Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.С., 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 23 март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 676/2020 г. по описа на РС – Б.С., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявена
искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, представляван от Д. К. К. и М.С., представлявано от адв.В.Г. -
пълномощник, със съдебен адрес ***, с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника П.Е.Е., с ЕГН **********,***, за общата сума от 192,17
лева, от която: 51.89 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
26.02.2018г., 140.28 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги,
представляваща трикратният размер на стандартните месечни абонаменти за
ползваният абонаментен пакет, за които
са издадени съответни фактури, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.10.2019г. /виж
пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски в исковото и
заповедното производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се
установи, че ответника П.Е.Е., с ЕГН **********,*** не живее на посоченият
адрес, тъй като при посещение на имота на три различни дати и часове, по
сведение на призовкаря П.П.е видимо необитаем.
От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА е видно, че постоянният
адрес на П.Е.Е., с ЕГН ********** ***, а настоящ адрес ***.
Изпратено е съобщение по чл.131 от ГПК на настоящият
му адрес в гр.П., бул. „6-ти септември“ № 1, но съобщението е върнато в цялост,
в което е отразено, че на посоченият адрес се намира спортно училище „В.Левски“
с база общежития. След направена справка в база данни на училището се
установило от призовкаря, че лицето не е ученик и не е регистрирано в
него.
Поради това съдът процедирал да се призове ответника
на посоченият адрес в гр. Б.С., обл.В., ул.“Тунджа“ № 13 и в гр.П., бул. „6-ти
септември“ № 1, чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК. Същото е
залепено на входната врата на жилището на постоянен адрес *** на 05.11.2020г., и на входната врата на настоящ адрес *** на 11.11.2020г., видно от върнатите
уведомления, като в законоустановеният срок, ответникът не се явил да получи
съдебните книжа.
Съдът е изискал справка от ДТД на НАП-В. за
регистрирани трудови договори на лицето П.Е.Е., с ЕГН **********, от която е видно,
че същият има прекратен трудов договор 05.09.2019г. с професионален футболен
клуб „Локомотив П.-1926“ АД гр.П., като до настоящият момент нямат други
регистрирани такива на територията на Р.България.
С разпореждане постановено в з.з. на 13.01.2021г.
съдът допуснал правна помощ на ответника
П.Е.Е., призован по реда на
чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по
гр.д.№ 676/2020г. по описа на РС гр.Б.С..
С определение постановено в з.з. на 22.01.2021г. съдът
на основание чл.26,ал.2 от ЗпрП е назначил адв.Ц.Й.В. от ВрАК за особен
представител на ответника П.Е.Е., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, призован по реда на
чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 676/2020г. по
описа на РС гр.Б.С. с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. внесени от ищеца по
депозитната сметка на РС-Б.С..
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са
изпратени на адв.Ц.Й.В. от ВрАК за
сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението с
което е назначена.
Същата в законоустановеният срок е
депозирала писмен отговор, с който оспорила исковите претенции на ищеца по основание и
размер, като е изложил подробни съображения.
Посочва, че оспорва истинността на
всички представени писмени доказателства.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1389/2019г. по описа на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1389/2019г. по описа на
РС-Б.С. срещу длъжника П.Е.Е., с ЕГН
**********,***, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
842/23.10.2019г. за сумата 192,17 лева, от която: 51.89 лева, представляваща
дължими и незаплатени месечни такси за потребление на мобилни услуги по договор
за мобилни услуги от 26.02.2018г, 140.28
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, мораторна лихва за забава върху просроченото забавление в
размер на 7,42 лева за периода от
01.05.2018г. до 26.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.10.2019г. /виж
пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това
производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180.00 лв. адвокатски хонорар.
Съдът с
определение постановено в з.з. на 11.02.2021г. по реда на чл.140 от ГПК е прекратил производството по гр. д. № 676/2020г. по описа на
Районен съд – Б.С., образувано по искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.В.Г., със съдебен адрес ***, с правно
основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с
която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество
вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника П.Е.Е., с ЕГН **********,***, за сумата 7,42 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.05.2018г. до 26.09.2019г.– поради ненадлежно предявен
иск.
Обезсилил Заповед № 842/23.10.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1389/2019г.
по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за сумата 7,42 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2018г. до 26.09.2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
за прекратяване на делото в тази част не е обжалвано и е влязло в законни сила.
Препис от заповедта е връчен на длъжника
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя с разпореждане от 04.06.2020 г. е
указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в едномесечен
срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът
намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите,
за които е издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба ищецът твърди, че между П.Е.Е.
и мобилния оператор „Т.Б." ЕАД е сключен договор за мобилни услуги от дата
28.02.2018г. за мобилен номер 0896/465084 по програма Интернет+ 16.99лв.. Ответникът
П.Е.Е. е абонат на дружеството-доставчик
на мобилни услуги „Т.Б." ЕАД с абонатен номер № ********* за
уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна
програма до 28.02.2020г., с предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi с отстъпка съгласно т.7 от договора.
Въз основа на посочения договор
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния
оператор „При ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимите суми“.
За потребените от абоната-ответник
мобилни услуги за периода от 26.02.2018г. до 14.06.2018г. „Теленор” е издал
следните фактури:
1/ фактура №**********/15.03.2018г. за
отчетения период на потребление
26.02.2018г. до 14.03.2018г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 37.96 лв. /с ДДС/, за потребени мобилни услуги
към мобилен номер 0896/465084 по договор за мобилни услуги от 28.02.2018г.
Дължимата сума е платима в срок
30.03.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
2/фактура №**********/15.04.2018г. за
отчетения период на потребление
15.03.2018г. до 14.04.2018г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 17.89 лв. /с ДДС/, за потребени мобилни услуги
към мобилен номер 0896/465084 по договор за мобилни услуги от 28.02.2018г.
Дължимата сума е платима в срок
30.04.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
Абонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги на обща стойност 55,85 лв., фактурирани за два последователни
отчетни месеца - за месец 03/2018г. и за месец 04/2018г. Към всяка от фактурите
има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания
номер.
С кредитно известие № **********/15.05.2018г.
за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -3,96 лв.
и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 55.85
лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 51.89 лв.,
платима в срок 30.05.2018г. Приложено е и извлечение от детайлизираната справка
от потреблението на ползвания номер.
Поради неизпълнението на абоната-ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на основание чл. 75,
вр. с чл. 196, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор, „Теленор” е прекратил
едностранно договора на П.Е.Е., ползваните абонаменти му е издал по абонатен
номер № ********* крайна фактура №**********/15.06.2018r. c начислена обща сума
за плащане в размер на 192.17лв.
В издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер
на 140.28 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
два отчетни периода в размер на 51.89 лв.
Датата на деактивация на процесния
абонамент е 12.06.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.7 от Договор за мобилни услуги от
дата 26.02.2018г, като начислил в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на
постигната Спогодба между „Теленор“ и Комисия за защита на потребителите
относно начина на формиране на неустойките, претендиращи при предсрочно прекратяване
на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 140.28лв.
е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.7 от Договор
за мобилни услуги от дата 26.02.2018г., включваща неустойка по договор за
мобилни услуги в размер на тримесечни абонаментни такси (без ДДС) в размер на
42.48 лв. и договорна неустойка във връзка с предоставеното мобилно устройство
HUAWEI Telenor 4G Mifi с отстъпка съгласно т.7 от договор за мобилни услуги в
претендирай размер от 97.80 лв.
Ищеца твърди, че ответника П.Е.Е. в
качеството си на потребител на предоставяни от Оператора услуги, се е съгласил
и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, „Теленор” има
право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 от ОУ „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от „Теленор”" цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Дължимите, съгласно
сключения договор и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по
договорите с Оператора, е обусловило правото на „Теленор” /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалният договор на П.Е.Е..
Съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 20 от Общите условия, всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на „Теленор”. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Поради това и на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422
от ГПК, ищеца моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено
в отношенията между страните, че ответника П.Е.Е. дължи на ищеца „Т.Б."
ЕАД, общата сума от 192,17 лева, от която: 51.89 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни такси за потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги от 26.02.2018г., 140.28 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, представляваща
трикратният размер на стандартните месечни абонаменти за ползваният абонаментен
пакет, за които са издадени съответни фактури, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.10.2019г.
/виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № № 842/23.10.2019г. по ч.гр.дело № 1389/2019г. по описа на Районен
съд гр. Б.С..
В съдебно заседание ищцовото дружество не
изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа
предявените искове. Претендира за направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
В законоопределения срок назначеният на
ответника П.Е.Е., особен представител е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който взел становище за неоснователност на предявените искове и който
поддържа в с.з.
Изразил становище да не се допуска ССчЕ и
СГЕ, тъй като втората експертиза няма как да бъде осъществена практически,
поради отсъствие на ответника и няма как да се вземе сравнителен материал от
лицето, а особеният представител няма връзка с него.
Особеният представител на ответника не
знае дали същият е подписал Договора за мобилни услуги, декларация-съгласие и
приложенията, но само изразил предположения за неподписването му, поради факта,
че не на всяка страница има негов подпис, което води до съмнение, че не е
подписал изцяло всички документи по договора.
Относно съдържанието на договора, не знае
дали ответника е имал възможността да се запознае със съдържанието, тъй като
липсва подпис на всяка страница от договора.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В производството по чл. 422 ГПК
взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за
спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на
страните.
От събраните по делото доказателства
безспорно следва, че е възникнало облигационно правоотношение между страните
въз основа на сключения между тях Договор
за мобилни услуги от дата 28.02.2018г., по силата на който ищецът
се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу дължима от последният цена съгласно уговорения абонаментен план.
По делото не се оспорва също, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги, като е предоставил
посочените услуги от което следва, че в тежест на ответника възниква
задължението за заплащане на цената. Изхождайки от събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира за установено, че правоотношенията между ищеца и
ответника са уредени от сключеният между тях договор, от който са произтекли
насрещните права и задължения и за двете страни по тях. По делото не се
оспорва, че ответникът не е изпълнил задължението си по цитираният договор за
заплащане в срок на предоставените услуги.
От представения препис от Договор за мобилни услуги от дата 28.02.2018г.
се изяснява и съдържанието на съответните отношения през процесния период, в
т.ч. приложимия тарифен план и ценови условия, продължителността на действие на
договора, като са посочени (по ясен и разбираем начин) и задълженията на
абоната-ответник, както и последиците от неизпълнението им. Съгласно договора
абонаментната програма, при условията на която е предвидено да се предоставят
услугите чрез номер 0896/465084 по програма Интернет + 16.99 лв.,
а уговорената между страните стандартна месечна абонаментна такса е в размер на
16,99 лв. с вкл. ДДС, видно в т. 5 от договора. Със сключване на процесния
договор страните са поели насрещни задължения, като основното задължение на П.Е.Е. е именно заплащането на уговорената
месечна абонаментна такса, което произтича пряко от договора. Ползваните от
абоната услуги, които не са включени в месечния абонамент, подлежат на
таксуване в съответствие с утвърдената ценова листа на мобилния оператор, в
случай, че такива са ползвани по инициатива на абоната.
При сключване на договор при общи условия
с потребител, общите условия обвързват потребителя, когато са му били
предоставени и той се е съгласил с тях. Видно от съдържанието на договора, със
сключването му ответникът е направил волеизявление, че е имал възможност да се
запознае с общите условия на оператора за взаимоотношенията с потребителите по
договори за мобилни/фиксирани услуги и е положил подписа си едва след като се е
възползвал от нея. Съгласно правилото от чл. 147а, ал. 2 ЗЗП „съгласието на
потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис„. Заявителят
надлежно доказа това обстоятелство чрез представената
„Декларация-съгласие" към договора за мобилни услуги.(л.11 от делото).
Ответникът е изразил съгласие с общите условия и е удостоверил, че е получил,
запознал се е и приема общите условия на дружеството-ищец в Декларация-съгласие
от 26.02.2018г., приета и неоспорена от страна на същия.
Освен това в изпълнение на изискванията
на чл. 235, ал. 5 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ общите условия на
дружеството са публикувани на неговата интернет-страница, като това задължение
е насочено към предоставяне на постоянна възможност за лицата, спрямо които те
се прилагат, да имат достъп до съдържанието им както преди, така и след
пораждането на качеството им на потребител. Съгласно чл. 2 от Общите условия за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ), мобилни
услуги, предоставяни от оператора, се осигуряват въз основа на индивидуален
договор, сключен в писмена форма със съответния абонат като за неуредените в
съответния договор случаи се прилагат разпоредбите на ОУ, които са неразделна
част от него и имат задължителна сила. Съгласно чл.4 от ОУ потребителят се счита
уведомен за ОУ от датата на публикуването им и се счита за обвързан с тях от
датата на подписване на индивидуален договор за ползване на услугите.
При ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането им се извършва на база фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. Съобразно уговореното между страните в т. 5 от Договор
за мобилни услуги от 28.02.2018г.,
фактурата за предоставения номер се издава на 15-то число от текущия месец.
Видно от приложените към исковата молба фактури ответникът не изпълнил надлежно
свои ликвидни и изискуеми парични задължения, начислени му в 2 броя фактури, а
именно фактура № **********/15.03.2018г. (с настъпил падеж на 30.03.2018г.) и
фактура № **********/15.04.2018г. (с настъпил падеж на 30.04.2018 г.). Съгласно
чл. 27 от приложимите към процесния период Общи условия на „Т.Б.„ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от
10.09.2010 г., посл. изм. на 30.04.2016 г.) плащането на посочената във всяка
една от фактурите сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно
от 18 дни след датата на издаването й, като в чл. 26 от същите общи условия е
посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми.
Неоснователно е
възражението на особеният представител на ответника, че същият не бил подписал
всички документи по процесният договор за мобилни услуги, тъй като в с.з.
заяви, че не знае дали ответника е
подписал Договора за мобилни услуги, декларация-съгласие и приложенията, а само
изразява предположение. Освен това е изразил становище в с.з. за недопускане на
СГЕ, която не може да бъде изпълнена, поради отсъствие на ответника и няма как да
се вземе сравнителен материал от лицето, а особеният представител няма връзка с
него.
Съдебният акт не може да почива на
предположения наведени от едната страна, а на доказателства, събрани в исковият
процес по надлежният по ред по ГПК, които в настоящият случай във връзка с
направеното възражение от особеният представител на ответника не са събрани
поради отсъствие на ответника.
Следователно П.Е.Е. и към настоящия момент не е изпълнил изискуемите и ликвидните си
задължения за мобилни телефонни услуги по процесиите фактури, начислени на
основание сключен договор за мобилни услуги, формирани като сбор от
задълженията по фактура № **********/15.03.2018г. и фактура №**********/15.04.2018г.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира, че абонатът е неизправна страна по договора, тъй като
не е престирал на кредитора получените от последния мобилни услуги. Касае се за
парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на
кредитора. Безспорно установено е, че ответникът не е извършил плащане на ищеца
от дължимата сума по фактурите. Същите фактури, макар и едностранно съставени
от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените услуги и
претендираните за тях цени. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е
представил доказателства за заплащането на исковата претенция от 51,89 лева за
ползваните от него мобилни услуги. Ето защо, тази сума се явява дължима.
Предявеният установителен иск за тази сума се явява основателен, като следва да
се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
заповедното производство – 21.10.2019г. до окончателното й изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като, съгласно цитираната
разпоредба, кредиторът може да иска обезщетение за по-големи вреди, по общия
ред. Материално - правна предпоставка за основателност на претенцията за
неустойка е неизправност на страната от която се претендира неустойката.
Установено по делото е, че ищецът е прекратил едностранно
договорите с ответника, поради неплащане
от страна на последния, считано от 12.06.2018г.,
поради което ищецът основателно претендира уговорената в договорите неустойка.
Така начислените неустойки ищецът е редуцирал съгласно спогодба с КЗП до
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти за всяка СИМ карта без ДДС,
за която е налице едностранно предсрочно прекратяване. Предвид на това
основателен е и вторият предявен иск от ищеца по чл.92 ЗЗД. За мобилен номер 0896/465084 неустойката е
3х16,99лв. или 50,97 лв., но в и.м. се претендира сумата от 42,48 лв., която е
без включено ДДС, както и неустойка в размер на 97,80 лв. представлява част от
получената при подписването на договора за мобилни услуги отстъпка за мобилното
устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi описана в т.7 от
процесният договор.
Сборът на двете суми(42,48
лв.+97,80 лв.) обосновава основателността на вторият предявен по чл.422 от ГПК,
вр.чл.415 от ГПК, вр. чл.79 във вр. с чл.92 ЗЗД за заплащане на договорна
неустойка в размер на 140,28 лв., който иск следва да бъде уважен.
РАЗНОСКИ
Ищеца претендира разноски в заповедното
производство в общ размер от 205.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна
такса и 180.00 лв. адвокатски хонорар, както и 555.00 лв. разноски в исковото
производство, от които: 75.00 лв.
заплатена държавна такса, 180.00 лв. адвокатски хонорар
и 300.00 лв. за особен представител, съгласно
приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК, обективиран в молба-становище
вх.№ 261840/18.03.2021г./л.71 от делото/.
Съгласно константната
практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на
настоящия исков процес, ответника П.Е.Е. следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1389/2019г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 205.00
лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 180.00 лв. адвокатски
хонорар.
При този изход на процеса, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника Е.
ще следва да заплати на ищеца направените в
настоящото исково производство разноски в
общ размер от 555.00 лв., от които: 75.00 лв. заплатена държавна такса, 180.00 лв.
адвокатски хонорар и 300.00 лв. за особен представител, съгласно приложените платежни документи.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Е.Е., с ЕГН **********,***, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на„Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг и М.С., представлявано от адв.В.Г.
- пълномощник, със съдебен адрес ***, на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, общата
сума от 192,17 лева, от която: 51.89
лева, представляваща дължими и незаплатени месечни такси за потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 26.02.2018г., 140.28 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, представляваща
трикратният размер на стандартните месечни абонаменти за ползваният абонаментен
пакет, за които са издадени съответни
фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 21.10.2019г. /виж пощенското клеймо/ до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
842/23.10.2019г. по ч.гр.дело № 1389/2019г.
по описа на Районен съд гр. Б.С..
ОСЪЖДА П.Е.Е., с
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг и М.С., представлявано от адв.В.Г.
- пълномощник, със съдебен адрес ***,
направените деловодни разноски по исковото
производство по гр.д.№ 676/2020г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 555.00 лв., както
и сторените от ищеца в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1389/2019г. по описа на РС-Б.С. разноски в общ размер от 205.00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1389/2019г.по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: