№ 13894
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М.И.И.А.
при участието на секретаря С.К.К.
като разгледа докладваното от М.И.И.А. Гражданско дело № 20241110177077
по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.
с чл.7 § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 год. за установяване дължимостта на сумата от 488,96
лева за Ц. И. П. и сумата от 488,96 лева за П. А. П., представляващи обезщетения за
закъснял полет FB 7712/02.06.2024г. от Енфида Хамамет, Тунис до София, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда– 04.09.2024г. до изплащане на сумата.
Ищците-Ц. И. П. и П. А. П., твърдят, че сключили договор за въздушен превоз с
ответника „Б.Е.“ АД, по силата на който последният се задължил да извърши полет
FB7712, излитащ по разписание на 02.06.2024г. в 20:05 часа от летище Енфида
Хамамет, Тунис и пристигащ по разписание на 03.06.2024г. в 00:05 часа на летище
София, България. Поддържат, че ответното дружество е потвърдило резервацията на
пътниците за полета под номер 3BPLD и им били издадени бордни карти, но след като
пристигнали на летището се установило, че полетът се отлага с над 6 часа. Сочат, че
на 03.06.2024г. са отправили извънсъдебна претенция до ответната страна за
заплащане на обезщетение за закъснелия полет. Излагат, че са депозирали заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, че такава е издадена на
26.09.2024 г., връчена е на длъжника и срещу нея е подадено възражение, което
обосновава и правния им интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл.
422, ал.1 от ГПК. Претендира разноски.
Ответникът-„Б.Е.“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове. Твърди, че процесните са
платени.
С молба от 04.06.2025 год. ищецът е заявил, че на 30.01.2025 год. от страна на
ответника е извършено плащане на процесната сума, но без да е погасена
претендираната законна лихва от 16.09.2024 год. до 30.01.2025 год.-датата на
плащането, както и сторените по делото разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г.
Възникването на компесаторното вземане на пътника по договор за въздушен
превоз срещу превозвача се обуславя от осъществяване на следните материални
предпоставки (юридически факти): да е сключен договор за въздушен превоз между
превозвач и пътник, заминаващ от летище, намиращо се в държава-членка,
уговореният полет да е до 1 500 км., превозвачът да не е изпълнил задължението си да
превози пътника в уговорения срок, като закъснението е с повече от 3 часа.
В случая, с доклада по делото, за безспорни са обявени обстоятелствата относно
наличието сключен договор за превоз на пътници за полет FB7712 от Енфида Хамамет
до София за 02.06.2024г. на „Б.Е.“ АД, че разстоянието между двете летища е до 1500
км., че полетът е закъснял с над 3 часа.
На следващо място, с оглед потвърденото от ищците плащане на сумата от
977,92 лева от ответника, което по своето естество представлява признание относно
наличието на дълг на посоченото основание, съдът приема, че всички юридически
факти от фактическия състав на процесното вземане са безспорни между страните по
делото. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за
доказано. Извършеното плащане се установява и от представеното по делото платежно
нареждане от 30.01.2025 год. за сумата от 977,92 лева. Съдът приема, че плащането на
процесната сума е извършено в хода на производството – на 30.01.2025 год., след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
след предявяване на исковата молба– на 27.12.2024 г., които към момента на
предявяване на иска са били носители на изискуемо вземане от ответника, като
последният е следвало да погаси това вземане преди предявяване на настоящия иск. От
представените дъказателства е видно, че поканата до ответника е получена от
последния на 03.06.2024 год., а както беше посочено по-горе плащането е извършено
на 30.01.2025 год.. Ето защо, съдът намира, че той дължи на ищците обезщетение в
размер на законната лихва върху платената главницата от 16.09.2024 г. до датата на
плащането – 30.01.2025 г. в размер на по 25,36 лева /за всеки ищец/, изчислен по
реда на чл. 162 ГПК.
Предвид изложеното предявените искове следва да се отхвърлят като погасени
чрез плащане, в хода на производството, а искането за заплащане на обезщетение за
забава за периода от 16.09.2024 г. до датата на плащането – 30.01.2025 г. в размер на
по 25,36 лева /за всеки ищец/ да се уважи.
По отговорността за разноските.
С електронно съобщение от 03.06.2024 г. ответникът е поканен да заплати
претендираната сума преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, но в предоставения срок той не е направил това,
поради което с поведението си той е дал повод за завеждане на делото срещу него. Ето
защо, в полза на ищците следва да се присъдят направените разноски в заповедното и
настоящото производство. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение претендирано от пълномощника на ищците. Видно от
договора за правна защита и съдействие е, че на заявителите /ищците в настоящото
2
производство/ е предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3 от Закона да адвокатурата (ЗА), вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Във връзка с приетото възражение и дадените указания настоящият
състав е указал на заявителите, че може да предявят иск относно вземането си в
едномесечен срок. Заявителите са предявили иск относно вземането си и е образувано
настоящото производство. В трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва
дали е налице соченото основание по чл. 38 от ЗАдв. за предоставяне на безплатна
правна помощ. Достатъчно е да се представи договор за правна защита и съдействие, в
който да е отразено, че правна помощ се предоставя при условията на чл. 38, ал. 1,
ЗАдв., както е в случая. В този смисъл: Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д.
№ 2798/18 г., ВКС, 1 ГО, определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д.
№ 894/2017 г., определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. №
5089/2016 г., определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015
г., определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г.
Поемането на процесуално представителство по реда на чл. 38, ЗАдв. не
означава, че адвокатът ще реализира икономическа облага. Адвокатското
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. се
определя от съда, като последния не е обвързан от определените в НМРАВ, минимални
размери. Определеното обаче възнаграждение от съда следва да бъде съобразено от
една страна с материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, а от
друга страна с осъществените от адвоката процесуални действия по защита на
представляваната страна, което възнаграждение да е в крайна сметка справедливо
спрямо двете страни в производството. Намаляване на присъденото адвокатско
възнаграждение и падането му под минимума определен с НМРАВ е допустимо,
съгласно най-новата практика на СЕС, обективирана в постановеното Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, като съдът намира, че за
да се падне под определения от Наредбата минимум, следва да са налице такива
обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на минималния
по НМРАВ, адвокатски хонорар.
В настоящия случай, съдът като съобрази липсата на фактическа и правна
сложност на делото, както и фактически осъществените процесуални действия от
адвоката, представлявал заявителя в производството –подадено бланкетно заявление
за издаване на заповед заизпълнение по чл. 410 от ГПК. Ето защо съдът намира, че
видът и обемът на извършената работа не обосновават адвокатско възнаграждение в
размер по-висок от 100 лева за подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
По изложените съображения съдът счете, че по делото са налице основания
3
да не се съобрази и да не приложи определения в Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минимум на дължимото адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., като същото следва да се намали и на адвокат В.
В. Ч.-М. следва да се присъдят общо 120 лева /с кл. ДДС/.
На адвокат В. В. Ч.-М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) в настоящото
производство, общо в размер на 960 лева /с вкл. ДДС/.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищците сумата от 50 лева, представляваща сторените в заповедното производство
разноски и сумата от 51,80 лева, представляваща сторените в заповедното
производство разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
******************, чруз адв. М. срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК ************, със седалище
и адрес на управление: **************, иск с правно чл. 422 от ГПК във вр. с чл.7 §
1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 год. за установяване дължимостта на сумата от 488,96 лева,
представляващи обезщетения за закъснял полет FB 7712/02.06.2024г. от Енфида
Хамамет, Тунис до София, поради плащане извършено в хода на производството.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ************ да заплати на Ц. И. П., ЕГН
**********, сумата от 25,36 лева (двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.09.2024 г. до датата на плащането – 30.01.2025 г., както и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК общо сумата от 50,90 лева (петдесет лева и деветдесет стотинки),
представляваща сторените разноски по гр.д. №53846/2024 год. по описа на СРС, 75 с-в
и разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
******************, чруз адв. М. срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК ************, със седалище
и адрес на управление: **************, иск с правно чл. 422 от ГПК във вр. с чл.7 §
1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 год. за установяване дължимостта на сумата от 488,96 лева,
представляващи обезщетения за закъснял полет FB 7712/02.06.2024г. от Енфида
Хамамет, Тунис до София, поради плащане извършено в хода на производството.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ************ да заплати на П. А. П., ЕГН
**********, сумата от 25,36 лева (двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.09.2024 г. до датата на плащането – 30.01.2025 г., както и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК общо сумата от 50,90 лева (петдесет лева и деветдесет стотинки),
представляваща сторените разноски по гр.д. №53846/2024 год. по описа на СРС, 75 с-в
и разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ************ да заплати на адв. В. В. Ч.-М. от
4
Варненска адвокатска колегия, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата (ЗА), общо сумата от 1080 лева (хиляда и осемдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение по гр.д. №53846/2024 год. по описа на
СРС, 75 с-в и настоящотото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5