д. № 377/2021 г. по
описа на Момчилградския районен съд, като недопустима, и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази му част.
ОТМЕНЯ допълнително решение № 181/27.07.2022 г., постановено по гр. д. №
377/2021 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което е оставена без уважение
молбата на В. К. К. за допълване на решение № 159/ 15.06.2022г., постановено по гр. д. №
377/2021 г. по описа на Момчилградския районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
:
ДОПЪЛВА решение № 159/ 15.06.2022г., постановено по гр. д. № 377/2021 г. по
описа на Момчилградския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ предявените от В. К. К. против
Т. А. К. искове по чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху всяка от предявените
главници, считано от датата на поканата - 08.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
4
В тази му част решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК, а в частта
му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба и
производството по делото е прекратено, в едноседмичен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5