МОТИВИ
по Присъда №26/20.05.2019 г. по
НЧХД № 118/2018 г. по описа на ВТРС.
Делото е образувано по частна тъжба от С.Х.С.
с ЕГН ********** против И.С.Х. с ЕГН ********** за престъпление по чл.131,
ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.129, ал.2, пр.2, алт.2, хип.2 и пр.5, алт.2, вр. ал.1
от НК.
Предявен е граждански иск от частния тъжител С.Х.С.
с ЕГН ********** против И.С.Х. с ЕГН ********** за сумата от 20000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществените вреди в резултат от
престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
01.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че на 01.10.2016 г. в **********,
около полунощ подсъдимият И.Х.С.,
нанесъл побой на баща си С.Х.С. ***. *****, с което му причинил две средни телесни повреди,
изразяващи се в черепно-мозъчна травма, причинила разстройство на здравето,
временно опасно за живота и счупване на три поредни ребра, причинило трайно
затруднение в движението на снагата.
В съдебно заседание частният тъжител лично и
чрез процесуалния си представител адв. М.Н. - ВТАК поддържа тъжбата, моли за
осъдителна присъда и уважаване в пълен размер на предявения граждански иск.
Подсъдимият лично и чрез защитника си адв. В.Ф.
- ВТАК пледира за оправдателна присъда и отхвърляне като неоснователен и
недоказан предявеният граждански иск. Дават становище недоказаност на
обвинението.
Съдът, след като се запозна и разгледа
представените по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, и се запозна със становищата на страните, приема за установено
следното.
Частният тъжител С.Х.С. е баща на подсъдимия И.С.Х. живее
в къща, находяща се в село Кисьовци, община Велико ***** дом номер 19.
На първи октомври 2016 година около 20 часа частният
тъжител се е прибрал в имота си, заключил входната врата, вечерял и си легнал.
Частния тъжител твърди, че около полунощ се събудил, като върху себе си видял
сина си И.Х., който започнал да го бута, крещял му да се маха от къщата,
започнал да го удря с юмруци по тялото и по главата крещейки че ще го убие,
започнал да го удря силно в мивката като взел мобилният му телефон, хвърлил го
на земята и го счупил твърди че тъй като имало много кръв, подсъдимият И.Х.
решил да заличи следите от деянието и направил опит да избърше кръвта от лицето
на своя баща и от пода с кърпа след което излязъл и си отишъл.
Твърди се,че пострадалият С. отишъл при своя съсед
свидетелят **, съобщил му за случилото се и той се е обадил на дъщерята на
частния тъжител Богословка Колева, която позвънила на телефон 112. Уведомила бърза помощ и полицията и се
придвижили до мястото заедно с **- внучка на пострадалия и **нейн съпруг.
Пострадалият С. бил приет и настанен за лечение в МОБАЛ С. Черкезов, като по
случая било образувано досъдебно производство № 871 от 2016 година по описа на РУ
Велико *****. Същото било прекратено с постановление за прекратяване на досъдебното
производство предвид обстоятелството, че според прокуратурата се касае за
престъпление от частен характер.
От друга страна
подсъдимият Х. твърди, че във въпросната вечер не е виждал баща си, нито му е
нанасял телесна повреда, а се е намирал заедно със свои познати - свидетелят Д.Б.,
свидетелят С.Н. и свидетелят Д.Д. във вилата на св. Н. ***, намиращо се на
няколко километра от град Трявна. Твърди, че той и сестра му св. ** и баща му –
частният тъжител са във вложени лични отношения по повод имотни спорове, между
него и сестра му. Отрича да е
осъществявал насилие спрямо баща си.
От изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че на частният тъжител С.Х.С. са нанесени две средни телесни
повреди, изразяващи се в черепно-мозъчна травма, причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота и счупване на три поредни ребра, причинило
трайно затруднение в движението на снагата.
Установява се, че травматичните увреждания са в резултат от тъпи травми
– удари с или върху твърд тъп предмет с ограничена повърхност, каквито са
човешкият юмрук и стъпало на крак и отговарят да са получени по начин описан в
материалите по делото.
По делото са изискани и приложени материалите по ДП № ЗМ-
871/2016 г. по описа на РУ – Велико ***** и препис от Решение № 98 от
02.11.2016 г. по Гр. Дело № 252/2016 г. на РС гр. Трявна със страни ** – ищец и
И.С.Х. – производство по чл.12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.
След като разгледа и съпостави в тяхната взаимна връзка
всички събрани по делото писмени, гласни и веществени доказателства съдът
приема за безспорно установено, че на 01/02.10.2016 г. в **********, около
полунощ, е бил нанесен побой С.Х.С. ***. *****, с което му са причинени две средни телесни повреди,
изразяващи се в черепно-мозъчна травма, причинила разстройство на здравето,
временно опасно за живота и счупване на три поредни ребра, причинило трайно
затруднение в движението на снагата. Безспорно е установено, вида характера и
медикобиологичните характеризиращи признаци на телесните увреди, както и
механизма на тяхното получаване - резултат от тъпи травми, а именно удари с или
върху твърд тъп предмет с ограничена повърхност, каквито са човешкият юмрук и
стъпало на крак.
По делото според съда не се установи по безспорен и
категоричен начин извършителя на деянието. В рамките на съдебното следствие е налице едно
пряко доказателство за самоличността на твърдения извършител и това са
показанията на частния тъжител С.С.. Същият в показанията си твърди, че извършител
на твърдяното от него деяние е синът му – подсъдимият И.С.Х.. Останалите свидетели на обвинението **, **, **С.
и ** са косвени свидетели. Те предават думите на частния тъжител, който твърди,
че е пребит от сина си подс. Х.. След внимателен прочит на частната тъжба,
фактическите твърдения в нея, твърденията на честния тъжител в съдебно
заседание от 20.05.2019 г. и приложените писмени доказателства – протоколи за
разпит в качеството на свидетел на частния тъжител по ДП № ЗМ-871-16 г. на РУ – В. ***** от дата 02.10.2016 г. и 21.10.2016
г., както и приложените по него писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие от
02.10.2016 г. и протоколи за извършване
на действия по разследването – протокол за претърсване и изземване от
02.10.2016 г. в дома на подс. Х.,
протокол за претърсване и изземване от 02.10.2016 г. в автомобила на
подс. Х. и протокол за Оглед на лице (Освидетелстване) с писмено съгласие на
лицето от 03.10.2016 г. на подс. Х. и другите писмени доказателства приложени
по делото, съдът приема, че твърденията
в частната тъжба са недостоверни. Това е така защото фактическите твърдения на
частния тъжител относно времето и механизма на получаване на телесните
увреждания, както и конкретиката по случилото се на 01.10.2016 г. в с. Кисьовци
не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Частния тъжител твърди, че около полунощ на
01.10 .2016 г. синът му е нанесъл побой, като при това му е разбил носа,
протекло много кръв, бил е заведен до мивката за да се измие кръвта, тя не
работела, поради което, подсъдимият избърсал пода от кръвта, за да заличи
следите, след това и лицето му, след което си тръгнал с кърпата. Твърди се, че е бил удрян с юмруци, по лицето
и тялото , след това ритан с крака. Предвид обстоятелството, че твърдяното деяние
е било извършено без участието на странични лица, то за доказването му, следва
да се събират веществени, писмени и други доказателства, поради фактическата
невъзможност от събиране на преки гласни доказателства поради липсата на
свидетели очевидци. По тази причина, съдът внимателно разгледа и анализира
събраните по делото писмени доказателства под формата на приложеното по делото
водено по случая ДП № 871/16 г. на РУ В. *****, и по конкретно цитираните
по-горе протоколи за извършени действия по разследването. Твърденията на частния тъжител не се
потвърждават от проведения оглед на местопроизшествие в частта им относно
механизма на получаване на телесните увреди и действията на твърдения
извършител. В протокола за оглед на местопроизшествие извършен на 02.10.2016 г.
от 10.55 ч. до 11.50 ч. , т.е. непосредствено след деянието не са описани следи
от опити за бърсане на кръв от пода, както се твърди, не са налице следи от
кръв по мивката, където се твърди, че е правен опит да се измие лицето на
частния тъжител. Тъкмо обратното, видно от текста на огледния протокол и фотоалбума,
която е неразделна част от него е, че са иззети общо 3 (три), броя червеникавокафяви
петна, по-късно идентифицирани с експертиза като кръв от група В, които са
заснети и са със запазена форма и цялост, което според съда изключва бърсане на
пода.
От проведените претърсвания и изземвания в жилището и
автомобила на подс. Х. не са открити и иззети следи от кръв или други
доказателства, относими към предмета на доказване по делото.
От извършения оглед на лице (освидетелстване) на
подсъдимия Х. не са открити каквито и да е видими травматични увреждания,
включително и характерните увреди по кокалчетата на ръцете, оставащи след
нанасяне на удари с юмруци по главата.
По делото в рамките на съдебното следствие са събрани
гласни доказателства под формата на свидетелски показания от С.Н.Н., Д.П.Б. и Д.Х.
Бончев, които потвърждават твърдението на подс. Х., че на 01 срещу 02.10.2016
г. се е намирал във вилата на св. С.Н. ***. И тримата свидетели твърдят, като
показанията им взаимно се подкрепят, че заедно с подс. И.Х. са отишли на вилата
на св. Н., където са употребили алкохол. Св. Н. твърди, че са съседи с подс. Х., като
вечерта преди случая, играли карти с него синът му и комшия, след което двамата
се качили на вилата му за да употребят алкохол. Подс. Х. употребил алкохол и
заспал на ъглов диван, Н. се обадил на св. Д.Д., който дошъл с автомобил на
вилата около 01.00 часа, след което слезли заедно до гр. Трявна, закупили още
алкохол, взели св. Д.Б. от дискотеката и тримата заедно отишли отново на вилата
на св. Н. в с. Бърдени. Това станало около 1.30
- 2.00 часа. На св. Д.Д. му станало скучно поради липсата на женска
компания, поради което към 02.00 часа си тръгнал. След внимателен анализ на показанията на
цитираните свидетели става ясно, че в периода до около 01.00 ч. заедно с подс. Х. са били св. С.Н., като
тогава е пристигнал и св. Д.Д.. В периода от около 01.00 часа до около 01.30 –
02.00 часа подс. Х. е останал сам във вилата, когато св. Д. и св. Н. *** за
алкохол и св. Б.. В периода от около 02.00 часа до сутринта когато синовете му
го прибрали.
Показанията на свидетелите са последователни и взаимно
допълващи се, като се изключи несигурността на свидетелите относно точната
дата, което е житейски разбираемо, с оглед големия период от време, изминал от
тогава, но и тримата са били разпитвани по ДП № ЗМ-871/2016 г. непосредствено
след образуването му, като дадените на досъдебното производство показания не се
различават съществено от тези изслушани в рамките на съдебното следствие. Съдът
дава вяра на показанията на тези свидетели, предвид липсата на противоречия
между тях и липсата на основания за лична заинтересованост.
От изложените показания следва да се направи извода, че
единственото време, през което подс. Х. е бил сам във вилата на св. Н. в с.
Бърдене е периода от време между 01.00 часа и 1.30-2.00 часа на 02.01.2016 г. –
т. е. период от 30 минути до 1 час.
Видно от приложения по делото протокол за оглед на
веществено доказателство – диск със записи от ЕНН 112 е, че първото обаждане от
тел. ********** , ползван от св. ** – дъщеря на частния тъжител е регистрирано
в 01.45 часа на 02.10.2016 г. т.е.
деянието е извършено преди този час.
Според твърденията на частния тъжител около полунощ, когато според св. С.Н.,
той и подс. Х. са били на вилата му.
Следва да се вземе предвид, че с. Кисьовци, където е
извършено деянието се намира на 13,8 км. от с. Бърдене, където се намира вилата
на св. Н. по най кратката пътна връзка и с автомобил това разстояние се
преминава за около 20 мин. (Данни от bgmaps.com) Това обстоятелство съдът приема, че не
се нуждае от доказване, тъй като представлява общодостъпна информация –
картографски данни. Известно е че и
звете села се намират в планиски терен, като до тях се стига през третокласната
тътна мрежа на р. България. В този смисъл според съда за подс. Х. би било
физически невъзможно в периода от време от 01.00 часа когато е останал сам във
вилата на св. Н. в с. Бърдени да се придвижи до дома на баща си в с. Кисьовци,
да му нанесе побой, да извърши описаните от тъжителя действие и да се върне
обратно. Според съда от събраните по
делото доказателства е видно, че в периода от 01.00 часа, когато подс. Х. е
останал сам до 01.45 часа, когато е първото обаждане на ЕЕН 112 не е възможно
подсъдимият да се е придвижил по описания маршрут, да е извършил деянието, да е
заличил всички следи от него и да се е върнал обратно във вилата на св. Н. в с.
Бърдени.
Освен изложеното съдът счита, че съществуват
несъответствия между фактите твърдени в от частния тъжител в изложеното от него
становище и частната тъжба и показанията на водения от негова страна свидетел **.
Така св. Ганев заявява, че на 02.10.2016 г. в 0.00 часа е гледал новините,
които продължили около 10 мин., след което се сетил, че е забравил да заключи
къщата която му била възложено да наглежда, поради което излязъл навън. Твърди,
че е съсед на частния тъжител като имотът му е на около 300 – 400 м. от него
през дере, като пътят обаче заобикаля поради дерето и е около километър. Твърди,
че около 0.30 часа, като точния час не може да посочи видял сянка в тъмното, който като приближила
разпознал, че е частния тъжител С.С..
Той ме съобщил, че синът му го пребил и помолил да се обади на дъщеря му. Частния тъжител твърди обаче че, след като
синът му го пребил отишъл до дома на св. ** където установил, че той бил
заспал, поради което викал дълго време, и не можал да го събуди. Макар тези обстоятелства да нямат пряко
отношение към основния предмет на доказване по делото – механизма на получаване
на телесните увреди и извършителя на деянието, те имат значение, тъй като
израждат една цялостна картина за случилото се във въпросната вечер. Следва да
се отбележи, че частния тъжител твърди, че синът му е напуснал къщата с
автомобила си, докато св. Ганев заявява, че не е виждал подсъдимия тази вечер,
не съобщава и да е чувал или виждал автомобил, въпреки, че бил излязъл да
огледа наблюдавания от него имот. Тези
действия съвпадат по време, според твърденията на частния тъжител и св. Ганев и
последния би бил в състояние да забележи отблясъци от фаровете на автомобил или
да чуе такъв.
В обобщение може
да се направи извода, че фактическите твърдения на частния тъжител досежно
самоличността на извършителя остават недоказани, тъй като се подкрепят
единствено от неговите твърдения. Не съществуват никакви други преки, гласни
или веществени доказателства за това. Събраните гласни доказателства от св.
Богослава Колева, **, **С. и ** са производни такива – те пресъздават чутото от
своя близък и съсед частния тъжител С.С..
Нито един от тях не е пряк свидетел или очевидец на деянието.
Приложеният по делото препис от Решение № 98 от
02.11.2016 г. по Гр. Дело № 252/2016 г. на РС гр. Трявна със страни ** – ищец и
И.С.Х. – производство по чл.12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
съдът приема за неотносимо по делото, тъй като става въпрос за различно по
основание и страни производство и фактическите констатации на гражданския съд
по него нямат задължителна сила в рамките на наказателното производство.
В рамките на настоящото производство по частно обвинение частния
тъжител С.Х.С. с ЕГН ********** против И.С.Х. с ЕГН ********** за престъпление
по чл.131, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.129, ал.2, пр.2, алт.2, хип.2 и пр.5, алт.2,
вр. ал.1 от НК съдът приема, че обвинението не е доказано по безспорен и
несъмнен начин, поради което не са налице условията за признаване на подсъдимия
Х. за виновен. Безспорно по делото се установява,
че е налице извършено деяние, а именно че на 01/02.10.2016 г. в **********,
около полунощ, нанесъл побой на баща си С.Х.С.
***. *****, с което му причинил две
средни телесни повреди, изразяващи се в черепно-мозъчна травма, причинила
разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на три поредни
ребра, причинило трайно затруднение в движението на снагата, но по делото не е
доказано по несъмнен начин, че извършител на деянието е подсъдимия И.С.Х..
По изложените съображения съдът е признал за невиновен по
повдигнатото му с частната тъжба обвинение.
По отношение на предявения граждански иск от
частния тъжител С.Х.С. с ЕГН ********** против И.С.Х. с ЕГН ********** за
сумата от 20000 лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди в
резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 01.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, съдът счита
същия за неоснователен и недоказан предвид приетата липса доказано по безспорен
и категоричен начин престъпно поведение на подсъдимия. По делото не се доказа
по безспорен и категоричен начин авторството на деянието. Гражданският иск в
наказателния процес има акцесорен характер. По отношение на него се прилагат
правилата на НПК, освен за неуредените въпроси, но по отношение на доказването,
изцяло се ползват средствата и начините за доказване на НПК. Акцесорният
характер на гражданския иск в наказателния процес предпоставя неговата
зависимост от решаването на въпросите, свързани с обвинението, поради което и
той поначало споделя съдбата му. Когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не се
установява описаното в обвинителния акт или частната тъжба деяние да е извършено
противоправно или виновно, или не е доказано авторството на същото, предявената
гражданско-правна претенция следва да бъде отхвърлена. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК.
При този изход на делото съдът е възложил
сторените от подсъдимия разноски за адвокатска защита и депозит в размер общо
на 660 лева в тежест на частния тъжител.
Водим от гореизложеното съдът постанови
своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: